№ 69
гр. П. , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Адриан Д. Янев
като разгледа докладваното от Адриан Д. Янев Гражданско дело №
20201720105068 по описа за 2020 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, с която е се иска да бъде признато за установено, че З. З. И. дължи на
ищцовото дружество сума в размер на 822,78 лева, представляваща стойността на ползвани
ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „****, за периода от 22.11.2015 г. до 24.09.2019
г., както и сумата от 148,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.07.2016 г.
до 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата
била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги до горепосочения
имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите
условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е
възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и
канализационна система и откриването на партида. Ответната страна имала качеството на
потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба. Оспорва наличието на
договорни отношения между страните по делото, както и доставянето на ВиК услуги. Прави
се възражение за погасителна давност.
1
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа страна следното:
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу З. З. И., отнасящо за
вземанията, които са предмет на настоящите искове. По повод на това е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 01193 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд. Същата е
връчена на длъжника, който е подал в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, което е
наложило даване на указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията.
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор. Не се спори, че същите са разгласени чрез публикуването им
в един местен и централен ежедневник.
Представен е препис на нотариален акт от 29.03.2001 г., от който е видно, че
ответникът З. З. И. и Елза Йорданова И.а са придобили собствеността върху жилище с адрес
гр. П., ул. „****. Следва да се приеме, че всеки един от двамата притежава ½ ид. ч.,
доколкото не са посочени частите на всеки един от съсобствениците – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.
Представена справка – извлечение за дължими, която съдържа информация за датата
на издадените фактури техните стойности.
По делото се намират препис на карнетни картони на общия водомер и на
индивидуалния водомер, в които има записвания за процесния период. Положени са
подписи от абоната само срещу някои записвания в карнетите, но следва да се отбележи, че
е налице последователност в показанията на водомерите. Освен това с полагането на
подписа, абонатът се съгласява с отразеното записване, а доколкото същото е
последователно и това, че периодично са полагани подписи, то следва да се приемат за
достоверни представените отчетни – карнетни картони.
По делото не са представени доказателства за премината метрологична проверка на
водомерите, но потребителят се е съгласил със записванията в карнетите, поради което
съдът приема, че същите правилно са отчитали водата.
Изслушано е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което става ясно, че
сумите са начислени от отчет на два броя водомери. Според вещото лице са отчетени 385
куб.м., а стойността им възлиза на 822,78 лева за периода от 22.11.2015 г. до 24.09.2019 г.
Експертът допълва, че лихвата за забава е в размер на 148,59 лева, считано от 07.07.2016 г.
до 19.12.2019 г.
Настоящият състав кредитира заключението, тъй като е обосновао, непротиворечиво
и намиращо опора в карнетните картони и справка – извлечение. Не се кредитора
единствено в частта (таблица 1), с която посочва погасените вземания, тъй като не отчетен
2
падежът.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост.
По делото се установи, че ответникът е един от собствениците на имота, поради което
е налице сключен договор за доставка на ВиК услуги
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота са
доставяни ВиК услуги на стойност 822,78 лева за периода от 22.11.2015 г. до 24.09.2019г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК
услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Съдът съобразявайки падежните
датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, както и заключението на вещото лице,
достига до извод, че обезщетението за забава е в размер на 148,59 лева, считано от
07.07.2016 г. до 19.12.2019 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към
ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна
на ответника възражение за погасяването на същото по давност.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за
доставка на ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
3
на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че клиентите
садлъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след
датата на фактуриране.
За отчетен период от 23.11.2016 г. до 21.12.2016 г. е издадена фактура
№**********/11.01.2017 г. С оглед на горните уточнения изискуемостта е настъпила на
първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 12.02.2017 г., а тригодишният давностен срок
изтича на 12.02.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
20.02.2020 г. , т. е. след изтичане на давностния срок за обсъждания отчетен период, както и
за предходните отчетни месец от исковия период, т. е. погасени са по давност вземанията от
22.11.2015 г. до 21.12.2016 г., които са в размер на 180,64 лева.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава, което е
погасено е в размер на 57,40 лева за периода от 07.07.2016 г. до 21.12.2016 г.
Горното означава, че непогасените вземания са в размер на 642,14 лева - главница за
периода от 22.12.2016 г. до 24.09.2019 г. и 91,19 лева - лихва за забава, считано от 22.12.2016
г. до 19.12.2019 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си, т. е. ответникът отговоря до ½ от размера на
задълженията или 321,07 лева – главница и 45,60 лева – лихва, до които размери исковете са
основателни, а за разликата до предявените размери следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на
исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в
размер на 25 лева - държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице, 10 лева – такса за
съдебни удостоверения и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер),
от които ответната страна следва да заплати 107,58 лева, съответни на уважената част на
исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в
общ размер на 75 лева, от които ответникът следва да се заплати 28,31 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
4
отхвърлената част. В настоящия случай същият е получил безплатна правна помощ и със
списъка по чл. 80 ГПК се претендират 400 лева. В тази връзка процесуалният представител
следва да получи 249,01 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. З. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
«****» **** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сума в размер на 642,14 лева,
представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „****,
за периода от 22.12.2016 г. до 24.09.2019 г. и сума в размер на 91,19 лева - лихва за забава,
считано от 22.12.2016 г. до 19.12.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете за сумата от 642,14 лева до предявения размер от 822,78 лева –
главница за периода от 22.11.2015 г. до 24.09.2019 г. (вземанията за една част от периода са
погасени по давност, а за друга част се дължат съобразно обема от права върху жилището) и
за разликата от 91,19 лева до 148,59 лева – лихва за забава, считано от 07.07.2016 г. до
19.12.2019 г. (вземанията за една част от периода са погасени по давност, а за друга част се
дължат съобразно обема от права върху жилището), за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 01193 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд,
ОСЪЖДА З. З. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. «****» **** ДА ЗАПЛАТИ
на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 107,58 лева– разноски в исковото
производство и 28,31 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.Г. от
Адвокатска колегия – П. сумата в размер на 249, 01 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01193по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6