Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 790 /30.10. Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и девети
октомври
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01234 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №25*** на ГД „Национална полиция“, София,
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на Д.М.К., с ЕГН **********,
собственик на ЕТ „***– Д. К.“, е наложена
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от Д.К., с която моли да бъде отменен, оспорвайки
материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност. Излага
възражения, че не е извършила вмененото
й нарушение, че отговорността й за него е ангажирана в нарушение на изискванията в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че
електронният фиш не съдържа данни за органа, който го е издал и за датата на
издаването му, което е свързано с преценката относно изтичане на давностния
срок за преследване.
В съдебно заседание Д.К. –
редовно призована, не е участвала лично и не е представлявана от пълномощник.
Въззиваемата страна – ГД “Национална
полиция“, не изразява становище по жалбата. В съдебно
заседание неин представител не е участвал..
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 29.08.2016
г., в 14.35 часа, на АМ „Люлин“, в района на тунел Голямо Бучино, на
територията на Община Перник, в посока София - Перник се движело МПС - л.а. “Мерцедес С 320
ЦДИ“, с рег. №***. В същия район с
автоматизирано
техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта на движещите се моторни превозни
средства. Измерването се осъществявало чрез два броя камери, разположени на две
контролни точки /в случая в началото и
края на тунела/, като скоростомерът автоматично измервал средната скорост
на преминаващите МПС чрез разделяне на
разстоянието между тях /0,57858 км, измерено и маркирано при
първоначалния монтаж на системата/ на измереното време, за което разстоянието е
изминато от съответния автомобил.
В 14.35
часа през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. Впоследствие,
при снемане на записаната информация от
стационарно позиционираното автоматизирано техническо средство се
установило, че преминаването е осъществено за времето от 14:35:16 часа до 14:35:32
часа, като при измерването на скоростта са фиксирани първично време на
преминаване 134.252 км/ч. и вторично време на преминаване 135.086 км/ч. След
съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая от 1% за над 100 км/ч./, системата отчела скорост
на движение 132 км/ч., което превишавало с 52 км/ч. разрешената за пътния
участък от 80 км/ч., въведена с ПЗ В 26.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „Интерлийз Ауто“ ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор А. Х. Б.. Затова, с оглед разпоредбата
на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството на 05.10.2016г. бил
издаден електронен фиш, серия К №1370038, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, му била наложена глоба 300 лв. за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш в срока по
чл.189, ал.5 от ЗДвП А. Х. Б. депозирал в ГД НП писмо, вх. №328600-8565/18.02.2019г.,
към което приложил декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че към датата отразена в електронния фиш л.а.
“Мерцедес С 320 ЦДИ“, с рег. №*** не е бил в негово владение, тъй като съгласно приложените към писмото договор от
04.09.2007г. и протокол за приемане и предаване към него, превозното средство е
било предоставено за ползване на ЕТ „***– Д.
К.“, чийто собственик е Д.К..
Въз основа на декларацията и на основание
чл.189, ал.5 ЗДвП, издаденият ЕФ срещу А. Х. Б. бил анулиран, а на 19.02.2019г.
бил издаден процесния – серия К, №25*** срещу
жалбоподателката.
Електронният
фиш бил връчен на Д.К. на 03.04.2019г.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, разпечатки
на данни за издаване и връчване на ЕФ, писмо, вх. №328600-8565/18.02.2019г.,
ведно с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, договор за заместване по договор за
финансов лизинг от 04.09.2007г. и протокол за приемане и предаване към него,
анулиран ЕФ серия К №1370038, снимков материал от 3М Система за измерване на
средна скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от
Български институт по метрология и приложение към него, писмо от
производителя на системата, протокол от първоначална проверка
№388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“
при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и
8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на
министъра на вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповеди № Iз-305/04.02.2011г., №8121з-172/29.02.2016г. и
№8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на
А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо,
изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на А”Пътна
инфраструктура”, схема на организация на
движението по АМ „Люлин“ в участъка
от км.14+206 до км. 15+237,
посока София-Перник. протокол за извършен монтаж на ПЗ Е-24, рег. №
УРИ115800-3329/05.06.2015г..
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,
но разгледана по същество се явява неоснователна..
При извършена служебна проверка за
законосъобразност съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл.189, ал.4
от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с
АТСС - скоростомер, тип ЗМ Система за измерване на средна скорост, което е
стационарно автоматизирано техническо средство и извършва заснемане автоматично,
без намесата на човешки фактор, а не мобилно, както се поддържа в жалбата. Съгласно
§6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, "автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064
/01.09.2014 г., издадено от Български институт по метрология и приложението към
нето, безспорно доказват, че процесното средство за измерване, представляващо
скоростомер, тип 3М Система за измерване на средна скорост, състоящо се 2 броя
3М камери за средна скорост, тип Р397, 3М сървърен софтуер за средна скорост и
софтуерен модул РМ ММ Форс, е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5064 и е със срок на валидност 01.09.2016 г. Видно от протокол № 388-ФМИ от
30.09.2014 г., при извършената първоначална проверка на системата е установено
съответствие с одобрения тип, като грешките не превишават максимално допустимите
грешки за първоначална проверка. От същия протокол се установява, че към 16.09.2014
г. системата е била трайно монтирана на АМ „Люлин”, 3-ти тунел, посока София -
Перник. Въз основа на това съдът приема,
че именно с това АТС е установено и заснето процесното нарушение на датата
визирана в електронния фиш, че същото е било технически изправно и годно да
бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът
за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени. На първо място, доказано е
изпълнението на изискването участъкът от пътя, в
който е осъществяван видеоконтрол със стационарното автоматизирано техническо
средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП /приложима към
датата на нарушението/ и чл.7, ал.1 от Наредбата. Видно от доказателствата по
делото, пътният участък е бил обозначен с пътен знак Е24 "Контрол с автоматизирани технически
средства или системи", поставен преди мястото за контрол, чието разположение и дата на монтиране безспорно се установяват от
приетите като писмени доказателства
по делото протокол № УРИ №1158 – 3329/
05.06.2015г., писмо,
изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015г. на А„Пътна инфраструктура“, приложенията към него и приложената схема на организацията
на движение по АМ „Люлин“ в участъка
от км.14+206 до км. 15+237,
посока София - Перник /обхващащ отсечката преди и след края на тунел
Голямо Бучино/. Видно е, че пътният знак е разположен на км.14+471, отстоящ на 180 м.
преди началото на тунела, където е
разположена първата камера на АТС
и на 766 м преди линията на заснемане от втората камера, след края на тунела.
Отделно от това, на км. 14+433, преди
пътен знак Е24 е съществувала и поставена табела Т17 „RADAR“, която допълнително дава
информация за извършващия се след нея контрол на скоростта.
Същите
доказателствени материали доказват и наличието на въведено ограничение на скоростта
до 80 км/ч. с поставен ПЗ В 26 на км 14+610, в обхвата на който попада и
визираното в електронния фиш място на нарушението /отменянето на забраната относно
скоростта е сигнализирано с ПЗ В34 на
км.15+237 след края на тунела/.
В този аспект събраните доказателствени
материали позволяват формиране на несъмнен положителен извод относно означената
във фиша пътна структура /извън населено място/ и установения скоростен режим,
а оттук, че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Приобщения снимков материал от записа, извършен със
стационарното АТС №388, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените
в съдържанието на електронния фиш обстоятелства съответстват на действителното
положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с
материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15
от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
На
следващо място, безспорно доказано е, че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение и следва
да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП. Същата е
посочена от законния представител на ЮЛ – собственик на преводното средство, като
лице, в чието владение се е намирал автомобила, с който е извършено нарушението,
поради което законосъобразно и обосновано именно отговорността на Д.К. е ангажирана за установеното и
доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Самата тя не е упражнила
възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърденията й за причината, поради която
не е сторила това – че преди около шест години предоставила превозното средство
на софийска автокъща за продажба /непосочвайки, стопанисващото я физическо или
юридическо лице/, и нито тя, нито от автокъщата били в състояние да посочат
лицето, управлявало превозното средство на посочената дата, са ирелевантни за реализирането на отговорността
й за извършеното с автомобила административно нарушение. Същата сама се е
поставила в това положение, предоставяйки автомобила не по предвидения в закона
ред и форма. Настъпването на
търсената последица – анулиране на
издадения срещу нея ЕФ, законодателят е обусловил от задължение за предоставяне на достатъчно данни за лицето, в
чиято фактическа власт се твърди, че се
е намирало превозното средство, за да е възможно ангажиране на неговата
отговорност с издаване на електронен фиш. С това право е разполагала и жалбоподателката, независимо че не е била
собственик на МПС, тъй като целта на закона е да се установи действителният
извършител на нарушението и именно той да понесе наказание за него, в съответствие
с принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН - че административнонаказателната
отговорност е лична.
Това изискване и в най-малка степен не е
изпълнено, поради което и при отсъствието на хипотезите в чл.186, ал.6 от ЗДвП /в каквато
насока възражения изобщо липсват/,
именно жалбоподателката, като посочен от собственика и установен
ползвател на превозното средство, следва да понесе отговорност за извършеното с
него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, установено и доказано по
несъмнен начин.
Неоснователни са и възраженията
относно съдържанието на обжалвания електронен фиш. Електронният фиш съответства
на утвърдения със Заповеди №Iз-305/04.02.2011г., №8121з-172/29.02.2016г. и
№8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради
което е редовен от процесуална страна. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Съгласно
посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Всички тези данни са изложени в
съдържанието на процесния електронен фиш. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и
реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Паралел с
общите правила на ЗАНН относно образуването и развитието на
административнонаказателното производство, основан на приравняването
на електронния фиш на наказателно постановление в нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, не може да се прави, тъй като соченото приравняване се свежда единствено
до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, не и до
пренасянето на процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на
съдържанието им (в този
смисъл е Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. №1/2013 г.).
Давността за административнонаказателно
преследване не е изтекла.
Давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и
тече до реализирането на наказателната/административнонаказтелната отговорност
на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и
в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите
на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното
производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената
давност за преследване. В процесния казус това безспорно е така, тъй като
специалните давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно
постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата
препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове.
Поради
това, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, приложими
са разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е
било възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
необходимата предметна и персонална насоченост. Доказателствата по делото установяват, че ЕФ е издаден на 19.02.2019г., т.е., в
срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на нарушението, и е връчен на 03.04.2019г.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване
на действието прекъсващо давността /каквото е и това по връчването на ЕФ/,
започва да тече нова давност. От момента на издаването на фиша до датата на
връчване тригодишният срок не е изтекъл. Към настоящия момент, считано от
последното прекъсващо давността действие, срокът по чл.80, ал.1, т.5 НК също не
е изтекъл. Не е изтекъл и по-дългия срок на абсолютната давност по
чл.81, ал.3 от НК, според която норма независимо от спирането и прекъсването на
давността, наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – в случая, чл.80,
ал.1, т.5 от НК. Предвид датата на извършване на процесното нарушение - 29.08.2016,
то към момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири
години и половина не е изтекла.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията
се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на която е
определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 52 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.6 от визираната разпоредба. Последната, в
приложимата към датата на нарушението редакция – ДВ, бр.10 от 2011г., предвижда
за превишаване на разрешената
максимална скорост над 50 км/ч. глоба 300 лева като за всеки следващи 5 км/ч.
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. Така определеното
наказание изключва възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН.
В случая, предвид превишаването
на разрешената скорост с 52 км/ч., наложеното на Д.К. наказание е законосъобразно
определено и обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Последвалата
промяна на административнонаказателната норма на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП /ДВ,
бр. 101 от 2016, в сила от 21.01.2017г./, не е по-благоприятна за нарушителя,
тъй като размера на наказанието значително е увеличен - 1000 лв. и е предвидено
кумулативно наказание лишаване от право
да управлява МПС.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №25*** на ГД „Национална полиция“, София, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на Д.М.К., с адрес ***, с ЕГН **********, собственик на ЕТ „***– Д. К.“, е наложена глоба в размер 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ