Решение по дело №98/2018 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 71
Дата: 16 май 2018 г. (в сила от 12 юни 2018 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20183320100098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 71 

 

Гр. Кубрат, 16.05.2018 год.

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кубратският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   Председател: Албена Великова

 

при секретаря Вера Димова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 98 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното: 

Производство с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, вр. с чл.143 от СК.

Ищцата Н.А.И., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв.Сезгин Вели от АК-Разград  твърди, че с влязло в законна сила решение по бр. дело № 46/2013 год. по описа на РС-Кубрат упражняването на родителските права по отношение на родените от прекратеното брачно съжителство деца А. З.Ю., ЕГН **********, род. на *** г. и Е.З.Ю., ЕГН **********, род. на *** г., било предоставено на бащата, а на майката бил определен режим на лични отношения с момичетата и била осъдена да плаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева за по-голямото и в размер на 80.00 лева за по-малкото дете. Излагайки твърдения, че от датата на постановяване на решението до момента, са се изменили обстоятелствата, като детето А. е навършило пълнолетие, а детето Е.е заживяло със своята майка, ищцата моли съда да постанови решение, с което да й предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетната Е., а на бащата определи подходящ режим на лични отношения с детето, както и го осъди да плаща месечна издръжка в размер на 140.00 лева. Искът намира правно основание в разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК.

Ответникът З.Ю.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** в писмения отговор заявява, че предявеният иск е основателен и доказан. Не оспорва твърденията в исковата молба, като заявява, че действително и двете дъщери на страните са заживели с ищцата, като сетето им А. е навършило и пълнолетие. Изразява готовност да плаща месечна издръжка за малолетната Е.в претендирания от ищцата размер.  

Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и на доводите на страните, приема за установено от фактическа страна  следното:  

Съобразно съдебно Решение № 12/20.05.2014 г., постановено по бр. дело № 46/2013 г. по описа на РС–Кубрат, родителските права по отношение на детето Е.З.Ю., ЕГН **********, род. на *** г., както и по отношение на по-голямата му сестра А. З.Ю., род. На *** г. са предоставени на ответника, техен баща. Определен е режим на личен контакт, като в полза на децата е присъдена месечна издръжка. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2018 г. по-голямото дете е навършило пълнолетие.

Депозиран е по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кубрат, във връзка с инициирано производство, в който се сочи, че при разговор със социален работник детето Е.е посочило, че желае да живее със своята майка. Отбелязва се, че момичето не е прекъсвало емоционалната връзка с ищцата, като се чувства еднакво обичано и обгрижвано и от двамата си родители. Желанието на детето Е.да заживее със своята майка се подкрепя и от ответника – негов баща.

Изслушано в съдебно заседание детето Е.изразява желанието си да живее при своята майка, която се е установила в Германия. Твърди, че там ще бъде и с по-голямата си сестра и ще продължи образованието си. 

По почин на ищцата е разпитана в качеството на свидетел по-голямата дъщеря на страните А. З.Ю.. Същата излага, че до момента преките грижи за децата са осъществявали бабата и дядодо по бащина линия, които са вече на преклонна възраст. От друга страна баща им също е в чужбина през по-голямата част от годината. Заявява, че е посещавала родителката си в Германия, където тя се е установила и има постоянна работа и жилище, в което са осигурени добри битови условия.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на родителските права:

Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. С Постановление на пленума на ВС № 1/74 г. е  дадено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл. 29, ал. 2 СК(отм.), сега чл. 59, ал.9 СК, като е прието, че такова е налице, когато настъпят нови обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание, както и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение.

Съгласно трайно установената практика интересът на детето е основание за възлагане на родителските права, в това число и за промяна на мерките за упражняването му. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.

В случая не се спори между страните, а и се установява от събраните доказателства по делото, че с решението постановено по бр. дело № 46/2013 г. по описа на РС–Кубрат, родителските права по отношение на детето Е.З.Ю. са предоставени на ответника, негов баща.

От съвкупния анализ на събраните в настоящото производство доказателства – гласни и писмени такива, съдът приема, че са налице изменение на обстоятелствата по смисъла на горепосочения текст, които предпоставят и необходимостта от изменение постановените с решение по бр. дело № 46/2013 г. по описа на РС–Кубрат мерки.

Детето Е.е живяло при своя баща, който работи в чужбина и де факто непосредствените грижи за неговото отглеждане са полагали родителите на ответника. Към момента бабата и дядото по бащина линия са възрастни и със здравословни проблеми, поради което не са в състояние физически да се грижат за Е.. Желанието на детето е да се установи при своята майка, като това негово искане се споделя и от ответната страна. Доводи в тази насока детето излага и пред социалния работник. Следва да бъде посочено, че детето Е.е на дванадесетгодишна възраст, която според съда му позволява да прецени своите интереси и нужди, поради което и предвид изрично заявеното желание от последния, предявения иск от ищцата следва да бъде уважен, като на нея бъдат постановени родителските права до навършване на пълнолетие на детето. Отношенията на детето с неговия баща са добри, като изрично от изслушаните в хода на съдебното производство гласни показания се събраха доказателства, от които може да бъде направен извода, че ответникът, при който детето живее не е създавал пречки последното да се вижда със своята майка. Това е допълнителен довод, който може да бъде посочен, че изменение на постановеното съдебно решение в тази му част е в интерес на непълнолетното лице, доколкото от съществено значение за неговото израстване е контактът с родителя, който не упражнява пряко родителските права. Съдът намира, че в интерес на детето Е.до навършване на пълнолетие да живее при своята майка.

По отношение на режима на личните отношения:

Както критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от интереса на детето, така и конкретните мерки на лични отношения между детето и родител, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на детето. Тук съдът намира, че следва да определи разширен режим на лични отношения на бащата с детето Е., като отново посочва, че запазването на тази връзка е важна за оформяне личността на детето, за неговото правилно израстване.

Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. От една страна прекалено ниската възраст на детето би  представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи специфичните потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че за емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна, силна и постоянна връзка с кой да е от своите родители. Сред обективните критерии за определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерия не е свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.

При тези доводи съдът намира, че следва да даде възможност на ответника да вижда и взима детето Е.всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с приспиване, както и по един месец през лятната ваканция на детето, който период не съвпада с платеният годишен отпуск на майката, до навършване на пълнолетие на детето.

По отношение на издръжката:

Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи издръжка, която да е съобразена от една страна с нуждите на детето, а от друга страна с възможността и на двамата родители, не само на  ответника да престират такав, като вземе в предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че следва да бъде определена издръжка на детето в размер на 240 лева, от които ответникът следва да поеме 140 лева, като по-малкото парично участие на ищцата е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя ще полага. Съдът намира, че ответникът няма да бъде затруднен в нейното изплащане, доколкото съобрази, че ответникът е в трудоспособна възраст, липсват доказателства, които да установят, че са налице здравословни причини, които възпрепятстват възможността същия да упражнява труд по трудово правоотношение, напротив установи се, че същия работи в чужбина като реализира доходи, които няма да го затруднят при заплащане на дължимата издръжка. Издръжката се дължи от подаването на исковата молба – 22.02.2018 г., с падеж  1-во число на месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

По отношение на разноските:

Страните не претендират присъждане на сторените по производството разноски, поради което такива не следва да се възлагат.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 ИЗМЕНЯ постановените с Решение № 12/20.05.2014 г., постановено по бр. дело № 46/2013 г. по описа на РС–Кубрат мерки за упражняване на родителските права, личен контакт и издръжка на детето Е.З.Ю., ЕГН **********, като:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е.З.Ю., ЕГН ********** на майката Н.А.И., ЕГН ********** с пост. адрес ***, като определя при нея и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата З.Ю.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** с детето Е.З.Ю., ЕГН ********** като му дава възможност да вижда и взима детето всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, с приспиване, както и по един месец през лятната ваканция на детето, който период не съвпада с платеният годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА З.Ю.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплаща на детето Е.З.Ю., ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, с падеж първо число на месеца, за който същата се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, платима от депозиране на исковата молба в съда – 22.02.2018 г. до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или изменение.

ОСЪЖДА З.Ю.М., ЕГН ********** с пост. адрес *** да заплати в полза на Кубратски районен съд сумата от  201.60 (двеста и един лева, шестдесет стот.) лева, дължима държавна такса съобразно определената издръжка на детето, като и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС – Разград.

 

                                                     Председател: /П/ Ал. Великова