№ 48
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500364 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 4431 по
описа на съда за 2019 година е обявен, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за
относително недействителен по отношение на „Б.Б.Р.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1000, ул. „Д.И.” № 1, договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
108, том IV, per. № 7342, дело 609 от 23.10.2015 г. по описа на Нотариус
Т.Д.а, с per. № 422 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията -
Пазарджик под акт № 181, т. 36, н.д. № 4975/2015 г., вх. per. №
10640/23.10.2015 г., по силата на който П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „С.” № 19, вх. „Б“, ет. 3, ап. 12, като продавач, е прехвърлил на ЦВ.
П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.” № 19, вх. „Б“, ет. 3, ап. 12, като
купувач, правото на собственост върху следния недвижим имот: двуетажна
сграда с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. П. одобрена със
Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - П.
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, със застроена
площ от 63,00 кв.м., брой етажи 2 (два), с адрес: гр. П. п.к. 4400, ул. „Я.С.“ №
29, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план - ********* и едноетажна сграда с
идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. П. одобрени със Заповед РД-
18- 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - П. разположена в
1
поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, със застроена площ от 26,00
кв.м., брой етажи: 1 (един), с адрес: гр. П. п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с
предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план - *********.
Осъдени са П. АТ. К., ЕГН ********** и ЦВ. П. К., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. С., ул. „С.” № 19, вх. „Б“, ет. 3, ап. 12, да заплатят на
„Б.Б.Р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управляние: гр. С., п.к.
1000, ул. „Д.И.” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер
на 1373,60 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки) -
разноски в производството.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Ц.К..Жалбата на
П.К. е върната , поради неизпълнение указанията на съда и разпореждането за
връщането и е влязло в сила.
Излага се оплакване за неправилност на решението и се иска отмяната
му и отхвърляне на иска.
За да уважи иска като обяви продажбата извършена с н.а. №
108/23.15.2015г. за недействителна спрямо ищеца , районният съд приел ,че
са налице всички елементи от фактическият състав на отменителния иск по
чл.135 ЗЗД , включително че жалбподателката е знаела за увреждането - факт
който съда е приел за доказан по силата на презумпцията по чл.135 ал.1
предложение второ от ЗЗД.
Безспорно било установено , че към датата на поемане на
поръчителството от страна на съответника К., жалбоподателката е била
непълолетна .Към момента на извършване на сделката тя вече била
пълнолетна, но с оглед обстоятелствата по делото в изтеклия период не е
могла да узнае за задълженията на баща си , защото той самият не е знаел ,
че длъжника по кредита не е изпълнявал договора за кредит и за издадената
заповед за изпълнение от 05.10.2015г. по ч.гр.д. № 1403/2015г. на PC гр.
Своге.Съдът не е отдал значение на факта , че К. е декларирала имота в
СМДТ и е извършила плащания по сделката което индикирало , че не е знаела
за наличието на основания за недействителност на договора .
Счита,че от събраните доказателства презумпцията е оборена и
предявеният иск е неоснователен.Претендира разноски.
Направено е доказателствено искане.
В срок е постъпил писмен отговор от Б.Б.Р. АД.
Ответниците оспорват жалбата и намират оплакванията в нея за
неоснователни.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага
до доказването на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Тъй като приобретателят на недвижимите имоти ЦВ. П. К. е дъщеря на
длъжника П. АТ. К., това обуславяло субективният елемент на знанието на
увреждането. В тежест на ответниците по делото било да оборят
презумпцията за знание.
Разпитаният по делото свидетел М.С.С., с чиито свидетелски показания
ответницата ЦВ. П. К. се опитала да обори законовата перезумпция за знание,
не дал никакви конкретни сведения, а само предположения, отнасящи се до
процесното прехвърляне.
Чрез тези показания не можела да се приеме за оборена презумпцията за
знание, въведена с разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Обратното
доказване при оборване на тази презумпция следвало да бъде пълно, т.е.
трябва да се докаже по несъмнен и категоричен начин, че презумирания факт
не се е осъществил в действителността. Това доказване трябвало да създаде
пълно и абсолютно сигурно убеждение у съда за осъществяването на
доказвания факт. В противен случай, при доказана презумпционна
предпоставка /както е в случая - наличието на родство по права линия от
първа степен/ задължението на съда да смята презумирания факт за
съществуващ, продължава да действа.
Правилно първоинстанционинят съд приел, че от ответниците не е
проведено пълно обратно доказване за оборване на презумпцията за знание,
въведена с разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД и следователно е налице
знание у ЦВ. П. К. за увреждащия характер на процесната сделка.
От представените и приети по делото писмени доказателства, безспорно
било установено, че на 21.05.2015 г. в гр. С. между „Б.Б.Р." АД и ответника П.
АТ. К., е сключен Договор за поръчителство, Приложение N° 5 към Договор
за банков кредит № 854/21.05.2015 г. с кредитополучател „Ф.С." АД.
Съгласно чл. 1 от Договора за поръчителство, поръчителят - П. АТ. К.
се е задължил да отговаря пред Кредитора „Б.Б.Р." АД солидарно с
Кредитополучателя „Ф.С." АД (Главен длъжник) за пълното и точно
изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към Банката по
Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г.
Според разпоредбата на чл. 2 от Договора за поръчителство,
поръчителят отговаря солидарно с Кредитополучателя за целия срок на
действие на Договора за банков кредит, включително при промяна на
първоначално договорените условия, включително, но не само при
удължаване на първоначално договорения срок, разсрочване на задълженията
по него, промени на погасителните вноски и промени в други условия по
3
договора без да е необходимо допълнително и конкретно негово съгласие за
това.
Отговорността на поръчителя е акцесорна, солидарна. Длъжникът и
поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може
самостоятелно да търси изпълнение на вземането си (чл. 141 от ЗЗД, т. 5 в от
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Длъжникът
няма възражение за предварителен иск или поредност, защото кредиторът
може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу
поръчителя. Поръчителят няма право да иска от кредитора първо да насочи
своя иск срещу главния длъжник, а срещу него - едва, ако не бъде
удовлетворен при принудително изпълнение срещу главния длъжник. Тази
отговорност на поръчителя - самостоятелност на договорно основание,
солидарност и липса на субсидиарност обуславят извода, че със сключването
на договора за поръчителство поръчителят става допълнителен длъжник на
кредитора. За вземането на кредитора отговарят две имущества - това на
длъжника и това на поръчителя.
Съобразявайки изложеното, правилно първоинстанционният съд приел
за доказано, че ищецът „Б.Б.Р.'' АД е кредитор, а ответникът П. АТ. К. има
качество на длъжник на ББР АД, от който, кредиторът по правилата на
договорната солидарност може да иска изпълнение на цялото задължение.
Намират за неоснователно доказателственото искане и са изложили
съображения за това.
Пред въззивната инстанция е постъпил писмен отговор и от П.К. ,
представляван от адвокат , осъществяващ правна помощ.В този отговор е
изразено становище, че се присъединява към жалбата.Подаденото не
представлява отговор по смисъла на чл.263 от ГПК .
Направено е искане с писмена молба по реда на чл.265 от ГПК за
присъединяване към жалбата,което съдът е уважил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Иска с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Предявен е иск от „Б.Б.Р.“ АД против П. АТ. К. и ЦВ. П. К. ,с който се
иска прогласяване относителната недействителност по отношение на ищеца
„Б.Б.Р.“ АД на сключения между ответниците П. АТ. К. и ЦВ. П. К. договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 108, т. IV, per. №
7342, н.д. № 609/23.10.2015 г. по описа на нотариус Т.Д.а, с per. № 422 по
регистъра на НК, с предмет: двуетажна сграда, със застроена площ от 63,00
кв.м., с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. П. одобрена със
Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - П.
4
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи 2
(два), с адрес: гр. П. п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план -
********* и едноетажна сграда, със застроена площ от 26,00 кв.м., с
идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. П. одобрени със Заповед РД-
18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - П. разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, брой етажи: 1 (един), с адрес:
гр. П. п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - хангар, депо, гараж, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план - *********.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2015 г. в гр. С. между „Б.Б.Р.“
АД, като кредитор и „Ф.С.“ АД, като кредитополучател, е сключен Договор за
банков кредит № 854, с който „Б.Б.Р.“ АД е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 890 000 лева на пет транша. Твърди, че
усвоените средства по кредита са по Транш 1 и са в размер на 500 000 лева.
Средствата следвало да се ползват единствено за договорената цел и да се
издължават по реда и в сроковете , предвидени в договора.
На същата дата между „Б.Б.Р.“ АД и ответника П. АТ. К. бил сключен
Договор за поръчителство, Приложение № 5 към Договор за банков кредит №
854/21.05.2015 г.
Съгласно чл. 1 от договора за поръчителство, поръчителят - ответникът
П. АТ. К. отговарял пред кредитора солидарно с кредитополучателя (главен
длъжник) за пълното и точно изпълнение на всяко и всички задължения за
плащане към банката по Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г.
Съгласно чл. 2 от договора за поръчителство, поръчителят отговарял
солидарно с кредитополучателя за целия срок на действие на договора за
банков кредит, включително при промяна на първоначално договорените
условия, включително, но не само, при удължаване на първоначално
договорения срок, разсрочване на задълженията по него, промени на
погасителните вноски и промени в други условия по договора без да е
необходимо допълнително и конкретно негово съгласие за това.
Ответникът П.К. имал качество на длъжник спрямо „Б.Б.Р.“ АД, от
който кредиторът по правилата на договорната солидарност може да иска
изпълнение на цялото задължение.
Кредиторът не изпълнил задълженията си по чл. 19, ал. 1,6. „а“, „ж“ и
„й“ и чл. 20, б. „а“, „б“ и „г“ от Договор за банков кредит № 854/21.05.2015 г.
към 29.07.2015 г., поради което на основание чл. 23, ал. 3, б. „а“ и „б“ от
същия договор, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер (в
това число главница, лихви, неустойки, комисиони, такси и други суми,
дължими съгласно договора), считано от 29.07.2015 г. Към 29.07.2015 г.
задължението на солидарно задължените лица към „Б.Б.Р.“ АД било в общ
размер на 499 550,67 лева. С уведомително писмо - покана за доброволно
5
изпълнение № 4702-611/12.08.2015 г. кредитополучателя и поръчителите били
уведомени за преустановяване усвояването на средства до пълния размер на
разрешения кредит, за обявената предсрочна изискуемост на кредита и за
размера на дължимото вземане, като на солидарно задължените лица е
предоставен 14 - дневен срок за доброволно погасяване на дължимите суми.
На 02.09.2015 г. е връчена нотариална покана за изпълнение на задълженията
на „Ф.С.“ АД при отказ, а на 22.08.2015 г. е връчена нотариална покана на
поръчителя П.К., чрез съпругата му, за което е съставена разписка.
Издадена била заповед за изпълнение по заявление на ищеца, образувано било
изпълнително производство.
И към настоящ момент задължението по процесния договор за банков
кредит не било погасено.
Договорът за кредит бил сключен преди датата на извършване на
разпоредителната сделка, с която ответникът П.К. е прехвърлил правото на
собственост върху горепосочените имоти на дъщеря си - ответницата Ц.К..
С това разпореждане ответникът П.К. е увредил кредитора „Б.Б.Р.“ АД,
тъй като е намалено имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да
се удовлетвори по реда на принудителното изпълнение. Налице било и
знание за увреждане на кредитора, тъй като ответницата Ц.К. е дъщеря на
поръчителя П.К., а съгласно уредената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция
знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Молят да бъде обявен описания договор за относително
недействителен, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата ЦВ. П. К., чрез адв.
В.К., в който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че
между баща й - ответника П.К., като продавач и нея, като купувач, е сключен
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
108, том IV, per. № 7342, дело № 609/23.10.2015 г., но твърди, че не е знаела,
че сделката уврежда кредитор на нейния баща. Сочи, че това е така, защото
към датата 21.05.2015 г., на която банката и баща й са сключили договора за
поръчителство, тя е била непълнолетна и не може да се очаква от едно дете да
знае, че баща му е обезпечил чуждо задължение към банка. Твърди, че към
23.10.2015 г., на която дата е изповядана процесната покупко-продажба, не е
могла да научи за задължението на баща си, защото и той самият не е знаел,
че „Ф.С.“ АД не изпълнява задълженията по договора за кредит и банката
пристъпва към обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Уведомителното писмо-покана за доброволно изпълнение № 611/ 12.08.2015
г. до П.К., било връчено на 22.08.2015 г. на Е.Г. К., но последната не е имала
положението на негова съпруга, а на „бивша“ съпруга от повече от 5 години
преди това. Освен това, ответникът П.К. не е знаел и за издадената Заповед за
6
изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 445/2015 г. по описа на Районен
съд - Своге. Поради това ответницата Ц.К. обективно не е могла да узнае (от
него или по друг начин) за задължението на баща си в периода от 18.09.2015
г., когато е навършила пълнолетие, до датата 23.10.2015г., на която е
извършена сделката. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Писмен отговор е постъпил и от ответника П.К., чрез назначения му
служебен адвокат В.Л..Оспорва иска по основание.
Твърди, че при извършването на процесната сделка на 23.10.2015 г.,
нито той, нито лицето, с което е договарял - дъщеря му Ц.К., са знаели за
увреждането. Той не знаел за уведомителното писмо - покана за доброволно
изпълнение № 611/12.08.2015 г., която е била връчена на Е. К., посочена като
негова съпруга, тъй като към този момент тя не е била негова съпруга.
Оспорва истинността на разписката по чл. 44-46 от ГПК от 22.08.2015 г., като
твърди, че под нея няма подпис на получател - на Е.Г. К.. Твърди, че не е
знаел за издадената Заповед за изпълнение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. №
445/2015 г. на Районен съд - Своге и за образуваното срещу него
изпълнително дело № 1403/2015 г. по описа на ЧСИ У.Д., с per. № 858 по
регистъра на КЧСИ.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводитена ,като
съобрази и разпоредбата на чл.269 от ГПК , прие за установено следното:
Във въззивната жалба е поставен единствено и само въпросът налице ли
е знание у ответницата К. за увреждане на кредитора и по-точно – оборена ли
е въведената в разпоредбата на чл.135 ЗЗД презумпция,като се има предвид
,че ответниците са баща и дъщеря.
Не е спорно между страните,че на 21.05.2015 г., между ищеца „Б.Б.Р.“
АД, като кредитор и „Ф.С.“ АД, като кредитополучател, е сключен договор за
банков кредит, по силата на който банката се е съгласила да предостави на
„Ф.С.“ АД кредит в размер на 890 000 лв. на пет транша. Кредитополучателят
се задължил да ползва средствата предоставени му от банката само и
единствено за договорената цел и да ги издължава при условията и сроковете,
уговорени в договора.
Усвоените средства по кредита са в размер на 500 000 лв. и са само по
Транш 1 - за рефинансиране на инвестиционен кредит към „И.А.М.“ АД по
Договор за заем от 27.08.2013 г.
Няма спор още и че на 21.05.2015 г. между ищеца „Б.Б.Р.“ АД и
ответника П.К., е сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят - ответникът П.К. се е задължил да отговаря пред банката
солидарно с кредитополучателя „Ф.С.“ АД (главен длъжник) за пълното и
точно изпълнение на всяко и всички задължения за плащане към банката по
7
Договор за банков кредит № 854 от 21.05.2015 г. Поръчителят е декларирал,
че е запознат и съгласен с условията по договора за банков кредит - чл. 1, ал.
3 от договора за поръчителство.
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 108,
том IV, per. № 7342, дело 609 от 23.10.2015 г. по описа на Нотариус Т.Д.а, с
per. № 422 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - Пазарджик
под акт № 181, т. 36, н.д. № 4975/2015 г., вх. per. № 10640/23.10.2015 г.,
ответникът П.К. е продал на ответницата Ц.К. следния недвижим имот:
двуетажна сграда, със застроена площ от 63,00 кв.м., с идентификатор
55155.501.265.1 по КККР на гр. П. одобрена със Заповед РД-18-97/28.10.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК - П. разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.265, брой етажи 2 (два), с адрес: гр. П. п.к. 4400, ул.
„Я.С.“ № 29, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план - ********* и едноетажна
сграда със застроена площ от 26,00 кв.м., с идентификатор 55155.501.265.3 по
КККР на гр. П. одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК - П. разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.265, брой етажи: 1 (един), с адрес: гр. П. п.к. 4400,
ул. „Я.С.“ № 29, с предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план - *********, за сумата в размер на 24 000 лв.,
платима по банков път в срок до 30.11.2015 г.
До ответника К. е отправено уведомително писмо-покана за доброволно
изпълнение № 4702-611/12.08.2015 г., - нотариална покана № 139, том I n, per.
№ 4424/2015 г. на Нотариус Димитър Танев и разписка по чл. 44-46 от ГПК от
22.08.2015 г., подписана от Е.Г. К. чрез изписване на трите имена и
отбелязване „съпруга“. С това писмо е извършено уведомяване ,че е налице
неизпълнение и е даден срок за изпълнение.
Към момента на сключване на сделката ответницата е била
непълнолетна.Писмени доказателства за плащане на цената няма.По реда на
чл.176 от ГПК другия ответник- продавач е дал неясни и противоречиви
обяснения за плащането на цената.
При тази фактическа обстановка , съдът намира предявения иск за
основателен.
Безспорно е по делото че ищецът има качеството на кредитор , а
ответника ,като поръчител – качеството на длъжник.Съдебната практика по
задължителен за съдилищата начин е приела,че защитата чрез иска по чл.135
по отношение на поръчител е приложима.
Ответницата К. е направила едно единствено оспорване- оспорила е
знанието за увреждане.Твърди ,че въпреки ,че е дъщеря на продавача по
атакуваната сделка, тя не е знаела за възникване на задължението към
8
момента на сключване на договора за поръчителство , когато е била
непълнолетна ,така и към момента на извършване на сделката.Към втория
момент и на продавача не било известно и не е имал намерение да уврежда
кредитора , тъй като не е знаел ,че е налице неизпълнение на договора за
кредит от страна на кредитополучателя.
Тези съображения са несъстоятелни. Прието е ясно и последователно в
съдебната практика ,че всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможността за удовлетворяване на кредитора.Отменителният иск
по чл.135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое
имущество,намалява го или извършва други правни действия ,с които се
създават трудности за удовлетворяване на кредитора. Длъжникът винаги знае
за увреждането,когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане.
Именно и поради това съдът споделя изцяло становището на
първоинстанционния съд ,че изследване на въпроса кога и дали поръчителят е
уведомен за издаването на заповедта за изпълнение е без значение за спора
,тъй като качеството му на длъжник възниква с момента на подписване на
договора.
Вторият поставен въпрос е дали чрез събраните по делото доказателства
е оборена въведената от закона презумпция- чл.135 ал.2 от ЗЗД.
За оборването на тази презумпция ответницата е ангажирала гласни
доказателства - разпитан е свидетелят М.С.С. Свидетелят депозира
показания ,че знае за сделка между ответниците с предмет имот, находящ се в
гр. П. на ул. „Я.С.“ № 29. Сочи, че ответницата Ц.К. поискала от него около
20 000 лв. назаем, за да закупи бащиния си имот, но то й услужил само с 2000
- 3000 лв. Изтъква, че по това време семейството й имало проблеми, тъй като
родителите й били пред развод или в процес на развод. Не знае кой е бил
инициатор на сделката. Предполага, че ответницата е искала да купи имота,
за да остане на нея. Изтъква, че не знае дали ответницата Ц.К. е знаела за
сделките, които е сключвал баща й П.К.. Сочи, че същата може и да е имала
информация за това, но акцентира, че не му е споделяла такива неща. Заявява,
че няма представа защо бащата - ответникът П.К. е предприел въпросната
сделка, както и че не знае дали ответницата Ц.К. е платила на баща си П.К.
покупко-продажната цена в размер на 24 000 лв. за имота.
Чрез тези показания законовата презумпция не е оборена.
Доказателствената тежест изисква със свидетелите да се установят факти,
които категорично да изключат възможността надареният низходящ да е
знаел за увреждането.
Поради изложеното до тук , съдът намира ,че предявеният иск с правно
основание чл.135 е основателен и следва да бъде уважен.
9
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт , който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените пред тази
инстанция разноски – юрисконсултско възнаграждение , което съдът
определя в размер 100 лева.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№ 4431 по описа на съда за 2019 година,с което е обявен, на основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителен по отношение на „Б.Б.Р.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1000, ул.
„Д.И.” № 1, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 108, том IV, per. № 7342, дело 609 от 23.10.2015 г. по описа
на Нотариус Т.Д.а, с per. № 422 по регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията - Пазарджик под акт № 181, т. 36, н.д. № 4975/2015 г., вх. per. №
10640/23.10.2015 г., по силата на който П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „С.” № 19, вх. „Б“, ет. 3, ап. 12, като продавач, е прехвърлил на ЦВ.
П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.” № 19, вх. „Б“, ет. 3, ап. 12, като
купувач, правото на собственост върху следния недвижим имот: двуетажна
сграда с идентификатор 55155.501.265.1 по КККР на гр. П. одобрена със
Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - П.
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, със застроена
площ от 63,00 кв.м., брой етажи 2 (два), с адрес: гр. П. п.к. 4400, ул. „Я.С.“ №
29, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план - ********* и едноетажна сграда с
идентификатор 55155.501.265.3 по КККР на гр. П. одобрени със Заповед РД-
18- 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - П. разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.501.265, със застроена площ от 26,00
кв.м., брой етажи: 1 (един), с адрес: гр. П. п.к. 4400, ул. „Я.С.“ № 29, с
предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план – ********* и съответно са присъдени разноски.
Осъжда П. АТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.” № 19, вх.
„Б“, ет. 3, ап. 12, и ЦВ. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.” № 19,
вх. „Б“, ет. 3, ап. 12, да заплатят на „Б.Б.Р.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., п.к. 1000, ул. „Д.И.” № 1,сумата 100 лева –
разноски пред въззивната инстанция.
10
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11