РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Павликени, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20214140200236 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Н. З. Г., ЕГН ********** от с. Г., ул. „***” №
***, депозирана чрез адв. И.Д. от ***, с адрес за връчване на съобщения и
призовки гр. В. Т., ул. „***” № *** срещу Наказателно постановление (НП) №
21-0311-000094 от 18.03.2021 г. на Началник на РУ към ОДМВР - В. Т., РУ -
П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) са наложени на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 (десет) лева. Навежда
подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и моли неговата
отмяна.
Въззиваемата страна – РУ - П. - редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание, становище не ангажира.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно
провери правилността на издаденото НП, намира за установено:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от
наказаното лице - надлежна страна, чрез редовно упълномощен представител.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за
този извод са следните:
На 18.02.2021 г. св. А.Х., в присъствието на св. С.С. – двамата
служители на РУ и на жалбоподателя съставил против последния приложения
Акт за установяване на административно нарушение № бл. *** за това, че
„движейки се по ул. „***“ при навлизане в кръстовището с ул. „***“ в посока
центъра на град П., Г. управлява лек автомобил „Мерцедес“ модел „***",
собственост на З. Н. Г. с ЕГН **********, като използва пътища за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в форсиране на
двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасянето на задната част
на МПС по посоката си на движение, само надясно, след това продължава
направо по ул. „***“, като с тези си действия застрашава останалите
участници в движението. Г. не носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него.“
Поводът за спирането и съставянето на горния акт, според показанията
на св. Х. и С. бил начинът, по който бил управляван автомобила и който Х.
бил описал и квалифицирал като нарушения по чл. 104Б, т. 2 и чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който отказал да го
подпише.
Гореизложените фактически положения съдът възприе от приложения
АУАН, Наказателно постановление, Заповеди на Министъра на вътрешните
работи и други писмени доказателства.
От събраните по делото гласни доказателства под формата на показания
на актосъставителя и свидетеля при констатиране нарушението и съставяне
на АУАН мястото, датата и часът на вмененото нарушение се потвърждават.
Твърдят служебния автомобил да е оборудван с техническо средство –
видеокамера, което пък се отрича от ответник жалба – изисканите справки.
В съдебно заседание свидетелят при режим на довеждане А. Г. дава
показания, от които се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, но без да извършва описаното в АУАН и НП, т.е. без да
е извършвал „дрифт“ и се е движел в колона. Потвърждава проверката на
полицейските органи, както и дава данни за евентуална заинтересованост на
един от свидетелите, служители на РУ.
С обжалваното НП, издадено въз основа на горния акт за установяване
на административно нарушение и приповтарящо приетата в него фактическа
обстановка са наложени на Г. горните наказания.
Установява се от изисканите доказателства материалната
компетентност на АНО и актосъставител.
Относно нарушението посочено в точка първа на НП -
жалбоподателят е обвинен в нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е
предвиден конкретен състав на административно-наказателна отговорност в
чл. 175А, ал.1, предл. трето от същия закон, а именно на водачите на МПС е
2
забранено да използват пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, а за нарушаване на тази забрана са предвидени кумулативни
административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Под този състав на
административно нарушение е подведено следното поведение на водача: не
използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари,
а го използва с цел извършване на форсиране на двигателя, приплъзване на
задни моторни колела и поднасяне на задната част на МПС, с което
застрашава останалите участници в движението, т.е. става реална
предпоставка за ПТП с останалите участници в движението.
Съставът на административното нарушение по чл. 175А, ал. 1, предл.
трето от ЗДвП не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП
с останалите участници с движението, поради което се налага извод за
противоречие между правно и фактическо обвинение и това е така защото
описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП
поведение на водача на МПС, като такова, създаващо опасност за останалите
участници в движението, сочи на нарушаване на забраната по чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, което нарушение обаче не се субсумира в
административнонаказателния състав на чл. 175А от същия закон. Така
констатираното нарушение се явява такова, препятстващо правото на защита
и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания.
Извън изложеното вмененото нарушение, според настоящия състав се
явява и недоказано - в тежест на наказващия орган е да установи и докаже
при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. Съгласно
мотивите на оспорения акт нарушението на закона представлява неизползване
на пътя по неговото предназначение за превоз на хора и товари чрез
демонстративно управление – т.нар. дрифт.
На първо място, следва да се отбележи, че от
административнонаказващия орган не е предоставено изисканото
доказателство за констатираното нарушение под формата на видео запис.
След като липсват безспорни доказателства за начина на движението на
автомобила в конкретния ден и час, то съставът на твърдяно административно
нарушение не е доказан и това при данни за евентуална заинтересованост на
св. С.. Свидетелските показания на св. Х. и С. сочат, че на процесната дата и
място жалбоподателя управлява по посочения начин, но тези показания освен,
че са взаимно противоречащи по отношение място, начин на управление и
отстояние между служебния автомобил и управлявания от Г., но и не
установяват целта и причината за извършването на описаните маневри. Не са
установени и съответно не се сочат пътна настилка, атмосферни условия (м.
февруари) и състояние на гумите, поради което следва да се приеме да
липсват доказателства, че това управление е случайно, поради неопитност
или вследствие внезапно възникнали технически проблеми. Твърдените да са
направени от свидетелите снимки също случайно се оказа да не могат да
3
бъдат представени по делото – отговорът на РУ.
За ангажирането на административно наказателната отговорност не е
достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо
реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.
Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а
не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна
обстановка. Приплъзването на автомобила при извършване на завой би могло
да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в
кръстовище и предприемане на завой на ляво, и несъобразяване с вмененото с
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди.
Настоящият състав излага и довод, че за ангажирането на
административнонаказателната отговорност не е достатъчно
предположението на органите на полицията, а е необходимо реално
осъществяване на признаците на състава на това нарушение, но по
административнонаказателната преписка, а и в съдебно заседание безспорни
доказателства за това не са събрани. Изводите на съда за съставомерност на
деянието не могат да почиват на предположения, а на безспорно доказани
факти.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено в
тази му част, като незаконосъобразно.
Относно нарушението посочено в точка втора на НП:
Безпротиворечиво – в практиката и доктрината, се приема, че актът за
установяване на административно нарушение няма презумптивна
доказателствена сила – така Постановление № 10 на Върховния съд от 1973
г., т.7 и съответно в производството пред районния съд, за да се ангажира
административно-наказателна отговорност на привлеченото лице е
необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената
тежест да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона
доказателства, че претендираното административно нарушение е извършено
от соченото за нарушител лице. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична
разпоредба по този въпрос, а чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на
НПК. В този случай е приложим чл. 14, ал. 2 НПК, при което положение
посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.
Изхождайки от горното и като съобрази, че за това нарушения не се
ангажираха никакви доказателства – показанията на св. полицаи НП следва да
се отмени и в тая му част – така Решение от 24.06.2009 г. на АдмС – София по
к. н. а. x. д. № 3341/2009 г., 6-ти кас. с-в - “При оформяне на преценката си,
дали да издаде наказателно постановление, въз основа на редовно съставен
АУАН, административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации, установени в акта, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и
в рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.
4
14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила.“ и решение № 42 от 22.03.2010 г. на
АдмС – Ямбол по к. а. н. х. д. № 10/2010 г., 1-ви кас. с-в - „Актовете за
установяване на административни нарушения не се ползват с доказателствена
сила. В тежест на административно-наказващия орган е да ги докаже.“
Предвид изхода на делото и направеното искане в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № 21-0311-000094
от 18.03.2021 г. на Началник на РУ към ОДМВР - В. Т., РУ - П., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – В. Т. да заплати на Н. З. Г., ЕГН ********** от с.
Г., ул. „***” № *** сумата от 500 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Велико Търново в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5