Решение по дело №664/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от М. С. Д., [ЕГН], в качеството на ЕТ „Михаил Добрев – И. “, с адрес град Пловдив, [улица], ет. 4, ап. 3, чрез адв. И. Д. против Национална агенция по приходите за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв., за периода от 06.01.2020 г. до 19.05.2022 г., претърпени вследствие на частично отменен по съдебен ред, с влязло в законна сила решение, на Ревизионен акт № Р-16001619008152-091 -001/07.08.2020г. поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-16001620168501-003-001/14.10.2020г., в частта в която е потвърден с Решение № 517/22.10.2020г. на директора на дирекция ОДОП, със законната лихва върху сумата, считано от 19.05.2022 г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че са изпълнени условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска, а именно - незаконосъобразен административен акт - РА № П-16001620168501-003-001/14.10.2020 г., който е частично отменен по съдебен ред с влязло в сила Решение № 241/04.02.2021 г., постановено по адм.д. №2992/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, поправено с Решение №480/05.03.2021 г. и Решение №788/16.04.2021 г., постановени по същото дело с претърпени неимуществени вреди от този акт, представляващи стрес, притеснения, несигурност, напрежение от необходимостта за водене на административно производство на две инстанции, срам, раздразнение, страх за репутацията и доброто му име, които довели до влошаване на здравословното му състояние и са в причинна връзка между вредоносния резултат и частично незаконосъобразния административен акт.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява, представлява се от адв. П., надлежно упълномощена, която поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноски. Излага подробни доводи в представени писмени бележки.

Ответникът, чрез юрисконсулт Ц., оспорва изцяло исковите претенции, като неоснователни и недоказани, по съображения, подробно изложени в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на искова молба.

От фактическа страна съдът прие следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001619008152-020-001 от 12.12.2019 г. на П. Д. С. - началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, като е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.12.2013 г. - 31.12.2018 г.; задължения за годишен и авансов данък по ЗДЦФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г.; задължения за данък върху годишна данъчна основа (ГДД) по чл.17 от ЗДЦФЛ за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г.; задължения за здравни осигуровки (ЗО) за самоосигуряващо се лице по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 година. Посочената ЗВР е изменена със ЗИЗВР с № Р-16001619008152-020-003 от 04.05.2020 г. връчена на 12.05.2017 г., издадена от същия орган, възложил ревизията, като срокът за ревизията е изменен до 05.06.2020 г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена от жалбоподателя на 22.06.2020 г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта.

За установеното при ревизията е издаден Ревизионен доклад (РД) с № Р-16001619008152-092-001/19.06.2020 г. връчен на 22.06.2020 г. Против изготвения РД постъпва възражение с вх. № Рев.2230 от 24.07.2020 г. Въз основа на РД е издаден РА № Р-16001619008152-091-001/07.08.2020 г. от на П. Д. С. - началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и К. Г. Д. – главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е връчен на 12.08.2020 г., според нарочно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол”. С РА са установени задължения по ДДС за довнасяне и установен е данъчен финансов резултат /загуба/ от дейността на жалбоподателя като ЕТ по ЗДЦФЛ за периода 2013 г. – 2018 г. От ищеца, в качеството му на ревизирано лице, е подадена жалба вх. № 20-28-235#2/27.08.2020 г., с която е оспорен РА по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив. По жалбата е постановено Решение № 517/22.10.2020 г., с което РА е отменен поради изтекла давност за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., като е потвърден в частта за установени задължения по ДДС за довнасяне общо в размер 25 447,31 лв. и начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 8 977,71 лв., установен е данъчен финансов резултат /загуба/ от дейността на жалбоподателя като ЕТ по ЗДЦФЛ за периода 2014 г. – 2018 г. С РА № П-16001620168501-003-001/14.10.2020г. за поправка е коригиран размера на декларирания и внесен от лицето данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г.

Решение № 517/22.10.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив е оспорено пред Административен съд Пловдив, за което е образувано а.д. № 2992/2020 г. по описа на съда. С решение № 241/04.02.2021 г. по делото съдът е отменил Ревизионен акт с № Р-16001619008152-091-001/07.08.2020 г. издаден от П. Д. С. - началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и К. Г. Д. – главен инспектор по приходите в ТД на  НАП Пловдив на, ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001620168501-003-001/14.10.2020 г., изменен с Решение № 517 от 22.10.2020 г. на директора на Д”ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП в частта с която на жалбоподателя допълнително е установен данък по ЗДДС в общ размер от 25 447,31 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 8 977,71 лв., за сумата над 22 654,30 лв. до пълния размер на задължени¬ето от 25 447,31 лв., както и за начислените законни лихви над 7 992,35 лв. до пълния им размер от 8 977,71 лв., като отхвърля жалбата в останалата и част. Решението е поправено за допуснати ОФГ с Решение № 480/05.03.2021 г. и Решение № 788/16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2992/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С касационна жалба на ЕТ „М. Добрев – И. “ се оспорва решението на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето против ревизионния акт. Касационна жалба е подадена и от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП относно частта на съдебното решение, с която е постановена отмяна на ревизионния акт. По жалбите е образувано а.д. №7035/2021 г. от Върховният административен съд на Република България - осмо отделение, по описа на съда. С решение на ВАС № 3531/13.04.2022г. е оставено в сила Решение № 241/04.02.2021 г., поправено с Решение № 480/05.03.2021 г. и Решение № 788/16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2992/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В настоящото съдебно производство с исковата молба на М. С. Д., в качеството на ЕТ „Михаил Добрев – И. “ са представени и приети по представени по списък писмени доказателства, като и допускане на двама свидетели.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите Н. С. Д. /съпруга на ищеца/ и Х. И. Х. /дългогодишен приятел на ищеца/.

Съдът кредитира свидетелските показания като логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на разпитаните лица.

Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:

Искът е процесуално допустим като предявен от лице, претендиращо вреди, за които твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразен ревизионен акт, отменен при обжалването му по съдебен ред. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, актът е издаден от органи по приходите към Национална агенция за приходите, която съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК при празноти субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ.

Разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно този текст от закона държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Не се спори между страните, че е налице частично отменен по съдебен ред административен акт – ревизионен акт. Т.е. първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата е налице.

Кредитираните от съда свидетелски показания по делото обосновават претърпени от ищеца неимуществени вреди както и интензитета на засягане на душевния мир на ищеца. Същите свидетелстват, че ищецът е изпитвал е силно безпокойство, съчетано постоянно напрежение, притеснение, срам, раздразнение, страх за репутацията и доброто си име, довели до прекъсване на изградените му обичайни навици да спортува, да контактува с приятели и му е оказало негативно влияние за продължителен период от време, предвид обстоятелството, че по време на развиваната от него дейност е бил коректен данъкоплатец.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно–следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че причинно-следствената връзка между частично отменения ревизионен акт и неимуществената вреда също е доказана, а исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде уважена частично, съобразно доказаните негативни чувства и емоции, които са оказали въздействие върху личността на ищеца.

Същевременно ревизионният акт е потвърден по съдебен ред в другата си част. Безспорно е, че действията на органите по приходите са били в изпълнение на законово регламентирана процедура по извършване на ревизия, като фактът на съдебно частично потвърждаване на акта означава, че ревизионното производство не е протекло без основание. Следователно, периодът на претърпените неимуществени вреди следва да се уважи от връчването на частично незаконосъобразния ревизионен акт на 12.08.2020 г. /когато ищецът е узнал за акта и респективно е могъл да търпи от него неимуществени вреди/ до приключване на съдебната фаза по обжалването на 13.04.2022 г. Преди този период, както се посочи, органите по приходите са имали пълното основание да извършат ревизия, но е следвало да издадат ревизионен акт само за частта от публичните задължения, която впоследствие е потвърдена от съда.

В тази връзка не следва да се приема твърдението за обвързване на преживени негативни чувства и емоции или влошено здравословно състояние на ищеца с наложените обезпечителни мерки от органа. В случая предварителните обезпечителни мерки са наложени в рамките на образувано и висящо ревизионно производство върху налични активи, при наличието на обезпечителна нужда. Обезпечителна нужда е налице тогава, когато има данни, че събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. ДОПК предвижда специален ред за предварително обезпечаване на публични вземания, за издаването и обжалването на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Неговата цел е да се защитят интересите на фиска и да се предотврати разпореждането с имущество, което би послужило за събиране на установените публични вземания. Този ред не изисква като предпоставка за прилагането му да е налице влязъл в сила ревизионен акт. В случая са наложени запори върху недвижим имот на ищеца, направено с ПНПОМ, подлежащ на самостоятелно обжалване, а законосъобразността му не зависи от законосъобразността или незаконосъобразността на ревизионния акт. Липсват и доказателства за обжалването на ПНПОМ от ревизираното лице, както и че не са били изпълнени предпоставките на чл. 208 ал.1 от ДОПК вр. чл. 225 ал.1 т.2 от ДОПК за отмяна на наложените обезпечителни мерки след влизане в сила на решението на съда.

От предоставените медицински документи /ЕР 1938/25.11.2020 г. зас. 194 за хронична исхемична болест на сърцето/ не се установява влошаване здравословното състояние на ищеца, което да е довело до постъпването му в болнично заведение и породило необходимост от последващо лечение, т. е не се установява причинна връзка с издаването на РА и последващото му обжалване по съдебен ред. Ищецът е страдал от за хронична исхемична болест на сърцето преди издаването на частично незаконосъобразния РА, а дори и в исковата молба се твърди, че заболяването му датира от 2011 г. В тази връзка не се доказва причинно-следствена връзка между твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца и частично незаконосъобразния административен акт. Влошено здравословно състояние не се установява и от показанията на св. Х.. В тази насока са и показанията на св. Д. която пояснява, че ищецът не е влизал в болнични заведения след приключването на ревизията и не е страдал от други заболявания, като инсулт или инфаркт.

Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периодът, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени.

При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съд намира, че сумата от 500.00 лв. се явява справедливо обезщетение за причинените на лицето неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието върху психо-емоционалното му състояние.

Върху приетата от настоящия състав сума за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от претендираната дата в исковата молба - 19.05.2022 г./която е след датата на отмяната на РА/ до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ предвид частичното уважаване на предявения иск, основателна е претенцията на ищеца за присъждане на сторените в производството разноски, съразмерно с уважената част. С оглед на уважената част от иска, на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 65.00 лв., както и 10.00 лева разноски за ДТ. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ предвид частичното отхвърляне на предявения иск, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., както и следва да се присъди с оглед на уважената част от иска такова в размер на 95.00 лв.

По изложените мотиви и на основание чл. 203 АПК Административен съд –Пловдив -XIII състав :

РЕШИ:

ОСЪЖДА Националната Агенция за Приходите с адрес гр. София, [улица]да заплати на М. С. Д., [ЕГН], в качеството на ЕТ „Михаил Добрев – И. “, с адрес град Пловдив, [улица], ет. 4, ап. 3 сума в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени в периода 12.08.2020 г. до 13.04.2022 г. вследствие на частично отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-16001619008152-091-001/07.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от 19.05.2022г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 06.01.2020 г.-11.08.2020 г., за периода от 14.04.2022 г.- 19.05.2022 г., както и за горницата над уважения размер на главницата до пълно предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Националната Агенция за Приходите с адрес гр. София, [улица], да заплати на М. С. Д., [ЕГН], в качеството на ЕТ „Михаил Добрев – И. “, с адрес град Пловдив, [улица], ет. 4, ап. 3, сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лв., представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА М. С. Д., [ЕГН], в качеството на ЕТ „Михаил Добрев – И. “, с адрес град Пловдив, [улица], ет. 4, ап. 3 да заплати в полза на Националната Агенция за Приходите с адрес гр. София, [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 95.00 /деветдесет и пет/ лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.