№ 17221
гр. София, 13.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110115144 по описа за 2023 година
С молба от 20.06.2024г. ищецът И. Д. е оттеглил изцяло исковете си, предявени срещу
ответниците.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 27849 от 08.07.2024 г. съдът е прекратил изцяло производството по
гр. д. № 20231110115144 по описа за 2023 година на СРС по отношение на ищеца И. Д.,
поради оттегляне на исковете. Опредеелението е получено от ответника К. К. на 29.07.2024г.
, като в срок е постъпила молба за допълване на определението за прекратяване като съдът
да се произнесе по разноските по прекратената част от иска, като са представени
доказателства.
Молбата е връченана ищеца Д., който не е подал становище.
Молбата е допустима, разгледана по същество - основателна.
Доколкотопредставеният договор за правна защита и съдействие, касае предосатвена
безплатна такава, възнаграждението следва да се определи от съда.
С оглед горното, СРС следва да вземе предвид и подробно мотивите в постановеното
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1)
че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
1
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3)
чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест,
която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван
материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. с ДДС, доколкото се вземе предвид правната
и фактическата сложност на делото, видът дейност, която процесуалният представител на
ответника К. е извършил по защита интересите си на доверителя си - подаване отговор на
искова молба, който е и извън процесуланите сроковое, етапът , на който е направено
оттеглянето - преди първо съдебно заседание, както и защитавания материален интерес.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 27849 от 08.07.2024г. постановено по гр. д. №
20231110115144 по описа за 2023 година на СРС по следния начин:
ОСЪЖДА И. Т. Д. с ЕГН: ********** да заплати на адвокат Н. Д. М. с лн. **********
сумата в размер на 100 лв. с вкл. ДДС възнгараждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие в производството на ответника К. Е. К..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в срок една седмица от получаване на
съобщението пред СГС.
Препис от определението да се връчи на И. Т. Д. и К. Е. К..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2