№ 10715
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110106174 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на ответника, с която се иска допълване на
постановеното по делото решение с добавяне на посочената в молбата банкова сметка
на ответника.
Насрещната страна е подала отговор на молбата в законоустановения срок, към
която прилага служебна бележка за актуална банкова сметка, на която е титуляр.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението,
ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това се подава в 1-месечен
срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Молбата се разглежда с
призоваване на страните, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване
на неразрешената част от спора. Съдът се произнася с допълнително решение, което
подлежи на обжалване по общия ред.
В случая, подадената молба изхожда от легитимирано лице в производството,
подадена е в законоустановения срок и в нея се съдържат искания за допълване на
решението, поради което е допустима.
Съдът намира, че не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание,
доколкото няма необходимост от това и следва да се произнесе в закрито заседание по
молбата.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът допълва решението, когато не се е произнесъл по целия спорен предмет, с
който е надлежно сезиран. Посочването на банкова сметка никога не е част от спорния
предмет, за да се осъществи успешно процедурата по чл. 250 ГПК, което прави
изначало молбата неоснователна. Но за пълнота следва да се посочи, че извършените с
ДВ, бр. 86 от 2017 г. изменения в чл. 127, ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК уреждат
1
като задължение посочване на банкова сметка на ищеца, по която да се преведат
присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане, а не банкова сметка
на ответника, каквото искане се прави в случая. Също така, с връчване на препис от
молбата на насрещната страна за отговор в изпълнение на задължението по чл. 250, ал.
2 ГПК, последната е узнала за банковата сметка на молителя, което обезмисля
добавянето й в съдебното решение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника от 02.06.2023г. за допълване
на постановеното по делото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2