Решение по дело №140/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 139
Дата: 29 октомври 2021 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20217130700140
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

                                     гр. Ловеч, 29.10.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело140 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

           Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във връзка с чл.166 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 27 ал.3 ал.5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

              Административното дело е образувано по жалба на ЕТ *****с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. *****, УРН: *****, представлявано от управителя Г.Л.Д., чрез адвокат М.М., Адвокатско дружество „*****.“ , със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. *****, ЕИК *****, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №11/311/01340/3/01/04/01, изх. № 01-2600/8591 от 08.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на едноличният търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 226 017,81 лева.

                Релевираните в жалбата доводи са за незаконосъобразност на оспорения акт с искане да бъде отменен изцяло, тъй като е немотивиран, необоснован, неправилен и постановен в противоречие с нормативните разпоредби. Алтернативно, се иска отмяна на акта като нищожен. В жалбата се твърди, че няма извършено нарушение, като всички задължения, поети с договора са изпълнени точно - по време, количество и качество. Излага се, че в Контролен лист за извършена проверка на място на 27.06.2019г. т. 11 на л.7, проверяващите изрично са посочили, че към датата на проверката, назначените лица по трудово правоотношение с едноличния търговец са 7 бр., като са описани проверените трудови договори. При това, дори да е било налице неизпълнение на бизнес плана, същото е санирано. От представените договори се установява, че броят разкрити и заети работни места съответства на заложените такива в бизнес плана и дори надвишава посочената бройка. По- късното назначаване на някои от лицата в никакъв случай не може да представлява цялостно неизпълнение, а по-скоро несъществено такова. Това обстоятелство не води до извода, че предприятието не е икономически жизнеспособно, или че е нанесена вреда, или че е налице възможност за нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС, която да е в пряка или непосредствена причинна връзка с нарушението. Сочи, че срокът на договора е 5 години и в края на петата година назначеният персонал е повече от прогнозирания с бизнес плана. Отделно излага, че бизнес планът не е част от договора, сключен между ДФ“Земеделие“ и ЕТ *****, като предметът на този договор е записан ясно и точно в чл. 1.1, а именно: предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от бенефициера разходи, свързани с осъществяването на проект 11/311/01340 от 13.05.2013 г. Сочи за неразделна част от договора само документите, описани в чл. 9.5. от договора и в тях не е посочен бизнес план, което водело до извода, че е неправилна констатацията, че бизнес планът е част от договора. Счита, че по посочената точка 4.18  няма нарушение на същата, тъй като за период от 5 години стриктно е спазван проекта. Изтъква, че нито в приложимата наредба, нито в сключения договор е предвидено изискване за назначаване на точен брой лица. Не е заложено и изискване за изпълнение на заложеното в бизнес плана, тъй като той съдържа прогнозен план как би могла да се развие инвестицията, а не вменява задължение инвестицията задължително да се развие в посочените параметри. През 2019г. планът вече е преизпълнен, като служителите са поетапно назначавани в зависимост от натовареността на работата и нуждите за извършване на дейността. Твърди, че разширителното тълкуване, направено в АУПДВ не кореспондира нито на договореното между страните, нито с разпоредбите на приложимата наредба и регламенти. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от цитираните правила в случай че нарушението е констатирано в края на мониторинговия период размерът на подлежащата на възстановяване сума се определя след даване на подходящ срок за отстраняване на нарушението. Такъв в случая не е даден на бенефициера и в тази връзка АУПДВ е издаден в нарушение на чл.4, ал.3 от правилата.

               В съдебно заседание оспорващия едноличен търговец се представлява от упълномощения адвокат. Поддържа жалбата и претендира  присъждане на сторените разноски по представения списък. В писмена защита са изложени подробни съображения по същество. Изложено е, че при констатиране на нередност по определението на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл.27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от същия закон.

              Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.*****, чрез процесуалният си представител- адв.Н.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила оспорения акт като правилен, обоснован, мотивиран и законосъобразен. Подробни съображения по същество са изложени в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

              По делото е безспорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че ЕТ *****е ползвател по Договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен с изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в размер на 226 635.82 лева, и приложеният към него анекс.  

             За да сключи договора оспорващият търговец е кандидатствал по реда на Наредба № 30 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /нар. по-долу за краткост „Наредба №30 от 11.08.2008 г.“/ и представя, съобразно изискванията /чл. 16, съобразно приложимата редакция/ на същата Наредба №30 от 11.08.2008 г. бизнес план за семеен хотел за селски туризъм.  Видно от представения бизнес план за разнообразяване на дейността, насочвайки се към развитиего на интегриран селски туризъм в район на гр.*****, едноличният търговец се задължава да изгради и обзаведе семеен хотел за селски туризъм, да разкрие 6 (шест) работни места.

              В част IV „Финансово -икономически статус - приходи и разходи“, таблица 2 „Производствена и търговска програма“ на бизнес плана, ЕТ *****е записал, че ще реализира приходи от продажби на услугите/дейностите за първата финансова 2016 година в размер на 154 400,00лв., за финансовата 2017 година - 164 000,00 лв. и за третата финансова 2018 година - 175 600,00лв.   

              Съгласно бизнес плана и Таблица 5 Разходи за заплати и социални осигуровки ЕТ *****се задължава да поддържа 4бр. производствен персонал, 1 бр. управленски, както и 1 бр. административен.  

              В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели на базата, на които проекта е определен като допустим, сключен е договорът за подпомагане и е изплатена субсидия по него.

            Ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора в срок  до 15.09.2015 г. /т. 4. 12 във вр. с т. 3. 1 от договора / в съответствие с одобрения проект и Таблицта за одорените инвестиционни разходи/. 

              В предмета на договора е предвидено, че Фондът предоставя на Ползвателя, регистриран под УРН: *****, безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект № 11/311/01340 от 31.05.2013 г. /1.1/.

              Предвидето е, че Фондът изплаща помощта по т.1.1 при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове /1.2/.

              С договора /4.1/ ДФ „Земеделие” е приел да упражнява постоянен контрол за целевото използване на инвестицията. Контрол за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност, може да бъде извършван от представители на PA, МЗХ, Сметната палата, ЕК, Европейската сметна палата, Европейската служба за борба с измамите, като в съответствие с т.4.4 буква „б“ от договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. е  регламентирано, че Фондът има право да откаже изплащане на финансовата помощ, на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато  Ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор или по Наредба №30 от 11.08.2008 г.

                   Според точка 4.12 от договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, като точка 4.18 определя, че: „Ползвателя е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“.

                    С  т.4.16 от договора ползвателят е поел задължение  писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор.

             Видно от точка 8.1 на раздел VIII, наименован „Отговорност“,  в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като спазва изискванията по чл.46 и 47 от  Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

               В раздел IX „Други условия“, т.9.1 буква „г“ страните по договора са приели, че по смисъла на договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. „Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311.

             При извършена проверка на място от ДФ „Земеделие“, резултатите от която са отразени в Контролен лист за извънредни проверки, е установено, че са налични данни и информация за неизпълнение на договорни и нормативни задължение на ползвателя.

             С приложеното по делото писмо изх. № 01-6500/8591 от 30.10.2019г., жалбоподателят е бил уведомен от ДФ „Земеделие“ на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане.  

            С писмото е било разяснено на същия, че  при извършена проверка на място след плащане в периода 25.06.2019г-27.06.2019г. по проект № 11/311/01340, както и извършени допълнителни административни проверки, служители на ДФ „Земеделие“ са констатирали неспазване на договорни и нормативни задължения, посочени  по т.1 и т.2. По т.1 е посочено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 6 (шест) работни места – 4 бр. производствен персонал, 1 бр. управленски персонал и 1 бр. административен персонал. При проверката на място и при административната проверка на работните места по информацията, подадена в НАП и НОИ, е установено, че за 2016г., изчислено средноаретмитично за годините дружеството е имало 1.83 човека персонал, за 2017г. – 1.58 човека и за 2018г. – 1.92 човека, което не отговаря на одобрения бизнес план. Констатираното неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия”, т.9.1, буква „г” от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008г. Посочено е, че с поред разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008 г. бизнес планът следва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, от сключване на договорът, водещи до реализиране на целите по чл.2 от тази наредба. По т.2 е констатирано неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.). От представените при проверката на място документи за 3 (три) пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 5,83 % от заложените приходи за посочените 3 финансови години. Съгласно резултатите от извършената в периода 25.06.2019г. - 27.06.2019 г. проверка на място: Общо приходи за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018г. година - 28 820.32 лв., което съставлява 5.83 % изпълнение спрямо заложените приходи за период от 36 месеца. Доколкото към датата на извършване на проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 година, е отбелязано, че този резултат не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана. Цитирана е и допълнителната разпоредба на § 1, т.19 от Наредба №30 от 11.08.2008 г. със заложеното определение, че „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР“, т.е. включително и одобрения бизнес план.

               Посочено е, че за констатираното неизпълнение на описаното в в т.1 от писмото, съгласно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, а за неизпълнението по т.2 от писмото, съгласнот.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две и повече финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената БФП.

              В съответствие с чл.3, ал.1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/  е определен общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане, а именно 226 017,81 лв., представляващи 100% от получената субсидия.

             На същият е бил предоставен и 14-дневен срок за възражения и допълнителни доказателства.

              В предоставения срок ползвателят ЕТ *****е подал Възражение с писмо вх. № 01-6500/8591 от 15.11.2019г. срещу направените констатации с твърдения, че мотивите за издаването на АУПДВ са неоснователни и едноличният търговец не дължи връщане на получената субсидия, тъй като всички задължения по Договора и съпътстващите документи са изпълнени изцяло.  

                На 08.02.2021 г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/311/01340/3/01/04/01, с изх. № 01/6500/8591 от 08.02.2021г., като мотивирано е приел за неоснователни направените възражения.

               Видно от оспореният акт, на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП, чл.46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2 и чл.2 от  Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка 311“Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 -2013, т.8.1 във вр. с т.4.12 и т.4.16 от договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г., т.30 и т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата за възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР е определено публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 и т.9 във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК в размер от 226 017,81 лева.    

             Оспореният АУПДВ е изпратен на жалбоподателя по пощата и е получен на 10.02.2021 г.

             Към административната преписка са приложени и: Заповед № 373849/20.06.2019г. за извършване на ех - post проверка на място (проверка относно изпълнение ангажиментите на ползвателя по договора след изплащане на финансовата помощ по него) по заявление с УИН 11/310513/39951, ведно с Контролен лист съставен при извършването на проверката; вкл. Работен лист за реализиране на заложените параметри/показатели в бизнес плана и копие от представените от ползвателя документи, изрично посочени в текста на съставения контролен лист; Уведомително писмо за одобрение с изх. № 01 - 6500/4323 от 08.04.2015г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ; Контролен лист за извънредни проверки; Заявка за авансово плащане от 13.02.2015г.; извлечение от електронен регистър на НАП; Писмо 9685/05.03.2015г. за оторизация на плащане по подадената заявка за авансово плащане; Заявка за окончателно плащане от 19.10.2015г.; Писмо от 04.12.2015г. за оторизация на плащане по подадена заявка за окончателно плащане; Доклад за нередност от 09.02.2021г.

             За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа експертиза, по която заключението на вещото лице е прието без възражения от страните и се кредитира от съда като компетентно изготвено и съответстващо на останалите доказателства по делото.

    Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК /предвид данните за връчване на АУПДВ на   10.02.2021 г. и депозирането на жалбата срещу него в Държавен фонд „Земеделие” на 23.02.2021 г./, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

      

 

 

 

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

              При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на алинея 5 на чл.20а от ЗПЗП, според която Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл е и разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай попада в цитираната хипотеза. При това, следва да се приеме, че издателят на акта – изпълнителният директор - е компетентен по степен и материя орган, при което актът е валиден административен акт.

                Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл.59, ал.2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването му. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.

               При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, противно на твърденията на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че нарушението на административно производствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира при издаване на АУПДВ.   

              Производството по издаване на акта е образувано след извършена проверка за изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от компетентните длъжностни лица при РА на ДФЗ, съгласно чл.45, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване на административното производство и предоставяне на възможност за участие /чл.26, чл.28 и чл.34 АПК/.  Преди да издаде оспорения акт, административният орган с писмо изх. № 01-6500/8591 от 30.10.2019г., е уведомил жалбоподателят, на основание чл.26 ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради установеното с извършените проверки неспазване на договорни и нормативни задължения, описани по т.1 и по т.2 от писмото, и за констатираното неизпълнение по т.2 е определен размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 226017,81 лева, представляващи 100% от получената субсидия, осигурил му е възможност да участва в развилото се административно производство, да подаде възражения, от която възможност се е възползвал. В хода на производството по издаване на оспорения акт са изпълнени задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл.35 и чл.36 от АПК/.

               В случая процесният акт на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден и на основание разпоредбите на относимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл.63, §1 от Регламент № 1306/2013 г., поради което в случая следва да се установи публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания- по реда на ДОПК - чл. 166 и сл., както е процедирано от издателя на акта.

              В чл.11, т.4 от ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“, а съобразно чл.11а, т.9 от ЗПЗП Разплащателната агенция администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Следователно специалният закон – ЗПЗП, урежда не само случаите през програмен период 2014 – 2020 г., но и през предходния програмен период.

               Съгласно чл. 20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (чл.20а, ал.1 от ЗПЗП) издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Несъмнено вземанията, възникващи въз основа на административен договор, представляват публични държавни вземания, което е видно от текста на чл.27, ал.5 от ЗПЗП и се събират по реда на ДОПК, с издаване на АУПДВ.

            Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите, извън основанията на ал.6 от чл.27 от ЗПЗП, се установява с издаване именно на АУПДВ по реда на ДОПК. Видно от фактическите основания за издаване на акта, той се основава на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от 13.10.2014 г. бизнес план, в който са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия. В този смисъл актът се основава именно на неспазване критериите за допустимост, които не се сочат в текста на чл.27, ал.6 от ЗПЗП.  

             Производството по издаване на процесния АУПДВ е започнало с изпращане на уведомителното писмо на 30.10.2019г., с което ползвателят е уведомен за стартиране на процедурата и на търговеца е предоставена възможност за депозиране на възражение и доказателства, от която бенефициерът се е възползвал. Извършените проверки на място са в изпълнение на правото на Фонда, съгласно т.4.1, т.4.2 и т.4.3 от договора от 13.10.2014 г. да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително контрол по изпълнение условията по договора за отпускане на финансова помощ. При тези проверки на място следва да се проверява и счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информацията, респективно може да изисква от ползвателя документи, сведения и справки. Изрично е посочено, съгласно т.4.3, че правата по т.4.2, описани по-горе се отнасят и за времето след предоставяне на помощта, за установяване на целевото й използване съобразно условията на договора. Ето защо извършването на проверките съставлява част от правата на фонда, произтичащи от сключения договор между страните.

              Предвид факта, че е предоставена възможност на едноличния търговец да се запознае с конкретните констатации на Фонда, съответно фактическите и правни основания за започване на производството, на страната е предоставена възможност да се защити, поради което процесуалните й права в това производство не са нарушени.

             В резултат на изложеното съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производство по издаване на оспорения АУПДВ и наведените възражения в тази насока са неоснователни.

             Неоснователно е и оплакването за неправилно приложен материален закон.

             Материалноправните основания за отнемането на предоставената със средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони помощ за процесния програмен период се съдържат в разпоредбите на приложимите към този програмен период Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика/ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр.1/– чл. 33, § 2, във връзка с чл.72, § 2 от Регламент на Съвета (ЕС) № 1698/2005 от 20 септември 2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони /ЕСФРСР/, като те са детайлизирани в материалноправните разпоредби  на чл.46, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.

              Оспореният акт е издаден на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., съгласно които, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

            Според даденото в раздел IX „Други условия“, т.9.1 буква „г“ от  договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г., определение „Одобрен проект“ е подаденото от ползвателя при кандидатстването по мярката и одобреното от Фонда заявление за подпомагане заедно с изискуемите, според Наредба №30 от 11.08.2008г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план. Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.  един от задължителните реквизити към заявлението за подпомагане е изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т.6 и т.26 на ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г.  са описани значенията на понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Дефиницията на § 1, т.19 от ДР на тази наредба сочи, че „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение №5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл.26, ал.1 от Наредба №30/. При което не би могло да се твърди, че бизнес планът има само прогнозен характер, респективно, че не е част от договора и не задължава ползвателя да изпълни точно предвиденото в него, в изпълнение на договорните си ангажименти. В този смисъл бизнес-планът е неразделна част от договора. Това е така, тъй като в текста на т.9.1, б. „г“ от Договора се сочи, че одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, включително и предоставения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес-план.   

               Следователно при преценката за изпълнението на задълженията на ползвателя следва да се съобразяват не само клаузите на договора, но и изготвения от него бизнес план, въз основа на който е одобрен и проектът за финансиране.

                Безспорно приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16 ал.1 Наредба № 30 от 11.08.2008г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект.

               Установено с доказателствата и съдебно икономическата експертиза /СИЕ/  жалбоподателят не е спазил изискванията за приходи през посочените по - горе години, заложени в приложения към проекта му бизнес план, както и че същият не е поддържал 6 /шест/работни места през 2016г., 2017г. и 2018г., както е залегнало в бизнес плана. Констатирано е, а и това се потвърждава от данните по делото и представените от самия ЕТ счетоводни документи, че приходите от подпомаганата дейност за всички проверени /три пълни/ финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., като установеното изпълнение на бизнес плана е съответно 5,76% от заложените финансови показатели, съдържащи се в Таблица №2 „Производствена и търговска програма“ на бизнес плана.

             Установено с доказателствата и съдебно икономическата експертиза /СИЕ/  бенефициерът - жалбоподател не е спазил изискванията за приходи през посочените по - горе години, заложени в приложения към проекта му бизнес план. Констатирано е, а и това се потвърждава от доказателствата по делото, че приходите от подпомаганата дейност за всички проверени /три пълни/ финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., изчислени средно аритметично, са под 20% от предвидените в този бизнес план приходи.

              Съдът приема, че преценката на контролните органи по отношение на изпълнението за заложените в бизнес плана параметри е правилна.

              Обосновани с доказателствата по делото се явяват фактическите констатации на административния орган в обжалвания АУПДВ, относно неизпълнение на задължението за изпълнение на заложените приходи за период от 36 месеца, както и относно задължението за поддържане на 6 броя заети лица. 

               От доказателствата по делото и заключението на приетата СИЕ се установява неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план. В тази връзка съгласно  заключението на вещото лице, бизнес планът на ползвателя предвижда ползвателя да реализира за 2016г. приходи  от продажби на услуги в размер на 154400.00 лв, за 2017г.- 164000.00 лв., и за 2018г. – 175600.00 лв. При заложените в бизнес плана за 2016г. приходи от 154400.00 лв, съгласно счетоводните документи са реализирани такива в размер на 800.00 лева, като процентът на изпълнение е 0.52 %. При заложените в бизнес плана за 2017г. приходи от 164000.00 лв, са реализирани 7005.53 лева, и процентът на изпълнение е 4.27 %. При заложените в бизнес плана за 2018г. приходи от 153600.00 лв, са реализирани такива в размер на 21927.97 лева, като процентът на изпълнение е 12.49 %. Според заключението по СИЕ средно аритметично за трите финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ изпълнението на бизнес плана е 5.76% или 0.52+4.27+12.49 = 17.28:3.

           Съществена част от образеца към бизнес плана по Приложение № 3 към чл.16 от Наредба №30 от 11.08.2008г. е финансово икономическият статут на проекта, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл.16, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. преценката доколко проекта води до реализиране на целите по чл.2 задължително преминава през анализ на два фактора, които са основание за вземане на решение за одобряване на подпомагането по смисъла на чл.27, ал. 3, т.1 от Наредбата. Приходите са част от одобрения от бизнес плана, който е част от одобрения проект, като те са носители на информация за съответствието със задължителните условия по чл.16, ал. 2 от Наредба №30 от 2008г.

               По отношение доводите на оспорващият за прогнозния характер на бизнес плана и за липсата на нормативно изискване за спазване на икономическите показатели в него следва да се съобрази, че от административният орган е отчетен прогнозния характер на заложените в бизнес плана приходи, като при оценката на изпълнението на бизнес плана, според Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, е приет един достатъчно голям толеранс от 50% от заложените в бизнес плана такива, а именно санкции се налагат когато не бъдат постигнати поне 50% от заложените приходи, като в случаите на липса на реализация на поне 20 % от същите санкцията е по-висока, тъй като това засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16 ал. 1 Наредба № 30 от 11.08.2008г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект. Предвид факта, че самото понятие „икономическа жизнеспособност“ има нормативно определено съдържание в § 1 т. 6 от ДР от Наредбата, като генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Действително разходите са относими към реализирането на инвестицията, обаче реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредбата, както бе посочено по-горе в мотивите.

               Неоснователно оспорващият твърди, че ДФЗ няма право да извършва проверка и оценка на показателите само за три финансови години, защото както приходите, така и разходите, които ползвателите записват в бизнес плана, както и запазването на броя работни места е за всяка една финансова година. Съгласно Приложение №3 „Образец на бизнес план“ от Наредба №30/2008г. изисква от ползвателите да запишат за всяка година в Таблица 2 „Производствена и търговска програма“ приходите от дейността, а в Таблица 5 за всяка една година „Разходи за заплати и социални осигуровки“. Броят на годините следва да е не по-малък от 5г., съответно 10г. Видно от формулите за изчисление на Показателите за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели Приложение №3 „Инструкция за попълване на бизнес плана“ изрично законодателят е определил, че показателят време е —,,t - период, равен на една година“. При това в правомощието на РА е да проверява изпълнението на показателите за всяка отделна година, така както са записани от ползвателя. В противен случай изискването на самия законодател в Наредба №30/2008г. щеше да бъде ползвателите да сочат обща стойност на приходите за общо 5 години и обща стойноста за разходите за общо 5 години.  В допълнение на горното от определението на „икономическа жизнеспособност“ е видно, че следва да се генерират доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а не в началото и в края на мониторинговия период, каквото е неправилното тълкуване на жалбоподателя.

               Посоченото неизпълнение на бизнес плана в частта относно приходите за мониторираните години се вписва в материално правните хипотези и на чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 2008 г. 

               По отношение оспореното задължение за създаване на нови работни места, следва да се съобрази, че съгласно чл.2, т.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. се подпомагат проекти, които допринасят за насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Съгласно т.4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя финансова помощ.

              В чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е посочено, че бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва, както икономическа жизнеспособност, така и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2. В допълнителните разпоредби на наредбата в § 1, т.26 е дадено легално определение на понятието „Устойчива заетост“, според което това е „запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.“ Във връзка с изпълнението на това изискване ползвателят попълва Таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“. В процесния случай при подаване на бизнес плана  ЕТ *****е попълнил таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, и видно от записаното в него, дружеството се е задължило да сключи трудови договори с определен брой лица - 6 работни места, както следва - 4 бр. производствен, 1бр. управленски персонал и 1 бр. административен персонал.  

               От събраните по делото доказателства и СИЕ се установява, че жалбоподателят не е поддържал 6 /шест/ работни места производствен персонал през 2016г., 2017г. и 2018г., както е залегнало в бизнес плана.

Видно от доказателствата и СИЕ за трите години едноличният търговец е установено, че за 2016 г. изчислено средноаритметично за година  е имал 1,83 човека персонал, като процентът на изпълнение на заложените параметри за броя заети лица спрямо бизнес плана е 30.56%; за 2017 г. - 1,58 човека, като процентът на изпълнение на заложените параметри за броя заети лица спрямо бизнес плана е 26.39% и за 2018 г. - 1,92 човека персонал, като процентът на изпълнение на заложените параметри за броя заети лица спрямо бизнес плана е 30.56%. 

             За периода от 01.01.2016 година до 31.12.2018 година относно осигурените лица е идентичен със справката за осигурени приложена в делото и извадена от регистъра на НОИ, като за месеците: юли, август и септември на 2018 година няма подадени осигурени лица.

             Действително вещото лице установява, че оспорващото дружество е подало декларации /Декларация 1/, но същите са били отхвърлени от НАП, поради допусната техническа грешка, за което има приложени протоколи. При изслушване в с.з. вещото лице уточнява, че в счетоводството на оспорващият според установеното осигуряване, и ведомости за заплати, са внесли осигуровки, но имат допусната грешка, която трябва да се изправи, за да могат лицата да черпят осигурителни права. Уточнява също, че в изчисленията по фактурите има разлика в 300.00 лева от сумата записана от ДФЗ, което го отдава на това, че подробно е изписала фактурите и най-вероятно става въпрос за повторение, респ. за техническа грешка, която представлява минимална стойност нула цяло и нещо и реално не се отразява върху показателните. Доколкото е налице допусната грешка, довела до отхвърляне на декларациите от НАП, която не е отстранена от ЕТ, правилно и законосъобразно административнят орган е приел, че оспорващият не е изпълнил задължението си за поетият брой заети лица. Съответно средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016, 2017г. и 2018г. е 1.75 броя лица или /1.83+1.58+1.83/: 3, според официалната информация подадена в НАП и НОИ.

            Правилно в АУПДВ е прието, че посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три пълни финансови година представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор №11/311/01340 от 13.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, буква „г“ от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30/11.08.2008г.

               С оглед обстоятелството, че при подаване на бизнес плана  ЕТ е попълнило таблица 5 „Разходи за заплати и социални осигуровки“, същото се е задължило да сключи трудови договори с определен брой лица. В този смисъл обосновано от ДФ „Земеделие“ е прието, че  оспорващият търговец не е поддължал заложените брой осигурени лица, потвърдено и от заключението на вещото лице по официалните справки в НАП и НОИ. 

              Неоснователни и необосновани са доводите на оспорващият за сключени граждански договори.   Анализа на доказателствата обосновават извод, че посоченото в таблицата на бизнес плана на дружеството: заплата, осигуровки, общо - заплата и осигуровки за съответната година, кореспондира с трудовите правоотношения, доколкото в гражданските договори няма осигуровки и не влияе на трите вида осигуровки: на здравното осигуряване, на държавно общественото осигуряване, както и на допълнително задължително осигуряване към персонален фонд за лицата, които са родени след *** година.

              Под понятието „заети лица“ записнато в колона Б на Таблица „Разходи за заплати и социални осигуровки“ не следва да се разбира каквито и да е заети лица. С оглед нормите на чл. 4, ал. 1, 2 и 10 и чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване под „заети лица“ следва да се разбират лица, назначени на трудов договор от ЕТ и управителят на търговското дружество, каквито в случая като брой не отговарят на заложените в бизнес плана. 

             Наред с това, изискването на чл.16 от Наредба №30 от 2008г. е бизнес плана да доказва, както икономическа жизнеспособност, така и устойчива заетост.  Понятието „устойчива заетост“ е дефинирано понятие, а именно съгласно §1, т.26 от Наредба №30 от 2008г. „Устойчива заетост“ е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В Инструкцията за попълване на бизнес плана /Приложение №3 към чл.16 от Наредба № 30 от 2008г. е предвидено: “2.1. Устойчива заетост за периода на бизнес плана. Кандидатът описва съществуващите и новосъздадените работни места, като от тези две категории се посочи броят на постоянните и на временните работни места.“ Според даденото в Кодекса на труда определение на понятието „Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

              С оглед изложеното следва да се приеме, че задължението, което е поел ЕТ, е да сключи трудови договори за съответните години с определените от самото дружество брой работни места. В този смисъл полагането на труд от лица, на които дружеството не е заплащало здравно и социално осигуряване се явява неотносимо по отношение поетото в бизнес плана задължение. При това правилно и законосъобразно административнят орган е приел, че  ЕТ не е изпълнил задължението си за поетият брой заети лица.  

             Непостигане на заложените в бизнес плана нива на заетост води до непостигане на нормативно заложената цел за подобряване качеството на живот, повече и разнообразие на възможностите за заетост и повишаване на доходите в селските райони. В този смисъл  осъществената с финансовата помощ на ДФ „Земеделие“ инвестиция не се използва за постигане на целите, за които е отпусната.

             При тези данни настоящият състав на съда счита, че административният орган правилно е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г., тъй като е налице неизпълнение на договорни задължения на ползвателя след изплащане на финансовата помощ. Правилно административният орган се е позовал в решението си и на т.8.1 от договора, които предоставят възможност на Фонда да поиска връщане на цялата или част от помощта, ако ползвателят на помощта не е изпълнил някои свои нормативни или договорни задължения. В случая е безспорно установено, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес плана финансови показатели, които представляват индикатори за изпълнението на проекта, поради което непостигането им води до отмяна на финансовата помощ.

              Съобразно чл.46, ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г.  разплащателната агенция определя размера на средствата, които следва да бъдат върнати от ползвателя на помощта. Като основание затова дават т.4.4. буква „б“ и т.8.1 от Договор № 11/311/01340 от 13.10.2014 г. във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.18 от същия договор, чл. 46. ал.1 и ал.2 от Наредба № 30/11.08.2008г., и публикуваните в брой 69 от 30.08.2019г. на Държавен вестник „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. По силата на чл.2, ал.1 правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ.

               В съответствие с т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г., когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора. Тежестта на нарушението се определя като голяма, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната мярка и в този случай размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен в нормативен акт, а именно чл.35, §1 от Делегиран регламент № 640/2014.

               Според точка 30 от Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план. изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две и повече финансови години, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100 % от предоставената финансова помощ по договора.

              Според т.18 от Правилата, когато неизпълнението е по-голямо от 50% спрямо заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост, подлежи на възстановяване 100% от предоставената финансова помощ по Договора, поради което правилно е определена подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ в размер на 226 017,81 лв. за нарушението по т.1, а съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 20% от предвидените приходи, както е в случая, и това е продължило в упоменатия проверяван период, считано от началото на 2016 г., размерът на подлежащите на възстановяване финансова помощ е 100%, което в случая правилно е определено в размер на отпусната помощ от 226 017,81 лева, за нарушението по т.2.  

              Съгласно чл.3, ал.1 от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. Заявката за плащане на жалбоподателя е подадена на 19.10.2015г. С оглед горното правилно ДФ „Земеделие“ е определил окончателната подлежаща на възстановяване финансова помощ, сума в размер на 226 017,81 лв.

             Това е и размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на издадения АУПДВ, за което и според упоменатото в договора се дължи законната лихва върху тази сума, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.

             Неоснователни са доводите в жалбата, че постигането на заложените в бизнес плана приходи и съответно поддържането на определен брой заети лица не зависят от добрата воля и полагането на грижата на добър стопанин от страна на търговеца.Следва да се отбележи, че в производството по делото жалбоподателя не доказа наличие на обективна невъзможност за изпълнение, непреодолима сила или стопанска непоносимост.

             Доколкото по делото не беше наведено и доказано наличието на причини, поради които се е стигнало до неизпълнението, които да попадат и в хипотезата на форсмажорни обстоятелства, по смисъла на на §1, т.27 от ДР на Наредба №30 от 11.08.2008г., не са налице основания за неизпълнение на заложеното в Договора, с което ползвателят се е задължил и което е било основание за отпускане на средствата по Договора. Следва да се отбележи, че съгласно  чл.41, ал.1 от Наредба 30/2008г.,   ползвателят може да подаде искане за промяна на договора за отпускане на финансова помощ в РА. Към искането се прилагат доказателствата, необходими за преценката на основателността на искането. Няма данни по делото такова  искане да е постъпвало в ДФЗ по време на изпълнение на договора за 2016г., 2017г. и 2018г. Според т.4.16 от Договора Ползвателят е длъжен писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор.“ , което в случаят не е  сторено.

               Поради изложените съображения, съдът приема, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването му, и следва да бъде оставен в сила като законосъобразен, а подаденото срещу него оспорване да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.  

   При този изход на спора и във връзка с направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ДФ „Земеделие“ направените по делото разноски в размер общо на 6098,22 лева, в това число заплатено адвокатско възнаграждение 5748,22 лева /с включен ДДС/ и платено възнаграждение на вещо лице в размер на 350,00 лева по приложения Списък на лист 141 от делото.  

   Водим от гореизложеното, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, на основание чл.172 ал.2 предл. последно от АПК,      

             РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на едноличен търговец *****с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. *****, представляван от управителя Г.Л.Д., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №11/311/01340/3/01/04/01, издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.*****, с изх. № 01-2600/8591 от 08.02.2021 година.

                     ОСЪЖДА едноличен търговец *****с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ул. *****, представляван от управителя Г.Л.Д. да заплати на Държавен фонд земеделие –   гр.*****, разноски по делото в размер от 6098,22 /шест хиляди деветдесет и осем лева и двадесет и две ст. / лева.

   Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: