Решение по дело №43/2022 на Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ към решение № 16 от 02.06.2022 г. по АНД № 43/2022 г. по описа на РС –
Чепеларе

Против обвиняемия А.И.Б., ЕГН **********, от гр. Ч. е проведено ДП № 95/2021 г. по описа
на ОД на МВР - Смолян, преписка № 2326/ 2021 г. по описа на Районна прокуратура -
Смолян, за извършено престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК.
Като е установил, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, на
основание чл. 375, чл. 199, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от НПК наблюдаващият прокурор е изготвил
постановление, което е внесъл в РС - Чепеларе с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК по отношение обвиняемия Б. за това, че: на 09.01.2017 г. в гр. Чепеларе, в сградата на РУ
Чепеларе, на ул. „Дичо Петров” № 4а, пред И.С.Д. – системен оператор, съзнателно се е
ползвал от неистински официален документ – Удостоверение за здравословно състояние на
водач/кандидат за придобиване на управление на МПС с № 10 от 09.01.2017 г., издадено на
името на А.И.Б., на което е придаден вид, че е издадено от лекарите при „....” ООД гр. С. – д-
р М.З. – ..., д-р М.М. – ..., д-р Б.К. – ...., д-р Щ.Н. – .... и д-р Г.Ц.Б. – ...., и че подписите на
местата с имената на подпис на посочените лекари и положените печати за заверка на
медицинското удостоверение са били изпълнени от тях, като използвал удостоверението, за
да му бъде издадено свидетелство за управление на моторни превозни средства,
представяйки го към заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин с вх. № 5006/09.01.2017 г. на РУ Чепеларе, като от него за самото му съставяне не
може да бъде търсена наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло направеното предложение по чл. 78а НК.
Според него, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че от
обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл.
316, във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК. Същевременно прави алтернативно искане, в случай че
съдът не приеме, че се касае за официален документ, да преквалифицира сам с решението си
извършеното деяние като такова по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. Счита, че в случая
са налице всички предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, поради
което предлага обвияемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание „глоба” в минимално предвидения в закона размер, а
именно 1000 лева, както и да бъде осъден обвиняемият да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 300 лева за изготвяне на комплексна
почеркова и техническа експертиза.
Адвокат С. - защитник на обвиняемия, че не оспорва фактическата обстановка, описана в
постановлението на Районна прокуратура – Смолян. Възразява по отношение на въведената
с постановлението правна квалификация на извършеното от доверителя й деяние, като
счита, че то покрива от обективна страна признаците на престъпния състав, визирани в
нормата на чл. 316, във вр. с чл. 309 от НК. В тази връзка моли съда да преквалифицира
деянието и да приложи закона за по – лекото наказание, като приеме, че по отношение на
подзащитния й са приложими в условията на кумулативност всички предпоставки,
предвидени в нормата на чл. 78а от НК. Моли по отношение на същия да бъде отменена
взетата мярка за неотклонение.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Съдът, въз основа на събраните и приобщени доказателства по делото, като се запозна с
Постановлението на РП - Смолян, както и като съобрази разпоредбите на чл. 378, ал. 2 и 3 от
НПК, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А.И.Б., ЕГН ********** е роден на ... г. в гр. Ч., .....
Обвиняемият А.Б. е правоспособен водач на МПС с придобити категории „В”, „С” и „D”, за
което притежавал СУМПС. Валидността на последното изтичала в началото на 2017 г.,
1

което налагало обвиняемият Б. да подаде молба за издаване на ново СУМПС. В тази връзка
било необходимо да се снабди с медицинско удостоверение за здравословното състояние на
водач. На 09.01.2017 г. той отишъл на преглед в У.... „...” – гр. С., където се явил на преглед
при д-р М.З. – .... При прегледа лекарят установил, че обвиняемият Б. има здравословен
проблем със зрението, поради което му обяснила, че не може да му завери медицинското
удостоверение, че се налага извършване на допълнителни изследвания. За целта д-р З. му
поставила капки в очите и му казала да се върне в кабинета й след два часа. Излизайки от
болницата, обвиняемият посетил близкото заведение, където се видял със свидетеля Е.Р..
Последният работел преди това в болницата в гр. С.. Към този момент за него се знаело, че
изважда медицински, бе да се налага лицата, които имат необходимост от такива, да ходят
по кабинетите. Обвиняемият Б. му обяснил за проблема си с прегледа при очния лекар, в
отговор на което свидетелят Р. му казал, че няма проблем и ще го „оправи”. Поискал от
обвиняемия да му предостави личните си данни и бланката на медицинското удостоверение.
Обвиняемият му предал бланката на Удостоверение за здравословното състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, в която били
вписани неговите данни. В удостоверението свидетелят Р. написал саморъчно необходимите
текстове за преглед от лекарите, изписал амбулаторния номер на медицинското и дата – №
10/09.01.2017 г. Той се подписал на местата за отделните вписани лекари в медицинското, а
след това положил печати за всеки един от посочените лекари. Тези печати той имал от
времето, когато работел към „....” ООД - гр. С., и ги държал в дома си. След около час,
същия ден, свидетелят Р. дал на обвиняемия Б. въпросното Удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС с Амб. № 10/09.01.20217 г., издадено на името на обвиняемия, на което
е предаден вид, че е издадено от лекарите при „...” ООД - гр. С., а именно: д-р М.З. – ..., д-р
М.М. – ..., д-р Б.К. – ..., д-р Щ.Н. – ... и д-р Г.Ц.Б. – ...., с положени подписи и печати на
посочените лекари. В удостоверението са отразени данни от клиничен преглед на
обвиняемия, като е вписано и заключение, че същият отговаря на изискванията за физическа
годност към водачите от категория „С”.
На 09.01.2017 г. обвиняемият Б. посетил сградата на РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян,
където пред свидетеля И.С.Д. – системен оператор, подал заявление за издаване документ за
самоличност на български гражданин с вх. № 5006/09.01.2017 г. и по – конкретно за
издаване на СУМПС. Към заявлението обвиняемият приложил инкриминираното
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС с Амб. № 10/09.01.20217 г. и другите изискуеми
документи.
Свидетелят И.Д. приела заявлението с приложените документи, в т.ч. и удостоверението.
На 25.01.2017 г. на обвиняемия А.Б. било издадено ново СУМПС с № *********, валидно
до 25.01.2022 г., въз основа на заявлението и приложените към него документи,
включително Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на МПС с Амб. № 10/09.01.20217 г.
По доказателствата:
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, преценени от съда по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК: протоколи за разпит на
свидетели и обвиняем, заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин вх. № 5006/09.10.2017 г., подадено от А.И.Б., Удостоверение за здравословното
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с
Амб. № 10/09.01.20217 г., свидетелство за управление на МПС с № ********* валидно до
25.01.2022 г., данни за издаване на СУМПС, категория „С” на А.Б., протоколи за снемане на
сравнителни образци от почерци и подписи на лекарите, обвиняемия и свидетеля Р., както и
на образци от актуалните печати ползвани от лекарите, определение № 99/20.07.2021 г. по
2

ЧНД № 392/2021 г. на РС - Смолян, протокол за претърсване и изземване от 19.07.2021 г. и
фотоалбум към него, протокол № 103/23.11.2021 г. за извършена комплексна почеркова и
техническа еспертиза; справка за съдимост, характеристична справка и др., както и от
събраните лично пред съдебния състав гласни доказателствени средства, посредством
разпита на свидетеля И.С.Д..
Съдът даде изцяло вяра на показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел И.Д. – системен оператор в РУ Чепеларе при ОД на МВР Смолян, сектор „БДС”,
които са последователни, логични и безпротиворечиви. От същите се изясняват
съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване – пред свидетеля Д.
обвиняемият Б. е подал заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин с вх. № 5006/09.01.2017 г., а именно – за издаване на ново СУМПС, към което е
представил освен другите необходими документи и Удостоверение за здравословното
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с
Амб. № 10/09.01.2017 г. Доколкото задълженията на системния оператор се свеждат до
проверка за наличието на необходимия набор от документи и тяхната проверка от външна
страна, свидетелят Д. не е констатирала нередовност инкриминираното удостоверение.
Свидетелят е приела заявлението с приложените документи, регистрира го е и го е предала
на Сектор „Пътна полиция” – Смолян.
Съдът кредитира показанията на свидетелите д-р М.З., д-р Г.Б., д-р Б.К., д-р Щ.Н., д-р М.М.,
М.Т. и Е.Р. /дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по
делото на основание чл. 283 от НПК/, като последователни, логични и безпротиворечиви,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Всеки един от посочените
свидетели, работещи в „....” ООД – С., дава показания, че не е преглеждал обвиняемия, не е
издавал въпросното удостоверение и че ползва друг печат, че медицинските удостоверения
се издават след преглед на лицето и заверка от съответния лекар. Посочват, че познават Е.Р.,
тъй като същият е работел преди години като .... в „....” ООД – Смолян, разнасял пощата за
здравната каса и доставял канцеларски материали. От своя страна в показанията си, в
унисон с тези на свидетелите от „....” ООД – С., свидетелят Р. заявява, че първо е работил в
.... – С., а впоследствие в „....” към .... – С., откъдето преди ..... години го съкратили. Когато
го съкратили, при него останали различни печати от лекари, които решил да не връща.
Малко след това останал без пари и се сетил, че може да изкара такива като започне да
използва останалите при него печати от тези различни лекари за издаване на удостоверения
за издаване на удостоверения за здравословното състояние на водачи на МПС.
Първоначално имал при себе си доста останали празни бланки за такива медицински, а
после започнал да закупува такива от книжарниците. При предявяване на процесното
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС с Амб. № 10/09.01.20217 г., издадено на името на
обвиняемия А.И.Б., свидетелят Р. посочва, че това е едно от съставените от него такива
фалшиви удостоверения. Признава, че той го е съставил, с изключение на изписаните имена
на обвиняемия и личните му данни, че е подписал на местата за изписаните доктори, като
след това е сложил печатите. Твърди, че не познава лично обвиняемия, но или той го е
потърсил или свидетелят сам го е срещнал в болницата и обвиняемият го е помолил да му
изкара това медицинско, защото не му се занимавало да минава през лекарите или по други
негови си причини.
Като цяло показанията на тези свидетели изцяло подкрепят възприетата от съда фактическа
обстановка. В тази насока следва да се има предвид, че свидетелите И.Д., д-р М.З., д-р Г.Б.,
д-р Б.К., д-р Щ.Н., д-р М.М., М.Т. и Е.Р. въобще не са познавали обвиняемия и съвсем
обективно и безпристрастно са дали показания по случая.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са и приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, които се възприеха изцяло като неоспорени от
страните.
3

Съдът кредитира изцяло отразеното в комплексната почеркова и техническа експертиза,
като изготвена от вещо лице специалист, в чиято компетентност и безпристрастност няма
основание да се съмнява. Заключението, приобщено по реда на чл. 283 от
НПК, е обосновано. Вещото лице е изследвало оригиналите на двата документа –
заявлението с вх. № 5006/09.01.2017 г. и Удостоверение за здравословното състояние на
водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амб. №
10/09.01.20217 г. и сравнителните образци, като при използване на методите на
криминалистическата идентификация и метода на съпоставянето и съвместяването е дало
заключение, от което се установява, че:
1. Ръкописният текст и подписът в графа „а) Очи“ в удостоверението не са изписани от
М.М.З..
2. Отпечатъкът от печат с текст „Д-р М.З., ....“, поставен в графа „а) ОЧИ“ в
удостоверението, не е положен от печата, с който са положени отпечатъците -
сравнителни образци, предоставени от д-р З.. Отпечатъкът от печат е положен по
стандартния начин с помощта на тампонно мастило.
3. Ръкописният текст и подписът в графа „б) Уши, нос, гърло:“ в удостоверението не са
изписани от М.А.М..
4. Отпечатъкът от печат с текст „Д-р М.М., ...“ в удостоверението не е положен от
печата, с който са положени отпечатъците - сравнителни образци, предоставени от д-р
М.. Отпечатъкът от печат е положен по стандартния начин с помощта на тампонно
мастило.
5. Ръкописният текст в графа “в) Вътрешен статус“ в удостоверението, не е изписан от
Г.Ц.Б..
6. Ръкописният текст „Д-р Г.Б., на задната част на удостоверението (неговата втора
страница), не е изписан от Г.Ц.Б..
7. Ръкописният текст и подписът в графа „г) Неврологичен статус“ в удостоверението, не
са изписани от Б.М.К..
8. Отпечатъкът от печат с текст „Д-р Б.К., специалист....“ в удостоверението не е
положен от печата, с който са положени отпечатъците - сравнителни образци,
предоставени от д-р К.. Отпечатъкът от печат е положен по стандартния начин с
помощта на тампонно мастило.
9. Ръкописният текст в графа „д) “Хирургичен статус“ в удостоверението не са изписани
от Щ.Н.Н..
10. Отпечатъкът от печат с текст „Д-р Щ.Н., специалист-....“ в удостоверението не е
положен от печата, с който са положени отпечатъците — сравнителни образци,
предоставени от д-р Н.. Отпечатъкът от печат е положен по стандартния начин с
помощта на тампонно мастило.
11. Отпечатъците от печат с текст „....-С.“ в удостоверението, не са положени от печатите,
с които са положени отпечатъците в протокол за снемане на сравнителен материал с
рег. № 345р-9037/15.07.2021 г., а от предоставени такива от „....-С.“ ООД-гр. С..
12. Отпечатъците от печатите на д-р М.З., д-р М.М., д-р Б.К., д-р Щ.Н. и печатите на „....“-
С. в удостоверението, са положени от печатите, иззети при претърсване и изземване на
19.07.2021 г. в дома на Е.Б.Р. (по ДП № 72/2021 г. по описа на ОД на МВР-гр.Смолян).
13. Ръкописният текст на първите четири реда на лицевата страна и текста между
„КАРТА“ и „ЗАКЛЮЧЕНИЕ“ на гърба на удостоверението е изписан от А.И.Б..
Останалият ръкописен текст в удостоверението е изписан от Е.Б.Р..
14. Подписът в графа „подпис на заявителя“ в ЗАЯВЛЕНИЕ за издаване на документ за
самоличност на български граждани с вх.№ 5006/09.01.2017 г. на РУ- Чепеларе при
ОД на МВР-гр. Смолян, е положен от А.И.Б..
От приложената по делото справка за съдимост на обвиняемия А.И.Б. с рег. № 224 от
4

30.05.2022 г. по описа на РС - Чепеларе е видно, че до приключване на съдебното следствие
обвиняемият не е бил осъждан, а от декларацията му за семейно и материално положение и
имотно състояние от 14.12.2021 г. се установява, че семейството му се състои ....., получава
доходи от трудови правоотношения, които годишно възлизат на .... лева, притежава МПС
марка и модел „....” и не притежава недвижимо имущество.
От правна страна:
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият е извършител на инкриминираното деяние,
описано в постановлението на Районна прокуратура - Смолян.
При установената фактическа обстановка обаче съдът прие, че извършеното от обвиняемия
Б. деяние следва да се квалифицира не като престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1
от НК, а като такова по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. От обективна страна е налице от
страна на обвиняемия Б. съзнателно ползване на Удостоверение за здравословното
състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с
Амб. № 10/09.01.20217 г., издадено на негово име, имащо характер на неистински частен
документ, без да може да му се търси наказателна отговорност за съставянето му, поради
което се наложи преквалификация на престъплението от такова по чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 1 от НК в такова по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Обект на посегателство са документите, представляващи конкретни писмени изявления на
определи лица с правно значение.
Съгласно чл. 93, т. 6 от НК неистински е документът, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително
го е съставило. За съществуването на неистински документ е важно единствено дали
отразеният автор съвпада с действителния, като при липса на такова съвпадение, е налице
неистински документ. В настоящия случай предмет на посегателство е Удостоверение за
здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС. По делото безспорно се установи, че на мястото на посочените в
документа лекари при „....“ ООД – С. са положени подписи, които не са техни. В този
смисъл са свидетелските им показания и заключението на вещото лице по комплексната
експертиза. На удостоверението е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на лекарите: д-р М.З. – ...., д-р М.М. – специалист ..., д-р Б.К. – специалист ...., д-р
Щ.Н. – специалист ... и д-р Г.Ц.Б. – ....., а не на лицето, което действително го е съставило -
свидетеля Е.Р..
Настоящият съдебен състав на съд прие, че този документ е частен, а не официален такъв.
Съгласно определението за официални документи по чл. 93, т. 5 от НК това са документи,
издавани от длъжностни лица. Характеристиките на дейността на длъжностните лица са
посочени диференцирано в разпоредбите на чл. 93, т. 1, б. “а“ и „б“ от НК и са предмет на
изчерпателно тълкуване в ТР № 73/1974 г. на ОСНК на ВС. В тях са посочени три категории
длъжностни лица, упражняващи: 1. служба в държавно учреждение, която непосредствено
обективира нормативно предоставените му функции; 2. работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество, при която пазенето се явява съдържание на задължението
на длъжностното лице и същност на възложената дейност и 3. ръководна работа, която
намира проявление в изпълнението на функции, свързани с ръководството и управлението
на производствените процеси, трудовата и служебна дейност на хората, планирането и
организацията на работата, подбора и разпределението на кадрите, назначаването и
уволнението на служители, а стопанско- разпоредителните правомощия сочат на
възможности за разпореждане с имущество и за осъществяване на операции със
стоковоматериални ценности (приемане, предаване, отчитане, извършване контрол за
разпределението им). Ползваното от обвиняемия удостоверение за здравословно състояние е
издадено от лекари, които обаче нямат длъжностно качество по чл. 93, т.,1, б. “а“ от НК, тъй
като „.... “ ООД – С. и въобще лечебните заведения не са държавни учреждения, а търговци.
5

Съгласно т. 2 на ТР № 2/21.12.2011 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ВКС лекарите, които не
изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са
длъжностни лица и по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ от НК. Следователно инкриминираното
медицинско удостоверение не се издава от длъжностни лица и съответно не е официален
документ. В този смисъл е и Постановление № 3/1982 г. на Пленума на ВС, в т. 3 от което е
прието, че документ, който е съставен от недлъжностно лице е частен.
В случая лекарите, подписали удостоверението, не са длъжностни лица по смисъла на чл.
93, т. 1, б. “б“ от НК, тъй като те не изпълняват ръководни функции или функции по
управление на чуждо имущество. Това, че посочените лекари в медицинското
удостоверение са сред съдружниците в „.... “ ООД – С., не им придава качество на
длъжностни лица при извършване на прегледи и отразяване на здравословното състояние на
явилите се водачи, тъй като в този случай те не действат в качеството на лица, изпълняващи
ръководни функции или функции по управление на търговското дружество. Законът за
лечебните заведения в различните свои текстове разграничава отделните категории
медицински кадри - чл. 68, ал. 1 установява органите на управление и контрол в лечебните
заведения - управители, директори, началници на клиники, началници на отделения, на
медико-диагностични лаборатории, докато с нормата на чл. 80, ал. 1 цитираният закон
дефинира като „персонал” лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите и
другите специалисти с образователноквалификационната степен „магистър” или „доктор”,
участващи в диагностично-лечебния процес, а в университетските болници – лекарите-
преподаватели и лекарите-преподаватели по дентална медицина (асистенти, старши
асистенти, главни асистенти, доценти, професори), които са специалисти в областта на
медицината и другите немедицински специалности; медицинските специалисти с
образователно-квалификационна степен „специалист” или „бакалавър” по здравни грижи;
както и други лица, извършващи административни и помощни дейности. При това
законодателно определяне на статута на редовия лекар, като част от персонала на лечебното
заведение, който се занимава единствено с непосредствена лечебна дейност, не би могло да
се приеме, че същият притежава качеството на длъжностно лице, в която и да било от
хипотезите на чл. 93, ал. 1, б. “б“ от НК. Що се отнася до общопрактикуващите лекари,
които упражняват дейността си като еднолични търговци, то те биха могли да имат
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. “б“ от НК, но само в случаите
когато извършеното от тях е свързано с изпълнение на ръководни функции в качеството им
на еднолични търговци, което в случая не е налице.
Престъпният състав на чл. 316 от НК е субсидиарен спрямо предходните състави на
документните престъпления, защото изпълнителното деяние се изразява само в ползването
на опорочения документ, доколкото той се представя, за да удостовери включените в него
факти. С чл. 316 от НК е прогласено, че престъпното съзнателно ползване на документи -
официални или частни, които са неистински, с преправено съдържание, или с невярно
такова, винаги представлява престъпление. Ползването на такива документи е престъпно и
тогава, когато за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност от
използвалия ги. Така текстът на цитираната норма затвърждава преди всичко идеята, че
поначало криминализирането на съставянето на неистински документи, преправянето
съдържанието на съставени документи, както и съставянето на документи с невярно
съдържание, цели предотвратяване използването на такива документи. Тази идея следва от
съдържанието на всички текстове, отнасящи се за документните престъпления като дори
целта за ползване е достатъчна, а е особено подчертана именно в чл. 316 от НК с
предвидената отговорност за ползване на документ от гореизброените и тогава, когато
ползващият документа не може да носи наказателна отговорност за съставянето му. В
случая няма доказателства по делото, че обвиняемият Б. е съставил документа, но
несъмнено същият го е използвал, представяйки го към заявление за издаване на документ
за самоличност на български гражданин, за да му бъде издадено СУМПС, и затова като
6

ползвател носи наказателна отговорност, въпреки че „от него за самото съставяне” не може
да се търси такава, а връзката на чл. 316 от НК с чл. 309 от НК е предпоставена от
характеризирането на документа като частен. Престъплението е резултатно и е довършено,
доколкото престъпният му резултат се изразява в узнаването за документа от лицето
(лицата), на които се представя - органът, издаващ СУМПС.
Относно допустимостта за преквалифициране на деянието съдът съобрази следното: Докато
за деянието по чл. 308, ал. 1 от НК, към който препраща по въпроса за наказанието
субсидиарната разпоредба на чл. 316 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, то за това по 309, ал. 1 от НК санкцията е до две години лишаване от
свобода. Очевидно е, че престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е по-леко наказуемо от това
по чл. 308, ал. 1 от НК. От друга страна, двете престъпления защитават едни и същи
обществени отношения и в обстоятелствената част на постановлението са изложени всички
правно значими обстоятелства по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, касаещи механизма на
ползване на удостоверението, неговото съдържание, времето и начина на представянето му
пред компетентния орган, търсеният с това резултат. По тези обстоятелства обвиняемият е
имал възможност да организира защитата си пред настоящата инстанция. В проведеното по
делото съдебно заседание същият не се яви, но се яви упълномощеният от него защитник,
който заяви, че фактическата обстановка е обективирана правилно във внесеното от
прокуратурата постановление и че единственото възражение, което прави е по отношение
на въведената с постановлението правна квалификация за извършеното от обвиняемия
деяние. В тази връзка защитникът формулира искане към съда да преквалифицира същото.
В случая единствено е налице неправилна квалификация на вида на неистинския документ,
поради което отговор за това се дължи от съда. Ето защо съдът, като прилага закон за по-
леко наказуемо престъпление, не накърнява процесуалните права на обвиняемия. В този
аспект няма никаква процесуална пречка за преквалификация на същото, още повече, че
нормата на чл. 316 от НК препраща по въпроса към наказанието към основния състав по чл.
309, ал. 1 от НК, който е по - леко наказуем от този, визиран в постановлението по чл. 308,
ал. 1 от НК.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Той се ползвал от инкриминирания документ съзнателно – бил е наясно с
обстоятелството, че той е неистински, знаел е, че го ползва пред трето лице. В този аспект
обвиняемият Б. е насочил всичките си усилия към осъществяване на преследваната от него
цел - ползването на неистинския документ, като е искал настъпването на
общественоопасните последици. Прекият умисъл се обективира чрез посочените по – горе
признаци.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
обвиняемият А.И.Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
приетата от съда правна квалификация. Така възприето от съда се потвърждава по несъмнен
начин от установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното следствие.
По наказанието:
Съдът призна обвиняемия за виновен по посочения текст – чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от
НК, като намери, че по отношение на него са налице кумулативните предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а от НК, тъй като за извършеното престъпление е предвидено наказание до
две години лишаване от свобода; деецът не е осъждан; установено по делото е, че деецът не
е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и не са
констатирани причинени от престъплението материални щети, които следва да бъдат
възстановени, като не са налице и изключващите института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а,
ал. 7 от НК.
7

Предвид това съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, която е в предвидения минимален
размер по чл. 78а, ал. 1 от НК. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид
обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото конкретно своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Подсъдимият има чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Това съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства липсата на изрично изразена критична позиция
към извършеното. Отчитайки горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална
превенция, съдът съобрази и обществената опасност на деянието. В тази насока съдът взе
предвид, че по - голям размер на наказанието би утежнило положението на осъденото лице
и би противоречало на изискването на закона. Според съда този размер на наказание е
достатъчно разумен с оглед възможността обвиняемият да преосмисли и коригира за в
бъдеще поведението си.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати разноските по
делото в размер 300.00 лева, направени в досъдебна фаза – по сметката на ОДМВР Смолян.

Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

15.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	16
Дата:	2 юни 2022 г. (в сила от 18 юни 2022 г.)
Съдия:	Сона Вахе Гарабедян

Дело:	20225450200043
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 май 2022 г.

Решение по дело №43/2022 на Районен съд - Чепеларе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите