№ 156
гр. Перник, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201201 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2909556 на ОД на МВР
Перник, с който на АН. КР. М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на
съдебното производство, в което не се явява и нейния пълномощник-адв.
Б.В., от който по делото е депозирана молба, с който поддържа изложените в
жалбата съображения. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На 29.07.2019г. на път І-6, км 86+300, пътен възел Църква, преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства (МПС) с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, с
насоченост в посока към гр. София, извършвала заснемане на движещи се с
превишена скорост моторни превозни средства при начин на задействане
„приближаващ” трафик. В 12:13 часа през обсега на автоматизираното
средство преминал движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил
„Пежо 206” с рег. № *******, който бил засечен в режим „приближаващ”.
След преустановяване на извършвания в периода от 11:10 часа до
13:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител Р.М. изготвил протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 30.07.2019г. с
рег. № 1158р-6113. В същия удостоверил използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото
място, както и че то е било разположено и настроено съгласно изискванията
за обслужване на производителя и нормативните предписания.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на АН. КР. М., ЕГН **********, срещу която е
издаден процесния ЕФ. В обжалвания фиш била посочена като установена
скорост на движение на процесния автомобил 82 км/ч, с която
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 22
км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл.189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 100 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. А.М. не
се възползвала от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а
обжалвала същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че
лек автомобил „Пежо 206” с рег. № ******* е собственост на АН. КР. М.,
ЕГН **********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Разпечатката от
2
показанията на автоматизираното техническо средство-снимка №
11743D0/0123140 установява, че на 29.07.2019г. в 12:13 часа автомобил с рег.
№ ******* е заснет, но конкретна скорост на движение на моторното
превозно средство не е отразена в приложения снимков материал. Към
доказателствения материал са приобщени протокола за използване на
автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, ведно със снимка на разположението на уреда, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система, протокол от проверка № 52-С-ИСИ от
11.10.2018г. на Българския институт по метрология за съответствие с
техническите изисквания писмо изх. № 11-00-312 от 17.08.2021г. на
Областно пътно управление Перник, че км 86+300 попада в рамките на
населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на
посочения км в посока на движение от гр. София към гр. Радомир, въведено с
пътен знак В 26 е с цифрово означение 80 км/ч, който е позициониран 20
метра преди конкретния км 86+300.
От правна страна:
Не се спори, че към датата на констатиране на нарушението лек
автомобил „Пежо 206” с рег. № ******* е собственост на АН. КР. М., поради
което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана нейната административнонаказателна
отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че
друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за
евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу
процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0. Безспорно приложеното по
административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че тя е одобрен тип средство
за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г.
до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без
3
участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно
средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй
като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона
за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИ
от 11.10.2018г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция
„Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български
институт по метрология.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със
стационарното автоматизирано техническо средство, обаче, не удостоверява с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ
обстоятелства съответстват на действителното положение, както и че същите
са интерпретирани обективно и са оценени правилно, в съответствие с
материалния закон, като съображенията са следните:
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. В процесния случай не е спорно, че на
кадъра се вижда лек автомобил с рег. № *******, но този клип не е валиден,
тъй като радарът не е отчел установена скорост на движение, която да
превишава въведена максимална такава. При това положение е налице
несъответствие между отразеното в описателната част на ЕФ относно
конкретната стойност на движение на моторното превозно средство и
отразеното в приложения снимков материал, което категорично се установява
при съпоставянето на данните, отразени във фиша и в разпечатката на
снимката, заснета с АТСС. При това положение е недоказано получаването
на превишението на скоростта, отразено в ЕФ, а именно 22 км/ч, поради
което и процесния фиш е издаден в нарушение на материалния закон, което е
основание за неговата отмяна.
4
За пълнота на решението съдът отбелязва, че отменително основание
са и допуснатите съществени процесуални нарушения, свързани с описанието
на нарушението и на съответната нарушена правна норма, което е довело до
невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността
на дадената квалификация на деянието и да се направи извод
законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, а именно:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е
неправилно и неточно, с което е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с
императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно
основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на
което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник път
І-6 км 86+300, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Съдът
не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че
скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент
на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено
доказателство писмо изх. № 11-00-312 от 17.08.2021г. на Областно пътно
управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на
движението в процесния участък, се установява, че посочения км 86+300
попада в рамките на населеното място гр. Перник, като цифровото
ограничение на действащия в контролирания участък пътен знак В26 е 80
км/ч, а не визираното във фиша такова от 60/км, от което се налага извод, че
водачът не се е движел с вменената му превишена скорост от 22км/ч, поради
което и атакувания ЕФ се явява неправилен и необоснован.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил
неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от
ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е
било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността
на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да
отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко
наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на
съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в
населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите
обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият
се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се
вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена
скорост.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
5
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л. 9 договор за правна защита и съдействие от 09.07.2021г. се установява, че
жалбоподателят АН. КР. М. е възложила на адвокат Б.В. от КАК оказването
на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Перник. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв (четиристотин лева) и е заплатено в брой
при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на
административнонаказващия орган за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност по
делото и обема на извършената работа от адв. В., чието процесуално
представителство се е изразило в изготвяне на жалбата и депозиране на
молба, с която е изразил становище за разглеждане на делото в негово
отсъствие, поради което и съдът го редуцира в размер от 300 лв (минимално
предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), като искането за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лева не следва
да бъде уважавано.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че двете хипотези на ал.1 и ал.2 на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съществуват в
условията на алтернативност, поради което и в зависимост от конкретно
осъществения обем на действия по защита от адвоката се дължи
възнаграждение само по една от тях, но не и едновременно по двете.
Приложното поле на първата алинея е, когато защитата и съдействието на
адвоката се е състояло само в изготвяне на жалба, но не и в процесуално
представителство. Затова и определеният размер на минимално дължимото
възнаграждение е много по-малък. Предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. адвокатско съдействие е единно и обхваща както изготвяне
на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и
същи адвокат е изготвил жалбата и е осъществил процесуално
представителство, се дължи само възнаграждението по ал.2, а не
едновременно възнаграждения и по двете алинеи. Това обстоятелство е
последователно изяснено в съдебната практика (напр. Решение № 7709 от
19.06.2017 г. по адм.д. № 4087/2016г. на ВАС, Решение № 16273 от
27.12.2018г. по адм.д. № 10321/2018г. на ВАС, Решение № 4843 от
02.04.2019г. по адм.д. № 14588/2018г. на ВАС).
6
Относно връщане на претендираната сума от 70 лв, за която се
твърди, че представлява доброволно заплащане в по-малък размер на глобата,
която е наложена с ЕФ, който е предмет на настоящето съдебно производство,
съдът отбелязва, че доколкото глобата представлява публично държавно
вземане е налице специален процесуален ред, по който се реализира правото
на въстановяване на недължимо плащане, като същият изключва
възможността за произнасяне по реда на ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 2909556 на ОД на МВР Перник,
с който на АН. КР. М., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на АН. КР. М., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7