Решение по дело №462/2024 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 156
Дата: 21 юли 2025 г.
Съдия: Росица Георгиева Калугерова
Дело: 20241250100462
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Сандански, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100462 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след изпращане, по реда на чл.23 от ГПК, за
разглеждане на гр.д.№ ***/2023г. по описа на Районен съд-Петрич, образувано по искова
молба на Б. И. М., с ЕГН- **********, с адрес- гр.Б., ул. „Г.П.", № **, ет.*, срещу Щ. А. С., с
ЕГН- **********, с адрес- гр.П., общ.П., обл.Б., ул."Ц.С." № **, Т. Ц. Н., сЕГН- **********
и И. Н. Н., с ЕГН- **********, двамата с адрес- гр.П., общ.П., обл.Б., ул. " Г.У. " № **, с
която са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.
В исковата молба ищцата твърди, че е единствен наследник по закон, по права линия, по
право на заместване и наследяване по съребрена линия и откази от наследство: оставено от
Р.И.Г., ЕГН- ********** /брат на молителката/, оставено от С.А. Г., ЕГН- **********, бивш
жител на гр.Б., поч. на 16.03.19**г. /майка на ищцата и Р.Г./, оставено от Е.А.Я., ЕГН-
**********, бивш жител на гр.Б., починала на 20.06.20**г., неомъжена и без деца – леля на
ищцата, оставено от А.С.Я., починал на 18.04.20** г. – дядо на ищцата по майчина линия.
Твърди се, че към момента на открИ.е на наследството на Е.А.Я., съгласно нотариален акт №
***, том II, дело № 263 от 23.07.20** г. по описа на нотариус К.Т., с район на действие РС -
Петрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България под № ***, вписан в
СлВп с вх.рег. 1422/23.07.20** г., Акт № 107, том V, парт.19308-19313, в патримониума й
били включени: поземлен имот с идентификатор № 56126.1***, индивидуализиран по КККР
на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-70/14.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с площ от
1 673кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: пета, с адрес гр.П., ул."Н.", местност „Н.",
номер на имота по предходен план - *****, при съседи на поземления имот: ПИ
идентификатор № 56126.13.50; ПИ идентификатор № 56126.13.51; ПИ идентификатор №
56126.13.21; ПИ идентификатор № 56126.13.19; ПИ идентификатор № 56126.13.9; ПИ
идентификатор № 56126.13.4 и ПИ идентификатор № 56126.13.15, придобит по наследство
от А.С.Я. и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 1688 от 28.01.20** г. на ПК гр.П., и
поземлен имот с идентификатор № 56126.***, индивидуализиран по КККР на гр.П.,
1
одобрени със заповед № РД-18- 70/14.12.20** г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 1
973кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: пета, с адрес на поземления имот: гр.П.,
ул."Н.", местност „Н.", номер на имота по предходен план-*****, при съседи на поземления
имот: ПИ идентификатор № 56126.13.26; ПИ идентификатор № 56126.13.19; ПИ
идентификатор № 56126.13.9; ПИ идентификатор № 56126.13.8; ПИ идентификатор №
56126.13.3 и ПИ идентификатор № 56126.13.15. Твърди се, че от гореописаните имоти бил
образуван нов ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ******, индивидуализиран по КККР
на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп.директор на АГКК, с обща
площ от 3 646 кв.м., при запазване на трайното предназначение на територията: земеделска,
начина на трайно ползване : нива и категорията на земята при неполивни условия: пета,
както и адрес на поземления имот: гр.П., ул."Н.", местност „Н.". Ищцата твърди, че
процесният имот винаги е бил собственост на рода й по майчина линия и управляван
последователно от дядо й и леля й. Твърди се, че собствеността върху имота е била
възстановена чрез реституция на дядо й А.С.Я. с решение № 1688 от 28.01.20** г. на ПК-
гр.П., както и че след реституиране на имота същият бил завладян и управляван от леля й до
смъртта й - 20.06.20** г. Твърди се, че именно в тази връзка Е.Я. отдала под наем имота,
считано от 01.10.2016 г., на В. В. К.. Твърди, че последната години наред и понастоящем
отглежда в имота земеделски култури и животни, за които е изградила и временни
постройки -кошари. Твърди се, че след смъртта на Е.Я. с ищцата се свързала наемателката
К., с цел продължаване на наемните правоотношения, като по взаимно съгласие двете
запазили фактическото и правно положение от 2016 г. -2020 г., установено при договарянето
с Е.Я.. Твърди се, че в съответствие с тези договорености към момента К. ползва имота като
наемател - отглежда в него различни земеделски култури, ползва го като пасище при
отглеждането на животните си - предимно едър рогат добитък, в същия има изградени
кошари. Твърди се, че през месец април 2023 година, в телефонен разговор с ищцата, К.
уведомила първата, че от случаен човек узнала, че някакъв полицай от града е новият
собственик на имота. Твърди се, че ищцата направила съответни справки и установила
съществуването на титули за собственост в полза на Щ. С. – съгласно нотариален акт № 163,
том III, дело № 518 от 30.12.20** г. на нотариус Ф.Ш., с район на действие РС - Петрич,
вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България под № ***, вписан в СлВп с
вх.рег.2950/30.12.2021 г., Акт № 125, том XI, имотна парт.19310 и нотариален акт от
02.03.20** г. на нотариус Ф.Ш., с район на действие РС-Петрич, вписан в регистъра на
Нотариалната камара на РБългария под № ***, вписан в СлВп с вх.рег.375/02.03.20** г., Акт
№ 76, том 2, имотна парт.19309. Сочи се от ищцата, че цитираните нотариални актове са
издадени в охранителни нотариални производства за удостоверяване на придобИ.е на имота
по давност. Същата оспорва легитимиращата сила на двата нотариални акта. Сочи, че след
обединяване на двата реституирани имота и образуването на нов поземлен имот с
идентификатор № ******, индивидуализиран по КККР на гр.П., одобрени със Заповед №
РД-18-70/14.12.2010 г. на Изп.директор на АГКК, с площ от 3 646 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: пета, с адрес на поземления имот: гр.П., ул.“Н.", местност
„Н.", последният е бил предмет на изпълнителни действия на публичен изпълнител при ТД
на НАП-София, офис Благоевград и възложен на Т. Ц. Н. и нейния съпруг И. Н. Н. с
Постановление за възлагане на недвижими имоти с дв.вх.рег. 2295/ от 06.10.20** г., Акт №
199, том VIII, per. № 951/2022 г. на СлВп при РС-Петрич. Твърди, че ответникът Н. е близък
на ответника С.. Ищцата оспорва правото на собственост на ответниците върху процесния
недвижим имот, като твърди, че имотът никога не е държан и/или владял от някой от
ответниците. Твърди, че през лятото на 2023 г. ответникът Н. казал на наемателката К., че
следва да освободи имота, че през месец септември 2023 г. същият спрял водоснабдяването
на имота. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове, в подкрепа на
които представя писмени доказателства и сочи гласни такива.
Ответникът С. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Същият оспорва обстоятелствата, на които се основава претенцията на
2
ищцата, в това число, че праводателят й-Е.Я. е придобила процесните имоти по давност,
като оспорва представения от ищцата нотариален акт № 105 по дело №263/20**г.
Ответникът С. твърди, че повече от 33 години семейството му е владяло процесния имот до
момента, в който НАП е продал имота, а С. е бил изведен от него през 2022 г. Твърди, че в
имота семейството му отглеждало тютюн 4-5 години, а след това други култури, предимно
картофи.Твърди, че до смъртта на баща си двамата обработвали имота, а след това имотът се
обработвал само от него, като в имота е отглеждал различни сезонни култури, също и
овощни дървета. Този ответник сочи, че през 2010 г. кандидатствал за субсидия, но от майка
си разбрал, че нямат документ за собственост на имота и че тя му казала, че това били
пустеещи земи, които съпругът й /бащата на ответника/ обработвал и никой не му пречил.
Ответникът С. сочи, че през 2000 г. бащата му казал, че в имота дошъл човек с измервателен
уред, за да постави колчета и да се обозначат границите на имота; че човекът се представил с
име А. и казал, че е от Б.; че представил и решение на ПК - П., с което му била възстановена
собствеността. Твърди, че двамата провели разговор, в който се уговорили бащата на
ответника да закупи имота за цена, посочена от А., като бащата на ответника се прибрал в
къщи, взел половината от договорената продажна цена – около 1 000 лева за около 3.500 дка,
за да ги даде на А., а последният бил казал, че семейството на ответника С. може да
продължат да обработват имота. Ответникът сочи, че след смъртта на баща му, сам
обработвал имота – необезпокоявано, непрекъснато, явно, както и че когато минали десет
години, през 2021 г. предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост върху имота. Сочи, че тогава разбрал, че в картата на града е записано, че
имотът е съставен от два поземлени имота, както и че се снабдил с нотариален акт за единия
имот, а в края на годината и за другия имот, след което решил да обедини двата имота в
един, тъй като на място нямало видими граници между имотите. Сочи, че през следващата
година НАП предприела принудително изпълнение и имотите били продадени на търг.
Ответникът С. твърди, че към 2013 г. Е.Я. няма как да е придобила процесените имоти
/имот/ по давност, тъй като никога не е стъпвала в имота, а семейството на С. упражнявало
фактическа власт и своило имота от 1993 г. до 2010 г., а след това- изключително ответника
С.. С гореизложеното ответникът С. обосновава възражение за придобИ.е на имота в
изключителна собственост на основание давностно владение, започнало през 1990 година и
продължило до 2000 г., осъществено от родителите на ответника, постоянно, непрекъснато,
несъмнително, явно, спокойно и необезпокоявано от никого; алтернативно - възражение за
придобИ.е на имота в изключителна собственост на основание давностно владение,
започнало през месец март 2000 г., осъществявано от родителите на ответника, постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно, спокойно и необезпокоявано от никого, до месец май
05.2023 г., когато починал баща му. Релевира и възражение за придобивна давност за периода
от месец юни 2010 до 2020 г., когато лично той владял и своил имота сам постоянно,
непрекъснато, несъмнително, явно, спокойно и необезпокоявано от никого. В подкрепа на
становището си този ответник сочи гласни доказателства.
Ответниците Т. и И. Н.и са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват
предявените искове като неоснователни. Същите оспорват правото на собственост на
ищцата, като оспорват всички твърдения, с които ищцата обосновава предявените искове,
включително, че имотите са били завладяни от леля й Е. Я. и че тя ги е владяла с намерение
за своене. Твърдят, че тя никога не е стъпвала в м.“Н.“, землище на гр.П.. Ответниците
оспорват достоверността на датите на представените с исковата молба договори за наем.
Тези ответници сочат, че от 40 години техните родители стопанисват земеделски имот,
находящ се в местност „Н.“ в землището на гр.П., който впоследствие закупили от Община
Петрич и който понастоящем е с идентификатор 56126.**** и се намира в близост до
жилището им. Сочат също, че през 2022 г. разбрали, че за задължения на първия ответник
Държавата, чрез приходната си агенция, е обявила търг с тайно наддаване за имота на С.,
както и че на 08.09.20** г. била проведена публична продажба, чрез търг с тайно наддаване,
в която Н.и участвали, като на 21.09.20** г. същите били обявени за купувачи на
имота/имоти, а седмица по-късно били въведени във владението му. Ответниците Н.и
въвеждат и възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, като
3
твърдят, че искът следва да се предяви срещу взискателя и длъжника по принудителното
изпълнение за установяване право на собственост към минал момент-към момента на
налагане на възбраната. В подкрепа на становището си представят писмени доказателства и
сочат гласни такива.
По делото е конституирана НАП, като трето лице- помагач на страната на последните
двама ответници.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С решение № 1688 от 28.01.2000г. на ПК-гр.П., издадено на основание чл.18ж, ал.1 и
чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и влязло в сила на 02.03.2000г., е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.Я.Н. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху две ниви в землището на гр.П., а именно: 1.нива от 1,973дка, пета категория,
м.“Н.“, имот № ***** по картата на землището, при граници: имот № 013003-нива на
наследниците на И.ка Т. М., имот № 013***-полски път общинска собственост, имот №
*****-нива на наследниците на С.Я.Н., имот № 013009-нива на наследниците на П. Г.ов Б. и
имот № 013008-нива на наследниците на М. С. М.; 2.нива от 1,673дка, пета категория,
м.“Н.“, имот № ***** по картата на землището, при граници: имот № 013015-полски път
общинска собственост, имот № 000985-канал общинска собственост, имот № 013021-нива
на наследници на Т. Х. К., имот № 013019-нива на наследници на П. Г.ов Б. и имот № *****-
нива на наследници на С.Я.Н..
С.Я.Н. е починал на 14.04.19**г. и е оставил за свои наследници по закон четирите си
деца-М. С. М., А.С.Я., Л. С. М. и А. С. Я., починал на 05.07.19**г., оставяйки за наследници
съпруга и три деца (удостоверение за наследници).
А.С.Я. е починал на 18.04.20**г. и е оставил за свои наследници двете си деца-С.А. Г.,
починала на 16.03.19**г., чийто наследници са децата й Б. И. М. и Р.И.Г., и Е.А.Я., починала
на 20.06.20**г., която е неомъжена и без деца (удостоверение за наследници-л.8 по делото на
РС-Петрич). Р.И.Г. се е отказал от наследството на А.С.Я. и на Е.А.Я. (удостоверение изх.
№4753 от 14.09.20**г. по ч.гр.д.№2118/2022г. на РС-Благоевград и удостоверение изх.№4754
от 14.09.20**г. по ч.гр.д.№2119/2022г. на РС-Благоевград), както и от наследството на И. Т.
Г. (удостоверение изх.№ 4905 от 20.09.20**г. по ч.гр.д.№2117/20**г. на РС-Благоевград) и на
С.А. Г. (удостоверение изх.№5384 от 05.10.20**г. по ч.гр.д.№2289/20**г. на РС-Благоевград).
С нотариален акт за признаване право на собственост, издаден на основание
обстоятелствена проверка, № 105, т.ІІ, рег.№4874, дело № *** от 23.07.20**г. на нотариус
К.Т., вписана в регистъра на НК под № ***, Е.А.Я. е призната за собственик на основание
давностно владение на недвижими имоти, находящи се в землището на гр.П., сред които и
поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-
70/14.12.2010 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П., ул."Н.",
местност „Н.", с площ от 1973кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, номер на имота по предходен план-*****, при съседи:
56126.13.26, 56126.13.19, 56126.13.9, 56126.13.8, 56126.13.3 и 56126.13.15 , както и
поземлен имот с идентификатор 56126.13.26 по КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД-
18-70/14.12.2010г. на Изп.директор на АГКК, с адрес- гр.П., ул."Н.", местност „Н.", с площ
от 1673кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, номер по предходен план - *****, при съседи: 56126.13.50, 56126.13.51,
56126.13.21, 56126.13.19, 56126.13.9 и 56126.13.15.
С нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 163, т.ІІІ,
рег.№8126, д.№518 от 30.12.20**г. на нотариус Ф.Ш., вписана в регистъра на НК под № ***,
Щ. А. С. е признат за собственик на основание давностно владение върху поземлен имот с
идентификатор 56126.13.26 по КККР на гр.П..
С нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 062, т.І,
рег.№ 1548, д.№ 59 от 02.03.20**г. на нотариус Ф.Ш., вписана в регистъра на НК под № ***,
Щ. А. С. е признат за собственик на основание давностно владение върху поземлен имот с
идентификатор 56126.13.4 по КККР на гр.П. (нотариалният акт е приложен на л.122 от
4
приложената по делото прокурорска преписка от 2023г.).
Родители на Щ. А. С. са А. Т. С. и А. Щ. С.а (удостоверение за родствени връзки).
Видно от удостоверение на Общинска служба по земеделие-П. от 05.03.2025г. е, че
поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр.П., с площ от 3646кв.м., образуван от
обединяването на имот с идентификатор 56126.13.26 и имот с идентификатор 56126.13.4, не
е отдаван за ползване съгласно чл.37в от ЗСПЗЗ за периода от 2006г. до момента; че този
имот не е деклариран в заявления за подпомагане по директни плащания за същия период,
както и че няма представени и регистрирани в ОбСЗ-гр.П. договори за наем или аренда за
същия период. В системата на ДФ“Земеделие“ няма данни за деклариране на имот с
идентификатор ******/писмо-л.181 от делото/.
На ответницата Т. Ц. Н. са възложени, с постановление за възлагане на недвижим имот
от 21.09.2022г., издадено от Р. Е. Ц. старши публичен изпълнител при ТД на НАП София,
офис Благоевград, по изпълнително дело № **********/20**г., образувано срещу Щ. А. С.,
и след публична продажба чрез търг с тайно наддаване, при който е обявена за купувач, два
недвижими имота, сред които земеделска земя, КИД ******, трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, категория на земята-5, площ на
имота-3646кв.м., находяща се в гр.П., местност „Н.“, със съседи: 56126.13.50,
56126.13.51,56126.13.21, 56126.13.19, 56126.13.9, 56126.13.8, 56126.13.3, 56126.13.15, с
предишен идентификатор 56126.13.26 и 56126.13.4, с номер по предходен план *****,0130,
който имот е образуван от обединяването на имоти 56126.13.26 с площ от 1673кв.м. и имот
56126.13.4 с площ от 1973кв.м. Съпруг на Т. Н. е И. Н. Н. (удостоверение за съпруга и
родствени връзки).
На 28.09.2022г. публичният изпълнител Р. Ц., в присъствието на Ц. Ж. К., е съставил по
изпълнително дело № **********/20**г. протокол за въвод във владение на купувача Т. Ц.
Н. на имотите, посочени в постановлението за възлагане.
Разпитаната по делото свидетелка Ц. К. сочи, че е присъствала на място при извършения
въвод във владение от колегата й Р. Ц., както и че е осъществен въвод във владение на имота
чрез реалното му предаване на купувача. Свидетелката сочи, че имотът е бил ограден, но те,
заедно със С. и купувача, влезли в имота, както и че в него не е имало други лица.
Разпитаният по делото свидетел Р. Ц. сочи, че като водещ изпълнителното дело срещу
Щ. С. и след извършената продажба на имота, е осъществил въвод във владение на
купувача. Свидетелят сочи, че имотът е ограден с телена ограда-мрежа и че в имота не е
имало животни, както и други лица, освен посочените в протокола за въвод.
Разпитаната по делото свидетелка В. В. К. сочи, че от 2005г. е заживяла на семейни
начала с И. М., с когото започнали да развъждат крави, които били на негово име, а
впоследствие прехвърлили на нейно име.
По делото е представен договор за дарение на животински обект от 15.10.2018г.,
сключен между И. П. М. и В. В. К. с предмет-животновъден обект с рег.№2850-0005,
находящ се в гр.П., ведно с говедата в него.
Свидетелката В. К. сочи, че отглеждала кравите от 2005г. до настоящем в „спорното
място“, което е в м. „Н.“ и е на площ от 5,8дка, при граници: от изток-помпите на ВиК, от
запад-А., от долната страна-канал, от горната страна-И. М.. Свидетелката сочи, че на
същото място М. е отглеждал крави преди да се запознае с нея; че тя закупила през 2005г. от
Г. К. сграда-краварник, която се намира в началото на имота-от изток, до самите помпи, като
между краварника и помпите има път, а под помпите-поляна на Я.. Свидетелката сочи, че
към 2005г. мястото, което е започнала да гледа, е било поляна; че в имота освен дървената
постройка, в която отглежда крави, за които е пуснала документи за субсидии пред 2018г.,
има и други дървени постройки /общо 3-4/-за сено, за храна, за заслон, които постройки са
разположени на декар площ; че имотът е ограден с колчета и мрежа с врата и портална врата
с ключ; че в долния край на имота е направила и градинка със зеленчуци; че в имота има
чешма с водомер, партидата за който е на нейно име от 2023г., а преди-на името на М..
По делото са представени разписки за платено на ВиК П. потребление на вода от
5
водомер ***********, с абонатен № 0101020*** на В. В. К., по фактури издадени през
м.май и м.юни 2023г., както и отговор от „ВиК“-ЕООД гр.П. в уверение на това, че В. К. е
била титуляр на партида с водомерен номер *********** за периода 19.04.2022г.-
27.09.2023г. по договор за наем, като от 27.09.2023г. партидата се води на Т. Ц. Н., която е
заявила да бъде прекъснато временно водоподаването на имота.
Свидетелката К. сочи, че й спрели водата по нареждане на ответниците и от две години
е без вода, за което е подала сигнал в полицията и в кметството. Свидетелката К. сочи, че
през 2022г. и през 2024г. Н. се е опитвал да я гони от имота, за което тя подала жалба в
полицията.
По делото е приложена преписката образувана в РП-Благоевград, ТО-П. по жалба на В.
В. К., подадена през 2023г.
Свидетелката К. сочи също, че знае, че имотът е бил на майката на И. М., че след
нейната смърт А. Я., който е вуйчо на И. М., е отишъл и е взел мястото; че тя е разговаряла с
дъщерята на А. Я.-К., за мястото и има договор с нея, който договор е сключила след 2018г.,
а впоследствие-с ищцата. Свидетелката К. сочи, че не е виждала на мястото, което ползва
А., А. и Щ. С.и; че С.и имат имот близо до нейния, който имот е с по-малка площ от нейния,
с построена тухлена вила- преди фургон, на един етаж; че между имота на С.и, в който е
вилата, и имота, който тя ползва, има друг имот на Я.; че в имота на С.и освен вилата има и
засадени дръвчета и че до него е имот с вила на Н.и.
Свидетелката В. В. К. има подадена регистрация като земеделски стопанин до ОДЗ, но
не и за имот в землището на гр.П. (представената анкетна карта за регистрация на
земеделски стопанин, както и представената регистрационна карта за земеделски стопанин
от 19.02.2019г., заверена и за 2020г.). Същата е подала справка с вх.№17127204/17.06.20**г.
за извършване на дейност в гр.П. по отглеждане на едър рогат добитък, както и на нейно
име са регистрирани животни в БАБХ (представената справка- л.120 по делото и писмо-
л.181 по делото, представените заявления-л.183-188 от делото).
По делото е представен договор за наем на земеделска земя от 01.10.2016г., сключен
между Е.А.Я. и В. В. К. относно имот № ***** с площ от 1673, в землището на гр.П.,
представляващ нива (л.14 и 63 по делото на РС-Петрич), както и договор за наем на
недвижим имот от 28.07.20**г., сключен между ищцата Б. И. М. и В. В. К. с предмет-
временно и възмездно ползване върху недвижими вещи, индивидуализирани в документ за
собственост № 105, т.ІІ, дело № 263 от 23.07.20**г. на нотариус К.Т..
Разпитаният по делото свидетел Г. К. сочи, че до идването на демокрацията- 1989-90г., е
гледал теле и кокошки на място до Помпената станция на гр.П., което място той е подравнил
и прекарал вода, за която поставил водомер; че след това се е отказал да ползва мястото, тъй
като не е могъл да закупи терена, след разговор с бай А.-брата на майката на братовчед си И.
П. М., който му казал, че „е закъснял“, както и че от хората в района разбрал, че С.ци са
купили мястото и че са засадили тютюн и дръвчета Този свидетел сочи също, че до мястото,
което той ползвал, И. М. е отглеждал крави, като двете места ги делял път и че през 1992г. е
продал дървената си барака на И. М.. Свидетелят К. сочи още, че С.и са гледали тютюн и
овошки до мястото на братовчед му.
Разпитаната по делото свидетелка Л. К.K. сочи, че заедно с мъжа си И. П. М., преди за
се разделят и той да заживее със свидетелката К., са отглеждали крави в място, което е близо
до нивата на семейство С.и; че А. С. е отглеждал на нивата си, която е на площ от 3,5дка и
която се намира под помпите, първоначално тютюн, който тя е извозвала с каруцата си, а
после-царевица, зеле, картофи и овощни дръвчета; че след смъртта на А. С. нивата е гледана
от Щ. С.; че в имота на С.и има „виличка, колибка“ и че този имот е ограден. Тази
свидетелка сочи също, че С.и са купили триъгълно място от А. Я., което място е в съседство-
под краварника, където тя и мъжа й са отглеждали крави, като е присъствала на стискането
на ръцете и даването на парите при продажбата, както и на поставянето на колчетата.
Свидетелката К. сочи, че никога не е виждала дъщерята на А. Я.-К., да идва в района на
нивите, както и че Г. К. е имал колиба, в която в продължение на 2г. е отглеждал теле и
6
кокошки, като този обект се е намирал срещу помпите и е бил в съседство на имота на С.и.
Разпитаният по делото свидетел Б. Я. сочи, че е бил свидетел при нотариуса за
снабдяване на Щ. С. с нотариален акт за нивата, която той и баща му са обработвали в
продължение на над 10 години. Свидетелят сочи, че след 2000г. често е посещавал нивата и
дори е помагал при заграждането й с тръни и бодлива тел; че в тази нива А. С. е отглеждал
царевица, картофи, зеле, както и че отстрани е имало дръвчета; че след неговата смърт-
2009/2010г., синът му Щ. С. е продължил да се гледа нивата; че в имота има барака за
инстР.ти и навес, която постройка може да се определи като малка вила. Свидетелят сочи, че
нивата е на площ от около 2-2,5дка, разположена до помпите на ВиК, граничеща с ливада и
канал от долния край. Свидетелят сочи още, че в съседния имот-от южната страна, е имало
краварник.
Разпитаният по делото свидетел Н. Т. сочи, че Щ. и семейството му имат имот около
3дка, находящ се зад помпата за водоснабдяване на гр.П., в който имот до 2000г. отглеждали
тютюн, а след това-зеленчуци, както и засадили овошки. Свидетелят сочи, че имотът се е
гледал от бащата на Щ., а след неговата смърт-от Щ.; че той е участвал в заграждането на
имота през 2003-2004г.; че в съседство на този имот С.и имат друг имот, на който гледат
гълъби и в който имот има фургон с навес, като двата имота са съседни; че близо до имота
на С.и и близо до помпата е имало краварник, както и че никой не е идвал да заявява
претенции за имотите им.
Разпитаният по делото свидетел М. С. сочи, че бащата на Щ. С.-А., е имал нива под
помпената станция, а също и в съседство-на около 100м., друг имот, в който има сграда; че
нивата до Помпената станция след 1992г. А. е засаждал с временни култури като зеле,
царевица и др., както и овощни дръвчета; че след смъртта на А. синът му Щ. е продължил да
гледа имота до преди около 2г. и че имотът е заграден. Този свидетел сочи също, че в
съседство на нивата, която е с площ от 2-3дка, има краварник, който е до помпената станция,
както и че преди около две години И. Н. му е споделил, че е купил имота от НАП.
Ищцата е подала на 29.09.2023г. сигнал до РП-Благоевград срещу И. Н. във връзка с
процесния имот (л.72 от делото на РС-Петрич), по която е образувана преписка в РП-
Благоевград, ТО-Петрич, приложена по делото.
Съдът не обсъжда представения по делото нотариален акт за признаване право на
собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 104, том ІІ, рег.№ 4873, д.
№262 от 23.07.20**г. на нотариус К.Т., вписана в регистъра на НК под № ***, поради
неотносимостта му към предмета на делото (не касае процесните имоти). По същите
съображения съдът не обсъжда и представения договор за покупко-продажба на земеделски
имот-частна общинска собственост от 23.10.2015г. (л.110 от делото на РС-Петрич).
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че
ищцата е собственик на два недвижими имота, понастоящем съставляващи един имот, за
които имоти е установила, че Щ. С. се е снабдил с титул за собственост на основание
давностно владение и които имоти са били предмет на изпълнителни действия, осъществени
от публичен изпълнител при ТД на НАП-София, офис Благоевград и възложени на Т. Ц. Н. и
нейния съпруг И. Н. Н..
Възражението на ответниците Н.и за недопустимост на предявените искове, поради
липса на правен интерес, е неоснователно по съображения изложени в протоколно
определение от 20.06.2024г.
По основателността на предявените искове:
Ищцата е предявила положителен установителен иск за собственост върху недвижим
имот, поради което следва да докаже придобивното си основание. Правото на собственост
върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини
определени в закона (чл.77 от ЗС).
7
В настоящия казус ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
****** по КККР на гр.П., с площ от 3 646 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, находящ се в местност „Н.", който имот е
образуван от поземлен имот с идентификатор 56126.13.26 и поземлен имот с идентификатор
56126.13.4, на основание земеделска реституция в полза на наследодателя й А.С.Я.
съобразно решение № 1688 от 28.01.2000 г. на ПК - гр.П. и на основание давностно владение
на наследодателката й Е. А.Я., установено с нотариален акт № 105, том II, дело № 263 от
23.07.20** г. по описа на нотариус К.Т., с район на действие РС - Петрич, вписан в регистъра
на Нотариалната камара на Р България под № 510.
Безспорно между страните е, че поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на
гр.П., с площ от 3 646 кв.м. е образуван от поземлен имот с идентификатор 56126.13.** и
поземлен имот с идентификатор 56126.13.4. Установи се от събраните по делото
доказателства, че ищцата е единствен наследник на А.С.Я.-неин дядо, починал на
18.04.20**г., и на Е.А.Я., починала на 20.06.20**г.
Ищцата не доказа твърдението си, че процесният имот е реституиран на А.С.Я. с
решение № 1688 от 28.01.20** г. на ПК-гр.П.. Установи се от представеното от ищцата
решение № 1688 от 28.01.20** г. на ПК-гр.П., издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з,
ал.1 от ППЗСПЗЗ и влязло в сила на 02.03.2000г., че е възстановено правото на собственост
на наследниците на С.Я.Н. върху имоти №№ ***** и ***** по картата на землището на
гр.П. (идентични на имоти с идентификатори 56126.13.4 и 56126.13.26 по КККР на гр.П.), а
не на наследниците на А.С.Я., който е едно от четирите деца на С.Я.Н..
Ищцата не доказа и твърдението си, че процесният имот е бил в патримониума на
наследодателката й Е.А.Я., на основание издаден в нейна полза нотариален акт № 105, том
II, дело № 263 от 23.07.20** г. по описа на нотариус К.Т., с район на действие РС - Петрич,
вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България под № 510. Поради оспорване от
страна на ответниците на констатациите на нотариуса в този нотариален акт, то в тежест на
ищцата бе да докаже, че Е.А.Я. е придобила собствеността на поземлен имот с
идентификатор 56126.*** и на поземлен имот с идентификатор 56126.13.** по КККР на
гр.П., на основание давностно владение (в мотивите на тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВСК е посочено, че когато и двете страни в
правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота
/било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка
страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено
от нотариуса придобивно основание).
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно, за да се придобие
собствеността на това основание ищцата следваше да докаже, че е владяла процесния имот
като свой- явно, категорично, безспорно, несмущавано и непрекъснато в продължение на 10
години, т.е. кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл.68 от ЗС- корпус и
анимус.
Ищцата не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че имотът
след реституирането му е бил завладян от нейната леля Е.А.Я.. Не се събраха доказателства,
че след реституиране на имота същият е бил своен от Е.Я.. От показанията на ангажираните
от ищцата свидетели В. К. и Г. К. не се установи, че Е. Н. е упражнявала фактическа власт
върху процесния имот явно, трайно и спокойно с намерение за своене в продължение на
10години. Свидетелят К. не е ходил на процесното място повече от 30 години и не знае кой
го ползва. Свидетелката К. дава показания, че тя упражнява от 2005г. /първоначално заедно с
И. М., а впоследствие-сама/ фактическа власт върху имот в м. „Н.“, землище на гр.П., на
което отглежда крави в краварник, който е закупила от Г. К., но от показанията на св.К. се
установи, че краварника си е продал през 1992г. на И. М. и че мястото на продадения от него
8
краварник е в съседство с мястото на което И. М. е отглеждал животни. Нещо повече, от
показанията на всички останали свидетели се установи, че мястото с краварника, който е до
помпената станция на гр.П., се намира в съседство на нивата обработвана първоначално от
А. С., а след неговата смърт от Щ. С.. Освен това, не се доказа наличието на наемни
отношения между Е.Я. и св.К., за да се преценява дали Е.Я. е владеела процесния имот чрез
свидетелката К.. Показанията на св.К. в тази връзка са бегли (сочи, че е говорила с К.Я. и
имала договор с нея /не уточнява за естеството на разговора, нито какъв е договора, който е
сключила/, както и че този договор е сключен след 2018г. /не посочва конкретна година/ и не
помни докога е имала договор с Е.) и противоречиви (хем сочи за сключен от нея договор с
Е.Я., а впоследствие с ищцата, хем, че „аз, когато владеех имота мислех, че той е
собственост на И. М.“). Съдът не кредитира представените по делото договори за наем, тъй
като на тези документи бе оспорена датата на съставянето им, а ищцата, върху която е
доказателствената тежест, не ангажира надлежни доказателства за тяхната достоверна дата
съобразно разпоредбата на чл.181 от ГПК. Дори да се приеме противното, от сключването на
първия договор /за който е отбелязано, че влиза в сила от 01.10.2019г./ до датата на
предявяване на иска не е изминал период от 10г.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения от ищцата
положителен установителен иск за собственост върху процесния имот, без да е нужно да
обсъжда правоизключващите възражения на ответниците.
Поради отхвърлянето на иска за собственост следва да се отхвърли и искането на
ищцата за отмяна на издадените в полза на първия ответник констативни нотариални актове
(искането по чл.537, ал.2 от ГПК е обусловено от изхода на спора за собствеността върху
процесните недвижими имоти).
Следва да се признае за недоказано направеното от ищцата оспорване на верността на
протокол за въвод във владение от 28.09.2022г., тъй като разпитаните по делото свидетели Р.
Ц. и Ц. К. потвърдиха отразеното в него.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответниците Н.и направените по делото разноски, а именно сумата от 1810лв.
(1800лв.-за платено адвокатско възнаграждение и 10лв.-за съдебни удостоверения).
Ответникът С. не е направил разноски, поради което съдът не му присъжда такива (по
делото има само издадено от него пълномощно в полза на адвокат П., но не и сключен
договор за правна защита и съдействие, в който да е отразен договорен и заплатен
адвокатски хонорар, нито се представят други доказателства за платено от него адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове от Б. И. М., с ЕГН-
**********, с адрес- гр.Б., ул. „Г.П.", № **, ет.*, срещу Щ. А. С., с ЕГН- **********, с
адрес- гр.П., общ.П., обл.Б., ул."Ц.С." № **, Т. Ц. Н., с ЕГН- ********** и И. Н. Н., с ЕГН-
**********, двамата с адрес- гр.П., общ.П., обл.Б., ул. " Г.У. " № **, за установяване
правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор ******
(***************) по КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на
изп.директор на АГКК, с площ от 3 646 (три хиляди шестстотин четиридесет и шест) кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: пета, с адрес на поземления имот: гр. П.,
ул."Н.", местност „Н.", със съседи: 56126.13.50, 56126.13.51,56126.13.21, 56126.13.19,
56126.13.9, 56126.13.8, 56126.13.3, 56126.13.15, с предишен идентификатор 56126.13.26 и
56126.13.4, който имот е образуван от обединяването на имоти 56126.13.26 с площ от
9
1673кв.м. и имот 56126.13.4 с площ от 1973кв.м., на основание земеделска реституция в
полза на наследодателя й А.С.Я. и давностно владение на наследодателката й Е.А.Я., и за
отмяна на нотариален акт № 163, том III, дело № 518 от 30.12.20** г. на нотариус Ф.Ш., с
район на действие РС-Петрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България
под № ***, вписан в СлВп с вх.per.2950/30.12.2021 г ., Акт № 125, том XI, парт.19310 и
нотариален акт № , том , дело № от 02.03.2021 г. на нотариус Ф.Ш., с район на действие РС
- Петрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р България под № ***, вписан в
СлВп с вх.рег. 375/02.03.2021 г., Акт № 76, том 2, имотна парт. 19309 .
ОСЪЖДА Б. И. М., с ЕГН- **********, с адрес- гр.Б., ул. „Г.П.", № **, ет.*, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Ц. Н., с ЕГН- ********** и И. Н. Н., с ЕГН- **********, двамата с адрес-
гр.П., общ.П., обл.Б., ул. " Г.У. " № **, сумата от 1810 лева (хиляда осемстотин и десет лева)
за направени по делото разноски.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността, в частност верността, на
протокол за въвод във владение от 28.09.2022г. по изпълнително дело № **********/20**г.
по описа на ТД на НАП София, офис Благоевград.
Решението е постановено при участието на НАП, като трето лице- помагач на страната
на ответниците Т. и И. Н.и.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

10