Решение по дело №1201/2020 на Окръжен съд - Бургас

    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

Номер  61                              20 ноември 2020 година         град Бургас

 

      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд,  наказателен състав

на двадесети  ноември две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                   Председател: Яни Гайдурлиев

                                                                      Членове:  Цвета Попова

           Ангел Гагашев

       

секретар Лена Димитрова

в присъствието на прокурора Росица Дапчева

разгледа докладваното от съдия Попова ч.н.дело № 1201 по описа за 2020 година.

Производството е по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по искане на Централното правосъдно бюро по събиране на задължения към нидерландското Министерство на правосъдието (Centraal Justitieel Incassobureau) за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин Д.Д.В. *** е наложена финансова санкция на основание чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия. Приложени са решение за налагане на финансова санкция и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас поддържа становище, че са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен орган и изпълнението му.

Засегнатото лице Д.В. не се явява в съдебно заседание. Същият не е намерен на посочения в удостоверението адрес, който съответства на постоянния и настоящ адрес на лицето, установен при извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Призовката е върната с отбелязване, че по данни на майката на В. той е в Германия.

Назначеният защитник адв. Веселина Василева от БАК моли за постановяване на решение, с което да бъде отказано признаване и изпълнение на акта за налагане на финансова санкция, издаден от несъдебен орган на Кралство Нидерландия. Искането е аргументирано с обстоятелството, че издаващата държава не е представила доказателства за извършване на нарушение от засегнатото лице и за уведомяването му за това, че е осъществило административно нарушение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, прецени съдържанието на удостоверението и разпоредбите на закона, прие следното:

С решение, постановено на 22.01.2020 г. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Politie/DLOC/OIV, на Д.Д.В. е наложена финансова санкция – административно наказание глоба в размер на 240 евро за това, че на 14.01.2020 г. в 12:25 часа в Хулсхорст (Hulshorst), по главен път А 28 (Rijksweg А28) пренебрегнал забранителен знак F 3/42 изпреварване с товарни автомобили. Санкцията е наложена на основание Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия, чл. 2. Актът за налагане на тази санкция представлява решение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от  ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна-членка на ЕС за извършено административно нарушение на правилата за движение.

Въз основа на решението е издадено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.В удостоверението са посочени достатъчно данни за категоричната идентификация на засегнатото лице, както и данни за обстоятелствата, обосноваващи наложената санкция.

Решението за налагане на финансова санкция е влязло в сила на 04.03.2020 г. Същото е издадено срещу български гражданин, чието постоянно местоживеене е на територията на Република България. Засегнатото лице е санкционирано за деяние, което нарушава правилата за движение по пътищата и за което съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна наказуемост. Тоест налице са задължителните условия за признаване и изпълнение на решението.

Съдът прие, че не е налице някое от факултативните основания, изрично посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити и съответства на съдържанието на решението, изпратено от издаващата държава. В него е посочено, че не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство е наказателно отговорно и по отношение на което липсват доказателства за наличие на имунитет или привилегия, които правят изпълнението на решението недопустимо. Размерът на финансовата санкция не е по-малък от 70 евро, каквото е изискването на чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установява, че производството срещу засегнатото лице е било писмено, като Д.В. е бил уведомен относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, тоест посочено е по какъв начин са били защитени правата на засегнатото лице.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че по делото не е доказано извършването на нарушението, за което засегнатото лице е санкционирано в издаващата държава, както и уведомяването на лицето за допуснатото нарушение. Настоящото производство има процесуален характер, като в него съдът не се произнася по въпроси по съществото на правния спор, отнасящи се до финансовата отговорност на засегнатото лице. Съдът в изпълняващата държава не е компетентен да отмени решението за налагане на финансовата санкция, нито основанията за издаването на това решение. Затова съдебният състав не може да обсъжда обстоятелства по съществото на проведеното в Кралство Нидерландия административнонаказателно производство. По отношение на подобни обстоятелства не следва и да се изисква допълнителна информация от издаващата държава, тъй като изясняването им е изцяло от компетентността на решаващия орган в издаващата държава.

В случая липсват отрицателните предпоставки на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция, тъй като от съдържанието на решението, чието признаване се иска, е видно, че то се отнася за деяние, извършено на територията на издаващата държава.

По делото липсват доказателства за плащане на наложената глоба. Тъй като паричното задължение е в евро - 240 евро, съдът определи равностойността на сумата в български левове по курса на Българската народна банка за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно 469.40 лева.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1  от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), съдът

                                               Р   Е   Ш   И  :

ПРИЗНАВА решение от 22.01.2020 г., издадено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия – Politie/DLOC/OIV, влязло в сила на 04.03.2020 г., с което на българския гражданин Д.Д.В. - роден на *** г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за извършено на 14.01.2020 г. в 12:25 часа в Кралство Нидерландия, Hulshorst, Rijksweg А28 административно нарушение – нарушил знак F 3/42 „забрана за изпреварване с товарни автомобили“, е наложено на основание чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия административно наказание глоба в размер на 240 (двеста и четиридесет) евро, с левова равностойност 469.40 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки).

Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаския апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 36 вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати незабавно на Националната агенция за приходите за изпълнение, като на основание чл. 22, ал. 2 от същия закон НАП незабавно следва да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми за признаването на финансовата санкция компетентния орган на издаващата държава (Централно правосъдно бюро по събиране на задължения - CJIB). Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

 

 

                                                                  Председател:

 

                                                                          Членове: 1.   

 

                      2.