РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. София, 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110210809 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя ИЦК. Н. В., ЕГН: ********** с
вх. № 32792 от 27.07.2021 г. чрез адвокат Х.Б. срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 226зз-2034 от 26.07.2021 г., издадена от Х.А. К. на длъжност
„полицай“ - инспектор във 02 РУ-СДВР, с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя
ИЦК. Н. В., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя В. и в съдебно заседание от адвокат Б. се
излагат подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява искане въпросната заповед да
бъде отменена, а на адвокат Б. да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Х.А. К., редовно призован,
се явява и лично оспорва депозираната жалба и моли съдът да я остави без
уважение. Не се претендират разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 02 РУ-СДВР
се представлява от юрисконсулт Панайотова с приложено по делото
пълномощно. Оспорват се доводите на жалбоподателя с подробна
аргументация. Претендират се разноски за юрисконсулт.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на
02 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят В. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни
при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи
такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на
правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му
задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в
сградата на 02 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На 19.07.2021 г. за времето от 08.00 часа до 10.50 часа в гр.С., ул. „З.
срещу № 8 от МПС марка „Хюндай“ модел „Теркан“ с ДК № ........ чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (счупено стъкло
на задна дясна врата) са били отнети чужди движими вещи – мъжка чанта,
съдържаща документи и сумата от 20 000.00 лева от владението на Пламен И.
Петров без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени.
Било образувано ДП № 226 ЗМК 1147/2021 г. по описа на 02 Р. и пр.пр. №
20399/2021 г. по описа на СРП и разследващите органи възложили
провеждането на оперативни издирвателни мероприятия за намиране на
дееца. От преглед на видеозапис от инкриминираното място кражбата била
извършена от лице от мъжки пол, на възраст около 20 години, с нормално до
слабо телосложение, с къса черна коса, облечено в къси тъмни панталони и
тъмна на цвят тениска с къс ръкав, високо около 170.00 см. Деецът носел
черен чувал. Данните от видеозаписа насочили разследващите органи към
проверка на намиращият се в близо пункт за изкупуване на вторични
суровини, като стопанисващото го лице Иван Яков посочил, че е възможно на
даденото описание да отговаря жалбоподателя ИЦК. Н. В.. Последният
обикалял района, водел е скитнически живот и обикалял кофите за смет. Бил
е наркозависим човек. Жалбоподателят ИЦК. Н. В. е ЕГН: **********.
Същият е задържан на 26.07.2021 г. в гр.София в 13.40 часа от полицейски
инспектор Х.А. К. от 02 РУ-СДВР и отведен в сградата на 02 РУ-СДВР в
помещение за временно задържане на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
2
поради достатъчно данни за извършено престъпление по ДП ЗМ № 1147/2021
г. по описа на 02 РУ-СДВР „кражба“. Влизането му във 02 Р. било отразено в
дневника на влизащите лица, а състоянието му било в добро общо
здравословно състояние. Жалбоподателят В. отказал да подпише заповедта и
да получи препис от нея. Свидетелят на отказа бил АЛ. ЕВГ. ИВ. . Отказал
обяснения по случая. Жалбоподателят В. отказал да ползва адвокатска защита
и отказал да се разпише, отказал да заяви дали има здравословни проблеми и
отказал консултация с лекар, като отказал отново да се подпише, отказал
медицински преглед и отказал да се подпише, отказал да посочи член на
семейството си и отказал да се разпише, отказал да даде обяснения за
намерените у него вещи кожен колан, парична сума от 21.10 лева, отказал да
се подпише, отказал да даде обяснения, но се разписал на разписката за
получаването на вещите след освобождаването му от 02 Р. на 27.07.2021 г. в
10.40 часа. Свидетел на тези откази бил свидетелят АЛ. ЕВГ. ИВ. При
излизането си от сградата на 02 Р. жалбоподателят В. бил отразен в регистъра
на излизащите лица с добро общо здравословно състояние. Жалбоподателят
В. е разпитан впоследствие в качеството на свидетел по ДП № 226 ЗМК
1147/2021 г. по описа на 02 Р. и пр.пр. № 20399/2021 г. по описа на СРП, по
което нямало привлечено лице като обвиняем.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля АЛ. ЕВГ. ИВ. и удостоверението за компетентност
на въззиваемата страна Х.А. Клайн, които съдът кредитира изцяло, като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
Съдът намира, че показанията на свидетеля АЛ. ЕВГ. ИВ. кореспондират
на писмените доказателства по делото и са свързани с изясняването на
фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основа
на показанията му, но и въз основа на цялостната писмена документация по
случая, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-
горе в мотивите на решението си. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
3
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
В показанията на свидетеля И. се съдържат възприятия за факти,
намиращи в подкрепа в цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност. Свидетелят И. е свидетел на обективираните от жалбоподателя В.
откази да подпише заповедта за задържане за срок от 24 часа, доброволно
отказал да ползва адвокатска защита, медицинска помощ, като съгласно
регистъра на влизащите и излизащите в сградата на 02 Р. лица, състоянието на
жалбоподателя В. е било добро общо състояние. Съдът приема за недоказани
твърденията на жалбоподателя В., че е било упражнено насилие спрямо него,
а оттам, че е претърпял телесни повреди. Липсват издадени медицински
документи за доказването на тези обстоятелства. Налице са доказателства, че
състоянието на В. е било сравнително добро общо състояние. Налице са
доброволни откази от адвокатска защита, медицинска помощ и преглед, за
получаване на препис от заповедта за задържане, от извършване на обиск, от
даването на обяснения, от релевирането на възражения и тези факти са
установени с показанията на свидетеля И..
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага И.а необходимо условие за задържане,
основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно данни за
извършено престъпление, без да е необходимо събирането на доказателства за
участието на лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане
на обвиняем по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление.
Пределите на оперативната самостоятелност на полицейския орган се свеждат
до преценка да издаде или не, заповедта за задържане при предпоставките
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при проверката за
законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с правилото на чл.
169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за съразмерност.
Съдържанието на наложеното с акта ограничения в правната сфера на
адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен /чл. 6, ал. 2
от АПК/; не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се постигне
целта на закона /чл. 6, ал. 3 от АПК/ и не съществуват повече от една
законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията /чл. 6, ал. 4 от АПК/.
Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, та органът да е
бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност, вредите от акта са
типичните и презюмирани. Това са предвидимите ограничения в правната
сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена
с целта на закона /чл. 4, ал. 2 АПК/. Принудителната административна мярка
има преустановително и превантивно действие. Задържането осуетява
продължаването на противоправното поведение и препятства последващи
4
прояви, които са несъвместими с принципите на правовата и демократична
държава.
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана, като този съдебен състав счита, че няма пречка фактическите
обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да се
извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно Решение № 149
от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията
Блага И.а достатъчно е да има данни за извършено престъпление към момента
на постановената заповед за 24 часово задържане на ИЦК. Н. В.. Правото му
на защита не е нарушено според съдебния състав с оглед задържането му за
срок от 24 часа във 02 РУ-СДВР.
Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално
излагане на установените фактически обстоятелства според съда не
представлява съществено процесуално нарушение, след като спецификата на
конкретната дейност, осъществявана от органите на МВР предполага
обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са установени в
хода на образуваното досъдебно производство и данни за него са посочени в
оспорваната заповед. Именно установените факти за извършване на
престъпление кражба по ДП ЗМ № 1147 2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР и
евентуалната съпричастност на задържаното лице към 26.07.2021 г. са
мотивите за налагане на предвидената принудителна административна мярка
и в този смисъл е допустимо и в съответствие на закона тази факти да са
изложени в обозначеното досъдебно производство, съгласно Тълкувателно
решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС, в какъвто случай не се
ограничава възможността за надлежна проверка за законосъобразност на
издадената заповед, каквото по същество е настоящото производство.
Съдът счита, че доброволният отказ на задържаното лице да получи
заповедта за задържане за срок от 24 часа се приравнява на съгласие, от което
се извежда, че то е получило информация с ясна представа защо именно се
налага неговото задържане и какво е основанието за задържането му. Съдът
намира, че полицейския служител от СДВР Христо Антонив Клайн е
разяснил правата на жалбоподателя В. правата му от момента на задържането.
В случая формата на административния акт е спазена, тъй като заповедта е
издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат
реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността,
местоработата на служителя, неговата компетентност, който е издал
заповедта и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и
час на задържането на лицето ИЦК. Н. В., както и къде същият следва да
изтърпи това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни
за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържаният са разяснени
правата му, като е налице отказ за подписване срещу всяко посочено в
декларацията обстоятелство и доколкото същият не е имал никакви
възражения при задържането му и освобождаването му като привременна
мярка за срок от 24 часа, нито са били посочени от него данни, че е имал
евентуален проблем със здравословното си състояние.
5
Съдебният състав намира, че заповедта е законосъобразна. Това е така,
тъй като на първо място са налице данни за извършено престъпление от общ
характер по чл.195, ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1 НК , за което е образувано ДП №
226 ЗМК 1147/2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР и пр.пр.20399/2021 г. по описа
на СРП, което е висящо към датата днешна дата и няма привлечено като
обвиняем лице. Освен това съдебният състав намира, че посоченото
основание за задържане изпълнява целта на закона, тъй като цели чрез
привременна мярка да обезпечи целите на разследването и за да не се създава
основание за евентуално отклонение от органите на ДП от задържания субект
и за настъпване на други неблагоприятни за разследването правни последици
– укриване на доказателства, въздействие на свидетели, тяхното
предупреждение, укриване и др. В случая, доколкото кражбата на движимите
вещи от 20 000.00 лева е извършено на място, където жалбоподателят В.
обикалял и ровел в кофите за смет, водейки скитнически начин на живот при
възникнала за него наркотична зависимост, като описанието му е било сходно
на това на дееца на престъплението, то задържането му се явява съразмерна и
пропорционална административна принудителна мярка и необходима такава
спрямо личността на жалбоподателя В. с оглед факта на извършено
престъпление от общ характер, доколко досъдебно производство по НПК се
образува винаги по факта на извършено престъпление. От материалите по
преписката и събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, се извежда, че принудителната административна мярка е насочена
към защита на правовия ред на страната и на принципите на правовата и
демократичната държава, на правата и свободите на гражданите и към
спазване на обществените правила – чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като
доказателствата потвърждават тези принципи и тяхното охраняване, което е
съобразено от ответника по жалбата Х.А. Клайн. Ето защо, жалбата срещу
оспорената заповед следва да бъде оставена без уважение като неоснователна
и недоказана.
В тази насока е и Решение № 6868 от 22.11.2021 г. по адм.дело №
7411/2021 г. на АССГ, с което е потвърдено Решение от 08.05.21г по нахд №
6914/20г на СРС, НО, 9ти състав, по кас.жалба вх.№ 21037994/29.06.21г по
повод на оставена без уважение жалба срещу заповед за задържане за
срок от 24 часа, съгласно което „в производството пред СРС, както и в
протекото адм.производство пред адм.орган е без правно значение/ т.е.
ирелевантно/ дали впоследствие/в рамките на евентуално образувано ДП/-
тези данни за извършено от задържаната престъпление ще се докажат, респ.
дали ще се докаже вината на същата. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такива са
съществували/доказано е пред СРС/. Което води до извод, че Заповедта- освен
съдържаща всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК/вкл. фактически и правни
основания, които си кореспондират/, е била и мат.законосъобразна/издадена
на относимо и доказано правно основание/. Правилно СРС е приел, че
мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други документи, а
не в самата нея/в този смисъл твърдата съд.практика по адм.дела/. Но в
случая мотивите се съдържат в самата Заповед и представляват изписаното в
6
нея фактическо основание за издаването й - “съществуват достатъчно данни
за извършено престъпление/притежание на наркотични вещества/”.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав присъжда на страните на разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр с Наредбата за заплащане на правната помощ,
жалбоподателят следва да разноските за юрисконсулт на Началника 02 РУ-
СДВР в размер на 120.00 лева, определена от съда в пределите от 80.00 до
120.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя ИЦК. Н. В., ЕГН:
********** с вх. № 32792 от 27.07.2021 г. чрез адвокат Х.Б. срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 226зз-2034 от 26.07.2021 г., издадена от Х.А. К. на
длъжност „полицай“ - инспектор във 02 РУ-СДВР, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа на
жалбоподателя ИЦК. Н. В., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА жалбоподателят ИЦК. Н. В., ЕГН: ********** да заплати
на въззиваемата страна 02 РУ-СДВР чрез законният й представител с адрес
гр.С. ул. „А. I” № 5 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ, сумата
от 100.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7