Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260001 10.02.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Втори
наказателен състав
на десети февруари през
двехиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
Районен съдия :
Даниела Николова
секретар: Геновева Стойчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.дело №63 по
описа за 2020г.
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на К.Ф.Л. *** против
Заповед за задържане на лице №1970зз-289/25.07.2020г.
С жалбата се иска
отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва законосъобразността
на същата. На първо място се твърди, че е ограничено правато на жалбоподателя
на свободно предвижване,явно противоречащо на чл.30 ал.1 ,2 и 4 от Конституцията на РБългария .Оспорват се и по същество посочените в атакуваната заповед
мотиви за задържане . Като се твърди, че не са налице предпоставките за
задържане на лицето, поради липсата на достатъчно данни за извършено
престъпление, се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане и присъждане
на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от пълномощника адв.Д.Н. , като се поддържат
изложените в жалбата доводи за нейната отмяна.
Ответникът по жалбата не изпраща
представител и не взема становище по същата.
Съдът след като се запозна с
материалите по делото и становищата на страните, намира жалбата за процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от
необходимите приложения.
Разгледана по същество жалбата се
явява основателна.Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски
орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР компетентност.
Оспорената заповед обаче е
незаконосъобразна. Заповедта за задържане не съответства на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1-6 ЗМВР. В същата е посоченокато правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР,а като
фактически основания-лице в явно нетрезво състояние,което с действията
си е опасен за себе си и за околните .Лицето се опитва да се самонарани и
ангажира сили и средства на МВР с подаване на нереални сигнали.
Заповедта, предмет на настоящето
производство, е издадена на основание чл. 72, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което показва тежки
психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага
живота си или живота на други лица на явна опасност. По делото не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят с
поведението си е нарушавал обществения ред или е застрашавал живота си, или
този на трети лица, както и че е показвал тежки психични отклонения. От
съдържанието на двете приложени по преписката
докладни записки с рег. № 1970р-26261/25.07.2020 г. и рег.№1970р-26262/25.07.2020г. е видно , че
на два пъти служителите на РУ-Хасково са посещавали жилището на Л.
след инициирани от него обаждания
на национален телефон 112 по сигнал за проникване в жилище и за бито лице.
При двете посещения полицейските
служители са констатирали миризма от алкохол ,излъчваща се от Л.,завален
говор и неадеквантост в поведението и
действията му , наложили оказването на
медицинска помощ без данни, тези му действия да са
застрашавали собствения му живот,а още по-малко този на други лица. В обсъжданите по-горе
писмени доказателства не се съдържа
информация , че задържаното лице е било
с показани тежки психични отклонения на първо място и на следващото същите
психични отклонения да са провокирали такова негово поведение, с което да е
нарушил обществения ред или да е изложил своя или на други лица живот на явна
опасност. Следователно посоченото правно основание за
задържане на лицето - чл. 72, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР не се подкрепя от представените доказателства
по делото. Следователно нито една от посочените в разпоредбата на чл.72 ал.1 т.3 от ЗМВР хипотези не се
установява по делото, поради което съдът приема, че заповедта е издадена при
липсата на посочено фактическо основание. Въпреки предоставената на полицейския
орган оперативна самостоятелност, за същия остава задължението да обоснове
необходимостта от задържане на лицето.Дори и в този случай, налагането на
най-тежката мярка за процесуална принуда и ограничаване на правото на свободно
придвижване на лицето при стандартите, наложени от чл. 5 от ЕКЗПЧОС, изисква обосноваването на абсолютна необходимост за
целта. При липсата на каквито и да било такива съображения и съответстващи
фактически обстоятелства, заповедта за задържане не следва да се счита за
мотивирана. Настоящият случай е именно такъв и съдът намира, че за издаване на
оспорената заповед не са налице материално-правните предпоставки за издаването
й.
По така изложените съображения
съдът намира, че оспорената заповед за
задържане е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира за основателно искането на
жалбоподателя за присъждане на направените в настоящото производство разноски в
размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на К.Ф.Л.,ЕГН-********** *** Заповед за
задържане на лице, рег. №1970зз-289/25.07.2020г.издадена
от В. И. Д. на длъжност служител в група ООР-СОП при РУ-Хасково , с
посочено правно основание чл. 72, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР.
ОСЪЖДА РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково да
заплати на К.Ф.Л.,ЕГН-********** ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред
Административен съд –Хасково.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.С.