№ 16431
гр. ....., 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110117951 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ..... срещу Л. В. К. и Б. В. К.. Предявени са
обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия за битови нужди до имот с абонатен № .....
за периода м. май 2021 г. – м. април 2023 г. Ответниците, в качеството си на собственици на
имота, не са заплатили дължимите суми за доставената топлинна енергия и за услугата
„дялово разпределение“.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез своя процесуален представител адв. Н. А., са
подали писмен отговор, с който оспорват изцяло предявените искове по основание и размер.
Основното им възражение е, че не са собственици на процесния имот и съответно не са
клиенти на ищеца. Евентуално, ако съдът приеме исковете за основателни, правят
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, възникнали преди 29.03.2021 г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и приети са заключения
по съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна (ССЧЕ) експертизи, които не са
оспорени от страните.
Възражението на ответниците, че не са собственици на имота, се явява неоснователно. По
делото е приет като доказателство, представен от Столична община, район „Триадица“,
Договор за продажба на държавен недвижим имот от 24.02.1988 г.. От писмо на същата
община се установява, че по силата на този договор ответниците Б. В. К. и Л. В. К. са
придобили собствеността върху процесния апартамент № 5 в ..... По този начин безспорно се
установява наличието на пасивна материалноправна легитимация на ответниците. Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
1
етажна собственост, присъединена към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да заплащат определените им дялове. Допълнително, с представеното по делото
Удостоверение от „ГИС .....“ ЕООД се установява идентичността между стар адрес – ж.к. .....,
и настоящия адрес на имота, което допълнително обвързва ответниците с процесния
топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Т.
К., се установява, че:Общият топломер в абонатната станция е бил технически изправен и е
преминал необходимите метрологични проверки през процесния период. Дяловото
разпределение на топлинна енергия, извършено от ......., е в съответствие с нормативната
уредба (Наредба за топлоснабдяването).
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Д. В., се
установява, че: За процесния период няма извършени плащания от ответниците по
партидата на абонатния номер. Общият размер на дължимата главница за топлинна енергия
е 1035,34 лв., а за дялово разпределение е 68,63 лв. Размерът на мораторната лихва,
изчислена до 14.03.2024 г., е 159,34 лв. за топлинна енергия и 13,78 лв. за дялово
разпределение. Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като обективни,
компетентни и неоспорени от страните.
Ищецът, в качеството си на доставчик, носи доказателствената тежест да установи, че е
престирал топлинна енергия и че ответниците са задължени лица. Това бе доказано чрез
приетите по делото експертизи и документа за собственост. Ответниците, от своя страна,
носят тежестта да докажат положителния факт на плащането, което не беше сторено.
По възражението за погасителна давност: Възражението е неоснователно. Съгласно чл.
111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 29.03.2024 г.. Следователно, погасени по
давност биха били вземанията за задължения, станали изискуеми преди 29.03.2021 г..
Процесният период, за който се претендират сумите, е от м. май 2021 г. до м. април 2023 г..
Целият период попада извън обхвата на погасителната давност. Поради това, възражението
следва да бъде отхвърлено.
С оглед на изложеното, предявените искове за главници се явяват основателни и доказани в
размерите, установени от ССчЕ.
По исковете за мораторна лихва: Съдът намира за необходимо да разграничи двата
акцесорни иска за лихва.
1. Относно лихвата върху главницата за топлинна енергия: Претенцията за
мораторна лихва в размер на 159,34 лв. е основателна. Това задължение произтича от
издадените изравнителни сметки (общи фактури), в които е посочен конкретен срок за
плащане. В случая, това е срочно задължение по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. С
изтичането на посочения падеж, длъжникът автоматично изпада в забава, без да е
необходимо кредиторът да го кани допълнително. Поради това, искът за тази лихва е
основателен.
2
2. Относно лихвата върху главницата за дялово разпределение: Искът за мораторна
лихва в размер на 13,78 лв. е неоснователен. Задължението за заплащане на таксата за
дялово разпределение е периодично, но за него не е определен конкретен ден за
изпълнение в Общите условия или в издаваните документи. Следователно, то е
безсрочно задължение по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. За да изпадне длъжникът в
забава по такова задължение, кредиторът е длъжен да го покани да изпълни. В
настоящото производство ищецът нито твърди, нито представя доказателства да е
изпращал на ответниците покана за доброволно плащане преди завеждане на делото.
Самата искова молба има ефекта на такава покана, но това означава, че длъжникът
изпада в забава едва от нейното предявяване. Липсват доказателства за забава през
претендирания минал период (16.07.2021 г. – 14.03.2024 г.). В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която приема, че за задължения без определен падеж,
произтичащи от изравняване, длъжникът изпада в забава след покана. Поради
изложените съображения, този иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Общият размер на предявените искови претенции е 1277,09 лв. (1035,34 + 159,34 + 68,63 +
13,78). Отхвърлената част от исковете е в размер на 13,78 лв. (мораторна лихва за дялово
разпределение). Следователно, уважената част от исковете е 1263,31 лв., което представлява
98,92% от общата претенция. Ищецът е направил разноски в общ размер на 1200 лв. (100
лв. държавна такса + 350 лв. за СТЕ + 350 лв. за ССчЕ + 400 лв. за особен представител).
Ответниците следва да заплатят на ищеца 98,92% от направените разноски, което се равнява
на 1187,05 лв. Тъй като отговорността им е разделна, всеки от тях дължи по 593,53 лв.
Воден от горното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН ********** и Б. В. К., ЕГН **********, да заплатят разделно, при
равни части, на ....., ЕИК .........., със седалище и адрес на управление ......, следните суми за
топлоснабден имот с абонатен № ....., находящ се в гр. ....., ...., вх. А, ап. 5:
1. Всеки по 517,67 лв. (петстотин и седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки),
представляващи ½ част от главница за незаплатена топлинна енергия в размер на
1035,34 лв. за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
2. Всеки по 79,67 лв. (седемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки),
представляващи ½ част от мораторна лихва за забава в размер на 159,34 лв. за периода
от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.
3
3. Всеки по 34,32 лв. (тридесет и четири лева и тридесет и две стотинки),
представляващи ½ част от главница за услуга „дялово разпределение“ в размер на
68,63 лв. за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.03.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..... срещу Л. В. К. ЕГН ********** и Б. В. К. ЕГН **********
иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в общ
размер на 13,78 лв. (от които по 6,89 лв. за всеки ответник) за периода от 16.07.2021 г. до
14.03.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН ********** и Б. В. К., ЕГН **********, да заплатят на ....., ЕИК
.........., всеки по 593,53 лв. (петстотин деветдесет и три лева и петдесет и три стотинки),
представляващи разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4