Решение по дело №247/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

МОТИВИ ПО АНД № 247 по описа за 2024 г. на РС-Б.С.

Производството е по реда на чл.376 и сл. от НПК /Глава ХХ VІІІ/.
Обвиняемата Г.М.Г., от град Б.С. обл.В., ул.“С.О.“ № 20а, с ЕГН **********, е
предадена на съд с постановление на Районна прокуратура В. по обвинение по чл.131, ал.1,
т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК затова, че на 14.09.2023г. в гр. Б.С. обл. В., вследствие нанесени
удари с ръка в областта на лицето е причинила на Н.С.Б. от гр.Б.С. обл. В., с който се
намирала във фактическо съпружеско съжителство, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняването на болка, без разстройство на здравето, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие.
Районна Прокуратура гр.В. е внесла постановление от 14.06.2024г. за освобождаване от
наказателна отговорност на лицето за престъплението и налагане на административно
наказание по чл.78а НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - В. излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка,
изложена в постановлението, така и по отношение на правната квалификация на деянието,
като пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание, при приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, а
именно “Глоба” в минимален размер, както и да се присъдят в тежест на обвиняемия
направените по делото разноски. Подробни съображения за това излага в хода на съдебните
прения.
Обвиняемата не се признава за виновна и завява, че не тя е нанесла телесна
повреда на Б. на посочения ден, а той й е нанесъл на нея телесни увреждания.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Г.З., взема становище, че липсват каквито
и да е безспорни доказателства подзащитният й да е извършил деянието. Пледира за
постановяване на решение, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен и да бъде
оправдан изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка:
Обвиняемата Г.М.Г. и пострадалият Н.С.Б. имали взаимоотношения през 2022
година, а през месец февруари 2023 година двамата заживели на семейни начала, в жилище,
находящо се в град Б.С. ул.“Х.К.“ № 49, бл.“Чавдар“, вх.В, ап.2. Двамата не сключили
граждански брак, но от съвместното си съжителство имат едно дете - С.Н. Б., роден на
13.05.2023 година. На 24.06.2023 година двамата се разделили, като обвиняемата Г.Г.
напуснала съвместното им жилище и отишла да живее в дома на своите родители в град
Б.С.. Детето останало в дома на баща си Н.Б., като за него полагал грижи той и неговите
родители-свидетелите С.Б. и М.Б.. Н.Б. свидетелства в показанията си, че опитал да спре Г.,
като я молил да остане, за да отглеждат заедно детето, което било много малко, но тя
отказала и му ударила шамар, и напуснала жилището. От тогава двамата не са се събирали
да живеят заедно, но конфликтите помежду им продължили. Според Б., поведението на Г. се
дължало на това, че тя била ревнива, за което се карала с него. След раздялата им,
конфликтите между Н.Б. и обвиняемата продължили.
Обвиняемата и пострадалият започнали да гледат малолетното дете, като се
редували и го предавали един на друг, а всеки път при предаването на детето имало
скандали между родителите. На 14.09.2023 година пострадалият Н.Б. бил заедно със св. С.Б.
- негов баща, и двамата се качвали по стълбите към апартамента, който обитавали в град
Б.С. като Н.Б. държал в ръце малолетното си дете-С.Б., на 4 месеца. В един момент по
1

стълбите ги настигнала обвиняемата Г.Г.. Пострадалият Б. я помолил да ги остави, но тя
продължила да се движи заедно с тях към апартамента. Когато стигнали вратата на
апартамента и я отворили, за да влязат, Н.Б. отново заявил на Г. да не ходи по тях, че не я
искат в дома си и да напусне. Тогава Г.Г. тръгнала да влиза навътре, като избутала Н.Б. от
вратата, влязла в коридора. Там бил и свидетелят С.Б.. Г. започнала да крещи на Н.Б., за да й
даде детето, което той държал в ръцете си, като замахнала и му ударила шамар през лицето.
Н.Б. подал детето на баща си. След това Г. отново замахнала да удари шамар на Н.Б., като
държала в ръка и мобилния си телефон. Ударила го отново по лицето и изпуснала мобилния
си телефон на пода. В този момент бебето се разплакало. Н.Б. отново приканил Г. да
напусне дома му, но тя отново отказала, поради което той позвънил на телефон 112, за да
съобщи за случилото се и да поиска съдействие за извеждане на Г.Г.. Тя чула разговора и си
тръгнала, като отишла пред заведение в близост до дома на Б.. Там поискала мобилен
телефон от своя позната и от своя страна подала сигнал до РУ Б.С. като заявила, че не й се
дава детето и й е нанесен побой. На мястото пристигнали полицейски служители-
свидетелите Ц.Н.К.П. и М.С.М.-служители на РУ-Б.С.. След като се срещнала с
полицейските служители пред дома на Б., Г. споделила какво е станало и се прибрала в дома
на своите родители. Служителите отишли до дома на Н.Б. и разговаряли с него, като той им
съобщил, че Г. му е посегнала физически и че проблемът е кой ще упражнява правата над
детето и къде ще живее то. След известно време през същия ден пострадалият Н.Б. и
свидетелят С.Б., заедно с полицейски служители, отишли да оставят бебето на майката
Г.М.Г.. Пристигайки пред дома й, отвън излязъл нейният баща – свидетелят М.Г.Т., който
започнал да се кара с Б.и, но полицейските служители успели да успокоят нещата и бебето
било предадено на обвиняемата Габриела Г.. Свидетел на това станала майката на
обвиняемата - свидетелката Г. Г. Г.. Същата вечер, след като се прибрали от дома на
обвиняемата, пострадалият Н.Б. усетил, че е замаян, боляло го главата и му се виело свят.
Същата вечер той посетил Спешен център в град Б.С. където е прегледан и освободен. На
следващия ден - 15.09.2023 година Б. посетил специалист невролог-д-р Ю.С. в МБАЛ Б.С.
където отново бил прегледан и му било назначено лечение, даден и отпуск по болест. На
15.09.2023 година обвиняемата Г.Г. също посетила личния си лекар и с медицинско
направление посетила специалист хирург. Съответно и на двамата са издадени медицински
документи.
След този случай, отношенията им още повече се влошили и двамата имали на
няколко пъти срещи и пререкания, като основният повод за това било - кой ще упражнява
родителските права над малолетното им дете, както и къде ще пребивава същото. На
20.09.2023 година обвиняемата Г.Г. подала молба до РС-Б.С. против св.Н.С.Б. по Закона за
защита от домашно насилие. С Определение от 21.09.2023 година по Гр.Д. №1243/2023
година на РС-Б.С. е издадена Заповед за незабавна защита, с която е забранено на Н.Б. да
доближава Г. и жилището обитавано от нея. По същото гражданско дело има издадена и
Заповед за защита от 07.11.2023 година за срок от 9 месеца. По същото това време
отношенията между страните продължили да ескалират, намесили се социалните служби и
Отдел Закрила на детето, като малолетното дете продължило да се отглежда в дома на С. и
М. Б.и, а родителите - пострадалият Н.Б. и обвиняемата Г.Г., имали режим на срещи с детето
в присъствието на социален работник. Междувременно започнало и гражданско дело за
упражняването на родителските права.
В хода на разследването са назначени и изготвени психолого - психиатрични
експертизи на пострадалия Н.Б. и на обвиняемата Г.Г.. От заключението на ППЕ на Н.Б. се
установява, че той може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, които
са значими за делото. От катамнезното проследяване на казуса е видно, че на фона на едно
тревожно разстройство при Б., в следствие на силно влошените и конфликтни отношения с
Г., към 14.09.2023 година в Б. е настъпила остра психогенна реакция, но не е имало промяна
на съзнанието. Острата психогенна реакция е настъпила от неочакваните и внезапни думи и
2

действия от страна на Г.. Психогенната реакция е отзвучала. Към момента на изследването
при Б. се констатира тревожно разстройство, което е в следствие на силно влошените
отношения с майката на детето му Г.. От заключението на ППЕ на Г.Г. е видно, че тя е в
състояние да се ориентира и да преценява събитията и фактите по делото. Годна е да дава
показания за случилото се, ако желае. Тя е могла да разбира свойството и значението на
извършеното от нея деяние и да ръководи постъпките си към момента на деянието. Няма
данни за състояние на „афект“ при Г. към момента на извършеното деяние.
В хода на разследването по досъдебното производство са назначени и
изготвени Съдебно медицински експертизи. Съгласно заключенията на експертизите: „На
14.09.2023 година Н.Б. е получил травма на лява лицева половина. На същият му е
причинена болка. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието
на твърд тъп предмети по начин, посочен от пострадалия“. „В медицинската документация
на Г.Г. няма описани травматични увреждания, които да могат да бъдат квалифицирани като
телесна повреда по смисъла на Наказателния кодекс“.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените към
досъдебното производство писмени и гласни доказателства. В хода на разследването са
разпитани свидетели, приложени са материали от всички документи, касаещи отношенията
между страните, както и от актовете във връзка с подадени от тях сигнали до РП-В., РУ-Б.С.
ДСП, РС-Б.С. назначени и изготвени са психолого - психиатрични експертизи и съдебно
медицински експертизи, както и приложени медицински документи.
От изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните
правни изводи:
С описаното по-горе деяние, обвиняемата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 от НК, за това, че на
14.09.2023г. в гр. Б.С. обл. В., вследствие нанесени удари с ръка в областта на лицето е
причинила на Н.С.Б. от гр.Б.С. обл. В., с който се намирала във фактическо съпружеско
съжителство, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняването на болка, без
разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.
От обективна страна, с изпълнителното деяние, на пострадалия Н.С.Б. е
нанесена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Същата е била причинена
от обв. Г.М.Г. с нанесени удари с ръка в областта на лицето. Тази телесна повреда е била
нанесена от Г., която се намирала във фактическо съпружеско съжителство с
Б., представлява акт на физическо и психическо насилие извършено спрямо Б..
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемата, в частта, че не е
извършил посоченото деяние, тъй като счита същите за защитна версия. Това твърдение не
се доказва и се явява изолирано, тъй като се опровергава от останалия събран по делото
доказателствен материал. Опровергават се от показанията на свидетелите С. и М. Б.и –
очевидци на деянието, дали показания след разясняване на наказателната отговорност, както
и на пострадалия, които съдът кредитира. Тези показания съдът кредитира, тъй като същите
са последователни, логични и кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото
– косвените показания на полицейските служители, отзовали се на получен сигнал,
приложените медицински документи и съдебно-медицинските експертизи.
При определяне вида и размера на административното наказание, съдът
се съобрази с двата принципа на наказателно правната ни система: принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на Закона, за престъплението се
3

предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години.
От доказателствата по делото се установи, че обвиняемата не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност, по реда на
чл. 78А от НК, а също така от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното и като се съобрази правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът
намира, че са налице условията на чл.78А от НК – за извършеното престъпление се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация“,
обвиняемата не е осъждана за престъпления от общ характер, не е освобождавана от
наказателна отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
поради което деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да й се наложи
административно наказание – „глоба”. Същата следва да се определи в границите,
установени в чл. 78а, ал.1, а именно от 1000 лева до 5000 лева.
Съгласно втория принцип - за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди
обществената опасност на деянието и дееца, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, младата
възраст, добрите характеристични данни.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не са налице.
При преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че по отношение на нарушителя е налице превес на
смекчаващите такива. Като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца, както и семейното и материално състояние на обвиняемата, съдът й определи
административно наказание – глоба в минимален размер от 1000 лева.
Съдът присъди на основание чл.189 от НПК в тежест на обвиняемата
направените по делото разноски - да заплати по сметка на ОД на МВР В. направените в хода
на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 1222,83 лв., както и да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС
направените по АН дело разноски в общ размер 182,02лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	39
Дата:	6 декември 2024 г.
Съдия:	Тихомир Иванов Вельовски

Дело:	20241410200247
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 юни 2024 г.

Решение по дело №247/2024 на Районен съд - Бяла Слатина

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите