Решение по дело №587/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.156 от ДОПК

Образувано е по жалба на П. Г. Т., [ЕГН], от [населено място] като управител на ЕТ „В. – П. Т.“, ЕИК *********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621004669-091-001/30.11.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [област], потвърден с Решение № 46/15.02.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/- [област], в частта, с която на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 25 227.44 лв., ведно с лихви в размер на 16 841.11 лв., за 2016 г. в размер на 34 092.16 лв. и лихви 19 310.97 лв., за 2017 г. в размер на 36 543.72 лв. и лихви 17 004.34 лв., за 2018 г. в размер на 26 457.63 лв. и лихви 9 628.41 лв., за 2019 г. в размер на 45 454.81 лв. и лихви 11 920.21 лв. и за 2020 г. в размер на 46 568.49 лв. и лихви 7 490.36 лв., както и непризнат данъчен кредит за периоди м.04.2016г., м.11. и м.12.2017г. м.07. и м.12.2018г. в размер на 3 642.51 лв. и лихви в размер на 1 699.57 лв.; за вноски за ДОО за 2015г. в размер на 3 348.48 лв. и лихви 2 234.42 лв., за 2016г. в размер на 4 264.64 лв. и лихви 2 414.14 лв., за 2017г. в размер на 4 442.64 лв. и лихви 2 067.23 лв., за 2018г. в размер на 4 589.64 лв. и лихви 1 670.25 лв., за 2019г. в размер на 5 358.24 лв. и лихви 1 405.16 лв.; вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 935.58 лв. и лихви 1 291.60 лв., за 2016 г. в размер на 1 932.12 лв. и лихви 1 093.88 лв., за 2017 г. – в размер на 1 901.75 лв. и лихви – 884.91 лв. и за 2019 г. – в размер на 2 168.17 лв. и лихви – 568.59 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. – в размер на 1 308.00 лв. и лихви – 872.82 лв., за 2016 г. – 1 308.00 лв. и лихви – 740.53 лв., за 2017 г. – в размер на 1 284.00 лв. и лихви – 597.46 лв., за 2018 г. – в размер на 1 254.00 лв. и лихви – 456.35 лв. и за 2019 г. – в размер на 1 464.00 лв. и лихви – 383.92 лв., или общо: – главница – 254 545.46 лв. и лихви 100 576.23 лв. и изменен в частта за установени задължения по ЗЗО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. от 1 897.08 лв. на 1 840.62 лв., ведно с прилежащите лихви от 690.38 лв. на 669.32 лв.

Претендира се отмяна РА поради нищожност, алтернативно незаконосъобразност поради съществени пороци на проведеното административно производство и противоречие с материалния закон. Сочи се, че в хода на ревизионното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до порок на издадения РА, като органът по приходите В. К. въобще не е сред овластените от директора на ТД на НАП – [област] с правомощието да възлагат извършването на контролни производства. Излагат се от жалбоподателят подробни доводи, тя не е действала като заместник на И. К. и затова няма правомощие да възлага контролно производство. Отделно от това се излагат доводи, че процесни заповеди са изпратени на два електронни адреса, които са били посочени от лицето като такива по чл.28 ал.2 от ДОПК за получаване на съобщения, като в тази връзка се оспорва и представеният от ответника регистър на задължените лица. Все в тази насока се твърди и, че не е редовно връчена Заповед за изменение на ЗВР № Р- 16001621004669-020-003/05.11.2021г., с която е разширен обхватът на ревизията, както и не са представени доказателства, че са изпълнени императивните изисквания на чл.28 ал.2, чл.29 ал.4, чл.30 ал.6 и чл.54а от ДОПК. Твърди се също така, че ответникът не е изпълнил и задължението си по чл.152 ал.2 от АПК. На следващо място се посоча, че връчването на уведомлението по чл.124 ал.1 от ДОПК, за извършване на ревизия, извършено след срока по чл.114 от кодекса, е недопустимо процесуално действие, което се счита за неосъществено. Оспорва се и адресът на получаване на книжата и документите. Посочва се също така, че т. нар. „приходни касови ордери“ и „решения на едноличния собственик на капитала“ представляват недопустими доказателства, тъй като не отговарят на изискването на чл.54 ал.1 т.4 от ДОПК. Оспорва се и истинността на: „Опис на представените документи и писмени обяснения от ЗЛ“ (т.4, л. 953 - лице и гръб), „Писмени обяснения“ (т.4, лист 954 – лице и гръб) и „Опис за представени документи и писмени обяснения от ЗЛ„ (т.5, от л.1303 до л.1305), като неавтентични, тъй като не са подписани от РЛ. Излагат се възражения и относно незаконосъобразността на ревизионния акт, като се твърди, че от страна на ревизиращия екип не са представени доказателства, които да налагат провеждане на ревизия по особения ред на ДОПК. Иска се прогласяване нищожност на ревизионния акт, алтернативно – отмяна, тъй като не са налице доказателства за така определения размер на данъчната основа. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. З., който поддържа жалбата моли съда да прогласи нищожност на оспорения РА, алтернативно, незаконосъобразност по доводи, подробно изложени в представените по делото становища от 04.12.2024 г. и 11.02.2025 г., посочвайки, че в хода на съдебното производство се представени достатъчно доказателства, които да оборят констатациите на ревизиращия екип. Претендира разноски по делото.

Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. П. оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобразно събраните в производството писмени доказателства, прие следното от фактическа страна:

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621004669-020-001/16.08.202 г.(л.1494, т.6), издадена от В. К., началник на сектор при ТД на НАП – [област], в качеството и на заместник на И. К. К., с която е определен ревизиращия екип в състав Т. И. К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. Г. Д. – главен инспектор по приходите. Посочен е и обхват на ревизионното производство относно установяване на публични задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015 г. 31.12.2020 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2015 г. 31.12.2020 г. на ЕТ „В. – П. Т.“, ЕИК *********, като е определен краен срок за приключване до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 23.08.2021 г. лично на П. Т..

В административната преписка е приложен доклад от Т. К. – ръководител на ревизията (л.1299, т.5) до И. К., без номер и дата, с който се предлага в ревизиращия екип да бъде включен Г. Т. Н. – главен инспектор по приходите, поради продължителен отпуск за временна неработоспособност на Д. Д., който ще продължи до възстановяване на здравословното й състояние, предвид факта, че обхватът на ревизията е голям. В тази връзка от И. К. К. е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621004669-020-002/28.10.2021 г. (л.1296, т.5), с която в ревизиращия екип е включен и Г. Т. Н. на длъжност „главен инспектор по приходите“. Заповедта е връчена на 29.10.2021г. по електронен път (л.1633, т.6). На 05.11.2021г. е направено предложение на ръководителят на ревизията за промяна обхвата на ревизията (л.488, т.2), като предлага в същия да бъдат включени следните допълнителни задължения: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.; ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2002 г.; ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. и здравно осигуряване за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020г.. Със ЗИЗВР № Р-16001621004669-020-003/05.11.2021г., обхватът на ревизията е разширен с цитираните в предложението задължения и периоди, като е определен срок за приключване на ревизията до 23.11.2021г.. Заповедта е връчена на РЛ на 08.11.2021г. по електронен път (л.1635, т.6). Със ЗИЗВР № Р-16001621004669-020-004/22.11.2021 г. (л.260, т.1) и ЗИЗВР № Р-16001621004669-020-004/22.12.2021 г. (л.214, т.1), издадени от началник сектор в ТД на НАП-[област], срокът на ревизията е продължен до 21.01.2022г., като същите са връчени по електронен път. На 05.01.2022г. е постъпило искане за спиране на ревизията № Р16001621004669-053-001/05.01.2022 г. (л.200, т.1) с основание чл.34 ал.1 т.2 от ДОПК, в резултат на което от същия орган по приходите е издадена Заповед № Р-16001621004669-023-001/05.01.2022г. (л.198, т.1), с която ревизионното производство е спряно до приключване на ревизията на съпругата на П. Г. Т. – А. М. Т.. Заповедта е връчена на РЛ на 05.01.2022г. по електронен път. Със Заповед № Р-16001621004669-143-001/30.05.2022г. на Началник сектор в ТД на НАП, ревизионното производство е възобновено, считано от 15.06.2022г., като заповедта е връчена на РЛ по електронен път, но липсват данни на кой имейл-адрес същата е изпратена. Постъпила е нова молба вх. № Д1/РД-20-3979/08.06.2022г. за спиране на основание чл.34 ал.1 т.5 от ДОПК на ревизионното производство по искане на ревизираното лице, за което е издадена Заповед за спиране на ревизията № Р-16001621004669-023-002/08.06.2022г. (л.179, т.1), връчена на 08.06.2022г. по електронен път. Производството е възобновено със заповед за възобновяване № Р-1600121004669-143-002/09.09.2022г., считано от 09.09.2022г., връчена на РЛ по електронен път на 09.09.2022г., като е определен срок за приключване до 16.09.2022г..

Извършената ревизия по ЗДДФЛ е за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2020 г. Като местно физическо лице П. Г. Т. е данъчно задължено лице на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. В хода на ревизионното производство е установено, че П. Т. е регистриран в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като собственик на „В. - П. Т.“ от 25.12.1991 г. и като съдружник в „Афтър рейн“ ООД от 05.06.2018 г. до 31.03.2022 г.

Ревизираното лице е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в които е декларирало получени доходи от дейност като едноличен търговец „В. – П. Т.“. Посочено е, че П. Г. Т. е семеен – съпруга А. М. Т. и има две пълнолетни деца. Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ са предприети действия по събиране на доказателства. С Протокол № Р-16001621004669-ППД-001/29.10.2021г. са присъединени доказателства от проверка за установяване на факти и обстоятелства на ЕТ „В. – П. Т.“, приключила с Протокол № П-16001621022647-073-001/28.07.2021 г. (л.999, т.4). На основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежавано движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период, подкрепени с доказателства. Установено е, че през процесните обследвани периоди ревизираното лице е внасяло парични средства по банковите си сметки и е предоставяло средства на ЕТ „В. – П. Т.“, както следва: за 2015г. средства в размер на 304 169.18 лв.; за 2016 г. в размер на 387 500.00 лв.; за 2017 г. в размер на 388 600.00 лв.; за 2018 г. в размер на 289 460.00 лв., за 2019 г. в размер на 473 580.00 лв. и за 2020 г. в размер на 490 484.97 лв., като реализираните доходи от П. Т. за периода, не съответстват на извършените разходи. На лицето са връчени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни относно размера на разполагаемите парични средства в началото на ревизирания период. В представените обяснения ревизираното лице е посочило, че наличните му парични средства в брой към 01.01.2015 г. са в размер на 250 000.00, които били натрупани от дейност като ЕТ от 1991г. и кредити от финансови институции от 1991 г. до 2015 г., от доходите на съпругата му и потребителски креди от ОББ от 2015 г. в размер на 10 000.00 лв., като нямали запазени документи за кредита. Органите по приходите са извършили анализ на база доказателства за лицето и семейството му, в събрани в хода на ревизионното производство документи, от информационната система на НАП и присъединената предходна проверка. От представените договори за банкови кредити и анекси към тях за периода от 2007 г. до 2018 г. е констатирано, че кредитополучател е единствено ЕТ „В. – П. Т.“, а РЛ П. Т., съпругата му А. Т. и синовете им Г. Т. и В. Т. са единствено съдлъжници или поръчители. Ревизиращият екип установил, че РЛ не може да разполага със средства от дейносттаси като ЕТ. Извършен е анализ на ГЖДД по чл.50 от ЗДДФЛ на П. Г. Т. периодите от 2008 до 2020 г. – предприятието на ЕТ „В. – П. Т.“ е декларирало положителни счетоводни финансови резултати през 2009, 2010, 2013 и 2014 г. в общ размер на 73 070.58 лв., като същевременно, през 2008 г., 2011 и 2012 г. е декларирало отрицателни счетоводни финансови резултати в общ размер на 349 833.77 лв., т. е. многократно по-големи загуби от реализираните печалби. В резултат на това и след приспадане на част от формираните загуби, сумата на годишните данъчни основи за доход като ЕТ за периода от 2008 г. до 2014 г. е в размер на 0.00 лв. Затова органите по приходите приели, че наличните парични средства, с които лицето е можело да разполага към 01.01.2015 г. са в размер на 5 000.00 лв.

При тези обстоятелства е прието от ревизиращите, че са налице предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК – декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, за определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. На П. Т., на основание чл.124 ал.1 от ДОПКС е връчено уведомление и декларация по чл.124 ал.3 от кодекса. След описание на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 от ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи, свързани с получените приходи/доходи, органите по приходите са определили недостиг на парични средства по години, както следва: - за 2015 г. – 266 786.45 лв.; за 2016 г. – в размер на 380 985.56 лв.; за 2017 г. – 380 985.56 лв.; за 2018 г. – 280 236.98 лв.; за 2019 г. – 471 458.54 лв. и за 2020 г. – 473 604.93 лв. За така посочените доходи с неустановен произход органите по приходите са определили дължими ЗОВ за периода 2015 – 2019 г. Извършено е намаление на годишната данъчна основа, съгласно чл.18 ал.1 от ЗДДФЛ за лица с 50 и с над 50 % намалена работоспособност със сумата в размер на 7 920.00 лв. Върху годишните данъчни основи е изчислен дължимият данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл.175 ал.1 от ДОПК ревизиращият екип е начислил лихви да невнесените в законоустановените срокове данъци.

По отношение на ревизията за установяване задължения по КСО и ЗО, въз основа на данни от ИС на НАП е установено, че от лицето са подадени декларации по чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в които е декларирало начало на трудова дейност от 01.05.1996 г. като собственик на ЕТ „В. – П. Т.“. От 01.10.2008г. лицето е изразило желание да продължи да се осигурява и като пенсионер. От 01.07.2011 г. е декларирано осигуряване за всички осигурителни рискове. Съгласно чл.5 ал.4 от КСО, от РЛ са подадени данни за ревизирания период с декларации обр. 1 за осигурителния доход и размера на ЗОВ на самоосигуряващото се лице. С декларации обр.6 са декларирани и дължимите авансови вноски (за 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г.) и окончателни ЗОВ (2020г.). При ревизията е установено, че П. Г. Т., като самоосигуряващо се лице, е внесъл в пълен размер декларираните осигурителни вноски. Ревизираното лице е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизираните години.Към всяка подадена декларация е попълнена справка за окончателния размер на осигурителния доход. В подадената справка за 2020 г. са посочени дължими окончателни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ. Вноските за 2020 са определени върху максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за 2020 г. – 3 000.00 лв.

В ревизионното производство, въз основа на събраните доказателства и извършен анализ, от органите по приходите са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Установено е несъответствие между направените от РЛ разходи и декларираните и/или получени от него доходи за 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., което представлява подлежащ на облагане доход, върху който са дължими ЗОВ, съгласно чл.124а от ДОПК. На основание чл.124 ал.1 от кодекса, на лицето е връчено уведомление, с което е сезирано, че осигурителният доход, върху който се дължат ЗОВ ще бъде определен по реда на чл.124а от ДОПК във връзка с чл.122 – чл.124 от с. к. След извършен анализ на относимите обстоятелства на чл.122 ал.2 от ДОПК, от органите по приходите е определен укрит доход за ревизираните години, съответстващ на установеното превишение на разходите над приходите. Върху установения с ревизията облагаем доход, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО са определени допълнително задължения за окончателни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ и прилежащи лихви за периода 2015 – 2019 г.

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.01.2015 до 31.12.2020 г.. Направени са редица констатации, едно от които е непризнат данъчен кредит в размер на 83.42 лв. на основание чл.72 ал.1 от ЗДДС. Констатирано е, че ревизираното лице през данъчен период м.04.2016г. е приспаднало пълен данъчен кредит по фактура № 9146/29.01.2015г. с данъчна основа 417.12 лв. и ДДС 83.42 лв., издадена от „Екобулпак“ АД с ЕИК *********. Към момента на отразяване на процесната фактура в дневника за покупките на ЕТ „В. – П. Т.“ за м.04.2016 г. е изтекъл 12-месечния срок по чл.72 ал.1 от ЗДДС и за него не е налице право на данъчен кредит в размер на 83.42лв.. Направена е и констатация относно непризнат данъчен кредит в общ размер 3 559.09 лв. на основание чл.71 т.1 от ЗДДС. Установено е от органите по приходите, че през 2017 и 2018 г. П. Т. с ЕТ „В. – П. Т.“ е приспаднал данъчен кредит по едни и същи фактури за покупка на стоки по два пъти, както и е приспаднал данъчен кредит по известия за плащане, които не са данъчен документ. Изяснено е, че за данъчен период м.11.2017г. ревизираното лице е приспаднало повторно данъчен кредит по фактура № **********/25.09.2017г. с данъчна основа 3 043.55 лв. и ДДС 608.71 лв., издадена от „Овергаз мрежи“ АД. Цитираната фактура е била отразена в дневника за покупки и в СД по ЗДДС за м.09.2017 г. и по нея РЛ е приспаднало 608.71 лв. ДДС; През данъчен период м.12.2017 г. е прието, че РЛ е приспаднало повторно данъчен кредит общо в размер на 805.50 лв. по фактура № **********/18.10.2017 г. с данъчна основа 441.04 лв. и ДДС 88.21 лв. по фактура №**********/23.10.2017 г. с данъчна основа 1 666.67 лв. и ДДС 333.33 лв. по фактура №**********/23.10.2017 г. с данъчна основа 1 490.40 лв. и ДДС 298.08 лв. и по фактура № **********/23.102017 г. с данъчна основа 429.28 лв. и ДДС 85.88 лв., издавени от „Овергаз мрежи“ АД. Цитираните фактури са били отразени в дневника за покупки и СД по ЗДДС за м.11.2017 г. и по тях РЛ е приспаднало общо 805.50 лв. ДДС; За данъчен период м.12.2017г. е приспаднат данъчен кредит в размер на 631.07 лв. по известие за плащане № **********/01.11.2017г., издадено от „Овергаз мрежи“ АД, с описан предмет: дължима сума за м. декември 2017г. за природен газ по договор № 37/21.09.2009 г. с данъчна основа 3 155.37 лв. и ДДС 631.07 лв.; за данъчен период м.07.2018г. е приспаднат данъчен кредит общо в размер на 751.80 лв. по известие за плащане №**********/01.07.2018г. с данъчна основа 429.31лв. и ДДС 85.86лв. и №**********/01.07.2018г. с данъчна основа 3 329.70лв. и ДДС 665.94лв., издадени от „Овергаз мрежи“ АД с описан предмет такса; за данъчен период м.12.2018г. е приспаднат данъчен кредит в размер на 762.03 лв. по известие за плащане № **********/01.12.2018 г. с данъчна основа 3 810.14 лв. и ДДС 762.03 лв., издадено от „Овергаз мрежи“ АД с описан предмет такса. От ревизираното лице е декларирано, че не е получавало фактури по описаните в дневника за покупки известия за плащане. На база тези констатации органите по приходите са приели, че РЛ неправомерно е приспаднало данъчен кредит по цитираните по-горе фактури повече от един път, поради което, на основание чл.71 т.1 от ЗДДС не е признат данъчен кредит общо в размер на 414.19 лв. за данъчни периоди м.11. и м.12.2017г., както, и че ревизираното лице неправомерно е приспаднало данъчен кредит общо в размер на 2 144.90 лв. за данъчни периоди м.12.2017 г., м.07. и м.08.2018 г. по отразени в дневниците за покупки известия за плащане, издадени от „Овергаз мрежи“ АД, за които, до приключване на ревизията не са представени данъчни документи по смисъла на чл.112 ал.1 от ЗДДС, по които е получател.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен ревизионен доклад от органите по приходите с № Р-16001621004669-092-001/30.09.2022г. (л.81, т.1). Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № 94-00-7199/16.11.2022 г. (л.73, т.1). Въз основа на РД и след анализ на възражението, в срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е съставен оспореният РА с № 16001621004669-091-001/30.11.2022 г. (л.57, т.1), с който на оспорващия са определени публични задължения - допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като за 2015г. в размер на 25 227.44 лв., ведно с лихви в размер на 16 841.11 лв., за 2016 г. – в размер на 34 092.16 лв. и лихви 19 310.97 лв., за 2017 г. – в размер на 36 543.72 лв. и лихви – 17 004.34 лв., за 2018 г. – в размер на 26 457.63 лв. и лихви – 9 628.41 лв., за 2019 г. – в размер на 45 454.81 лв. и лихви – 11 920.21 лв. и за 2020 г. - в размер на 46 568.49 лв. и лихви – 7 490.36 лв.; - непризнат данъчен кредит за периоди: м.04.2016 г., м.11. и м.12.2017 г. м.07. и м.12.2018 г. в размер на 3 642.51 лв. и лихви в размер на 1 699.57 лв.; - вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 3 348.48 лв. и лихви – 2 234.42 лв., за 2016 г. – в размер на 4 264.64 лв. и лихви – 2 414.14 лв., за 2017 г. – в размер на 4 442.64 лв. и лихви – 2 067.23 лв., за 2018 г. – в размер на 4 589.64 лв. и лихви – 1 670.25 лв., за 2019 г. - в размер на 5 358.24 лв. и лихви – 1 405.16 лв.; вноски за ЗО за 2015 г. – в размер на 1 935.58 лв. и лихви 1 291.60 лв., за 2016 г. – в размер на 1 932.12 лв. и лихви – 1 093.88 лв., за 2017 г. – в размер на 1 901.75 лв. и лихви – 884.91 лв. и за 2019 г. – в размер на 2 168.17 лв. и лихви – 568.59 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. – в размер на 1 308.00 лв. и лихви – 872.82 лв., за 2016 г. – 1 308.00 лв. и лихви – 740.53 лв., за 2017 г. – в размер на 1 284.00 лв. и лихви – 597.46 лв., за 2018 г. – в размер на 1 254.00 лв. и лихви – 456.35 лв. и за 2019 г. – в размер на 1 464.00 лв. и лихви – 383.92 лв., или общо: – главница – 254 545.46 лв. и лихви 100 576.23 лв.,. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [област] при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решение № 46/15.02.2023 г. (л.37, т.1), с което е потвърдил РА в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения. За да потвърди ревизионният акт в частта за определените задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е изложил нормативната уредба и е обсъдил събраните доказателства. Изменил е ревизионният акт в частта за установени задължения по ЗЗО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018г. от 1 897.08лв. на 1 840.62лв., ведно с прилежащите лихви от 690.38 лв. на 669.32 лв.. За да измени същият в частта за ЗО, решаващият орган е констатирал техническа грешка при определяне на допълнителните задължения за ЗО за 2018г.. В тази връзка е посочил, че през ревизирания период П. Т. е пенсионер, а при определяне на годишния осигурителен доход, върху който се дължат ЗО, на първо място, е доходът, получен от пенсии. След предоставена информация от ТП на НОИ – [област] в хода на ревизионното производство, органите по приходите са установили, че през 2018 г. Т. е получавал пенсия в размер на 2 072.30 лв., а не посочената в част VII ПО ЗЗО от РД сума в размер на 1 366.46 лв., поради което годишният осигурителен доход, върху който се дължат ЗО за 2018 г. следва да се в размер на 23 007.70 лв., поради което и се променят допълнително установените задължения за ЗО, като от 1 897.08 лв. стават 1 840.62 лв. и прилежащите лихви – от 690.38 лв. на 669.32 лв.

Недоволен от това произнасяне, жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство, в хода на което са приобщени писмени доказателства, касаещи заключение на проведена съдебно-счетоводна експертиза. С него се установява, че са представени документи, наименовани „приходен касов ордер“ (л.1034, т.4 – л.1295, т.5), които не съставляват основание в счетоводството на ЕТ „В. – П. Т.“ да се отрази внасянето на парични средства в брой от собственика на търговското прпедприятие, тъй като от съдържанието им липсват съществени изискуеми се реквизити по отношение на информация за стопанската операция. Според заключението, основаните на документите по т.1 вписвания в счетоводните регистри – оборотни ведомости, главни книги и журнали на с/ка 493 за периоди 2015 – 2020 г. не са редовни по смисъла на чл.51 от ДОПК, тъй като тези счетоводни записвания не са документално обосновани. Направен е извод, че на база документите по т.1, които не съдържат пълна и точна информация на факт с имуществена последица за предприятието (предмет на стопанска операция и лице, с което тя е осъществена), обективно не е възможно по тях да се извършат каквито и да е било счетоводни записвания. Приобщени са и справка за всички електронни адреси и са приложени заповеди за компетентността на органите по приходите: Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.28, т.1) и Заповед № РД-09-1801/28.09.2018 г. (л.31, т.1), издадени от териториалния директор на ТД на НАП – [област], с която са делегирани съответните права и оптичен носител - CD (л.1622, т.6), съдържащ цитираните по-горе актове.

При така установеното от фактическа страна, като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Предмет на обжалване в настоящото производство е РА № Р-16001621004669-091-001/30.11.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], частично потвърден в частта по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗОВ и изменен в частта за ЗОВ за 2018 г. с Решение № 46/15.02.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му.

При извършване на служебната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизионният акт страда от пороци, водещи до неговата нищожност, а именно: ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и съответно обжалваният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган. Това е така, защото съгласно Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – [област], И. К. К. - началник сектор "Ревизии" е определен да възлага ревизии и да определя компетентен орган по издаване на РА, като в случай на отсъствие на лицето, същият се замества от А. А. Д.. Съгласно цитираната по-горе заповед на директора на ТД на НАП – [област], не е спорно по делото, че органът, издал РА №Р-16001621004669-091-001/30.11.2022 г. – И. К. К., заемащ длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП- [област] е компетентен да възлага ревизии и да издава РА. Същевременно ЗВР № Р-16001621004669-020-001/16.08.2021г., с която се поставя началото на ревизионното производство, е издадена от В. С. К., заемаща длъжност „началник сектор“, за която липсват данни да е оправомощено лице да издава заповеди за ревизия. Липсват и доказателства И. К. К. да е бил в невъзможност да изпълнява задълженията си като орган по възлагане на ревизии към датата на издаване на заповедта за определянето на компетентен орган във връзка с началото на ревизията, както и няма заповед за изземване на преписката и възлагане на друг орган по приходите. При тези обстоятелства, В. С. К., като орган по приходите, възложил ревизията, е следвало да издаде РА, съгласно изискването на чл.119 ал.2 ДОПК, според което, РА се издава от орган, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Не са налице по преписката и не са представени пред съда доказателства относно решение за изземване на преписката или заповед, с която се възлага довършването на ревизионното производство на друг орган. Налице е изземване компетентност от орган по приходите, която е недоказана от приходната администрация и за която липсва основание да бъде извършена. Посоченото изземване на компетентност е в противоречие с разпоредбата на чл.7 ал.3 ДОПК, според която възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на друг е предвидена само при конкретните хипотези, изчерпателно посочени в нея. Тези хипотези са единствено в случаите, когато са налице основания за отвод или самоотвод или в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В казуса по делото липсват данни да е налице някоя от посочените в разпоредбата хипотези. Не е настъпила промяна в служебното правоотношение на служителя, водеща до загубване на компетентност като орган по приходите въобще (напр. служителят е преназначен на друга длъжност, която не е сред посочените в чл.7 ЗНАП и няма качеството на орган по приходите), за каквото също няма данни по делото. В този смисъл е и съдебната практика, посочена в Решение № 818 от 26.01.2016г. по адм.д. № 6113/2015 г. по описа на ВАС. В конкретният случай не е налице нито едно от основанията по чл.7 ал.3 ДОПК, при които е допустимо изземване и съответно, възлагане компетентността по чл.119 ал.2 ДОПК на друг орган, различен от органа, възложил ревизията.

РА по своята същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. За да е действителен издаденият ИАА, на първо място, следва да е издаден от компетентен орган - по материя, по степен и по място. В настоящия случай, възложителят на ревизионното производство не е компетентенпредвид липсата на подобно оправомощаване от териториалния директор на ТД на НАП – [област]. Безспорно е, че материалната некомпетеност водят до нищожност на административния акт. Съгласно чл.112 ал.1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, като според ал.2 т.1 на същия текст, ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. В случая липсва каквото и да било оправомощаване на служителя В. С. К. да издаде заповед за възлагане на ревизия. Извън хипотезите на чл.7 ал.3 ДОПК, каквито в случая не са налице, териториалният директор на ТД на НАП не разполага с правомощие да променя установената в закона компетентност, свързана с издаване на РА. По тези съображения съдът приема, че, в случая, издаването на РА от орган, който не определен със заповед от компетентен орган, различен от органа, възложил ревизията, обуславя нищожност на РА - като издаден от орган по приходите, за който липсва надлежно овластяване. Посоченото обуславя и извод за порок на административния акт по смисъла на чл.146 т.1 АПК , приложим във връзка с §2 ДРДОПК и по аргумент от чл.160 ал.2 ДОПК, който е съществен до степен, обуславяща неговата нищожност. РА е нищожен, тъй като е лишен от процесуалното си основание, той не е постановен като краен акт на възложена и проведена ревизия, тъй като не резултат от осъществено контролно производство (съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл.110, ал.2 от ДОПК). Процесът по възлагане на ревизиононото производство предпоставя акта, процедурата води до акта, производството обуславя акта. Без надлежно учредяване и провеждане на предхождащо го административно производство, актът не е юридически валиден.

Във връзка с така констатираната нищожност, съдът намира за необходимо да отбележи още, по делото не са приложени надлежни доказателства за сертификати за валиден електронен подпис на лицата, издали процесните ревизионен акт и ревизионен доклад, с което възникват съмнения относно издателя на оспорения административен акт, независимо, че в същия е посочено, че е издаден от И. К. К. и Т. И. К., т. е. отново се налага извод за липсата на компетентност на органа издал РА. Не са приложени доказателства и във връзка с доклад на Т. И. К. /л.1299, т.5/, според който ръководителят на ревизията иска от възложител на ревизията- И. К., да включи в ревизионното производство Г. Т. Н. поради продължителен отпуск за временна неработоспособност на Д. Г. Д., за която не са приложени данни последната да е била в отпуск по болест. Същевременно със ЗИЗВР № Р-1600162004669-020-003/ 05.11.2021г. контролното производство вече се извършва от трима инспектори по приходите, като Д., за която се твърди, че е в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, продължава да осъществява действия по ревизията. По отношение на горните констатации, съдът намира, че от страна на органите о приходите е нарушен принципът на законност и обективност, залегнали в чл.2 и чл.3 от ДОПК, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт.

На основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на директора на ТД на НАП – С. за администриране съгласно дадените от съда указания по тълкуването и приложението на закона. Предвид на констатираната нищожност на атакувания ревизионен акт, обсъждането на въпроса за материалноправната законосъобразност на РА в обжалваната част е безпредметно, тъй като няма да доведе до промяна на извода на съда за нищожност на РА.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 34 570.00 лв., представляващи 50.00 лв. платена ДТ, 500.00 депозит за вещо лице и 34 020.00 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представените по делото - ДПЗ № ПП-ПТР-189/2024 г. от 26.11.2024 г., фактура № 780/28.11.2024 г. и фактура № 784/30.12.2024 г., и 2 бр. платежно нареждане от същите дати.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: касае се до дело с фактическа и правна сложност на дело, с голям обем, както и проявена от адв. З. процесуална активност във всичките проведени съдебни заседания от датата, на която е поел защитата на жалбоподателя - 04.12.2024 г. до приключване на съдебното следствие – 11.02.2025 г., включително и искане за назначаване на ССчЕ.

На основание изложеното и чл.160 ал.1 и чл.161 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административен съд – [област], XXVIII състав

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалба на П. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], с ЕТ „В. – П. Т.“, ЕИК030429678 Ревизионен акт № Р-16001621004669-091-001/30.11.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [област], в частта, в която е потвърден с Решение № 46/15.02.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [област] при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 2015г. - 2019година са установени публични задължения и прилежащите им лихви за забава по чл.17 от ЗДДФЛ, по непризнат данъчен кредит за периоди м.04.2016г., м.11. и м.12.2017г. м.07. и м.12.2018г.; вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО – УПФ, общо главница в размер на 254 545.46 лв. и прилежащи лихви в размер на 100 576.23лв. и е изменен в частта за установени задължения по ЗЗО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. от 1 897.08 лв. на 1 840.62 лв., ведно с прилежащите лихви от 690.38 лв. на 669.32 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - [област] да заплати на П. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [улица], с ЕТ „В. – П. Т.“, ЕИК ********* сторените разноски в размер на 34570.00 лева.

ИЗПРАЩА административната преписка на компетентната дирекция – ТД на НАП - [област] за възлагане на нова ревизия на П. Г. Т., [ЕГН], с ЕТ „В. – П. Т.“, ЕИК ********* [населено място].

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Р България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.