Определение по КНАХД №1893/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област], представлявана от директора старши комисар С. Т. К., чрез процесуалния си представител З. М.-П. – старши юрисконсулт, със служебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 65 от 13.07.2025 г., постановено по АНД № 397/2025 г. по описа на Районен съд – [община], IV наказателен състав, с което е отменен електронен фиш серия К № 9580201, издаден от ОД на МВР – [област], с който на Й. Т. Г., [ЕГН], в качеството му на законен представител на „Био Лидер 8“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на подадената касационна жалба съдът установи, че същата е подадена в законоустановения срок, от страна, за която решението на районния съд е неблагоприятно, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. С разпореждане от 08.12.2023 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и председателя на Върховния административен съд (ВАС) е образувано Тълкувателно дело № 4/2023 г. по описа на Върховния административен съд на Република България за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по следните въпроси: „Налице ли е забрана по смисъла на чл. 39, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за издаване на електронен фиш в случаите, когато законът предвижда наказание до 50 лева? В случай че е налице подобна забрана, приложима ли е последната при издаване на електронен фиш по чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)?“.

Като се констатира идентичност между правния спор по настоящото дело и правния въпрос, по който е образувано посоченото тълкувателно дело, съдът приема, че следва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да спре производството по делото, тъй като е налице хипотезата, при която в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти и на съдържанието на конкретните правоотношения (арг. от Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК).

При съобразяване на Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което при образувано тълкувателно дело по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не от първоинстанционния съд, в случая следва настоящото касационно дело да бъде спряно до постановяване на тълкувателно постановление на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по Тълкувателно дело № 4/2023 г. по описа на ВАС. Според Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК: 1. При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция; 2. Определенията на състави на Върховния касационен съд за спиране на касационното производство поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение не подлежат на обжалване.

С оглед на горното съдът намира, че са налице процесуални предпоставки за спиране на производството, тъй като решението по висящото Тълкувателно дело № 4/2023 г. е от съществено значение за правилното решаване на спора по настоящото касационно административнонаказателно дело, в което също е поставен въпросът за приложимостта на чл. 39, ал. 4 ЗАНН при издаване на електронен фиш по чл. 189, ал. 4 ЗДвП при санкция 50 лева.

По тези съображения и на основание чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по КАНД № 1893/2025 г. по описа на Административен съд – [област], ХХIV касационен състав, на основание чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до постановяване на тълкувателно постановление по Тълкувателно дело № 4/2023 г. по описа на Върховния административен съд на Република България, образувано от Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

ДА СЕ СЛЕДИ ежемесечно за постановяване на тълкувателното постановление по Тълкувателно дело № 4/2023 г. по описа на Върховния административен съд на Република България.