Определение по дело №1109/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Гр.Бяла Слатина, 18.11.2019 год.

 

В    ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в закрито заседание на 18 ноември, Две хиляди и деветнадесета година:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  КАТЯ ГЕРДОВА

 

като разгледа гр.д.№ 1109/2019 год. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена искова молба от А.П.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца,  ул.“Христо Ботев“ № 23, ет.2 против „К.0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя М.А.С., „К.0." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от  М.А.С., М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и Т.Г.П., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с която е поискала съдът да постанови съдебно решение по силата на което да да признае за установено, че:

1/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 18.06.2015г.,с който Т.Г.П.  прехвърлила на М.А.С. собствените си 25 дяла от капитала на „КАРДИНАЛ 08" ООД след 18.06.2015г.-не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

2/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Т.Г.П. прехвърлила всички притежавани от нея дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

3/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Симеон С.  прехвърлил всички притежавани от него дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

4/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Иглика Луканова прехвърлила всички притежавани от нея дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

Искова молба е била оставена без движение с р.з. от 19.08.2019г./л.82 от делото/, като съдът е дал подробни указания на ищцата.

С писмена молба вх.№ 6089/02.09.2019г. ищцата е изпълнила указанията на съда, като е представила у-ние за актуално състояние на ответниците „К.0." ЕООД и „К.0." ЕООД и догорите за прехвърляне на дружествените дялове от 18.06.2015г. и от 27.11.2008г. заверени от АВ. Внесла е дължимата държавна такса по всеки един от предявените искове.

Посочила е, че договорите за прехвърляне на дружествените дялове от 18.06.2015г. и от 27.11.2008г. са недействителни, тъй като са сключени при липса на съгласие по чл.26,ал.2 от ЗЗД, тъй като подписът положен срещу приемащ съдружник е различен от този на М.А.С., следователно липсва вещно-прехвърлително действие. Поради това, че в тези договори подписите положени в графите- съдружник са различни от тези на М.А.С., следователно са сключени накърнявайки добрите нрави на договорните отношения в гражданския оборот.

С оглед обстоятелството, че в горепосочените договори, подписите положени в графите- съдружник са различни от тези на М.А.С., следователно са сключени при неспазване на законоустановената форма и начин.

Съдията докладчик е разменил книжата по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Т.П..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „К.0." ЕООД, представлявано от управителя М.А.С., чрез адв.М.Симеонова от ВрАК, с който прави възражение за неспазена родова подсъдност на иска на основание чл. 119, ал. 1, вр. чл. 104, т. 5, вр. чл. 365, т. З, предл. последно от ГПК. Счита,че се касае за установяване на несъществуващо обстоятелство, вписвано в Търговския регистър, поради което искът е подсъден на Окръжен съд - Враца като първа инстанция, съобразно цитираните разпоредби на ГПК. Поради това счита, че спорът следва да бъде разгледан по компетентност от ОС - Враца.

 На следващо място, счита, че ищцовата претенция се явява недопустима, поради липсата на правен интерес, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. В случая, ищцата се явява трето лице по отношение на оспорваните договори за прехвърляне на дружествени дялове, като от  обективна страна не е налице засягане на нейната правна сфера, за да има тя правен интерес от защитата й. Освен това не е налице и спорно между страните в това дело право, отново поради факта, че А.К. не е страна по оспорените от нея договори за прехвърляне на дружествени дялове. Това, че по посочените в исковата молба дела по описа на ВрОС, ищцата участва в качеството си на свидетел или е привлечена като трето лице - помагач, по никакъв начин не обуславя наличието на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.

Изложил е и други правни доводи относно приложението на чл.2 от ЗННД, чл.22, чл.73-74 от ЗЗДН.

Моли съдът да се произнесе с определение, с което да прекрати  производството по гр.д. № 1109/2019г. по описа на БСлРС, поради недопустимост на отрицателния установителен иск, вследствие липсата на правен интерес от предявяването му от ищцата, без да разглежда спора по същество. Моли, да присъди в полза на доверителя й  направените от него  по делото разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че така предявените установителни искове са  процесуално недопустими по следните съображения:

При така изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че не е налице в случая иск с правно основание чл.365,т.3 от ГПК, както е посочено в писменият отговор на ответника. Предмет на настоящето производство  не е иск по 365 т.3 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, а иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване нищожност на дружествените договори от 18.06.2015г. и от 27.11.2008г. на процесното дружеството, поради това делото не е подсъдно на ОС-Враца.

Относно второто възражение на ответника за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес у ищцата, съдебният състав приема, че същото е основателно по следните съображения:

Ищцата К. в качеството си на Нотариус в случая не е сред лицата, ползващи се от актовете, чиято недействителност целят да бъде установена в процеса, поради което по отношение на нея не е налице активна процесуална легитимация. Нито решенията на ОС,нито устройствените актове, дружествените договори и др. актове на  дружеството са насочени към трети лица/в случая ищцата действаща в качеството си на Нотариус/, нито са типични правни сделки, Правоотношението не е насрещно, а спрямо учреденото юридическо лице. Именно това обосновава пасивната легитимация по иск за установяване нищожност на решение на ОС/по силата на което се приема и устройственият акт/. Както е посочено в т.1 на ТР №1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2002г., правата и задълженията на участниците в търговското дружество не са насрещни, а спрямо учреденото юридическо лице, а решенията на ОС са резултат от волята на мнозинството.

В исковата молба се сочи, че ищцата е Нотариус вписан под № 010 на НК на Р.България с район на действие  в гр.Бяла Слатина от 01.10.1998г. и като нейни клиенти били ответниците М.А.С. и Т.Г.П., които живели съвместно. През годините ищцата удостоверявала множество подписани от тях заедно и поотделно, лично и като управители на представляваните от тях дружества пълномощни, декларации, нотариални актове, ипотеки и др. М.А.С. и Т.Г.П. имали участие като собственици на дялове от капитала и управители на няколко дружества, част от които са „КАРДИНАЛ 07" ООД и „КАРДИНАЛ 08" ООД. Вследствие на техните професионални отношения се създала близка и приятелска връзка. За да улесни документооборотът, А.К. заверявала подпис на някои от тези лица, след като документът е предварително подписан и поднесен за нотариална заверка в присъствието на страните  по упълномощителната сделка, а понякога е ставало и с устно потвърждение на направеното волеизявление от  лицето. Поради разрив в отношенията между Т.П. и М.С. от началото на 2019г., „К.0.” ЕООД представлявано от управителя М.С. образувало множество дела срещу дружества предоставили под някаква форма финансиране на „К.0.” ЕООД. С тези искове С. се домогвал да докаже нищожност на упълномощителните сделки, а изповяданите въз основа на тях нотариалните актове са нищожни. По тези производства били извършени СГЕ, при които било установено, че М.С. не е автор на подписите положени в графа „Упълномощител”, както и че имената изписани под нея не са на  М.С..  

В тази връзка ищцата К. направила ревизия на документите свързани с дружествата управлявани от М.С./пълномощните, Протокол за извънредно ОС на „Кардинал 08” ООД, договори за прехвърляне на дружествени дялове и др./ и констатирала, че подписите видимо изглеждат различни, като да са положени от различни лица.

В исковата молба се посочва, че Нотариус А.К. е заверявала пълномощните, договорите, съгласията с образец от подпис и сключените сделки свързани с имуществото на „К.0.” ЕООД, както и на „Кардинал 08” ООД.

При уважаване на настоящата искова претенция за установяване обстоятелството, че договорите за прехвърляне на дружествените дялове от 18.06.2015г. и от 27.11.2008г. не породили вещно прехвърлителният си ефект, то следва, че М.С. не е едноличен собственик на капитала и управител на „К.0.“ ЕООД, както и управител на „К.0.“ ЕООД , то всяко едно образувано исково производство, свързано с права произтичащи от качеството му на собственик и управител на горепосочените две дружества ще страда от порок, породен от обстоятелството, че С. ще се яви нелегитимирана страна в заведените от него няколко дела.

С предявяването на настоящата искова молба, ищцата в качеството й на Нотариус цели опазването на обществените интереси, правната и икономическа сигурност на гражданския оборот, както и отпадането на гражданската отговорност на Нотарус К. за заверените от нея пълномощни и сключените посредством тях сделки. Предвид обстоятелството, че недействително сключените договори за прехвърляне на дружествените дялове и нищожните протоколи смущават правното положение на ищцата, тя е и морално отговорна да защити своите интереси, както и правата и интересите на кредитните институции и фирми, с които са сключвали сделки в нейната кантора.

От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че ищцата няма правен интерес от воденето на горепосочените установителни искове, като самата тя е заверявала пълномощни, договори, съгласията с образец от подпис и сключените сделки свързани с имуществото на „К.0.” ЕООД, както и на „Кардинал 08” ООД и без да сочи конкретни обстоятелства за нарушаване на нейни права. Предвид липсата на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването на установителния иск, същият е недопустим, поради което производството следва да бъде прекратено.

В мотивите на ТР №8/2012г. от 27.11.2013г., постановено по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, макар и по въпроси на вещното право, е прието, че правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретни обстоятелства, в които спорът се изразява, и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и защита на материалните права. Въпросът на евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, не е част от предмета на претенцията.

Съдът проверява допустимостта на иска още с предявяването му и следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по същество на спора.

Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина(Решение №35/01.09.2015г. по дело № 407/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 176/27.02.2017 г. по гр. дело № 1733/2016 г. на ВКС, Определение № 3019/19.09.2019г. по ч.гр.д.№ 3674/2019г. по описа на САС), че със санкционирания с чл.124, ал.1 ГПК иск може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, то практиката на ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е в разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК, от предявяване на установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.

В случая, ищцата К. се явява трето лице по отношение на оспорваните договори за прехвърляне на дружествени дялове и не е налице засягане на нейната правна сфера, за да има тя правен интерес от защитата й. Също така е безспорно, че А.К. не е страна по оспорените от нея договори за прехвърляне на дружествени дялове. Факта, че има образувани искови производства от М.С. в качеството му на собственик и управител на „К.0.” ЕООД, в които са допуснати СГЕ за установяване факта дали се е подписал в процесни пълномощни и др.документи е ирелевантно за настоящето производство. В тази искови производства, ако се докаже, че подписите на са изпълнени от него, съдът ще обяви тяхната недействителност, без да е необходимо да се води друго отделно исково производство от трето неучастващо лице в сделките, което да иска  установяване на тяхната порочност.

В случая ищцата като Нотариус има правата и задълженията, които държавата й възлага за извършване на нотариални действия в предвидените закони, изводимо от разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗННД, чл.22, ал.1 от ЗННД, чл.73 и 74 от ЗННД, както и носене на имуществена и дисциплинарна отговорност за своите действия.

В разглеждания случай по така предявените искове, съдът приема,  че в правоотношение, в което нотариусът изпълнява възложени му от държавата нотариални действия, между него и страната в нотариалното производство не се създава правоотношение, от което за нотариуса възникват права и задължения. Защита на правата си при предявяване на иск срещу ищцата за причинени от нотариалните й действия вреди същата може да реализира в рамките на друго/и производство/а.

Предвид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че така предявените искове са недопустими и исковата молба на ищцата А.П.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца,  ул.“Христо Ботев“ № 23, ет.2 против „К.0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя М.А.С., „К.0." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от  М.А.С., М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и Т.Г.П., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с която е поискала съдът да постанови съдебно решение по силата на което да  признае за установено, че:

1/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 18.06.2015г.,с който Т.Г.П.  прехвърлила на М.А.С. собствените си 25 дяла от капитала на „КАРДИНАЛ 08" ООД след 18.06.2015г.-не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

2/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Т.Г.П. прехвърлила всички притежавани от нея дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

3/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Симеон С.  прехвърлил всички притежавани от него дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

4/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Иглика Луканова прехвърлила всички притежавани от нея дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект,  поради липса на съгласие, накърнявайки добрите нрави на договорните отношения в гражданския оборот и при неспазване на законоустановената форма и начин, следва да бъде оставена без разглеждане.

РАЗНОСКИ:

С представените писмени отговори ответниците „К.0.“ ЕООД, „К. 08" ЕООД и М.А.С. са поискали присъждане на направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените пълномощни и договори за правна защита и съдействие на адв.М.Симеонова от ВрАК.

При прекратяване на производството по делото, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски, независимо от основанието за прекратяването. След като ответникът е получил препис от исковата молба и е направил разноски, за да подаде отговор, то при прекратяване на делото за него възниква правото да бъде обезщетен за тези разноски. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са извършени след получаването на преписа от исковата молба с указанията по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. Тези условия са налице - договорът за правна защита и съдействие за първоинстанционното производство е представен с предявяване на отговора на исковата молба - т.е. преди постановяване на определението, с което производството по делото е прекратено. Законодателят е предвидил възможност за освобождаване на ответника от отговорност за разноски, само при кумулативното наличие на две предпоставки: с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Не е достатъчно да е налице само едно от тези две условия, а е необходимо да са налице и двете условия едновременно, за да бъдат възложени разноските върху ищеца (Решение № 2619 от 19.11.1965 г. по гр. д. № 2200/65 г. на ВКС, II г.о.). Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника (Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Ответникът има право на разноски при прекратяване на делото само в хипотезите на оттегляне на иска, отказ от иска, а също и поради недопустимост на иска. Законодателят е уредил подобна възможност именно в тези хипотези, за да може на ответника да бъдат възстановени направените от него разноски при разпореждане с правото на иск от страна на ищеца или поради недопустимост на иска му, но не и когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл са постановените от ВКС Определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г., IV г.о., Определение № 169 от 26.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 166/2010 г., ІІ г.о., Определение № 207 от 16.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 216/2010 г., ІІІ г.о., Определение № 571 от 14.07.2010 г. по ч.т.д. № 558/2010 г. на II т.о.; и Определение № 767 от 5.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 251/2012 г., II т.о.

В случая следва да се осъди ищцата А.П.К. да заплати на „К.0.“ ЕООД, на „К.0." ЕООД,  и на  М.А.С. направените в настоящето производство разноски за адвокатско  възнаграждение в общ размер на 2115,00 лв., съгласно представите с писмените отговори пълномощни на адв.М.Симеонова от ВрАК и договорите за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от А.П.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца,  ул.“Христо Ботев“ № 23, ет.2 против „К.0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя М.А.С., „К.0." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от  М.А.С., М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и Т.Г.П., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с която е поискала съдът да постанови съдебно решение по силата на което да  признае за установено, че:

1/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 18.06.2015г.,с който Т.Г.П.  прехвърлила на М.А.С. собствените си 25 дяла от капитала на „КАРДИНАЛ 08" ООД след 18.06.2015г.-не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

2/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Т.Г.П. прехвърлила всички притежавани от нея дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

3/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Симеон С.  прехвърлил всички притежавани от него дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект.

4/ Договорът за прехвърляне на дружествени дялове от 27.11.2008 г.,с който Иглика Луканова прехвърлила всички притежавани от нея дялове от капитала на „КАРДИНАЛ 07" ООД на М.А.С.- не е породил вещно-прехвърлителния си ефект,  поради липса на съгласие, накърнявайки добрите нрави на договорните отношения в гражданския оборот и при неспазване на законоустановената форма и начин, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ.

ОСЪЖДА А.П.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И.М. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения гр.Враца,  ул.“Христо Ботев“ № 23, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на „К.0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя М.А.С., „К.0." ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от  М.А.С., М.А.С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** направените по делото разноски в общ размер на 2115,00 лв.(Две хиляди сто и петнадесет лева)  адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 1109/2019г. по описа на РС-Б.Слатина, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВрОС от получаване на съобщението от страните по делото.

                           

 

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: