РЕШЕНИЕ
№ 932
гр. Пловдив, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20235300100175 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. Х. Х. и Т. А. Х. против В. К. К..
В исковата молба се твърди, че ищците са претърпели имуществени и
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на ответника.
Според изложеното в исковата молба, ищците и ***** на Район ***** били страни по
дело на Административен съд – Пловдив, което приключило с определение.
Определението не било надлежно връчено на настоящите ищци, тъй като ответникът, в
качеството си на ***** в АС – Пловдив отразил в *****, предназначена за тях, че
„лицата не живеели на посочения адрес“, което не отговаряло на истината. Поради
тази причина ищците не получили възможност да обжалват постановеното
определение, което довело до негативни последици за тях, а именно: *****. Твърди, че
извършеното от ответника представлявало документно престъпление, за разследването
на което било образувано производство пред Районна прокуратура – Пловдив.
Отправено е искане до съда да осъди ответника да заплати на ищците общо
300 000 лева, представляващи имуществени вреди, претърпени от събарянето на
притежаваната от тях постройка, както и по 30 000 лева на всеки от тях,
представляващи неимуществени вреди, представляващи болки и страдания,
причинени в резултат на това събитие.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на предявените искове от
ответника, в който същите се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорват се
1
изложените в исковата молба фактически твърдения, както и фактът на извършване на
престъпление. Твърди се, че липсва връзка между поведението на ответника и *****,
поради което се прекъсва и причинната връзка между претърпените от тях
имуществени вреди и действията на К.. Иска се отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателността на претенцията си ищците следва да установят всички
обстоятелства от фактическия състав на непозволеното увреждане и по-конкретно
невярното отразяване в съобщението, противоправността на това деяние и настъпилите
в причинна връзка с деянието вреди. При установяването на елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД вината на дееца се предполага, съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От приложените по делото документи се установява, че с определение № 914 от
07.06.2022 г. по ч.адм. д. № 1446/2022 г. е разрешено на ***** на район „*****“,
община ***** да влезе в имот и сграда, описани в заповед № *****, с която е
разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ четириетажна
жилищна сграда, изпълнена в поземлен имот с идентификатор ***** по КК на гр.
*****, с адрес: гр. *****, ул. *****, без съгласието на обитателите и собствениците, до
извършване на всички действия по принудителното й изпълнение. Отразено е, че
съдебният акт е влязъл в сила на 08.07.2022 г.
От приложените по делото копия на съобщения се установява, че ответникът,
като заемащ длъжността ***** в ***** е извършил връчване на книжата, като в
съобщенията е отразил на 14.06.2022 г., че по информация от живущи от посочения
адрес ищците от дълги години са в чужбина. След връщането на съобщенията е
разпоредено извършването на справки за адреси и уведомяване чрез залепване на
уведомления, извършено от друг *****.
Ищците твърдят, че така предоставената информация е невярна и е довела до
изпълнението на описаната заповед и събаряне на притежаваната от тях в режим на
СИО къщата. Във връзка с това подал жалба до Районна прокуратура- Пловдив, като
било образувано досъдебно производство и била извършена проверка. С
постановление от 03.01.2024 г., в хода на настоящото дело, досъдебното производство
е прекратено.
В случая няма влязла в сила присъда на наказателния съд, съгласно чл. 300
ГПК и затова постановлението е правно ирелевантно. То не обвързва гражданския съд,
който разглежда иска за репариране на вредите. Само постановената влязла в сила
2
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно посоченото в
чл. 300 ГПК. Постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство няма сила на пресъдено нещо. Отделно от това, всяко престъпление е
деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че няма основания
за наказателно преследване, не следва, че не са налице предпоставките на деликтната
отговорност по ЗЗД. В този смисъл Решение № 1441/2.12.2008 по гр. д. 6245/2007 ВКС
V г. о.; Решение № 101 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6111/2014 г., III г. о.
Постановлението на прокурор за прекратяване на досъдебното производство няма
доказателствена стойност и становището му не е задължително за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието. Щом като липсва присъда на
наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени
средства да установява отговорността на ответника. В този смисъл Решение №
817/13.12.88 г. по гр. д. № 725/88 г. на IV г. о.
За уважаването на иск за непозволено увреждане е необходимо да са налице
кумулативно следните предпоставки: виновно противоправно поведение от страна на
ответника, претърпени вреди и причинна връзка между тези вреди и деянието на
ответника. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
В конкретния случай от установената фактическа обстановка не се доказва
виновно и противоправно поведение на ответника. Той е изпълнявал задълженията си
като ***** и няма доказателства умишлено или по непредпазливост да е отразил
неверни обстоятелства във върнатите съобщения по образуваното административно
дело. Точно обратното от приложените по делото справки за задгранични пътувания
се установява, че и двамата ищци в периода от 22.05.2022 г. до 22.06.2022 г. са били
извън страната. Именно в този период е направеното от ответника посещение на
адреса, при което ищците не са били намерени за връчване на книжата. Не се доказва
и наличието на причинна връзка между деянието на ответника и посочените от ищците
вреди, изразяващи се в разрушаването на собствената им жилищна сградата и
увреждане на здравето. Причинната връзка е необходимо закономерно следствие на
конкретното деяние с вредоносен резултат. Премахването на сградата в конкретния
случай е станало в следствие изпълнението на издаден административен акт- Заповед
от 2016 г., а не заради отразяването в съобщенията, извършено от ответника.
Следователно, предприетото от настоящия ответник връчване на съобщение, не може
да обоснове наличие на причинна връзка с посочените от ищците вреди.
Ето защо, като недоказани предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на
3
всички описани по-горе елементи и липсата на който й да е от тях води до
неоснователност на предявения иск.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗАдв ответника има право на разноски. В тази насока от ищците е направено
възражение, че не са налице предпоставки за оказване на безплатна правна помощ по
чл. 38, ал. 2 т. 3, предл. 2 ЗАдв. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от
кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ, като е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие,
в който да посочи, че представителството се осъществява безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 ЗАдв, като не е нужно да доказва обстоятелството, че *******. В
този смисъл Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т.
о.
Като взе предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в момента с изменено заглавие НАРЕДБА за възнаграждения за
адвокатска работа), вида на предявените искове, общото процесуално
представителство от един адвокат, материалния интерес, приемането само на писмени
доказателства и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024
г., съдът намира, че адвокатско възнаграждение следва да бъде определено на сумата
от 6 000 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. Х., ЕГН ********** и Т. А. Х., ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. *****, ул. ***** срещу В. К. К., ЕГН **********,
адрес: ***** искове за ОСЪЖДАНЕ на В. К. К., да заплати на А. Х. Х. и Т. А. Х.,
сумата от 300 000.00 лева– обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в ***** с адрес: гр. *****, ул. ***** и сумата от по 30 000.00 лева-
обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания и двете в
следствие на невярно отразяване на обстоятелства в две съобщения за връчване на
съдебен акт на Административен съд- Пловдив, извършено на 14.06.2022 г. по ч.адм.д.
№ 1446/2022 г.
ОСЪЖДА А. Х. Х., ЕГН ********** и Т. А. Х., ЕГН **********, да заплатят
на адв. С. Ж. П., АК-*****, със служебен адрес – гр. *****, сумата от 6000.00 лева-
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. К. К. по
производството.
4
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5