№ 16446
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110100789 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на дванадесети октомври 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
789/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е главен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предявени са и евентуални обратни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
1
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът З,” № 2 твърди, че на 23.11.2017 г. в гр. Пловдив е реализирано ПТП с участието на
МПС марка „фолксваген пасат” с рег. № РВ , МА, управлявано от Н. И. И., ЕГН:
**********, адр. гр. , и МПС марка „шкода рапид” с рег. № СО , ВН, управлявано от
съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП при концентрация на алкохол в кръвта
над допустимите от наказателното право предели е Н. И. И., ЕГН: **********, адр. гр. ,.
Твърди, че МПС марка „шкода рапид” с рег. № СО , ВН е бил застрахован имуществено при
ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е
образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП,
чрез плащане на сумата от 20 273,22 лв. Твърди, че за причинителя на ПТП имало договор
срещу гражданска отговорност със застраховател ответника , валиден към момента на ПТП.
Твърди, че е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от
ищеца сума в размер на 20 273,22 лв. , увеличен с 15 лв. ликвидационни разходи – общо 20
288,22 лв. , но ответника погасил само 17 485,57 лв. Ето защо, твърди, че ответника му
дължал сумите от 2 802,65 лв. главница и лихва за забава в размер на 854,04 лв. за периода
от 25.11.2019 г. – 23.11.2022 г. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410
и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на 14.05.2010 г. за
присъждане на посочените главница и лихва, но срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да
влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за
установено, че ответника му дължи сумата в размер на 2 802,65 лв. – главница и лихва за
забава в размер на 854,04 лв. за периода 23.11.2019 г. – 23.11.2022 г. Моли присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът, оспорва предявения иск по размер. Твърди, че е погасил суброгационната
претенция на ищеца до размера на сумата от 17 485,57 лв. , която сума е еквивалентна на
причинените от ПТП вреди. Счита че размера на изплатеното от ищеца обезщетение е
завишен. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира деловодни разноски.
Ответникът привлича, като подпомагаща страна застрахованият от него по договор ГО Н. И.
И., ЕГН: **********, адр. гр. , , срещу който предявява обратен евентуален иск за
осъждането му да му заплати 2 802,65 лв. – главница и лихва за забава в размер на 854,04 лв.
за периода 23.11.2019 г. – 23.11.2022 г. – ако сумите бъдат присъдени по главната искова
молба. Доводите по обратния иск са, че застраховката ГО не действа, тъй като
застрахованият причинил ПТП при концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от
наказателното право предели.
Ответникът по обратния иск оспорва претенциите по съображения, изложени в отговор на
исковата молба от назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
2
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 23.11.2017 г. в гр. Пловдив е реализирано ПТП с участието на МПС марка „фолксваген
пасат” с рег. № РВ , МА, управлявано от Н. И. И., ЕГН: **********, адр. гр. , и МПС марка
„шкода рапид” с рег. № СО , ВН, управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП при
концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от наказателното право предели е Н. И.
И., ЕГН: **********, адр. гр. ,. МПС марка „шкода рапид” с рег. № СО , ВН е бил
застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на
ПТП. При ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани
вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 20 273,22 лв. За причинителя на ПТП е имало
договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника , валиден към момента
на ПТП. Ищецът е поканил ответника, и на основание чл. 411 от КЗ, да плати изплатената от
ищеца сума в размер на 20 273,22 лв. , увеличен с 15 лв. ликвидационни разходи – общо 20
288,22 лв. , но ответникът е погасил само 17 485,57 лв.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 167-173/, съдът обсъди и доказателствата, приложени под
л.л. №№ 9-79 от делото.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 167-173/, която съдът кредитира като
неопровергана от насрещни доказателства, размерът на вредите от ПТП на застрахованото
от ищеца МПС възлизат на 16 857 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени предпоставките за
възникване на суброгационното право на ищеца по смисъла на чл. 411от КЗ, както и
материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено
плащане на претендираната главница.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главницата:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
3
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „шкода рапид” с рег.
№ СО , ВН е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято
гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както
и че ищеца е изплатил застрахователно обезщетение от 20 288,22 г. и че ответника е погасил
на ищеца по суброгационната му претенция сумата от 17 485,57 лв. – повече от стойността
на щетата. Следователно, искът в частта за главницата е изцяло неоснователен, тъй като
ищецът-застраховател по договор КАСК е получил от ответника-застраховател по договор
ГО сума по-голяма от размера на щетата, който определя границата на суброгацията.
Предвид отхвърлянето на претенцията в частта за главницата изцяло, то неоснователна е и
претенцията в частта за лихвата, като акцесорно вземане.
Предвид изцялото отхвърляне на иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, както в частта за главницата,
така и в частта за лихвата, то не се сбъдва процесуалното условие за произнасяне от съда по
евентуалните обратни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника по главния иск следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 1 227,76 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца З,”
№ 2 за признаване за установено, че ответника , 87 му дължи 2 802,65 лв. – главница и лихва
за забава в размер на 854,04 лв. за периода 23.11.2019 г. – 23.11.2022 г.
ОСЪЖДА ищеца З,” № 2 да заплати на ответника , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 1 227,76 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща ответника страна Н. И. И., ЕГН:
**********, адр. гр. ,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
4
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5