Решение по дело №2159/2024 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 336
Дата: 17 март 2025 г. (в сила от 22 май 2025 г.)
Съдия: Кристиян Велков Стоилов
Дело: 20241520102159
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Кюстендил, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520102159 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
срещу Г. Х. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Д. Х.“ №**, вх.*, ет.*,
ап.** и К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ №**, иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира признаване за
недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том 1, рег.№ 561, дело №
16 от 29.01.2021г., по описа на нотариус М. М. с № 696 при НК, с район на
действие Pайонен съд - Кюстендил, вписан в Служба по вписванията под вх.
рег.№ 181 от 29.01.2023г., акт № 104, том 1.
В исковата молба се посочва, че „Обединена българска банка“ АД е
кредитор на Г. Х. Г., ЕГН ********** по силата на Договор за потребителски
кредит №20R-L467991 от 14.10.2020г.
С Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г. и
Анекс №1 от 05.05.2023г. към него, „ОББ“ АД е прехвърлило на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания, посочени в Приложение към
договора, включващо и вземанията по процесния договор за кредит. Ищецът е
станал кредитор на първия ответник Г. Х. Г..
Поради неплащане в срок на падежирали вноски, срещу Г. било
образувано заповедно производство при Софийски районен съд, за снабдяване
с изпълнителен лист за вземанията.
На 29.01.2021г., след преустановяване плащанията по отпуснатия
1
кредит, първият ответник Г. Х. Г. дарил на втория ответник и негова майка К.
Н. Г., имот съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том 1,
рег.№ 561, дело № 16 от 29.01.2021г., по описа на нотариус М. М. с № 696 при
НК, с район на действие Pайонен съд - Кюстендил, вписан в Служба по
вписванията под вх. рег.№ 182 от 29.01.2021г., акт № 104, том 1, а именно: 5/12
идеални части от поземлен имот, представляващ дворно място, цялото с площ
от 1026 кв.метра, находящ се в махала „Ш.“ извън село Стр., община Н., при
граници и съседи на имота: път, имот на М. Ст. Г., имот на Д. Н. и имот на
Горско стопанство, ведно с 5/12 идеални части от всички подобрения и
приращения в имота.
Сделката увреждала интереса на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на Г. Х. Г., тъй като длъжникът осъществил правни действия с
цел да намали своето имущество.
Сделката била безвъзмездна и била между майка и син, поради което
била налице и презумпцията за знание от страна на приобретателя за
увреждането.
Продавачът-длъжник целял единствено да изключи имота от
законовата възможност кредиторът да се удовлетвори за вземанията си в
бъдещо изпълнително производство по събиране на кредита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Г. е подала отговор на
исковата молба.
Намира предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението в
исковата молба, че ищцовото дружество е кредитор на първия ответник Г. Г..
Към момента на осъществяване на дарението на процесния имот, ищецът не е
имал качеството на кредитор по отношение на ответника Г..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2020г. ответникът Г. Х. Г. е подал искане в „Обединена
българска банка“ АД за предоставяне на потребителски кредит в размер на 30
000 лева, с брой на месечните анюитетни погасителни вноски - 120. След
одобрение, на 14.10.2020г. е сключен договор за потребителски кредит № 20R-
L467991 между „ОББ“ АД и Г. Г., като на последния е предоставена желаната
сума от 30 000 лева, при срок на договора – 120 месеца, с месечна анюитетна
вноска в размер на 334,10 лева и дата на последната вноска – 05.10.2030г. В
същия ден ответникът Г. е подал искане за усвояване по кредита.
На 29.01.2021г. между Г. Х. Г. и К. Н. Г. (негова майка) е сключен
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 16, том 1, рег.№ 561, дело № 16 от 29.01.2021г.,
по описа на нотариус М. М. с № 696 при НК, с район на действие Pайонен съд
- Кюстендил, вписан в Служба по вписванията под вх. рег.№ 182 от
29.01.2021г., акт № 104, том 1. Предмет на дарението са 5/12 идеални части от
поземлен имот, представляващ дворно място, целия с площ от 1026 кв.метра,
2
находящ се в махала „Ш.“ извън ПУП на село Стр., община Н., при граници и
съседи на имота: път, имот на М. Ст. Г., имот на Д. Н. и имот на Горско
стопанство, ведно с 5/12 идеални части от всички подобрения и приращения в
имота.
На 15.12.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на който „Обединена българска банка” АД прехвърля на
„ЕОС Матрикс” ЕООД вземания от свои длъжници, описани в приложения
№1А и №1Б към договора. На 05.05.2023г. е сключено допълнителното
споразумение (Анекс №1) към договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.12.2021г. В чл.4 от Анекса страните са се договорили, че
вместо да се осъществява частично връщане на покупната цена, цедентът
прехвърля на цесионера още вземания, посочени в приложение №1Б към
Анекса, като прехвърлителния ефект спрямо тези вземания настъпва с
двустранното подписване на допълнителното споразумение от страните.
Видно е, че в приложение №1Б към Анекса и договора е цедирано
вземане по договор с длъжник Г. Х. Г. под №849 в приложението и стойност на
вземането – 33603,01 лева, от която сума главница към 28.04.2023г. – 29768,03
лева и лихва към същата дата – 3834,98 лева.
По делото е представено от ищеца и потвърждение за извършена
цесия на парични вземания от „ОББ“ АД, в което е записано, че на основание
чл.99 от ЗЗД и чл.6.2.3. от договор за цесия от 15.12.2021г., сключен с „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, цедента потвърждава извършената цесия на всички
вземания, посочени в приложенията към договора и че е получил покупната
цена, платена от цесионера.
Налице е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
пълномощник на цедента „ОББ“ АД, адресирано до Г. Х. Г., с което
последният се уведомява, че „Обединена българска банка“ АД е прехвърлила
изцяло вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Не са налице данни, че това
уведомление е достигнало до знанието на адресата си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
твърденията и възраженията на страните, съдът достигна до следните изводи:
Предявен е конститутивен иск, с правно основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД, който в случая е допустим, доколкото видно от изложените съображения
в исковата молба, ищецът е обосновал наличието на правен интерес от водене
на иска, предвид твърденията си, че е кредитор на ответника Г. Г..
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че е кредитор на длъжника-ответник Г.
Г. на твърдяното основание, наличие на увреждащо действие, извършено от
длъжника спрямо кредиторите след придобиването на качеството кредитор,
знание на длъжника за увреждането.
Както се посочи, вземането на цедента е възникнало преди сделката,
за която се твърди, че уврежда кредитора. Със сключването на договора за
3
цесия не е възникнало ново вземане, а вече възникналото се е придобило от
другиго, т.е. е сменило титуляря си. Прехвърлянето на вземане по реда на чл.
99 от ЗЗД поставя въпросите за легитимацията на цедента и цесионера като
кредитори и за времето на възникване на вземането на цесионера. В
настоящият казус, атакуваната с иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД сделка е
сключена на 29.01.2021г., когато вземането на „ОББ“ АД не е било преминало
в патримониума на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, тъй като процесното
вземане е прехвърлено въз основа на сключения анекс към основания договор
за цесия, което се е случило на дата 05.05.2023г. Изложените аргументи
мотивират съдът да приеме, че към момента на разпоредителната сделка -
29.01.2021г., ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цедент) не е имал качеството
кредитор на първия ответник Г. Г.. Въпреки това, съдът съобрази тълкуването,
дадено с ТР №2/2019г. на ОСГТК на ВКС и намери, че цесионерът (и настоящ
ищец) притежава активна материалноправна легитимация да предяви иск по
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, независимо, че увреждащата сделка е сключена след като
е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди
сключването на договора за прехвърляне на вземането, тъй като правото за
обявяване за относително недействителни сделките и действията на
длъжника, които увреждат кредитора, е потестативно право, свързано
единствено с вземането, не и с останалото съдържание на правоотношението
между длъжника и кредитора (цедент).
Без значение се явява и фактът, че ответникът Г. Г. не е уведомен за
осъществената цесия (няма ангажирани доказателства в тази насока), тъй като
в мотивите на тълкувателното решение изрично се сочи, че искът по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника характер,
поради което обективното знание на същия, че дължи, независимо кому, е
достатъчно, след като и за настъпване на правните последици на цесията, в
отношенията цедент-цесионер (за правоприемството помежду им) знанието на
длъжника е ирелевантно.
Относно следващата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
увреждащо действие, извършено от длъжника спрямо кредиторите,
настоящият състав счита, че същото е налице, тъй като от обективиращия
процесната сделка нотариален акт се установява, че ответниците са сключили
договор за дарение на недвижим имот, с който Г. Г. е намалил имущественото
си състояние, тъй като не е получил насрещна престация по него и по този
начин се препятства удовлетворяването на кредитора. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Именно поради това възниква и необходимостта от предявяването
на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – кредиторът да се удовлетвори от
имуществото, предмет на разпоредителната сделка.
Правният интерес от водене на този иск отпада с удовлетворяването
на кредитора. В случая ответникът не доказа, че е удовлетворил ищеца.
4
По делото е установен и субективният елемент от фактическия състав
на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – знание за увреждане от длъжника.
Последното произтича от факта на съществуването на задължение на
длъжника, което не е изпълнено. Знанието на другия ответник – К. Г. и
нейната добросъвестност не подлежат на доказване, доколкото по делото е
безспорно установено, че същата е майка (възходящ) на ответника Г. Г. (факт,
неоспорен от страните) и в тази връзка чл. 135, ал. 3 от ЗЗД изрично
предвижда, че знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Същевременно следва да се вземе предвид и обстоятелството, че предмет на
настоящия иск е безвъзмездна сделка, по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от
ЗЗД. В тази хипотеза добросъвестността на ответника К. Г. е ирелевантна,
доколкото законодателят изрично е предпочел интереса на кредитора пред
този на добросъвестното трето лице, което, получавайки имуществена облага,
не е предоставило насрещна престация (Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК).
Между страните няма спор, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по сключения от него договор за потребителски кредит.
С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен, поради което
следва да се признае за недействителен по отношение на ищеца договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16,
том 1, рег.№ 561, дело № 16 от 29.01.2021г., по описа на нотариус М. М. № 696
при НК, с район на действие Pайонен съд - Кюстендил, вписан в Служба по
вписванията под вх. рег.№ 182 от 29.01.2021г., акт № 104, том 1.
Неоснователно е възражението на ответника К. Г., че ищцовото дружество не
е кредитор на първия ответник, тъй като това не било съдебно установено, тъй
като предмет на настоящото производство не е установяване на вземането,
като изрично в ТР №2/2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че изследването
на въпроса за размер, период и основание на вземанията, въз основа на които
ищецът се легитимира като кредитор, не могат да бъдат предмет на
настоящото производство.
Същевременно следва да се посочи, че длъжникът Г. Г. може да се
освободи от последиците на обявяването на относителна недействителност на
договора за дарение като плати доброволно дълга си.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски възниква за ищеца, като в негова полза следва да се присъди сумата
от 60 лева – заплатени държавни такси. По делото няма представени други
доказателства за осъществени съдебни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за относително недействителeн, на основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД, по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в
гр. С., ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П. К.“ № **, договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 16, том 1, рег.№ 561, дело №
16 от 29.01.2021г., по описа на нотариус М. М. с № 696 при НК, с район на
действие Pайонен съд - Кюстендил, вписан в Служба по вписванията под вх.
рег.№ 182 от 29.01.2021г., акт № 104, том 1, с който Г. Х. Г., ЕГН **********, с
адрес в гр. С., ул. „Д. Х.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**е дарил на К. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ №** притежаваните от него 5/12 идеални
части от поземлен имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1026
кв.метра, находящ се в махала „Ш.“ извън ПУП на село Стр., община Н., при
граници и съседи на имота: път, имот на М. Ст. Г., имот на Д. Н. и имот на
Горско стопанство, ведно с 5/12 идеални части от всички подобрения и
приращения в имота.
ОСЪЖДА Г. Х. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Д. Х.“ №**,
вх.*, ет.*, ап.** и К. Н. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ №**, да
заплатят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. С., ж.к. „М.
д.“, ул. „Р. П. К.“ № **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на
60,00 (шестдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

6