Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1653 / 21,12,2017 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 21,12,2017 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 2888/2017 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 26375/31,10,2017 г. от НАП
чрез ТД - **** – взискател по изпълнително дело № 20158250400198 по описа на
ЧСИ С. Г. рег. № 825, район на действие – ПОС, против Разпределение, извършено
по посоченото изпълнително дело на 26,10,2017 г., предявено на 27,10,2017 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ, тъй като са предпочтително
удовлетворени вземанията на първоначалния взискател Община **** за данък върху
недвижим имот. Изразява се становище, че изпълняваните вземания на
първоначалния взискател (Община ****) и на присъединения взискател (Държавата
чрез ТД на НАП) са от един и същи ред и следва получената сума да се разпредели
помежду им. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което да отмени обжалваното разпределение.
Взискателят Община **** не изразява становище по
жалбата.
Длъжникът „ЮНИВЪРС 1“ ООД – гр. ****, ЕИК ****; не
изразява становище по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност
на жалбата, тъй като част от вземанията на първоначалния взискател – тези за
данък върху недвижим имот, се ползват с право на предпочтително удовлетворяване
по т. 2 на чл. 136 от ГПК, а тези на Държавата са с привилегия от следващ ред –
по т. 6 на чл. 136 от ЗЗД.
Като се запозна с доказателствата по делото, взе
предвид становищата на страните и съобрази закона, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано
лице (взискател в изпълнителното производство), в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
По същество е основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20108250400084
г. по описа на ЧСИ С. Г. рег. № 825, район на действие – ПОС, е образувано по
молба вх. № 14130/31,07,2015 г. от Община **** против „ЮНИВЪРС 1“ ООД – гр. ****,
ЕИК ****. Предмет на производството е принудително изпълнение на публични вземания,
установени с Акт за установяване задължение по декларация № 1036/05,11,2014 г.,
както следва: 1/ вземане за данък върху недвижими имоти в размер на 23876,16
лв. и мораторно обезщетение в размер на 3364,10 лв.; 2/ вземане за такса за
битови отпадъци в размер на 54553,15 лв. и мораторно обезщетение в размер на
6887,36 лв.
Като взискател в производството е присъединена и
Държавата чрез ТД на НАП – въз основа на удостоверение за наличие на задължения
– за дължими данъци и лихви върху тях.
Изпълнението е насочено срещу вземания на длъжника
към трети лица. В изпълнителното производство периодично са постъпвали суми по
наложени запори, които са разпределяни. Към датата на процесното разпределение
предмет на изпълнение са: 1/ вземания на Община **** за данък върху недвижими
имоти (11094,73 лв.) и за местни данъци и такси (54553,15 лв.), както и
мораторни обезщетения; и 2/ публични вземания на държавата (86436,64 лв.). С
разпределението – предмет на жалбата (л. 274-275) се разпределя сума в размер
на общо 3600 лв., постъпила по запор върху вземания на длъжника към трето
задължено лице.
В настоящото производство не се повдига спор
относно размера и реда за предпочтително удовлетворяване на вземанията,
посочени като такива от първи ред (общо в размер на 309,48 лв.) – за погасяване
вземания по чл. 136 т. 1 от ЗЗД за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение.
Цялата останала сума – предмет на разпределение, е
отнесена за погасяване на вземанията на община **** за данък върху недвижими
имоти, като е прието, че същите се ползват с привилегията по чл. 136 т. 2 от ЗЗД. И поради изчерпване сумата за разпределение, за останалите редове вземания
по чл. 136 от ЗЗД суми не са заделени.
Този извод не се споделя от настоящата инстанция. С
привилегията по т. 2 на чл. 136 от ЗЗД се ползват вземанията за данък върху
определен недвижими имот, но „от стойността на този имот“ – т. е. когато
предмет на разпределение е цената, получена от продажбата на този имот.
В случая, както се посочи, се разпределят суми,
постъпили по запори от вземания към трети лица. По отношение на разпределяната
сума вземанията за данък върху недвижими имоти не се ползват с привилегията по
т. 2, а следва да се приравнят на останалите публични вземания и разпределнието
на сумата след погасяване на вземанията от първи ред следва да се извърши по
правилото на чл. 136 ал. 3 вр. ал. 2 от ЗЗД.
Изложеното налага извода, че обжалваното
разпределение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да се
върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпределение, извършено на 26,10,2017 г. по
изпълнително дело № 20158250400198 по описа на ЧСИ С. Г. рег. № 825, район на
действие – ПОС, предявено на 27,10,2017 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ С. Г. с рег. № 825, като при
извършването на ново разпределение да се съобразят указанията в мотивната част
на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: