№ 602
гр. Бургас, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120202019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.С. К“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 02-2500252/******** г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ
за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Поддържа, че лицето А. М. е извършвало строителни дейности на обекта въз основа на
договор за подизпълнение от ******** г., сключен между „Х.С. К“ ЕООД и „***“ ЕООД.
Сочи, че М. е имал сключен граждански договор с „***“ ЕООД. Алтернативно поддържа
становище за наличие на предпоставки за определяне на случая като маловажен и за
приложението на чл. 28 ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв. К., която поддържа
жалбата. Представя писмени бележки, в които доразвива изложените в жалбата доводи за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Дирекция „Инспекция по труда” чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.
моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон. Счита, че от събраните доказателства безспорно се
установява извършеното нарушение. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
1
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 10:00 часа служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас
в това число и свидетелят В. В., в качеството си на главен инспектор, извършили проверка
на строителен обект: жилищна сграда, разположена в УПИ I-168, кв. 20, по плана на ж.к.
„И.“, гр. Бургас, ПИ с идентификатор 07079.501.168 по КК на гр. Бургас. При извършване на
проверката свидетелят В. установил, че изпълнител на обекта е дружеството-жалбоподател,
като наименованието на дружеството „Х.С. К“ ЕООД било посочено на информационната
табела на обекта. На място на обекта било установено да полагат труд работници,
включително лицето А. С. М., които извършвали декофриращи дейности. На обекта бил
установен и свидетелят С.В. в качеството му на технически ръководител. На установените
от служителите на контролния орган работници, които са престирали труд на обекта били
предоставени за попълване справки –декларации по чл. 402 КТ. Лицето А. С. М. попълнил
собственоръчно справката, като посочил, че е постъпил на работа на ******** г. като общ
работник за „Х.С. К“ ЕООД, с работно време от 8 часа до 16 часа, с два почивни дни
седмично и уговорено трудово възнаграждение от 50 лева на ден. Свидетелят В. връчил на
технически ръководител на обекта – свидетеля В., който бил служител на жалбоподателя
призовка за явяване на представител на дружеството „Х.С. К“ ЕООД в сградата на
Инспекция по труда гр. Бургас за представяне на документи за трудовото правоотношение с
лицето А. М.. В указания срок се явило упълномощено лице, което представило договор за
подизпълнение, сключен между „Х.С. К“ ЕООД и „***“ ЕООД, както и граждански договор,
сключен на ******** г. между А. М. и „***“ ЕООД за възлагане за извършване на монтаж на
арматура на обекта. При така установените обстоятелства свидетелят В. установил, че към
момента на проверката на място на обекта на ******** г. около 10:00 часа в нарушение на
трудовото законодателство между дружеството-жалбоподател и лицето А. М. не е било
налице сключен писмен трудов договор.
За установеното нарушение свидетелят В. съставил на ******** г. срещу
жалбоподателя АУАН № 02-2500252. Впоследствие на ******** г. било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство, с което на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и устни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля В. се установява, че когато за пристигнали на обекта,
проверяващите са констатирали, че лицето А. М. извършва декофриращи действия. Тези
твърдения на свидетеля В. се потвърждават от показанията на свидетеля В., който е
изпълнявал длъжността технически ръководител на обекта и който в проведения пред съда
разпит заявя, че в деня на проверката работниците на обекта в това число и М. са
извършвали дейности по декофриране.
В преписката са приложени и писмени доказателства, които наред със свидетелските
2
показания, разкриват осъществилите се факти във връзка с извършената проверка от
служители на Инспекция по труда гр. Бургас на процесния строителен обект.
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и при издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„Главна инспекция по труда”). При съставяне на АУАН и издаване на НП са били спазени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН и наказателното постановление са издадени в
съответствие с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП се съдържа пълно описание на вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно която
разпоредба отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма. Тези факти са подробно
отразени в АУАН и НП, като е посочено, че дружеството-жалбоподател не е уредило като
трудови правоотношения, отношенията, които са възникнали между него и лицето А. М. за
предоставяне на работна сила, като отношенията се уреждат като трудови чрез сключване на
трудов договор в писмена форма.
В конкретния случай както се установи по-горе в изложението се касае за извършено
нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият
договор се съставя в писмена форма. Правната квалификация на нарушението напълно
кореспондира на наведените фактически констатации.
По делото не е спорно между страните, че в деня и в часа на проверката ******** г.
около 10:00 часа, лицето А. М. е полагал труд на процесния обект, като е извършвал
декофриращи дейности. Не е налице спор между страните и по отношение на фактите, че
дружеството-жалбоподател „Х.С. К“ ЕООД е изпълнявал строителството на обекта, както и
че между „Х.С. К“ ЕООД и лицето А. М. не е съществувал подписан трудов договор. Спорен
е въпросът дали възникналото правоотношение е трудово и дали може да бъде уредено със
сключен граждански договор, представен по делото.
От показанията на свидетеля В. се установява, че в деня на проверката лицето М.
3
собственоръчно е попълнил справка-декларация по чл. 402 КТ, в която вписал работодателя
-„Х.С. К“ ЕООД, деня, в който е започнал работа на обекта – ******** г., работно време,
трудово възнаграждение. Показанията на свидетеля В. се потвърждават от писмено
доказателство, налично в преписката – справка по чл. 402 КТ (л. 17 от делото), видно от
която работникът А. М. е посочил, че полага труд за дружеството –жалбоподател от
******** г. на длъжност общ работник, с работно време от 8:00 часа до 16:00 часа, с два
почивни дни през седмицата и трудово възнаграждение по 50 лева на ден. Отбелязаните в
справката елементи сочат на възникнало трудово правоотношение между жалбоподателя и
М., което е следвало да бъде уредено с писмен трудов договор, какъвто не е бил сключен.
Тук следва да се обсъди защитното възражение на жалбоподателя, че работникът М. е
полагал труд на основание сключен граждански договор с дружеството подизпълнител на
обекта – „***“ ЕООД. От събраните по делото доказателства съдът достиган до извод за
неоснователност на така поддържаното възражение. В действителност по делото са
приложени договор за подизпълнение, сключен между „Х.С. К“ ЕООД и „***“ ЕООД, както
и сключен на ******** г. граждански договор между „***“ ЕООД и А. М.. От представения
граждански договор се установява, че на лицето М. е било възложено от „***“ ЕООД да
извърши за срок от ******** г. до ******** г. монтаж на арматура на строителния обект. От
показанията на свидетеля В. – технически ръководител обаче се установява, че дейностите
по поставяне на арматура са били извършени около 28 дни преди датата на проверката от
служителите на Инспекцията по труда на ******** г., което означава, че тези дейности са
били преустановени и към датата на сключване на гражданския договор с М. (на ********
г.). Следователно към датата на сключване на представения граждански договор, е била
изпълнена възложената с договора на М. трудова дейност. Още повече от показанията на
свидетелите В. и В. се установява, че на ******** г. работникът М. е извършвал дейности по
декофриране, а не е поставял арматура, каквато работа му е била възложена с гражданския
договор. Ето защо според настоящия състав, представеният по делото граждански договор
не представлява годно правно основание за уреждане на възникналото правоотношение във
връзка с полагания труд от лицето М. на процесния обект на ******** г. Според съда
установената по делото фактическа обстановка сочи на възникнало трудово
правоотношение, което е следвало да бъде уредено със сключен писмен трудов договор. В
тази връзка съдът не споделя и защитната теза на жалбоподателя, че М. е бил работник на
дружеството „***“ ЕООД, а не на „Х.С. К“ ЕООД. Дори да се приеме, че „Х.С. К“ ЕООД е
възложило на „***“ ЕООД извършване на СМР на процесния обект, в каквато насока е
представено писмено доказателство –договор за подизпълнение от ******** г., събраните по
делото доказателства не установяват „***“ ЕООД да е работодател на работника М. по
време на полаган от него труд на обекта на ******** г. Според съда събраният
доказателствен материал изяснява възникнало трудово правоотношение между „Х.С. К“
ЕООД и М.. Представените в преписката писмени доказателства –договор за подизпълнение
и граждански договор не оборват този извод на съда. Още повече двете дружества са
свързани лица, представлявани са от едно и също лице – Г.К., поради което може да се
допусне, че посочените писмени доказателства са били изготвени с цел да послужат за
4
защита срещу процесното обвинение за извършеното нарушение по КТ. Именно данни, че
работодател е „Х.С. К“ ЕООД са били декларирани и от работника М., който в справката по
чл. 402 КТ е посочил, че работи за „Х.С. К“ ЕООД. В показанията си свидетелят В. излага,
че техническият ръководител на обекта – свидетелят В. е посочил, че работниците работят за
„Х.С. К“ ЕООД, на което дружество и той смият е служител. Данни, че „Х.С. К“ ЕООД е
строител на обекта се установяват и от информационната табела, на която е било отразено
наименованието на дружеството-жалбоподател.
При така установеното според настоящия съдебен състав правилно АНО е приел, че
при извършената проверка на ******** г. на строителен обект в ж.к. „И.“ в гр. Бургас,
контролните органи са констатирали възникнало на ******** г. трудово правоотношение
между „Х.С. К“ ЕООД и лицето А. М.. При последващата проверка на представени
документи се констатирало и че няма сключен писмен трудов договор между „Х.С. К“ ЕООД
и М.. Следователно жалбоподателят в качеството си на работодател, след като не е уредил
възникналото между него и М. трудово правоотношение съгласно изискванията на
трудовото законодателство, е осъществил състава на нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 от КТ.
На последно място съдът не споделя и поддържания довод в жалбата за маловажност
на случая съгласно чл. 28 ЗАНН. В разпоредбата на чл. 415в от КТ законодателят е
регламентирал привилегирован състав, който предвижда по-ниски наказания за случаите,
квалифицирани като маловажни, като изрично в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, каквото е процесното нарушение, не представлява маловажен
случай. Изменението на чл. 415в КТ с въвеждането на ограничението в ал. 2 е в сила от 2012
г., а процесното нарушението е извършено през 2025 г. и следователно попада в обхвата на
чл. 415в, ал. 2 КТ.
За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се
предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. На
дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в минимално
предвидения размер от 1500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
5
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 120 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500252/******** г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което на „Х.С. К“ ЕООД, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл.
1, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Х.С. К“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ сумата от 120 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6