№ 3560
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20241100504307 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
41496/08.02.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство
„Тесдо“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 21436/29.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 25330/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 55
състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Тесдо“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми, а именно:
сумата от 260,34 лева (част от вземане в размер от 326,74 лева) - заплатена без
основание от Г.П.М. в полза на „Сити Кеш“ ООД по силата на договор за
паричен заем № 401694 от 27.02.2020 г., което вземане е прехвърлено в полза
на ищеца по силата на договор за цесия от 21.09.2021 г., ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата от 552,74 лева (част от вземане
в размер от 676,94 лева) - заплатена без основание от Г.П.М. в полза на „Сити
Кеш“ ООД по договор за паричен заем № 422759 от 28.05.2020 г., което
вземане е прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от
21.09.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 851,73 лева - заплатена без основание от Г.П.М. в полза на
„Сити Кеш“ ООД по договор за паричен заем № 457717 от 07.10.2020 г., което
1
вземане е прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за цесия от
21.09.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Посочва се, че съдът е
достигнал до правилни изводи относно наличието на облигационни
отношения между Г.М. и ответното дружество по силата на сключени между
тях 3 броя договори за паричен заем, както и относно валидността на
представения договор за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като
правоимащо лице, но неправилно е приел, че не е доказано плащането на
претендираните суми. Поддържа се, че ищецът е установил при условията на
пълно и главно доказване всички предпоставки за основателност на
предявените искове. В тази връзка се отбелязва, че по делото са приети като
писмени доказателства подписани и неоспорени от ответника разписки за
извършвани погашения по процесните договори за паричен заем, сключени с
М., от които се установявало, че същият е заплатил в полза на „Сити Кеш“
ООД неустойки, както следва: 260,34 лева – неустойка по договор за паричен
заем № 401694/27.02.2020г.; 428,54 лева – неустойка по договор за паричен
заем № 422759/28.05.2020г. и 851,73 лева - неустойка по договор за паричен
заем № 457717/07.10.2020г. Поради това намира, че заключението на съдебно-
счетоводната експертиза не следва да бъде кредитирано в частта му, в която е
посочено, че на вещото лице не е предоставена информация за получените
кредити от Г.П.М.. В допълнение се поддържа, че възприетият от
първоинстанционния съд извод за нищожност на останалите договори за
паричен заем следва да се приложи и по отношение на тези, сключени между
ответника и Г.М.. С оглед на изложеното се отправя искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, а
предявените искове – да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба с вх. № 101544/27.03.2024 г. от „Сити Кеш“ ООД, чрез юрк.
М.И., в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност.
Поддържа се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване предаването, респективно получаването на претендираните суми,
поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
искове. Излага се становище за действителност на клаузите за неустойка в
процесните договори, като счита, че същите се потвърждавали мълчаливо от
заемополучателя с извършеното от същия доброволно плащане на
задълженията по тях. С оглед на изложеното се отправя искане подадената
въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение – да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във
въззивната жалба оплаквания относно неговата неправилност, намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск относно цедента Г.М. е обусловена
от установяване от страна на ищцовото дружество наличието на следните
предпоставки: плащане на процесната сума, извършено от Г.П.М. в полза на
ответника „Сити Кеш“ ООД в периода от 27.02.2020 г. до 21.09.2021 г.;
сключване на валиден договор за цесия между ищеца и цедента, по силата на
който процесното вземане е цедирано в негова полза. В тежест на ответника е
да докаже наличието на основание за имущественото разместване, т.е.
наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно
възникнало задължение за цедента Г.П.М. за заплащане на посочената след
изменението на иска сума, както и наличие на основание за задържане на
полученото, което да не е отпаднало към момента на приключване на устните
състезания.
За доказване основателността на предявения иск пред
първоинстанционния съд са представени следните писмени доказателства:
договор за паричен заем № 401694 от 27.02.2020 г. с погасителен план към
него; договор за паричен заем № 422759 от 28.05.2020 г. с погасителен план
към него; договор за паричен заем № 457717 от 07.10.2020 г. с погасителен
план към него. Представени са и приложимите общи условия на ответното
дружество.
Приети по делото са следните приходни касови ордери:
приходен касов ордер № 1983706/27.02.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 – погасителна вноска № 1;
приходен касов ордер № 1983719/11.03.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 2;
приходен касов ордер № 1983725/18.03.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 3;
3
приходен касов ордер № 1983732/26.03.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 4;
приходен касов ордер № 1983741/02.04.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 5;
приходен касов ордер № 1983746/09.04.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 6;
приходен касов ордер № 2434001/16.04.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 7;
приходен касов ордер № 2434008/23.04.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 8;
приходен касов ордер № 2434017/30.04.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 9;
приходен касов ордер № 2434022/07.05.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 10;
приходен касов ордер № 2434031/17.05.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 11;
приходен касов ордер № 2434041/21.05.2020г. за заплатена сума в размер
на 70 лева от Г.П.М. по кредит № 401694 - погасителна вноска № 12;
приходен касов ордер № 1985008/04.06.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 1;
приходен касов ордер № 1985019/11.06.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 2;
приходен касов ордер № 1985027/18.6.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 3;
приходен касов ордер № 1985032/25.06.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 4;
приходен касов ордер № 1985044/07.07.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 5;
приходен касов ордер № 1984207/17.07.2020г. за заплатена сума в размер
на 174 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 6 и 7;
приходен касов ордер № 1984213/24.07.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 8;
приходен касов ордер № 1984217/30.07.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 9;
приходен касов ордер № 1984226/06.08.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 10;
приходен касов ордер № 1984231/12.08.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 11;
приходен касов ордер № 1984237/20.8.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 12;
приходен касов ордер № 1984243/27.8.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 13;
приходен касов ордер № 1984248/3.9.2020г. за заплатена сума в размер на
87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 14;
4
приходен касов ордер № 2577555/10.9.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 15;
приходен касов ордер № 2577563/17.9.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 16;
приходен касов ордер № 2577571/24.9.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 17;
приходен касов ордер № 2577578/30.9.2020г. за заплатена сума в размер
на 87 лева от Г.П.М. по кредит № 422759 - погасителна вноска № 18;
приходен касов ордер № 2577589/19.10.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 1;
приходен касов ордер № 2435153/21.10.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 2;
приходен касов ордер № 2435159/26.10.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 3;
приходен касов ордер № 2435171/06.11.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 4;
приходен касов ордер № 2435179/11.11.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 5;
приходен касов ордер № 2435193/18.11.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 6;
приходен касов ордер № 1819104/27.11.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 7;
приходен касов ордер № 1819107/07.12.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 8;
приходен касов ордер № 1819117/16.12.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 9;
приходен касов ордер № 1819120/16.12.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 10;
приходен касов ордер № 1819130/23.12.2020г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 11;
приходен касов ордер № 1819140/05.01.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 12;
приходен касов ордер № 1819144/07.01.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 13;
приходен касов ордер № 2434504/13.01.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 87 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 14;
приходен касов ордер № 2434515/20.01.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 15;
приходен касов ордер № 2434540/08.02.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 16;
приходен касов ордер № 2577057/17.02.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 17;
приходен касов ордер № 2577059/18.01.2021г. за заплатена сума в размер
на 1 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 18;
5
приходен касов ордер № 2577070/24.02.2021г. за заплатена сума в размер
на 108 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 18;
приходен касов ордер № 2577078/03.03.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 19;
приходен касов ордер № 2577086/09.03.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 20;
приходен касов ордер № 2577100/17.03.2021г. за заплатена сума в размер
на 218 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 21 и
22;
приходен касов ордер № 2578716/30.03.2021г. за заплатена сума в размер
на 109 лева от Г.П.М. по кредит № 457717- погасителна вноска № 23.
В приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, е посочено, че на вещото лице не е предоставена
информация за договорите, сключени от Г.П.М..
Между страните в производството не е спорно, а се установява и от
събраните пред съда писмени доказателства, че между ответника и Г.П.М. са
възникнали облигационни правоотношения по следните сключени между тях
договори за паричен заем:
договор за паричен заем № 401694 от 27.02.2020г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и Г.П.М., по силата на който дружеството е предоставило на
заемополучателя парична сума в размер на 800,00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на седемнадесет месечни
вноски, считано от 05.03.2020г., както и да заплати възнаградителна
лихва във фиксиран размер от 63,26 лева. Последната вноска по кредита е
уговорена на 25.06.2020г.;
договор за паричен заем № 422759 от 28.05.2020г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и Г.П.М., по силата на който дружеството е предоставило на
заемополучателя парична сума в размер на 1200,00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на двадесет и три месечни
вноски, считано от 04.06.2020г., както и да заплати възнаградителна
лихва във фиксиран размер от 124,06 лева. Последната вноска по кредита
е уговорена на 05.11.2020г.;
договор за паричен заем № 457717 от 07.10.2020г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД и Г.П.М., по силата на който дружеството е предоставило на
заемополучателя парична сума в размер на 1500,00 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на двадесет и три месечни
вноски, считано от 14.10.2020г., както и да заплати възнаградителна
лихва във фиксиран размер от 155,27 лева. Последната вноска по кредита
е уговорена на 17.03.2021г.
Във всеки от горепосочените договори (чл.8) се съдържа уговорка, че
кредитът следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения –
безусловна банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на
6
изрично посочените в същата разпоредба условия. В същия член е посочено,
че ако в тридневен срок от сключване на договора кредитополучателят не
предостави уговореното обезпечение, както и ако същото не отговаря на
посочените изисквания, то той дължи неустойка, която се плаща разсрочено,
съобразно посочения в Приложение 1 /Погасителен план/ начин и която е в
следните размери: по договор № 401694/27.02.2020 г. - 326,74 лева; по
договор № 422759 от 28.05.2020 г. – 676,94 лева и по договор № 457717 от
07.10.2020 г. – 851,73 лева.
В текста на договор за паричен заем № 401694 от 27.02.2020 г. и на
договор за паричен заем № 422759 от 28.05.2020 г. (чл.7, ал. 4) се съдържа и
уговорка за неустойка в размер от 200,00 лева за предсрочна изискуемост
/автоматична/ при забава на две плащания.
От съдържанието на представените по делото договори за паричен заем,
сключени между „Сити Кеш“ ООД и Г.П.М., се установява, че същите
несъмнено имат характеристиките на договори за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, поради което
съдържанието им следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това
изискване е пряко свързано с възможността на потребителя да съобрази дали е
икономическо изгодно сключването на сделката.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява
разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на
правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК под „общ разход по кредита за
потребителя” следва да се разбират „всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
7
прилагането на търговски клаузи и условия”.
Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузи в
договор, надвишаващи определените размери по ал. 4, са нищожни на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
От гореизложеното следва, че въведените в процесните договори за
кредит условия към изискваното обезпечение, както и срокът за
предоставянето му, създават значителни затруднения за длъжника, тоест
същите са така уговорени, че в крайна сметка потребителят задължително да
трябва да заплати уговорената „неустойка” за неосигуряване на обезпечение.
Предвид това и с оглед установения в договора начин за погасяване на
задължението за „неустойка” – разсрочено, чрез вноски с падежи, съвпадащи с
падежите на вноските по главницата, следва да се приеме, че уговорката за
„неустойка” по същество представлява разход по кредита, който е
предварително известен на кредитора и следва да бъде взет предвид при
изчисляване на ГПР.
След като кредиторът не е включил размера на неустойката в размера на
посочения ГПР по всеки един от кредитите, то същият се явява неточно
определен, а съгласно т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на
СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му
на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на
ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на задължението. Следователно и липсата на посочен ГПР и
неправилното му изчисляване означава, че не са изпълнени императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Горепосоченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води на основание
чл. 22 ЗПК до недействителността на договорите за потребителски кредит,
сключени между „Сити Кеш“ ООД и Г.П.М.. Съгласно чл. 23 ЗПК, ако
договорът за кредит е недействителен, потребителят дължи да върне
единствено чистата стойност на отпуснатия кредит. Не се дължат никакви
разходи (такси, лихви и други), уговорени по недействителния договор.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че Г.П.М. е заплатил на
ответника „Сити Кеш“ ООД по процесните договори за заем неустойки в общ
размер от 1509,32 лева, по следните съображения:
Като приложения към исковата молба са представени: договор за
паричен заем № 401694 от 27.02.2020 г., заедно с погасителен план и 12 броя
приходни касови ордери; договор за паричен заем № 422759 от 28.05.2020 г.,
заедно с погасителен план и 17 броя приходни касови ордери; договор за
паричен заем № 457717 от 07.10.2020 г., заедно с погасителен план и 23 броя
приходни касови ордери. Под всеки един от тези документи са поставени
8
подписи за Г.П.М. и на представител на ответника „Сити Кеш“ ООД. В срока
по чл. 131 ГПК, както и в проведеното пред първоинстанционния съд
производство ответникът не е оспорил автентичността на представените
документи, нито е възразил срещу обективираните в тях факти.
Съгласно съдебната практика „Доказателствената сила на документите
се определя от закона. Всеки подписан документ доказва, че
материализираното в него изявление е направено и че изхожда от лицето,
което го е подписало като негов издател. Съдът е длъжен да приеме за автор
на изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на
формалната доказателствена сила на документите. Тя е прогласена в чл.180
ГПК само за частните документи, но важи еднакво и за официалните
документи. С формална доказателствена сила се ползва всеки подписан
документ, независимо дали е свидетелстващ или диспозитивен. Формалната
доказателствена сила се преодолява ако се докаже неавтентичността на
документа, а именно, че материализираното в него изявление не е направено
от лицето, посочено като издател.
Материалната доказателствена сила е присъща за свидетелстващите
документи. Тя се състои в доказателственото значение на свидетелстващия
документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от
материализираното в свидетелстващия документ удостоверително изявление.
Материалната доказателствена сила е различна за официалните
свидетелстващи документи и за частните такива. Частният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила само, когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти.“ (така Решение № 249/12.11.2012 г.
по гр.д.№ 270/2012, II Г.О. на ВКС).
Във всеки един от представените приходни ордери (изготвени на бланка
на ответника) се съдържа изрично посочване на датата и мястото на
съставянето му, името на клиента, както и на представител на ответното
дружество. В тях е отразена цифром и словом получената сума, номера на
кредита, по който се извършва погашението, както и коя подред вноска от
погасителния план се заплаща. На всеки от документите има поставени
подписи (неоспорени от ответника) в графи „Предал“ и „Приел“.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав приема, че
всички горепосочени приходни касови ордери се ползват с материална
доказателствена сила, доколкото удостоверяват неизгодни за ответника факти,
а именно, че същият е получил от Г.П.М. отразените в документите парични
суми в погашения на задължения му по процесните договори за кредит.
В тази връзка не следва да бъде кредитирано заключението на съдебно-
счетоводната експертиза в частта му относно заемополучателя Г.П.М.
доколкото същото се явява необосновано и некорепоспондиращо със
събраните по делото доказателства.
Следователно по делото е установено, че Г.П.М. е заплатил на ответника
„Сити Кеш“ ООД неустойки за непредоставяне на обезпечение в общ размер
9
от 1509,32 лева, както следва:
по договор за паричен заем № 401694 от 27.02.2020 г. – сумата от 260,34
лева, която съвпада с претендираната от ищца.
по договор за паричен заем № 422759 от 28.05.2020 г. – сумата от 428,54
лева.
по договор за паричен заем № 457717 от 07.10.2020 г. – сумата от 820,44
лева.
По отношение на погасителна вноска № 18 по договор №457717 съдът
приема, че е от доказателствата се установява, че е заплатена неустойка в
размер на 31,29 лева.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно решение № 60256 от
07.03.2022г. на ВКС по гр.д. № 3590/2020 г., IV ГО, относно легитимацията на
длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно
цедираното вземане, съдът приема, че длъжникът няма интерес да оспорва
валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като
изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата
на уведомление. Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори
валидността на договорите за цесия по иск относно цедираните вземания,
освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е
изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които в
случая не са налице. Освен това за валидността на цесията е необходимо
вземането да е индивидуализирано /чрез посочване на източника –
юридическият факт или правоотношение, от което произтича прехвърленото
вземане и страните по него/, и да бъде определимо, но не е необходимо то да е
ликвидно и изискуемо – т.е. да е безспорно и определено по основание и
размер, или да е настъпил падежът му. Предметът на договора за цесия трябва
да е определен или определяем, за да поради действие договора – в този
смисъл е Решение № 32 от 9.09.2010г. на ВКС по т.д. № 438/2009г., II ТО и
Решение № 196 от 22.11.2018г. по гр.д. № 3871/2017г. по описа на ВКС,
Четвърто ГО. В конкретния случай съдът приема, че в процесния договор за
цесия прехвърленото вземане е индивидуализирано в необходимата за това
степен чрез посочване на неговото фактическо и правно основание, период, в
който са извършвани плащанията от цедента в полза на ответното дружество,
задълженото лице по него, а конкретния размер на вземането е определяем,
поради което процесният договор за цесия е валиден и годен да прехвърли
процесното вземане в полза на цесионера.
При тези съображения и предвид частичното съвпадение в изводите на
двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени
в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от „Тесдо“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1509,32 лева, представляваща част от
сумата от 1855,41 лева, предадена без основание от Г.П.М. на ответника „Сити
Кеш“ ООД за периода от 27.02.2020г. до 21.09.2021г., включваща следните
суми, а именно: сумата от 260,34 лева - по договор за паричен заем № 401694
от 27.02.2020 г.; сумата от 428,54 лева - по договор за паричен заем № 422759
10
от 28.05.2020 г., и сумата от 820,44 лева - по договор за паричен заем №
457717 от 07.10.2020 г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по
силата на договор за цесия от 21.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Следва да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочената сума.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта му
относно несъразмерно присъдените на ответника разноски.
В останалата обжалвана част – над уважената сума от 1509,32 лева до
пълния претендиран размер от 1664,81 лева решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно, доколкото
не се установява да са налице предпоставките за основателност на предявения
иск.
По разноските:
При този изход на делото следва да бъде преразпределена и
отговорността на страните за сторените от тях разноски в исковото
производство, а именно:
По отношение на сторените в първоинстанционното производство
разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от
исковете, ответникът „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК ********* дължи да заплати на
ищеца „Тесдо“ ЕООД, ЕИК ********* допълнително сумата от 819,81 лева -
разноски в исковото производство.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът „Тесдо“ ЕООД,
ЕИК ********* дължи да заплати на ответника „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 0,71 лева - разноски в исковото производство, като
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно присъдените
от СРС разноски над горепосочения размер.
Предвид възприетия от настоящия въззивен съдебен състав извод за
частична основателност на подадената въззивна жалба право на разноски имат
и двете страни в производството.
Въззивникът е направил искане в негова полза да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 433,33 лева, от които 400,00 лева – адвокатско
възнаграждение и 33,30 лева – държавна такса. По делото е представен списък
по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за реалното извършване на разноските.
Според настоящия въззивен съдебен състав в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 233,30 лева - държавна такса
и адвокатско възнаграждение поради следните съображения:
Претендираният от въззивника размер на адвокатското възнаграждение
е под минималния определен с наредбата, но следва да бъде посочено, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като пред въззивния
съд е проведено едно открито съдебно заседание и не са събирани
доказателства. Поради това настоящият въззивен съдебен състав намира, че
същият следва да бъде намален съгласно постановките на решение на СЕС от
11
25.01.2024 г. по дело С-483/22, до сумата от 200 лева.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски
има и въззиваемата страна, като въззивникът „Тесдо“ ЕООД, ЕИК *********
следва да бъде осъден да заплати на „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК *********
сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21436/29.12.2023 г., постановено по гр.д. №
25330/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, в обжалваната
част, в която е отхвърлен предявеният от „Тесдо“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, за сумата от 1509,32 лева, представляваща част от сумата от
1855,41 лева, предадена без основание от Г.П.М. на ответника „Сити Кеш“
ООД за периода от 27.02.2020г. до 21.09.2021г., включваща следните суми, а
именно: сумата от 260,34 лева - по договор за паричен заем № 401694 от
27.02.2020 г.; сумата от 428,54 лева - по договор за паричен заем № 422759 от
28.05.2020 г., и сумата от 820,44 лева - по договор за паричен заем № 457717
от 07.10.2020 г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за цесия от 21.09.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта, в която „Тесдо“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК *********,
разноски над сумата от 0,71 лева - в исковото производство, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати в полза на
„Тесдо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Васил Левски № 70, ет. 2, ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, сумата от 1509,32 лева, представляваща част от сумата от 1855,41 лева,
предадена без основание от Г.П.М. на ответника „Сити Кеш“ ООД сума за
периода от 27.02.2020г. до 21.09.2021г., включваща следните суми, а
именно: сумата от 260,34 лева - по договор за паричен заем № 401694 от
27.02.2020 г.; сумата от 428,54 лева - по договор за паричен заем № 422759 от
28.05.2020 г., и сумата от 820,44 лева - по договор за паричен заем № 457717
от 07.10.2020 г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по силата на
договор за цесия от 21.09.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на „Тесдо“ ЕООД, ЕИК *********,
допълнително сумата от 819,81 лева - разноски в исковото производство.
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21436/29.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 25330/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, в останалата
обжалвана част, в която е отхвърлен предявеният от „Тесдо“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД до размера над сумата от 1509,32 лева до пълния
претендиран размер от 1664,81 лева, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати в полза на „Тесдо“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
233,30 лева - разноски във въззивното производство, представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Тесдо“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати в полза на „Сити кеш“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13