Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260128 23.03.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ
нак. състав
На седемнадесети
март Година 2020
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела
Благоева
като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00207
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ)
серия К № 3959055 на ОД на МВР Перник, с
който на Н.Н.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 30.08.2020 г. в 15:16 часа, в района
на община Перник, км 27+500 на Автомагистрала Струма, в посока към гр. София,
тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 120 км/ч, е
управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № *******със скорост от 142 км/ч,
при което превишението е 22 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
По изложени в жалбата доводи, жалбоподателят Н.Н.Н. моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен, като твърди, че нарушението е установено с техническо средство, което не е автоматизирано, поради което е следвало да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Счита, че липсват доказателства процесното средство за измерване да е одобрен тип и да е преминало метрологична проверка, като лансира и тезата, че от съдържанието на ЕФ не ставало ясно дали е приспаднат толеранса от минус 3%, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на процесната скорост. Намира, че така посочените пропуски от наказващият орган са съществени, поради което и ЕФ е издаден в нарушение на процедурните правила.
Жалбоподателят Н.Н.Н. не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от свой процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР
Перник–редовно призована, не изпраща представител за съдебното заседание.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на
обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в
предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 30.08.2020г. в 15:16 часа
в района на км 27+500 на Автомагистрала
Струма, намиращ се на територията на общ. Перник, с посока на движение към гр. София,
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо
средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******със скорост от 147 км/ч при разрешена скорост от
120 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на
извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата
и място, полицейският служител А.А.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение,
който бил регистриран на 01.09.2020 г. с № 1158р-8069.
При направена справка в централна
база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е
отчетена, е собственост на Н.Н.Н., ЕГН **********. В отсъствие на
жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу
него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на толеранса от минус 3%,
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост над 100
км/ч отчетената скорост била редуцирана на
142 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било
с 22 км/ч. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени
доказателства, а именно:
Приложената справка от централна
база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******е собственост на Н.Н.Н., което не се и оспорва
от жалбоподателя. Същата кореспондира с направената разпечатка от показанията
на радарното устройство–статично изображение № 11743D0/0286015 от 30.08.2020 г., установяваща,
че на 30.08.2020 г. в 15:16 часа лек автомобил с рег. № *******е засечен със скорост от 147 км/ч, протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1“, ведно с приложение за техническите и метрологични характеристики на същата
и протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”
на Български институт по метрология за техническата изправност на средството за
измерване, заповед № 313з-310 от 14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник
и писмо изх. № 11-00-73 от 16.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник,
ведно с извадка за съществуващата организация на движението в процесния
участък, доказващи, че км 27+500 на
Автомагистрала Струма попада на територията на община Перник и че скоростта в
участъка е регламентирана с пътен знак В26 (120 км/ч), монтиран на км 30+774 в
посока към гр. София.
От правна страна:
Приложената справка от
централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че Н.Н.Н.
е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което
кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от
показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по
силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението
е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е
извършено.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – участъка на км 27+500 на Автомагистрала Струма, намиращ се в района на общ. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0286015 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с № 11743D0/0286015 скорост от 147 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 142 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 22 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Наличието и на други превозни средства на изображението не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка
протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015 г. От
неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван
контрола, времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на
измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТТС
е била насочена към приближаващия трафик.
При това положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-6912 от 29.07.2015 г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като
това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е изготвен и подписан от А. А., който е определен със заповед № 313з-310 от
14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществява дейност по
заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед,
валидизиране и генериране на ЕФ в АИС
„АНД”, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него
контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните
предписания и при посочените в протокола обстоятелства. В същия не е попълнена частта,
отнасяща се до приемането на протокола, съответно удостоверяваща свалянето на
статичните изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване
къде–компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената
информация от използваната АТС, но този пропуск не е съществен, тъй като е
извършена проверка от съответното структурно звено - в конкретния случай от
инсп. В. Б.от АСКПД, която чрез вписване на името си и със своя подпис е
удостоверила, че данните за установените 84 броя статични изображения се
съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС на компютърна
конфигурация, тъй като системата включва стационарно преносими уреди за контрол
на скоростта, специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система
„Администратинонаказателна дейност” за обработка на нарушенията за скорост и
генериране на съответния ЕФ.
Настоящият състав намира, че
обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно:
посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54
от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
е релевантна за процесния случай.
В ЕФ е посочена нарушената
разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, за разположението на системата за
видеонаблюдение на автомагистрала Струма, след въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак В26 (120 км/ч), който изрично е вписан както във фиша,
така и в изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.11.2018 г. Посоченият пътен знак е разположен на км 30+774 в посока към гр.София,
предвид приобщеното към доказателствения материал по делото писмо изх. № 11-00-73
от 16.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник, т.е. посоченото във фиша
място на нарушението попада в зоната на действието на въведеното ограничение на
скоростта от 120 км/ч, като наличието на този знак променя общото ограничение,
въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение по автомагистрала, което по
несъмнен начин потвърждава и визираната от издателят на фиша правна
квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По вида и размера на
наказанието:
За констатираното нарушение -
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място,
санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и размера на
която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В
конкретния случай скоростта е превишена с 22 км/ч. (стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение), порди което и законосъобразно отговорността на Н.Н. е ангажирана на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв (сто лева).
С оглед горното съдът намира,
че при издаването на обжалвания ЕФ не е допуснато съществено
нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че е
законосъобразен, което води до неговото потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
серия К № 3959055 на ОД на МВР Перник, с
който на Н.Н.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3
от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 30.08.2020
г. в 15:16 часа, в района на община Перник, км 27+500 на Автомагистрала Струма,
в посока към гр. София, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В26 от 120 км/ч, е управлявал лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******със
скорост от 142 км/ч, при което превишението е 22 км/ч и е установено с
автоматизирано техническо средство № 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ