Определение по дело №7752/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 29517
Дата: 18 декември 2018 г.
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20181100107752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13 с-в, в закрито заседание на …18.12.……две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7752 по описа на СГС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба вх. № 81148/11.06.2018 г. на В.И.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И.С.против ГДБОП – МВР, с която ищецът е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ да му заплати сумата от 50 000 лв. – представляваща обезщетение за  неимуществени вреди от незаконно задържане под стража за 24 часа в 08 РПУ – СДВР на 18.05.2015г., наложено със Заповед за задържане на лице, рег. № зз-3/18.05.2015 г. на ГДБОП – МВР, която била отменена като незаконосъобразна с Решение по ахд № 5448/2015 г. на АССГ, 6 с-в, потвърдено с Решение по адм. д. № 13061/2016 г. на ВАС, влязло в законна сила на 02.02.2018 г., ведно със законна лихва върху претендираната сума считано от датата на незаконното му задържане – 18.05.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, ответникът ГДБОП – МВР е оспорил предявения иск недопустим, поради липса на елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. В тази връзка се излага, че в настоящата хипотеза не се касае за наложена мярка „задържане под стража“ по см. на чл. 63 НПК спрямо лицето В.И.Р.. Видно от приложената Заповед за задържане на лице, рег. № зз-3/18.05.2015 г. по описа на ГДБОП, същата е издадена от инспектор Н.П.– полицейски служител в ГДБОП на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по см. на чл. 22 от ЗАНН и е индивидуален административен акт, издаден от административен орган.

Излага се, че настоящият иск не е предявен пред родово компетентен съд, което е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. На следващо място, ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

Съдът намира, че от изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от заповед, с която е постановено задържането на ищеца за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Взетата мярка за неотклонение не е наложена по реда на НПК, а спрямо ищеца е издаден административен акт по прилагане на принудителна административна мярка - задържане в 08 РПУ на СДВР, наложено със заповед рег. № зз-3/18.05.2015 г. по описа на ГДБОП от полицейски орган – държавен служител в ГДБОП.

Възлагането на функции, свързани с наказателния процес не означава, че при изпълнението на правомощията по чл. 72 ЗМВР се извършва правосъдна дейност, попадаща в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ. Дейността е административна, с оглед на което вреди от незаконно задържане по чл. 72, ал. 1 ЗМВР могат да се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пред компетентния административен съд.

Посоченото от страната правно основание в исковата молба не обвързва съда, в чието правомощие е да даде точната правна квалификация на спорното материално право.

Съдът намира, че правната квалификация на предявения от ищеца по делото иск е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

 Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Според разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

С оглед на изложеното, СГС не е компетентен да разгледа предявения иск, тъй като постановеното решение би било процесуално недопустимо. Ето защо производството по настоящото дело следва да се прекрати и да се изпрати за разглеждане на Административен съд - София град с оглед правилата за определяне на местна подсъдност по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. /в този см. Решение № 79 от 31.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4867/2015 г. на ІV г.о./

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

        

         ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7752/2018 г. по описа на СГС, І ГО,13 с-в.

         ИЗПРАЩА делото за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: