РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. гр. Радомир, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:И. П. Т.
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от И. П. Т. Административно наказателно дело №
20211730200212 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К №....издаден от ОД на МВР-Перник, с който на В. Б. Б.,
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата за
нарушаване на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 05.06.2021 г.
в 12:14 часа, в община Радомир на АМ Струма км. 34+900 ПВ с.С.с. с посока към гр.Д.,
тъй като при въведено ограничение на скоростта 120 км/ч е управлявал лек автомобил "Ауди
РС 6 Авант“ , с рег. № СВ.......РК, със скорост от 156 км/ч, при което превишението е 36 км
и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.
По подробно изложени във въззивната жалбата и представена по делото писмена защита
доводи Б. чрез адвокта-пълномощника си моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при
неспазване на процесуалните правила, свързани с описанието на мястото на извършване на
нарушението и с изискванията на Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, /които настоящият съдебен състав съдът приема за доводи адресирани до него,
независимо, че във въззивната жалба многократно е посочено вместо РС-Радомир,
Софийски районен съд/. Твърди се, че неправилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на Б., в качеството му на законен представител на юридическото
лице, чиято собственост е процесния автомобил, тъй като липсват доказателства в тази
1
насока, а именно предвид разпоредбата на чл.188 , ал.2 ЗДвП, във вр.с чл.189,ал.5 ЗДвП. В
писмената защита се излагат и подробни доводи за нарушаване на процедурата по връчване
на ЕФ. Претендират се на основание чл.63, ал ЗАНН разноски по делото за адвокатско
възнаграждение
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за
участие в съдебното производство и не е изразила становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери
правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради
което е допустима.Настоящият състав намира за неоснователни наведените в писмената
защита от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за нередовност при
връчването на ЕФ на Б., напротив видно от ксерокопие на Разписката приложена към АНП
ясно е изписано с ръкописен собственоръчно написан текст имената на жалбоподателя и
подпис положен под разписката, като ясно е отразен номера на получения ЕФ. По делото не
бяха ангажирани доказателства или изготвени и представени по делото експертизи
доказващи, че положения подпис или написания ръкописен текст в Разписката не е изпълнен
от жалбоподателя Б.. Освен това последният обжалва ЕФ в срок което сочи, че е запознат
своевременно със съдържанието му т.е при получаването му. За пълнота съдът следва да
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП електронния фищ се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им, какъвто е и настоящия случай. Видно
от данните по АНП и ЕФ последният е връчен на Б. в качеството му на законен
представител на юридическото лице, което ползва автомобила, в случая по договор за
лизинг, предвид приложената в АНП Справката от сектор „Пътна полиция“ .
Разгледана по същество, съдът намира така депозираната въззивна жалба за неоснователна
по следните съображения:
От фактическа страна:
На 05.06.2021 г. в 12:14 часа на АМ Струма, км.34+900, ПВ с.Старо село, общ.Радомир, с
посока на насоченост от гр.София към гр.Д., преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0
заснело движещият се в посока към гр.Д. лек автомобил "Ауди РС 6 Авант“ с рег. №
СВ......РК, със скорост от 156 км/ч при общо разрешена такава на движение в извън
населено място от 120 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.№......./30.10.2020г.
2
В същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство
на процесната дата и в посоченото място/ извън населено място/, периода от време, през
който същото е работило - от 10:30 часа до 12:30 часа, ограничението на скоростта в пътния
участък от 120 км/ч, пътния знак определящ ограничението на скоростта, разстоянието от
пътния знак до АТСС, посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства, както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно при
приближаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства
било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е
собственост на „П.Л. БГ“ ЕООД, а ползвател е фирма „Колор БГ“ООД с ...., видно от
справката в Търговския регистър със законен представител В. Б. Б. с ЕГН:**********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. 188, ал.2
от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
му е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 300 лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата
грешка от минус 3% над 100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 156 км/ч, т. е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 36 км/ч.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ,
а именнов 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство както и от правата си по ал. 6 на същата разпоредба от от
ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява, предвид приетите писмени
доказателства, а именно: Справка от централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства, доказваща, че жалбоподателят в качеството си на законен представител
на „Колор БГ „ООД е ползвател на лизингов автомобил предоставен от „П.л. БГ „ ЕООД,
чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното устройство –
статично изображение № ........./0368118, установяваща, че на 05.06.2021 г. в 12:14 часа лек
автомобил с рег. № СВ8878РК е засечен със скорост от 161 км/ч, Протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1", ведно с
приложение за техническите и метрологични характеристика на същата и протокол за
проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. на отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтеер" на Дирекция "Мерки и измервателни уреди" на Български институт по метрология
3
за техническата изправност на средството за измерване, писмо рег.№1047/24.08.2021 г. на
ОПУ- Перник, ведно, с извадка за съществуващата организация на движението на АМ-
Струма, км.34+ 900.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства и
справка в ТР доказва, че В.Б. в качеството си на законен представител на „К. БГ“ ООД е
ползвател на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо
средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от
показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно
доказано, че жалбоподателя е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал. 2,
от ЗДвП, както бе посочено по-горе в настоящият съдебен акт, тъй като към датата на
нарушението Б. е законен представител на ЮЛ, което е ползвател на лизинговия
автомобил, с който нарушението е извършено, като липсва данни в АНП Б. да се е
възползвал от възможността за възражение по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като
същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил
извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било
изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0368118, на което е заснет процесния
автомобил. Безспорно приложеното по административно наказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че
преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" е одобрен тип средство за
измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата
работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само
разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва
същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично
разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно
е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул,
като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно
АТСС освен, че е одобрено по реда на Закона за измерванията същото е било и технически
годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка
за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административно
наказателната преписка писмени доказателства, а именно: Протокол за първоначална
4
проверка № 248-ИСИ/11.12.2017г. на отдел "Изпитване на средства за измерване" на
Дирекция "Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български
институт по метрология и последваща предвид Протокол № 01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. на
същата дирекция и отдел към БИМ. Предвид на изложеното АНО е доказал установяването
и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите,
регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата
дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта/-3% над 100 км/ч/, като същата е редуцирана на 156
км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 36 км/ч.
Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично
отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставлява нарушение на
процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателката, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
автоматизираното техническо средство е изключено. Дори и при наличие и на второ
превозно средство на изображението, то същото не може да разколебае горния извод, тъй
като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на
Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от
пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и
регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия съдебен акт,
че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен
приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи,
че идеята на законодателят при въвеждането на този задължителен документ при работа с
АТСС е от неговото съдържание чрез попълване на съответните факти и обстоятелства
при които е било извършено заснемането, да може да се удостоверят следните
обстотялества: информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на
използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното
техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни
средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим,
5
начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство
и др.,което удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги
лице, което лице /в случая полицейски служител/ с изготвянето на протокола декларира, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и
изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол по своята
същност представлява официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в
кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Предвид всичко гореизложено, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената
максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на
нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.2, от ЗДвП, която норма забранява
превишаване на скорост сигнализиран с пътен знак В26 монтиран при км 31 +006 на АМ
Струма , в случая 120 км/ч.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно
нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл. 188, ал. 2, изр.първо, предл.
2 от ЗДвП, в качеството си на законен представител на ЮЛ –ползвател, на което е
предоставено превозното средство, като лице, в чието владение се е намирал автомобила, с
който е извършено нарушението. Поради това законосъобразно именно по отношение на В.
Б. Б. е образувано административнонаказателното производство. Самият той не е упражнил
възможността в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед
№ Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от
процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за
издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е
6
достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място В.Б. е управлявал описаното
превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, № 11743d0, поради което законосъобразно отговорността
му е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с
36км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията
по т. 4 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост от 31 до 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба от
300 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на Б. и предвид законосъобразното му
определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на
наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, присъждане на претендираните от страна на жалбоподателя
разноски за възнаграждение на адвокат не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № ..на ОД МВР – Перник, с който на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на В. Б. Б., с адрес : гр.София , район
М., бул.“Ц.ш"..-ми км. №ЗИТ, Бл.корпус ., ет.., е наложена глоба в размер 300 /триста/ лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7