№ 11911
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110118103 по описа за 2024 година
Предявени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД твърди, че е депозирал на 27.10.2023 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника К. В. Н. за
сумата от 1643,18 лева, главница за доставена и потребена електрическа енергия и мрежови
услуги за имот с адрес: гр. **р, ул. „**“ 317, с клиентски № **, за периода 11.04.2023 г.-
11.07.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 50,60 лева, мораторна лихва за периода 06.06.2023 г.-27.09.2023 г., както и
разноски. Заявлението било уважено със заповед от 04.11.2023 г., издадена по ч.гр.д. №
59217/2023 г., СРС, 161-ви с-в. Препис от заповедта бил връчен на ответника при фикцията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадени от заповедния съд указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът предявявал настоящите установителни искове за
съществуването на вземанията по издадената заповед. Твърди, че е краен снабдител по см.
на чл. 98а ЗЕ, а ответникът – потребител на електрическа енергия, която ползвал за обект,
находящ се на адрес: гр. **р, ул. „**“ № 317, клиентски номер **. Съгласно приложимите
общи условия на ищеца ответникът имал задълженията за заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и начините, определени в
общите условия, а при неплащане в срок дължал мораторна лихва, каквато в случая се
натрупала. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи процесните суми – главница и лихви, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът К. В. Н., чрез особения представител по чл. 47 ГПК, адв. И. Д., оспорва
исковете. Сочи, че няма доказателства ответникът да е клиент на ищеца. Моли за
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и доказателствата по делото,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ
1
По исковете ищецът трябва да докаже, че валидно е възникнало твърденото
облигационно отношение, че е изпълнил задълженията си по сключения договор за доставка
на електрическа енергия, че вземането за заплащане на цената й е изискуемо и размерът на
задължението на ответника.
Съдът приема, че между страните е бил сключен договор, при приложимите общи
условия, за доставка на електрическа енергия на за обект с адрес: гр. **р, ул. „**“ 317, с
клиентски № **. Действително по делото няма представен титул за собственост на
ответника относно процесния имот, но в декларация за откриване на партида от 12.02.2019 г.
той е посочил, че е собственик на снабдения с електричество обект. Следва да се има
предвид, че облигационното отношение по разпределяне на доставената електрическа
енергия възниква между оператора на електроразпределителната мрежа и крайния клиент
(чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 6 ЗЕ). Краен клиент на свой ред е клиент, който купува електрическа
енергия за собствено ползване (§ 1, т. 27г ЗЕ). Разпределянето на електрическа енергия се
извършва при публично известни и одобрени от държавата общи условия по регулирани
цени (чл. 104а ЗЕ). Писмена форма за сключването на договора за ползването на
електроразпределителната мрежа не се изисква. Освен това не се изисква нарочно приемане
на общите условия от потребителя. Той има само възможност да възрази срещу тях и да
поиска уговарянето на специални условия, за което по делото няма данни. Следва да се има
предвид и, че за разлика от договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
имот в сграда в режим етажна собственост, при който потребител е собственикът или
носителят на вещното право на ползване – чл. 153 ЗЕ, при договора за продажба на
електрическа енергия при регулирани цени на краен битов клиент легалната дефиниция за
битов клиент и за краен клиент не предписва това да бъде непременно собственикът или
носителят на вещното право на ползване – § 1, т. 2а и § 1, т. 27г ДР ЗЕ.
Главната претенция е за потребена електрическа енергия в периода 11.04.2023 г.-
11.07.2023 г., за който са издадени 3 фактури. И трите фактури са осчетоводени от ищеца и
видно от заключението на в.л. С. по ССчЕ счетоводството на ищеца по партидата на
ответника е водено редовно.
Същевременно в съдебно заседание от 16.06.2025 г. е обявено за безспорно, че
средството за търговско измерване на процесния обект е било в изправност и е мерило
коректно потребената енергия, което е достатъчно, за да се приеме, че искът е доказан по
основание. По арг. чл. 162 ГПК иск, който е доказан по основание, не може да бъде
отхвърлен поради недоказан размер, а съдът следва да го уважи съобразно заключение на
вещо лице или в размер по свое усмотрение.
По свое усмотрение и въз основа на експертизата съдът намира, че искът за главница
е доказан и по размер и следва да се уважи в размера, в който е предявен, ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК 27.10.2023 г. до
окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Същите са акцесорни и мораторна лихва върху претендираната цена за електрическа
енергия се дължи от установените падежи на задълженията по фактурите до претендираната
в заявлението по чл. 411 ГПК крайна дата от 27.09.2023 г.
По реда на чл. 162 ГПК съдът определи размера на мораторната лихва върху
главниците на 50,60 лв. Искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 50,60 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 33,88 лв. за държавна
такса, 350 лв. за депозит за вещо лице, 350 лв. депозит за особен представител и 563,26 лв.
адвокатски хонорар, общо сумата от 1297,14 лв. В заповедното дело ищецът е сторил
2
разноски от 273,88 лв. Посочените разноски следва да му се възстановят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Електрохолд продажби“ ЕАД,
ЕИК *********, против К. В. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1643,18 лева, главница за доставена и потребена електрическа енергия и мрежови
услуги за имот с адрес: гр. **р, ул. „**“ 317, с клиентски № **, за периода 11.04.2023 г.-
11.07.2023 г., ведно със законна лихва за период от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 50,60 лева, мораторна лихва за периода 06.06.2023 г.-27.09.2023 г., които вземания
са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
04.11.2023 г. по гр.д. № 59217/2023 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА К. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1297,14 лв., разноски,
сторени в производството, и сумата от 273,88 лв., разноски, сторени в заповедното ч.гр.д. №
59217/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3