В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Веселина Атанасова Кашикова |
| | | Пламен Александров Александров Кирил Митков Димов |
| | | |
като разгледа докладваното от | Веселина Атанасова Кашикова | |
Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от А. Х. Х. от гр. Кърджали чрез представител по пълномощие срещу решение № 173/12.01.2015г., постановено по гр. д. № 331/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд. Делото е прието за решаване в открито съдебно заседание, проведено на 17.04.2015 година. В срока за произнасяне на въззивното съдебно решение, настоящият състав на Кърджалийския окръжен съд констатира, че в постановеното решение /диспозитив/ на първоинстанционния съдебен акт, предмет на въззивната проверка, е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал.1 ГПК, а именно – налице е несъответствие между волята на съда, обективирана в мотивите, и изразяването й в решението. Това е така поради следното: излагайки фактически и правни доводи по предявения иск по чл. 422 ГПК, предмет на исковото производство, първоинстанционният съд е направил извод, че: „от изложеното следва, че в настоящото производство ищецът не установи съществуване на вземането си по заповедното производство, поради което искът му е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло”, като вместо с диспозитива да отхвърли предявения иск в съответствие с така формираната воля, е постановил диспозитив със следното съдържание: „Признава за установено по отношение на С. Р. М. от Г., че не съществува вземането на А. Х. Х.,произхождащо от запис на заповед, издаден на 12.08.2013 г., в размер на 9 500 евро, ведно със законната лихва от 08.08.2014 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: 376.20 лева-платена държавна такса и 624 лева - за адвокатско възнаграждение, за които е издадена Заповед № 134/11.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 278/2014 г. на Районен съд-Момчилград”. Т.е., като е признал за установено, че не съществува вземането, предмет на предявения и разгледан установителен иск по чл. 422 ГПК, съдът е допуснал погрешно отразяване в решението на формираната в мотивите воля за отхвърлянето на този иск като неоснователен. За да направи горния извод, въззивният съд следва да посочи, че е задължен служебно преди да се произнесе по същество на въззивната жалба да провери редовността на обжалвания пред него съдебен акт, като, ако не стори това, би нарушил съдопроизводствените правила на собствено основание, поради което предвид констатираната и посочена по-горе очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалвания съдебен акт, следва да върне делото на първостепенния съд, за отстраняването й по реда на чл. 247 ГПК. Водим от изложеното, Кърджалийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. № 62/2015 година по описа на Окръжен съд- Кърджали. ВРЪЩА гр.д. № 331/2014 година на Районен съд – Момчилград, за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 62/2015 година по описа на Окръжен съд- Кърджали. След произнасяне на решение по реда на чл. 247 ГПК и влизането му в сила, делото да се изпрати на Окръжен съд – Кърджали, за произнасяне по въззивна жалба вх. № 287/06.02.2015 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 |