№ 4540
гр. Варна, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110109802 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. Т. К., ЕГН: **********, с адрес в ***
чрез процесуален представител адв. А. Р., срещу „К.Й.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление в ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10, вр. чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен Договор за паричен заем №
963488/05.07.2024 г., сключен между "К.Й." ООД, в качеството му кредитор и Р. Т. К., ЕГН:
**********, в качеството на кредитополучател, поради противоречие на същия с
императивни норми на Закона за потребителския кредит.
В исковата молба ищецът заявява, че на 05.07.2024 година сключил с "К.Й." ООД
договор за паричен заем № 963488. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът
"К.Й." ООД е отпуснал на Р. Т. К. кредит в размер на 1700 лева при годишен лихвен процент
в размер на 39,96 % и ГПР в размер на 48,059 %. Отпуснатата сума е следвало да бъде
върната до 05.10.2025 г. на 15 месечни вноски в размер на 145,82 лева всяка. Общата сума,
която Р. Т. К. следва да върне на кредитора - главница плюс лихва е в размер на 2187,36 лева.
В чл. 6 от договора за заем е посочено, че за обезпечение задълженията на
кредитополучателя е необходимо предоставяне на двама гаранти в три дневен срок, както и
още едно от посочените обезпечения - ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна
книга. В случай, че обезпечение не бъде представено е уговорено да се дължи неустойка в
размер на 1952,46 лева. Поради това, че при подписване на договора за кредит Р. Т. К. не е
предоставила обезпечение, поради неизпълнение на клаузата от договора и ОУ кредиторът е
начислил на кредитополучателя неустойка в размер на 1952,46 лева, която е разсрочена на
15 вноски в размер на 130,18 лв всяка и включена в месечната вноска дължима от
кредитополучателя. Общата сума, която Р. Т. К. следва да върне на заемодателя „К.Й.“ ООД е
в размер на 4140. Ищецът счита, че договор за паричен заем № 963488/05.07.2024 е
нищожен, тъй като ГПР е неправилно посочен и в него не е включен разходът за заплащане
на неустойка. Счита, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора. Счита, че
в договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но
1
тя не представлява по съществото си неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора и трябва да се включи в ГПР, като цитира
съдебна практика в този смисъл. Сочи, че при изчисляване на ГПР с включена неустойка,
ГПР би възлизал на 530.62 %. Следователно с процесния договор за кредит се явява
нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл, 12, ал. 1, т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „К.Й.“ ООД, чрез процесуалния си представител
юрк. К. К. е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Счита, че ГПР по кредита е определен съгласно закона. Сочи, че в
ГПР действително не е включена неустойката по чл. 8 от договора за кредит, но смята че
неустойката не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като няма характер на
разход по кредита. Счита, че клаузата на чл. 8 от договора за кредит не противоречи на
закона и добрите нрави. По същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът Р. Т. К., редовно призована, не се
явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 97364/21.11.2025г. подаена от Р. Т.
К., чрез процесуалния й представител адв. А. Р., с която заявява, че поддържа исковата си
молба. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „К.Й.“ ООД, редовно
призован, не изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 95264/14.11.2025 г., подадена
от „К.Й.“ ООД, чрез процесуален представител юрк. К. К., с която моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие. Поддържа депозирания отговор на исковата молба и счита
предявения иск за неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между
ищеца Р. Т. К. и ответника "К.Й." ООД на 05.07.2024 година е сключен договор за паричен
заем № 963488. Съгласно сключения договор, кредиторът "К.Й." ООД е отпуснал на Р. Т. К.,
кредит в размер на 1700 лева при годишен лихвен процент в размер на 39,96 % и ГПР в
размер на 48,059 %. Отпуснатата сума е следвало да бъде върната до 05.10.2025 г. на 15
месечни вноски в размер на 145,82 лева всяка. Общата сума, която Р. Т. К. следва да върне на
кредитора - главница плюс лихва, е в размер на 2187,36 лева. В чл. 6 от договора за заем е
посочено, че за обезпечение задълженията на кредитополучателя е необходимо
предоставяне на двама гаранти в три дневен срок, както и още едно от посочените
обезпечения - ипотека, особен залог, банкова гаранция, ценна книга. В случай, че
обезпечение не бъде представено, е уговорено да се дължи неустойка в размер на 1952,46
лева. Поради това, че при подписване на договора за кредит Р. Т. К. не е предоставила
обезпечение, поради неизпълнение на клаузата от договора и ОУ, кредиторът е начислил на
кредитополучателя неустойка в размер на 1952,46 лева, която е разсрочена на 15 вноски в
размер на 130,18 лв всяка и включена в месечната вноска дължима от кредитополучателя.
Общата сума, която Р. Т. К. следва да върне на заемодателя „К.Й.“ ООД е в размер на 4140.
При изчисляване на ГПР не е включена неустойката по чл. 8 от договора за кредит.
Горното се установява и от приложения, като доказателство по делото – договор за
паричен заем № 963488, сключен на 05.07.2024 г. в град Варна, между „К.Й.“ ООД, като
заемодател и Р. Т. К., като заемател, както и от погасителния план към договора.
2
В чл. 8 от договора за паричен заем № 963488, сключен между страните на 05.07.2024 г.
в град Варна е посочено, че при непредоставяне на някое от обезпеченията по реда на чл. 6 в
тридневен срок от сключването на договора или ако представеното обезпечение не отговаря
на условията, то заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1952,64 лв., с
начина на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.
Дължимата неустойка е предварително разбита на 15 равни части, като е част от общия
размер на погасителната вноска.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително
когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията
към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на
разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за
потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на
достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за
потребителски кредит.
Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с
ответника „К.Й.“ ООД е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.
Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори,
съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
В настоящия случай ищецът твърди нищожност на процесния Договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 48,059 %.
Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
предвидената в чл. 8 от договора за потребителски кредит неустойка, която е в размер на
1952,64 лева. Посочената неустойка не е включена в годишния процент на разходите в
договора за потребителски кредит.
По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
3
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че
посочената неустойка е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит,
доколкото е санкция за непредставяне на обезпечение по договора за кредит.
Крайният извод на съда е, че кредитодателят, не е посочил действителния ГПР по
договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Също така реалният годишен процент на разходите по кредита е многократно по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, доколкото
предоставената в заем сума е в размер на 1700 лева, а дължимата сума за връщане на заема,
с включената неустойка е размер на 4140 лева. Само неустойката по кредита е 1952,46 лева,
като същата е в по-голям размер от главницата по кредита.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
процесният договор за паричен заем се явява недействителен в своята цялост, на основание
чл. 22 ЗПК.
Предявеният иск за прогласяване на недействителността на договор за паричен заем №
963488, сключен на 05.07.2024 г. в град Варна, между „К.Й.“ ООД, като заемодател и Р. Т. К.,
е основателен и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства право на
разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени
доказателства за сторени разноскки от ищеца за платена държавна такса в размер на 87,50
лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 518,60 лева. Направеното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, е основателно. С оглед ниската фактическа и правна
сложност по делото, решаването на делото само в едно открито съдебно заседание, в което
страните не са се явили и са приети само писмени доказателства, съдът счита, че
справедливия, обоснован и реален размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца е в размер на 350 лева.
„К.Й.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Р. Т. К., сумата в общ размер на
437,50 лева съставляващ - 87,50 лева за запалтена държавна такса, и 350 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Р. Т. К., ЕГН: **********,
с адрес в град Варна, кв. „Владислав Варненчик“, блок 403, вход 5, ет. 6, и ответника „К.Й.“
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, че сключеният между тях
Договор за паричен заем № 963488, сключен на 05.07.2024 г. в град Варна, е нищожен,
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „К.Й.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. К., ЕГН: **********, с адрес в *** сумата в общ размер на 437,50 лева
/четиристотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща стойност на
сторени разноски в производството пред РС-Варна, съставляваща сторени разноски за
запалтена държавна такса в размер на 87,50 лева и заплатено адвоактско възнаграждение в
4
размер на 350 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5