№ 7599
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110140978 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
М. С. Д. е предявил срещу „И А Мт“ АД установителен иск с правна квалификация чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл.
22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор
за паричен заем № .... сключен на 27.02.2024 г., и установителен иск срещу „Ф Б“ ЕООД с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за
недействителен договор за предоставяне на поръчителство № ... от 27.02.2024 г. с предмет
обезпечаване на задълженията по посочения договор за потребителски кредит от същата
дата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И А Мт“ АД е предявил насрещни осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2500 лв., представляваща главница
по договор за паричен заем № .... сключен на 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от
16.10.2024 г. до окончателното плащане, и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 388, 76 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по същия договор.
Ищецът твърди, че на 27.02.2024 г. е сключил договор за паричен заем № ... с ответника
„И А Мт“ АД за сума в размер на 2500 лв. Към договора за кредит на същата дата бил
сключен и договор за поръчителство с другия ответник „Ф Б“ ЕООД, който се задължил да
обезпечи всички задължения по договора за кредит с ищеца. Било предвидено заплащане в
полза на поръчителя на сума в размер на общо 1507, 24 лв., разсрочена заедно с месечната
вноска по договора за кредит. Посочва, че двете дружества са свързани лица, тъй като
едното е едноличен собственик на капитала на другото. Излага доводи за недействителност
на клаузата на чл. 4 от договора за кредит по отношение задължението за предоставяне на
обезпечение. Поддържа и че възнаграждението по договора за поръчителство и
застрахователната премия е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите
по договора за заем, тъй като така се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че е
нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По отношение на договора за поръчителство твърди, че
същият е изначално лишен от основание, тъй като с него в полза на потребителя не се
предоставя услуга, а обезпечението е в полза на кредитора по договора за заем, а освен това
същият противоречи на добрите нрави, защото с него е уговорено възнаграждение в размер
1
на 60, 29 % от сумата по договора за заем.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от „И А Мт“ АД, с който се
оспорват предявените искове. Поддържа, че процесният договор за кредит е бил сключен
при спазване на всички императивни законови разпоредби, поради което не са налице
основания за прилагане на чл. 22 ЗПК. Излага доводи, че единственият разход по процесния
договор за заем е възнаградителната лихва, като възнаграждението по договора за
поръчителство не следва да се включва в годишния процент на разходите, тъй като не е част
от общия разход по кредита. По отношение на предявените насрещни искове поддържа, че
ищецът не е заплатил никаква част от главницата и възнаградителната лихва по договора за
заем, поради което претендира същите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф Б“ ЕООД, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи за спазване на всички
законови изисквания при сключването на договора за поръчителство, както и че дължимото
по него възнаграждение е било определено след извършване преценка на риска.
Ищецът е подал отговор на насрещната искова молба, с която изцяло оспорва
предявените с нея искове като неоснователни. Сочи, че тъй като договорът за заем е изцяло
нищожен, той дължи връщане единствено на стойността на чистата главница, като смята, че
плащанията по договора за поръчителство следва да бъдат отнесени за погасяване на
главницата по договора за кредит, поради което намира, че е погасил чистата стойност на
главницата и не дължи други суми по договора за кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в
тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и на договора за
предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че
същите са нищожни на твърдените в отговора на исковата молба основания.
В тежест на ответниците е да докажат, че са спазили императивните законови
изисквания при сключване на договорите.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По предявените насрещни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца по тях
е да докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 2500 лв. с
уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер от 388, 76 лв., а за ответника
е възникнало задължение за погасяване на посочените задължения.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за паричен заем № .../27.02.2024 г., сключен между ищеца
като заемател и ответника „И А Мт“ АД като заемодател, съгласно който дружеството
предава на ищеца сума в размер на 2500 лв. със срок на договора 7 месеца, като ищецът се е
задължил да върне заема със 7 погасително месечни вноски в размер на по 412, 68 лв. всяка,
като падежът на последната вноска е 27.09.2024 г. В чл. 2, т. 6 от договора е посочен
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 45 %, а в чл. 2, т. 7 обща дължима сума за
връщане от 2888, 76 лв., като е посочено, че тя се състои от размера на заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В чл. 2, т. 8 е посочен
годишен процент на разходите от 54, 74 %. Съгласно чл. 4 заемателят се задължава в срок от
2
три дни от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:
две физически лица, които да отговарят на подробно изброени условия, банкова гаранция с
бенефициер заемодателя за цялата сума или одобрено от заемодателя дружество гарант.
Приет е и договор за предоставяне на гаранция № .../27.02.2024 г., сключен между
ищеца като потребител и ответника „Ф Б“ ЕООД като гарант, съгласно който дружеството се
задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза
на другия ответник „И А Мт“ АД с цел гарантиране изпълнението задълженията на ищеца
по договора за заем, която да покрива главницата от 2500 лв., задължението за заплащане на
възнаградителна лихва и на законна лихва за забава. В чл. 3 от договора е посочено, че за
поемането на това задължение потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на
1507, 24 лв., разсрочено на 7 месечни вноски от по 215, 32 лв. всяка с падежи, съвпадащи с
падежите на вноските по договора за заем. Приет е и погасителен план, в който месечните
вноски по двата договора са посочени в табличен вид, като е посочен и общ размер на
вноска по двата договора от 628 лв. месечно. Приет е и застрахователен сертификат за
сключена застраховка „сигурност“ във връзка с процесния договор за кредит със
застрахователна сума от 35 лв.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което
след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и
точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице
е установило, че ищецът не е извършил плащания по нито един от двата договора. Посочило
е, че посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 54, 74 % включва
единствено възнаградителната лихва, а в случай че в него се включат и възнаграждението по
договора за гаранция и застрахователните премии, годишният процент на разходите се
равнява на 116, 42 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
По делото е установено и не се спори между страните, че на ищеца е била предоставена сума
в размер на 2500 лв. по процесния договор за кредит.
Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил
в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който
включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.
Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява
разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на
правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
3
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на
поръчителя по договора за поръчителство, както и застрахователната премия, безспорно се
явяват разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите
по договора за заем. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно
изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за
главница. Макар договорът за кредит и договора за поръчителство да съставляват отделни
договори, то дългът по кредита и по договора за гаранция следва да се разглеждат като едно
цяло и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС и решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС. Съгласно цитираните решения за да осигури по-
голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая в договора за кредит е посочен ГПР от 54, 74 %, който не е действителният, т. к. той
не включва разходите за възнаграждение за поръчителя и за застрахователни премии. При
включване на тези разходи се получава действителният размер на годишния процент на
разходите, който надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно
116, 42 %. Договорът за заем следователно е нищожен поради липса на негов съществен
реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, които хипотези в случая не са налице. Следователно и договорът
за поръчителство, който е сключен от ищеца на основание клауза от договор за
потребителски кредит, която противоречи на горепосочената императивна законова норма,
се явява нищожен – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ето защо, предявените искове за нищожност на договора заем и на договора за
поръчителство са основателни и следва да бъдат уважени.
По насрещния иск
Съгласно цитираната по-горе практика на СЕС и по силата на чл. 23 ЗПК при
недействителност на целия договор потребителят връща само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита, т.е.
главницата се равнява на 2500 лв. Предвид заключението на вещото лице за липса на
плащания, както и липсата на други доказателства, установяващи извършени плащания от
страна на ищеца, предявеният насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло, а искът по чл. 240, ал. 2 ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
4
бъдат присъдени направените разноски за държавна такса, съответно от 100 лв. по иска за
прогласяване нищожност на договора за заем и 60, 29 лв. по иска за прогласяване
нищожност на договора за гаранция.
В полза на ответника „И А Мт“ АД, който е ищец по насрещния иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 150 лв., от които 100 лв.
държавна такса по уважения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение (от общо дължимия размер от 100 лв.). Съдът констатира, че дружеството не
е внесло дължимия размер на държавната такса по отхвърления иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
поради което на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъдено да заплати сумата от 50 лв. по
сметка на Софийски районен съд.
В полза на Еднолично адвокатско дружество, „Д. М.“, следва на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение.
При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни
фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално извършените
действия от процесуалния представител. Производството по делото се е развило в
минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор
по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за потребителски
кредити и извършените по тях плащания. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице повече от една претенции –
5
предвид предявените насрещни искове, същите имат един общ правопораждащ юридически
факт, а именно договора за заем. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква
специфична защита, която да е обусловена от обективното съединяване на искове, следваща
му отделно възнаграждение за всеки иск, вкл. и по насрещните искове, доколкото същите
произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно
възнаграждение по всеки от предявените искове.
Предвид изхода на спора по всеки от исковете, съдът намира, че разноските за депозит
за експертизи следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Ф...“ №.., вх. В, ет. 1, АП..., срещу „И А Мт“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от
ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП, нищожността на сключения между страните договор за паричен заем
№ ... от 27.02.2024 г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Ф...“ №.., вх. В, ет. 1, АП..., срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИ..., със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от
ЗПК, нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство
№ ... от 27.02.2024 г. с предмет обезпечаване на задълженията по договор за паричен заем №
... от 27.02.2024 г., сключен между М. С. Д. и „И А Мт“ АД.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ф...“ №.., вх. В, ет. 1,
АП..., да заплати на „И А Мт“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., сумата от 2500 лв., представляваща представляваща
главница по договор за паричен заем № .... сключен на 27.02.2024 г., ведно със законната
лихва от 16.10.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 240, ал. 2
ЗЗД за сумата от 388, 76 лв., представляваща възнаградителна лихва по същия договор.
ОСЪЖДА „И А Мт“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Ф...“ №.., вх. В, ет. 1, АП..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Ф...“ №.., вх. В, ет. 1, АП..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 60, 29 лв. разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Ф...“ №.., вх. В, ет. 1,
АП..., да заплати на „И А Мт“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА „И А Мт“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., и „Ф Б“ ЕООД, ЕИ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., да заплатят на Еднолично адвокатско дружество, „Д.
М.“, БУЛСТАТ ..., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна правна помощ в полза на ищеца в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „И А Мт“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д...“ №.. С.., ет. 2, офис ..., да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.
77 ГПК сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за отхвърления иск по чл. 240, ал.
6
2 ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7