Р Е Ш Е Н И Е
№ 678
гр.
Бургас, 23.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 04.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД
№ 1304 по описа на БРС
за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „*******“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 487382-F494351/03.01.2020 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят
обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не изпраща представител.
ТД на НАП –
Бургас, чрез процесуалния си представител ю.к. Т., оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 13.06.2019 г.,
в 10:30 ч., свидетелката Д.А., в качеството си на инспектор по приходите в НАП,
извършила проверка в търговски обект – офис, находящ се в гр. Бургас, пл. Т.,
спирка срещу Е., стопанисван от жалбоподателя. При проверката св. А. установила,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да има сключен писмен договор
за техническо обслужване със сервизна фирма на монтираното и въведено в
експлоатация за обекта фискалното устройство модел Daisy Perfect S 01 KL с ИН на ФУ № DY407709 и ФП № 36543481.
За установеното
нарушение на жалбоподателя е бил съставен на 24.06.2019 г. АУАН, а впоследствие
на 03.01.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Възприетата
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д.А. и от писмените
доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното
производство.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Производството
по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл.
34 от . В конкретния случай, съдът намира,
че към датата на издаване на НП е бил изтекъл шестмесечния срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок
е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при
наличието на условията на чл. 43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят
след щателно издирване не може да бъде намерен. Настоящият АУАН е съставен на 24.06.2019
г., докато НП е издадено на 03.01.2020 г. т.е. АНО не се е съобразил с
императивната норма на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като вместо да констатира, че е
изтекъл 6-месечния срок за издаване на НП, го е издал извън установения в тази
разпоредба срок. В случая не са били налице предпоставките за спиране на
производството, тъй като не е проведено щателно издирване на жалбоподателя,
поради което съдът приема, че е изтекъл 6-месечния срок в който АНО може да
издава НП. Описаният порок води до незаконосъобразност на обжалваното НП и
същото следва да се отмени.
Гореизложеното
сочи, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, поради което и подадената жалба следва да се уважи.
В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор –
разноски принципно се дължат на жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради което и
съдът няма как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
487382-F494351/03.01.2020 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „*******“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, за
нарушение на чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, му е наложено
наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС