№ 79
гр. Варна, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900203 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по субективно съединени искове от „Товестрой" ООД
за осъждане на ответниците Н. С. Ч., Ц. С. Г., К. Л. С., Я. Д. Н., Х. В. Д., Е. Е. И., Н. Ц. П.,
П. П. П., С. П. П. и Д. П. П., да заплатят солидарно на ищеца сумата от 150 000,00 лв.,
представляваща неустойка по т. 2 на Споразумение от 10.09.2018 г. към Договор за
подновяване на работен проект и учредяване право на строеж от 18.09.2007 г. и към Договор
за подновяване на работен проект и учредяване право на строеж от 12.10.2007 г. на
основание чл. 92 във вр. с чл. 121 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане
на сумата на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и направените по делото разноски.
Ищецът „Товестрой" ООД твърди в исковата молба, че на 18.09.2007 г. между него
като строител, от една страна, и ответниците Н. С. Ч., Ц. С. Г., К. Л. С., Я. Д. Н. и третите
лица И. З. П., С. А. И.а, С. Т. Д.а, А. Т. З., Е. И. З. и Р. Я.ва Д.а, като собственици на
поземлен имот, от друга страна, бил сключен Договор за подновяване на работен проект и
учредяване право на строеж, по силата на който ответниците възложили на „Товестрой"
ООД да поднови застроителен план и работен проект, както и да осъществи строителството
на монолитна, многофункционална жилищна сграда. В т. 16 на договора собствениците
поели задължението да учредят на строителя безсрочно право на строеж върху обектите,
които не остават тяхна собственост, както и да прехвърлят на строителя идеални части от
дворното място, съответстващи на всеки от обектите. Ответникът Х. В. Д. /син/ останал
единствен наследник на Р. Я.ва Д.а, която починала на 21.05.2014 г. На 12.10.2007 г. между
„Товестрой" ООД като строител, от една страна, и ответниците Н. Ц. П., П. П. П., С. П. П.,
Д. П. П. и третото лице Д. М. Ц., като собственици на поземления имот, от друга страна,
1
също бил сключен Договор за подновяване на работен проект и учредяване право на строеж,
с който собствениците възложили на строителя да поднови застроителен план, работен
проект, както и да осъществи строителството на монолитна, многофункционална жилищна
сграда. Собствениците поели задължението да учредят на строителя безсрочно право на
строеж върху обектите, които не остават тяхна собственост, както и да прехвърлят на
строителя идеални части от място, съответстващи на всеки от обектите. Д. М. Ц. приживе
прехвърлила на ответницата Е. Е. И. част от поземления имот. Д. М. Ц. починала на
13.12.2014 г. като нейни наследници са ответниците Н. Ц. П. /дъщеря/, С. П. П. и Д. П. П.
/внуци – по заместване/. На 27.06.2008 г. с нот. акт № 177/2008 г. на нотариус peг. № 192,
собствениците на поземления имот, „Товестрой" ООД и „Алдекс трейдинг" ООД си
учредили право на строеж за обектите, които ще се изградят в жилищната сграда в УПИ V-8,
9,10,11 в кв. 252 по плана на 15-ти микрорайон на гр.Варна. На 10.09.2018 г. между
„Товестрой" ООД, от една страна и Е. Е. И., като правоприемник на Д. М. Ц., Х. В. Д., като
наследник на Р. Я.ва Д.а, С. Т. Д.а и А. Т. З., последните двама действащи чрез
пълномощник, от друга страна, било сключено Споразумение към Договора за подновяване
на работен проект и учредяване право на строеж от 18.09.2007 г. Това споразумение било
подписано и от възложителите И. З. П., Е. И. З., Я. Д. Н., К. Л. С., Н. Ц. П., П. Ц. П., Д. П.
П., С. П. П., Ц. С. Г. и Н. С. Ч.. В т. 2 на споразумението от 10.09.2018 г. страните
уговорили, че ако възложителите не прехвърлят на „Товестрой" ООД съответните идеални
части от поземления имот, дължат солидарно на строителя неустойка в размер на 150 000
лева. След 10.09.2018 г. задължението на ответниците в качеството им на възложители да
прехвърлят на строителя „Товестрой" ООД съответните идеални части от поземления имот
не било изпълнено, поради което възникнало правото на ищеца да претендира уговорената
неустойка.
В подаден в срока по чл. 367 от ГПК писмен отговор ответниците П. Ц. П., С. П. П. и
Д. П. П. оспорват исковете като неоснователни. Оспорват, че са подписали договора от
12.10.2007 г. и споразумението от 10.09.2018 г. Оспорват да са поели някакви задължения по
договора от 18.09.2007 г. Оспорват истинността на споразумението от 10.09.2018 г.
(„неистинско, нищожно, недействително и противозаконно“) като твърдят, че подписите на
гърба на същото се пренесени с технически способ от друг документ (вероятно касаещ
присъединяване към мрежите на „В и К“ и „ЕнергоПро“). Отделно се оспорва само подписа
на С. П. П. върху споразумението от 10.09.2018 г. Възразяват, че не е спазено изискването за
форма на споразумението от 10.09.2018 г., тъй като същото е в обикновена писмена форма, а
е подписано след подписване на нотариалния акт от 27.06.2008 г., което считат за
недопустимо.
В подаден в срока по чл. 367 от ГПК писмен отговор ответниците Н. С. Ч., Ц. С. Г.,
К. Л. С., Я. Д. Н., Х. В. Д., Е. Е. И., Н. Ц. П., оспорват иска като недопустим или,
евентуално, неоснователен. Възражението за недопустимост е обосновано с твърдението, че
падежът на задължението за неустойка по т. 2 от споразумението от 10.09.2018 г. не е
настъпил. По същество възразяват, че не са подписвали представеното с исковата молба
2
Споразумение от 10.09.2018 г. и оспорват истинността му – както неговата автентичност –
оспорват подписите на гърба на споразумението, така и неговото съдържание. Твърдят, че
таблицата с подписи и имена озаглавена „Възложители“ на гърба на първа страница на
споразумението от 10.09.2018 г. най-вероятно е копирана от друг документ подписван от
страните. Отделно оспорват истинността на подписите върху споразумението от 10.09.2018
г. положени на редовете, където са изписани имената на Я. Н., К. С., Н. П. и Н. Ч..
Евентуално възразяват, че не са изпаднали в забава, тъй като не са поканени да изпълнят
задължение, за което не е уговорен срок за изпълнение; че клаузата за неустойка е нищожна
като накърняваща добрите нрави; че споразумението е сключено във вреда на
потребителите, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителите, и е нищожно и на това основание; че „Товестрой" ООД е
неизправна страна по договорите от 2007 г., поради което не може да търси неустойка.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа изложените доводи и твърдения.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. Представя писмена защита.
Ответниците молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Акцентират
върху обстоятелството, че поемането на задължение за заплащане на неустойка е останало
недоказано.
По предварителните въпроси и направеното възражение по допустимостта на
производството съдът се е произнесъл с определение № 794/31.05.2022 год.
Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото Договор за подновяване на работен проект
и учредяване право на строеж от 18.09.2007 г. се установява, че ответниците Н. С. Ч., Ц. С.
Г., К. Л. С., Я. Д. Н. и третите лица И. З. П., С. А. И.а, С. Т. Д.а, А. Т. З., Е. И. З. и Р. Я.ва
Д.а, като собственици на поземлен имот, са възложили на ищеца „Товестрой" ООД да
предприеме необходимите действия за подновяване на изготвен и утвърден застроителен
план за УПИ V-8, 9, 10,11 в кв. 252 по плана на гр. Варна, ул. "Страцин", № 14 и ул.
„Свобода", № № 32, 34, 36, работен проект, както и да осъществи строителството на
монолитна, многофункционална жилищна сграда с жилища, гаражи и магазини върху
дворното място, срещу което собствениците поели задължението да учредят на строителя
безсрочно право на строеж върху определени обекти и да му прехвърлят идеални части от
дворното място, съответстващи на всеки от обектите. Не се спори, че Р. Я.ва Д.а е починала
на 21.05.2014 г. и неин единствен наследник е ответникът Х. В. Д., респективно правата и
задълженията на Р. Д.а по договора от от 18.09.2007 г. са преминали в неговия патримониум
по пътя на универсалното правоприемство.
Видно от Договор за подновяване на работен проект и учредяване право на строеж,
сключен на 12.10.2007 г. ответниците Н. Ц. П., П. П. П., С. П. П., Д. П. П. и третото лице Д.
М. Ц. като съсобственици на описания по-горе поземлен имот възложили на ищеца
„Товестрой" ООД да извърши същите действия като възложените му с договора от
3
18.09.2007 г. срещу задължението на собствениците да учредят на строителя безсрочно
право на строеж върху определени обекти и да прехвърлят на строителя идеални части от
място, съответстващи на всеки от обектите. Установява се от представения нот. акт №
2/2008 г. на нотариус рег. № 192, че Д. М. Ц. е прехвърлила на ответницата Е. Е. И. част от
поземления имот. Не е спорно, че Д. М. Ц. е починала на 13.12.2014 г. и е оставила като
наследници ответниците Н. Ц. П., С. П. П. и Д. П. П., както и че последните са поели
правата и задълженията на последната по договора по силата на универсалното
правоприемство.
Ответниците П. П. П., С. П. П. и Д. П. П. са оспорили истинността на подписите,
положени от тяхно име върху договора от 12.10.2007 г. За установяване автентичността на
договора в оспорената част е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, по което са
ангажирани специални знания. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице Е.
А. по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните в тази му част и
кредитирано от съда като обективно и обосновано, подписите, положени под № 3, 3.1 и 3.2
в Договор за подновяване на работен проект и учредяване право на строеж от 12.10.2007
година, са изпълнени от П. П. П., С. П. П. и Д. П. П.. Ето защо, съдът приема, че оспорените
подписи са автентични и посочените ответници са обвързани от договора и дължат
изпълнение на поетите по договора задължения.
Видно от нот. акт № 177/2008 г. на нотариус peг. № 192, на 27.06.2008 г.
собствениците на описания в посочените по-горе договори поземлен имот са си учредили
взаимно, както и в полза на строителите „Товестрой" ООД и „Алдекс трейдинг" ООД право
на строеж за обектите, които ще се изградят в жилищната сграда в УПИ V-8,9,10,11 в кв. 252
по плана на 15-ти микрорайон на гр.Варна.
Не е спорно, че ответниците не са изпълнили поетото с договорите от 18.09.2007 г. и
12.10.2007 г. задължение да прехвърлят на строителя идеални части от поземления имот,
съответстващи на всеки от обектите, за които са учредили в полза на ищеца право на
строеж.
По делото е представено като доказателство в оригинал Споразумение към Договор
за подновяване на работен проект и учредяване право на строеж от 18.09.2007 г. и
12.10.2007 г. с посочена в същото дата на сключване 10.09.2018 г. (наричано по-нататък за
краткост „споразумение“ или „споразумение от 10.09.2018 г.“). Текстът материализиращ
волеизявленията на страните е изписан на една страница и не съдържа поименно посочване
на страните по споразумението. Вместо това, в уводната част се сочи, че са се споразумели
„възложителите, подробно описани на 2 страница“. Също така в уводната част се цитира
единствено договора от 18.09.2007 г. като се сочи, че същият е наричан за краткост
„договора“. В текста на цялото споразумение, когато се препраща към поети от
„възложителите“ задължения се използва краткото „Договора“, т. е в единствено число. От
текста на споразумението се подразбира, че страни по същото би следвало да са, от една
страна, „Възложителите“, а, от друга страна – „Товестрой" ООД, тъй като всички уговорки,
в които се поемат насрещни права и задължения са между субекти, индивидуализирани
4
именно по този начин. В т. 2. от споразумението е посочено, че в случай, че възложителите
не прехвърлят на „Товестрой" ООД съответните идеални части от дворното място, подробно
описано в т. 1.1. от „Договора“, то те се задължават да заплатят солидарно неустойка в
размер на 150 000 лева. Съгласно второто изречение, цит.: „Неустойката по тази точка се
дължи в 5 – год. срок, считано от подписване на настоящето споразумение.“. В т. 1.2. е
посочено, че „възложителите“ се съгласяват, че Е. Е. И. замества в договорните отношения
наследодателя си Д. М. Ц.. В т. 1.3 е посочено, че „възложителите“ се съгласяват, че Х. В. Д.
замества в договорните отношения наследодателя си Р. Я.ва Д.а. В т. 1.3. е посочено, че
„възложителите“ се съгласяват, че С. А. И.а действа като пълномощник на С. Т. Д.а и А. Т.
З.. Страницата, на която е изписан текстът на споразумението, не носи подписи.
На другата страна на същия лист е отпечатана таблица с имена, озаглавена
„Възложители“, в която на първо място фигурира „Товестрой" ООД – Б.лав Д., след него
„ДРАМ“ ООД – Б.лав Д. и след него са изброени имената на петнадесет физически лица,
между които и ответниците по настоящото дело. Срещу всяко от имената, във втората
колона на таблицата на съответния ред, е положен подпис.
Ответниците са оспорили истинността на споразумението от 10.09.2018 г. – както
неговата автентичност, така и неговото съдържание. Твърдят, че таблицата с подписи и
имена озаглавена „Възложители“ на гърба на същото е копирана (пренесена с технически
способ) от друг документ подписван от страните (вероятно касаещ присъединяване към
мрежите на „В и К“ и „ЕнергоПро“). Твърдят, че не са подписвали представеното с исковата
молба Споразумение от 10.09.2018 г. Отделно е оспорена истинността на подписите
положени на редовете в таблицата, където са изписани имената на Я. Н., К. С., Н. П., С. П. и
Н. Ч. с твърдение, че същите не са изпълнени от тези лица.
Във връзка с оспорване истинността на споразумението е открито производство по
реда на чл. 193 от ГПК. Допусната е съдебно-почеркова и техническа експертиза със задача
да установи, дали текстът на споразумението и таблицата на другата страница от същия
лист са част от един документ, както и да установи авторството на оспорените подписи.
Според приетото по делото заключение на вещото лице Е. А. по допуснатата
съдебно-почеркова и техническа експертиза, споразумението на възложителите от
10.09.2018 г. съдържа таблица с подписи на лица, наречени възложители на гърба на първа
страница. Не са налице зачерквания, изтривания, добавки между редовете на документа на
първа страница. Първа страница на споразумението е отпечатана изцяло на един и същи
принтер. Първа страница и страницата с подписи на лица, наречени възложители, не са
отпечатани по едно и също време с една и съща тонер касета. За създаване на документа,
вероятно е използвана страница (последна) от документ с положени подписи за
„Възложители". Втората страница, върху която е изпълнен текста на споразумението от
10.09.2018 г., е била празна. Подписите на гърба на споразумението, не са пренесени от друг
документ с помощта на технически способ. Подписите положени срещу имената на
ответниците Я. Д. Н., К. Л. С., С. П. П., Н. С. Ч., не са автентични, т.е. не са изпълнени от
тези лица. Подписите, положени срещу имената на ответниците Н. Ц. П., П. П. П., Д. П. П.
5
са автентични – изпълнени са от тези лица.
Заключението на вещото лице е оспорено от ищеца, в частта, в която вещото лице
прави извод, че първа и втора страница материализират два различни документа и в частта,
в която е прието, че подписите положени срещу имената на ответниците Я. Д. Н., К. Л. С.,
С. П. П., Н. С. Ч., не са автентични.
С оглед направеното от ищеца оспорване е допусната повторна тройна съдебно-
почеркова и техническа експертиза, която да отговори на въпросите в оспорената част.
Според заключението на тройната експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно
и обосновано, първа страница на споразумението на възложителите от 10.09.2018г. е
отпечатана изцяло на един принтер. Първа страница и страницата с подписи на лица,
наречени „възложители", не са отпечатани с една и съща тонер касета. Не може да се
определи дали са отпечатани по едно и също време. Относно начина на създаване на
документа вещите лица приемат, че вероятно е използван лист от друг документ, с
напечатана и попълнена с подписи таблица на едната страница, гърба на която е била празна
страница. Върху нея е отпечатано впоследствие споразумението. Подписите на гърба на
споразумението са положени ръчно и не са пренесени от друг документ с помощта на
технически способ. Вещите лица са приели също, че подписите Я. Д. Н. и К. Л. С. са
автентични, докато подписите положени за С. П. П. и Н. С. Ч. са неистински, т.е. не са
изпълнени от посочените лица. В съдебно заседание вещите лица са категорични, че двете
страници на листа – споразумението и таблицата – са изпълнени на различни тонер касети,
но не може да се установи дали е използван един и същ принтер.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът, от правна страна,
приема следното:
Претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да заплатят неустойка в размер на
150 000 лева за неизпълнение на задължение, произтичащо от договори за подновяване на
работен проект и учредяване право на строеж от 18.09.2007 г. и 12.10.2007 г., се основава на
клаузата на т. 2. от представеното по делото споразумение от 10.09.2018 г. Ищецът носи
тежестта да установи чрез пълно и главно доказване, че изявлението, с което е поето
задължение за заплащане на неустойка, е направено от ответниците, респ. че същите са
валидно обвързани от цитираната уговорка.
Според ищеца, авторството на волеизявлението се установява посредством
положените от ответниците подписи на обратната страна на листа, върху който е
материализирано споразумението от 10.09.2018 г.
Съдът намира, че положените от ответниците подписи в таблицата на обратната
страна на листа, с изключение на С. П. и Н. Ч., за чиито подписи повторната експертиза
потвърди че са неистински, макар и автентични, не установяват по несъмнен начин, че
подписалите ответници са автори на волеизявленията на т.нар. възложители, обективирани в
споразумението.
На първо място, липсва текстова връзка между споразумението и подписите, т.е.
6
никаква част от текста на споразумението не е материализиран върху обратната страна на
листа, където са подписите. Това само по себе си не е достатъчно да разкъса правната връзка
́
между текста и подписите, но означава, че възможността подписите да не се отнасят до
текста не може да бъде изключена.
На следващо място, налице е логическо несъответствие между текста на
споразумението и текста на обратната страна на листа досежно съдържанието на понятието
„възложители“. От съдържанието на споразумението се разбира, че възложители са
физическите лица собственици на поземления имот, върху който строителят „Товестрой"
ООД е поел задължението да построи сграда съгласно договорите от 18.09.2007 г. и
12.10.2007 г., а ищецът „Товестрой" ООД е другата страна по постигнатото съглашение. Не
така стоят нещата според текста, изписан от другата страна на листа, където „Товестрой"
ООД, „ДРАМ“ ООД и 15 физически лица – всички заедно – са наречени „възложители“.
Това несъответствие кореспондира с липсата в текста на споразумението на поименно
изброяване на страните по него и ясно разграничаване на качеството им с оглед на правата и
задълженията, които поемат, както в началото, така и в края на споразумението.
Препращане от типа на направеното в уводната част на споразумението към
„възложителите, подробно описани на 2 страница“, е твърде необичайно за използваните в
гражданските правоотношения писмени договори и не съответства на подписаните по-рано
между страните по делото документи. Прочее, напълно идентични по вид и съдържание
таблици озаглавени „Възложители“, в които в същия ред са изброени „Товестрой" ООД,
„ДРАМ“ ООД и същите 15 физически лица, се съдържат в представената от ответниците
преписка за присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, където е
очевидно, че всички изброени лица действително имат качеството възложители на „Част:
Ел“ от инвестиционния проект на процесната сграда.
И накрая, приетите по делото заключения на вещите лица установяват по убедителен
начин, че двете страници на листа, съдържащи съответно текст и таблица с подписи, не са
отпечатани непосредствено една след друга. При отпечатването им са използвани различни
тонер касети, като не може да се установи коя част е отпечатана по-напред – текстът или
таблицата, както и през какъв интервал от време са били отпечатани.
Съвкупната преценка на гореизложените факти и обстоятелства води до извода, че
ищецът не е установил пълно и главно, т.е. по несъмнен начин, че ответниците
действително са се подписали под текста на споразумението от 10.09.2018 г., т.е. че
действително са направили волеизявленията, съдържащи се в същото. Много по-вероятно е
на обратната страна на лист с вече положени от ответниците подписи, който е бил част от
друг документ, в един по-късен момент да е бил отпечатан текстът на споразумението, от
което се опитва да черпи права ищецът.
При това положение, по делото не е доказано пълно и главно, че ответниците
действително са поели в условията на солидарност обвързващо задължение към ищеца за
заплащане на неустойка в размер на 150 000 лева в случай на неизпълнение на поетото с
договорите от 18.09.2007 г. и 12.10.2007 г. задължение на всеки от тях да прехвърли на
7
ищеца идеални части от дворното място, съответстващи на всеки от обектите в сградата.
Ето защо, исковете за заплащане от ответниците солидарно на претендираната сума в размер
на 150 000 лева на соченото от ищеца основание се явяват неоснователни и ще бъдат
отхвърлени.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответниците имат право на сторените по делото
разноски. Видно от представени списъци по чл.80 ГПК ведно с доказателства, ответниците
Н. С. Ч., Ц. С. Г., К. Л. С., Я. Д. Н., Х. В. Д., Е. Е. И., Н. Ц. П. претендират сумата от
5 630,00 лева, в т.ч. 5 030,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 600,00 лева –
депозити за вещи лица. Ответниците П. Ц. П., С. П. П. и Д. П. П. претендират сумата от
5 250,00 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът не е изпълнил разпореждането на съда, обективирано в протоколно
определение от 27.01.2023 г., да внесе допълнително сумата от 300,00 лева за заплащане на
определеното окончателно възнаграждение на вещите лица по изслушаната и приета
повторна тройна съдебно-графологична и техническа експертиза, поради което следва да
бъде осъден да заплати същата по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Товестрой" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Провадия, обл. Варна, ул. „Георги Д." № 15, срещу: Н. С. Ч., ЕГН
**********, Ц. С. Г., ЕГН **********, К. Л. С., ЕГН **********, Я. Д. Н., ЕГН **********,
Х. В. Д., ЕГН **********, Е. Е. И., ЕГН**********, Н. Ц. П., ЕГН **********, П. П. П.,
ЕГН **********, С. П. П., ЕГН **********, и Д. П. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 92 във вр. с чл. 121 от ЗЗД; чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на „Товестрой" ООД, ЕИК *********, сумата 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, представляваща неустойка по т. 2 на Споразумение от 10.09.2018 г. към
Договор за подновяване на работен проект и учредяване право на строеж от 18.09.2007 г. и
към Договор за подновяване на работен проект и учредяване право на строеж от 12.10.2007
г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Товестрой" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Провадия, обл. Варна, ул. „Георги Д." № 15, да заплати на: Н. С. Ч., ЕГН **********,
г***, ЕГН **********, ***, К. Л. С., ЕГН **********, ***, Я. Д. Н., ЕГН **********, ****,
Х. В. Д., ЕГН **********, ***, Е. Е. И., ЕГН**********, ***, Н. Ц. П., ЕГН **********,
***, сумата от 5 630,00 лева сторени пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Товестрой" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
8
гр. Провадия, обл. Варна, ул. „Георги Д." № 15, да заплати на: П. П. П., ЕГН **********,
***, С. П. П., ЕГН **********, *** и Д. П. П., ЕГН **********, ***, сумата от 5 250,00
сторени пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Товестрой" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Провадия, обл. Варна, ул. „Георги Д." № 15, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата 300,00 лева, представляваща дължими
разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл. 77 от ГПК, и ПОСТАНОВЯВА
принудителното им събиране.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9