№ 19
гр. Пазарджик, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220102003 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Подадена е искова молба от Р. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.
„К.Ч.“ *, чрез адвокат С.Н. М. от АК-Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив,
ул.“Л.“ * против "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК/ПИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк,
ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на 18.09.2017г. ответното дружество се е
снабдило против ищеца с издаден по ч.гр.дело №2802/2017г. по описа на PC -
Пазарджик въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
изпълнителен лист за следните суми, а именно: 275.54 лева - главница по
договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД; 6.98 лева -
лихва за забава за времето от 05.05.2017г. до 21.07.2017г.; 339.40 лева -
наказателна лихва за периода от 10.10.2012г. до 05.07.2013г., законна лихва
от 24.07.2017г.; 385 лева - съдебни разноски.
Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 22.12.2017г. е
образувано против ищеца изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на
ЧСИ Георги Самарджиев, по което са искани и извършени следните действия,
1
а именно: на 02.01.2018г. е наложен запор на банкови сметки; на 17.05.2021г.
е насрочен опис на движими вещи за 23.06.2021г. от 12.00 часа.
Твърди, че вземането на ответника в размер на 275.54 лева - главница по
договор за ползване на мобилни услуги, сключен с Мобилтел ЕАД е погасено
по давност на 02.01.2021г. с изтичане на три години от последното валидно
изпълнително действие по изпълнителното дело, а именно от 02.01.2018г.
/запор на банкови сметки/.
Твърди, че вземането по изпълнителния лист представлява периодични
платежи по договор за ползване на мобилни услуги и доколкото същото не е
установено със сила на пресъдено нещо, то погасителната давност за него е
три години, която е започнала да тече на 02.01.2018г., което е последното
валидно изпълнително действие по изпълнителното дело.
Сочи, че видно от изпълнително дело №973/2017г. по описа на ЧСИ
Георги Самарджиев е, че за периода от 02.01.2018г. не са искани и не са
предприемани изпълнителни действия, поради което и е настъпило
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК на
02.01.2018г., поради което и тригодишната погасителна давност е започнала
да тече на 02.01.2018г., като насроченият за 23.06.2021г., съгласно призовка
от 17.05.2021г. опис на движими вещи не прекъсва погасителната давност,
тъй като опис не е извършен. Изходираната на 17.05.2021г. призовка не
прекъсва давността. Освен това описът е насрочен по прекратено вече
изпълнително дело, поради което и представлява ненадлежно изпълнително
действие.
Твърди, че въпреки това обаче към настоящия момент изпълнителното
дело против ищеца е висящо, като дори е насрочен опис на движими вещи,
което обосновава правния интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК.
По отношение на местната подсъдност ищецът се позовава на
разпоредбата на чл.113 от ГПК, доколкото същият е потребител с адрес в
гр.П..
Моли съда да постанови решение, по силата на което признае за
установено, че Р. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ * не дължи
на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК/ПИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк, ул.“Рачо Петров
Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 сумата от 275.54 лева, представляващи главница
2
по договор за ползване на мобилни услуги сключен с Мобилтел ЕАД,
съгласно издаден на 18.09.2017г. по частно гр. д. №2802 от 2017г. по описа на
Районен съд - Пазарджик и образувано изпълнително дело №973 от 2017г. по
описа на ЧСИ Георги Самарджиев.
Моли да му бъдат присъдени сторените съдебни разноски по следния
списък, а именно: 50 лв. – платена държавна такса; 300 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който
взема становище, че искът с правно основание чл.439 от ГПК е процесуално
допустим, но изцяло неоснователен.
Излага съображения, че ищецът основава исковата си претенция на
твърденията, че вземането на ответника е погасено по давност с изтичане на
три години от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното
дело, осъществено на 02.01.2018г.
Сочи, че според ищеца вземането на ответника представлява
периодично плащане и същото не е установено със сила на пресъдено нещо,
то погасителната давност за него е три години.
Твърди, че от 02.01.2018г. не са искани и не са предприемани други
изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция по чл.433 ал.1,
т.8 от ГПК. Поради горното, ищецът счита, че са настъпили последиците на
чл.111, б.„в“ от ЗЗД.
Твърди, че възражението за погасяване на вземането по давност е
неоснователно.
Сочи, че производството по ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на Районен
съд - Пазарджик е образувано на основание чл.410 от ГПК. Съгласно чл.411
ал.3 от ГПК, в случаите когато съдът уважи депозираното заявление, издава
заповед за изпълнение и връчва заповедта на длъжника.
Посочва, че срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено
възражение по чл.414 ГПК и тя е влязла в сила на основание чл.416 ал.1,
предл.1 ГПК.
Твърди, че на 18.09.2017г. е издаден изпълнителен лист.
3
Твърди, че подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК не прекъсва давността /съгласно мотивите на
т.14 от ТР №2/2015г. по т.д. №3/2013г. на ОСГТК на ВКС/. С изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414 ал.2 от ГПК, обаче,
заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е разрешен
окончателно. Това е така, защото с влизане в сила на заповедта за изпълнение
се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия ред, извън случаите
на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани. По този
начин се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането /арг. и от чл.371 ГПК/, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД - срокът на новата давност е
всякога 5 години. Сочи съдебна практика.
Твърди, че неподаването на възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл.116, б.„а” ЗЗД. Това е така, защото целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора. Сочи съдебна практика.
Твърди, че в конкретния случай заповедта за изпълнение е издадена на
31.07.2017г. и безспорно е стабилизирана с връчването й на длъжника и
неподаването на възражение от него в срока по чл.414 от ГПК. В този смисъл,
след като длъжникът не е подал възражение срещу издадената заповед, то
следва да се приеме, че считано от датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение и издаването на изпълнителния лист на 18.09.2017г. е започнала
да тече нова петгодишна давност за вземането на ответника, съгласно чл.117
от ЗЗД, която не е изтекла към настоящия момент.
Твърди, че давността е прекъсната на 02.01.2018г. с налагане на запор
на банкови сметки на длъжника, представляващо валидно извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело, от който момент е започнала
да тече нова петгодишна давност. Доколкото ищецът не установява, че
изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили
4
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване, то искът се явява изцяло неоснователен.
Относно възражението на ищеца, че е настъпила перемпция по чл.433
ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство е прекратено на това
основание, взема становище, че това възражение не е предмет на иска по
чл.439 от ГПК.
Сочи, че нормата на чл.439 от ГПК предоставя възможност на
длъжника да оспори изпълнението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Посочва, че съгласно нормата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК,
изпълнителното дело се прекратява, ако взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, което обаче не
влияе на валидността на вземането на взсикателя.
Оспорва твърдението, че изпълнително дело №973/2017г. по описа на
ЧСИ Георги Самарджиев, с peг.№885, с район на действие ОС - гр.Пазарджик
е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното
дело по смисъла на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, доколкото взискателят е
предприемал валидни процесуални действия с оглед удовлетворяване на
своето вземане по изпълнителното дело.
Твърди, че поради горното, предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 ГПК се явява напълно неоснователен.
Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение, като
неоснователен и недоказан, иска, депозиран от Р. А. Т., с ЕГН **********
срещу „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********.
Моли съда да присъди в полза на ответното дружество сторените от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производството.
На основание чл.78 ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност, в
случай, че адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния
представител на ищеца е прекомерно и същото превишава установения в
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум.
5
По доказателствените искания на ищеца за изискване и приобщаване
към доказателствения материал по делото изп. дело №973/2017г. по описа на
ЧСИ Георги Самарджиев и ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на PC - Пазарджик -
не се противопоставя, като заявява, че ще се ползват от представените
документи.
Предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищеца, с
представената в проведеното по делото съдебно заседание писмена молба.
Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща свои
представител в съдебно заседание. С писмена молба поддържа отговора на
исковата молба и моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Излага
подробни съображения по същество.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от
ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство, е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът се
позовава на факти, настъпили след приключване на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, а именно на
настъпила погасителна давност. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1
от ГПК длъжникът може да защити своите права. Неговата правна сфера е
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищецът има интерес да установи. Искът правилно е насочен срещу взискателя
по изпълнителното дело. Така, че ответното дружество е надлежна страна-
ответник по предявения иск.
По съществото на иска, съдът приема следното:
6
От представените и приети по делото писмени доказателства, се
установява, а и не е спорно между страните, че въз основа на Заповед №1796
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.07.2017г.,
постановена по ч.гр.д. №2802/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с
която е разпоредено длъжникът - ищецът Р. А. Т. да заплати на кредитора –
ответника „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ ООД сумата в размер на 275,54
лв. - главница; лихва за забава в размер на 6,98 лв. за времето от 05.05.2017г.
до 21.07.2017г. и законната лихва от 24.07.2017г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото - 25 лв. за държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение, е издаден изпълнителен лист на 18.09.2018г. за присъдените
в полза на ответното дружество парични суми.
Видно от Заповед №1796 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 31.07.2017г., издадена по ч.гр.дело №2802/2017г. по описа
на Пазарджишкия районен съд е, че вземането произтича от Договор от
12.08.2016г. за продажба на устройство Handset Lenovo Vibe S1 Lite Blue на
изплащане, сключен между длъжника Р.Т. и „Мобилтел“ ЕАД, и договор за
поръчителство от 07.11.2014г., скючен между заявител „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ ООД и „Мобилтел“ ЕАД.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора с
вх.№20608/22.12.2017г. до ЧСИ Георги Самарджиев, рег.№885, с район на
действие Окръжен съд - Пазарджик е образувано изпълнително дело
№20178850400973, с взискател „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и
длъжник – ищеца Р. А. Т.. Върху акта /изпълнителния лист/ няма
отбелязвания са събрани парични суми по него.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
Видно от книжата по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело е, че след образуването му, срещу ищеца са предприети следните
изпълнителни действия: На 02.01.2018г. е наложен запор върху всички
налични и постъпващи суми по банковите сметки, по депозити, вложени вещи
в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление на длъжника Р. А. Т., находящи се в
„ТИ БИ АЙ БАНК„ ЕАД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – с Постановление
за налагане на запор върху банкови сметки на ЧСИ Георги Самарджиев и
7
Запорни съобщения до банките от същата дата.
При тези данни съдът приема следното:
Спорният въпрос по делото касае обстоятелството дали вземанията по
изпълнителния лист от 18.09.2017г. срещу ищеца са погасени по давност. В
тази връзка следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания – съгласно чл.111, б.б. и б.в от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума
на ВС №3/1980г. и Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което няма обратно действие и следователно
следва да се прилага само за напред, доколкото преурежда режима на
погасителната давност в изпълнителния процес, първоначално регламентиран
в посоченото Постановление, в каквато връзка и е Решение №170 от
17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о., първоначалният режим на
погасителната давност в изпълнителното производство е бил приравен със
статута на исковото производство за установяване на вземането, съгласно
чл.115 ал.1, буква „ж“, във връзка с чл.116, б.„в“ и чл.117 от ЗЗД, тоест от
момента на образуване на изпълнителното производство и докато последното
е висящо погасителна давност не тече.
След датата 26.06.2015г. /датата на постановяване на Тълкувателно
решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което
се отменя като загубило сила ППВС №3/18.11.1980г., постановено по чл.58,
т.1 ЗУС (отм.)/, институтът на погасителната давност е преуреден по нов
начин като принципът е, че поначало давността не спира да тече освен при
поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител конкретно
изпълнително действие, представляващ конкретен изпълнителен способ,
както и поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен
изпълнителен способ. Т.е. след 26.06.2015г. значение за погасителната
давност има действието или бездействието на взискателя и неговата активна
роля за поискване и предприемане на конкретни изпълнителни действия.
При бездействие на кредитора в рамките на 2г., в които ако не посочи
8
изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция. При общо
бездействие на взискателя дори да са образувани примерно последователно
няколко изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната
перемция, но без поискани или извършени каквито и да било изпълнителни
действия, след изтичането на срок от три години по чл.111 от ЗЗД се
погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания /б.„в“/,
обезщетения и неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/, а след изтичането на
5г. срок се погасяват всички останали вземания, за които не е предвиден друг
срок. В този смисъл Решение от 11.12.2019г. по в.гр. дело №745/2019г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд.
В конкретния случай спорът се концентрира върху началото и
продължителността на давностните срокове за вземания, установени с влязла
в сила заповед за изпълнение.
Според разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая длъжникът в заповедното производство и ищец в настоящето
производство не е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в законна сила, след което
е издаден и процесният изпълнителен лист. Неподаването на възражение води
до стабилизиране на издадената заповед за изпълнение. С влизането й в сила
се преклудират всички факти, настъпили до изтичане на срока за възражение.
Това следва от разпоредбата на чл.424 ал.1 от ГПК, съгласно която
длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на
срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в
същия срок. Сходството между правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение, когато длъжникът не е възразил, и влязлото в сила
съдебно решение, дава основание част от съдебната практика да се обедини
около становището, че влязлата в сила заповед се ползва със сила на
пресъдено нещо (в този смисъл Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по
ч. гр. д. №1528/2018г., IV г. о., ГК).
Правните последици от влязлата в сила заповед за изпълнение са
идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение. Процесуалната
9
преклузия по отношение на фактите и доказателствата, настъпили, респ.
известни, до изтичане на срока за възражение, обуславя същото
установително действие на заповедта в отношенията между страните, каквото
е предвидено в чл.298 ал.1 от ГПК по отношение на влязлото в сила съдебно
решение. Изпълнителната сила на двата акта е еднаква – чл.405 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност. Според чл.117 ал.2 от ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Предвид гореизложеното, съдът споделя разбирането, че разпоредбата
на чл.117 ал.2 от ЗЗД следва да се прилага за всички актове, на които законът
придава правоустановяващо действие и изпълнителна сила. Такива са:
влезлите в сила решения на съдилищата, заповедите за изпълнение, съдебно-
спогодителните протоколи, решенията и определенията на арбитражните
съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. От момента
на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника става известна
претенцията на кредитора и от този момент той има възможност да се защити
с всички предоставени му от закона средства. Ако длъжникът не възрази в
определения срок след получаване на заповедта, същата ще влезе в сила и ще
добие силата и значението на подлежащото на изпълнение съдебно решение,
за което се отнася чл.117 ал.2 от ГПК.
В гореизложения смисъл изцяло е Решение №390 от 24.06.2020г. на ОС-
Варна по в. т. д. №167/2020г.
Процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, която има характер на влязло в сила решение,
доколкото срещу нея не е подадено в срок възражение, поради което и с
влизане в сила на заповедта за изпълнение в тази хипотеза се прекъсва
давността за вземанията и от този момент започва да тече нова давност, която
винаги е 5-годишна. В този смисъл Решение №37/24.02.2021г. на ВКС по гр.
д. №1747/2020г., IV ГО.; Определение №214 от 15.05.2018г. по ч. гр. д.
№1528/2018г., ВКС, IV г. о., Определение №776 от 12.11.2020г. по ч. гр. д.
№2230/2020г. на ВКС, III ГО.
В конкретния случай запорът по изпълнително дело №973/2017г. по
описа на ЧСИ Георги Самарджиев е наложен на 02.01.2018г., с което
10
давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова петгодишна
давност, която към датата на предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск – 11.06.2021г., не е изтекла.
При тези данни, съдът приема, че в случая, не е изтекъл срок по-дълъг
от пет години за погасяване на вземанията на взискателя по давност. В този
смисъл следва да се приеме, че вземането на ответника-взискател по
изпълнението не е погасено по давност и че ищецът на общо основание
продължава да дължи изпълнение на процесните суми по издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело.
Поради това и предявеният иск се явява неоснователен и като такъв ще
следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото ищецът ще следва да заплати на ответника
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложения
документ, удостоверяващ плащането.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ул.„К.Ч.“ * против "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк,
ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, иск с правно основание чл.439
от ГПК - за признаване за установено, че Р. А. Т., с ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул.„К.Ч.“ * не дължи на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София
Парк, ул.”Рачо Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 сумата от 275.54 лева,
представляващи главница по договор за ползване на мобилни услуги,
сключен с Мобилтел ЕАД, съгласно издаден на 18.09.2017г. по частно гр. д.
№2802 от 2017г. по описа на Районен съд - Пазарджик и образувано
изпълнително дело №973 от 2017г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, като
неоснователен.
11
ОСЪЖДА Р. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„К.Ч.“ * да
заплати на "СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. София Парк, ул.”Рачо
Петров Казанджията“ №4, вх.А, ет.6 разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12