МОТИВИ по НОХД № 798 по описа на Карловски районен съд
за 2015 година
Районна прокуратура – К. е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Л.Н.Б. за това, че за периода от месец август 2014г.
до месец септември 2015г., включително, в с. Д., обл. П., след като е осъден с
влязло в законна сила на 10.07.2013г. Решение № 540/10.07.2013г. по гр. д. №
791/2013г. по описа на Районен съд гр. К.,
да издържа свой низходящ – детето си Н.Л.Б., ЕГН **********, родено от брака
му с Т.Х.С., ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на две и повече месечни вноски, а именно: 14 /четиринадесет/ месечни
вноски по 80,00лв. /осемдесет лева/ или на обща стойност за посочения период
1120,00 лв. /хиляда сто и двадесет лева/ - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
К. пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, като на основание чл. 183 ал. 3 от НК не му се налага
наказание, тъй като е заплатил сумата по обвинението.
Подсъдимият Б. на основание чл. 371 т.
2 от НПК доброволно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал. 3 от НПК съдът е обявил, че ще
ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия–
адвокат Шипкалиев поддържа самопризнанието на подзащитния си. Моли съда да приложи
привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК.
По делото не са конституирани
граждански ищци и частни обвинители.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и
чл. 373 ал. 2 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието
на подсъдимия, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
протоколи за разпит на подсъдимия и свидетелите Н.Л.Б. и Т.Х.С., дадени на
досъдебното производство, справка от УИС на Прокуратурата на Република
България, заверен препис от решение № 540/10.07.2013г. по гр. дело № 791/2013г.
по описа на КРС, влязло в законна сила на 10.07.2013г., удостоверение за
раждане, справка от Община К. изх. №
66-00-144/06.07.2015г., справка от РП К. от 02.07.2015г., постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 04.09.2014г., справка от ТД на
НАП П. изх. № 13-00-985/13.07.2015г.,
ведно със справка актуално
състояние трудови договори, справка от регионална база КАТ, протокол за
предупреждение, справка от Служба по вписвания, справка по лице от Служба по
вписвания, справка от Централна база КАТ, характеристична справка и справка за
съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият Л.Н.Б., ЕГН ********** е роден на ***г***.
Българин е и е български гражданин. Със средно образование е и работи като общ
работник в „А.“ ЕООД – гр. Х.. Разведен е и не е осъждан. Към инкриминирания период не е ползвал
привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК.
На 19.05.1991г. подсъдимият Б. и свидетелката Т.С.
сключили граждански брак, през време на който им се родили три деца.
Впоследствие отношенията между съпрузите се влошили и с решение № 540 по гр.
дело № 791/2013г. по описа на Районен съд – гр. К., влязло в законна сила на
10.07.2013г., бракът между тях бил прекратен. Със съдебното решение съдът
утвърдил постигнатото между двамата съпрузи споразумение, с което те доброволно
уредили всички имуществени и лични отношения помежду си. Към момента на развода
две от децата им били навършили пълнолетие, а роденият на ***г. Н.Л.Б. тогава
/и понастоящем/ бил непълнолетен. Родителските права били предоставени на свидетелката
С., а подсъдимият Б. бил осъден да заплаща на детето Н.Б. чрез неговата майка и
законен представител издръжка в размер на 80,00 лева месечно, като бил
определен и режим на лични отношения на бащата с детето. След влизане на
съдебното решение в сила плащал редовно дължимата издръжка. Това той правел до
месец юли 2014г., включително, след което преустановил плащанията си. От месец август 2014г. до привличането му в
качеството на обвиняем на 02.10.2015г. по настоящото досъдебно производство,
той не изпълнил задължението си в размер на общо 14 месечни вноски, равняващи
се на 1120 лева.
Според справка от ТД на НАП – П., подсъдимият не е
работил по трудов договор през инкриминирания период.
Към 03.07.2015г. на името на подсъдимия имало
регистрирани два леки автомобила – л. а. марка «Москвич», модел «408» с рег.
№РВ 5839 АА /бракуван/ и л. а. марка «Форд», модел «Ескорт» с рег. №РВ 6423 АХ.
Според справка от Служба по вписванията – гр. К., на името на подсъдимия не са открити
вписвания за периода от 1999г. до момента на изготвяне на справката.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно и категорично
установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 372 ал.4 от НПК, като на базата на
тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния
акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите.
Показанията им съдът възприема като логични, последователни и в съответствие и
в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприема обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство, доколкото същите са в съответствие с кредитираните от
съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на
цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и
писмени доказателства.
В рамките на събрания доказателствен материал не се
установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен
от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на
характеризиращите деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.
В съдебно заседание подсъдимият твърди, че е внесъл цялата
сума по обвинението. Това обстоятелство потвърдиха пред съда пострадалия лично
и със съгласието на неговата майка Т.С..
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Това означава,
че за времето от присъждането й до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, осъденият
родител трябва да изпълнява това си задължение, от което не може да бъде
освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не
е заплатил присъдената ежемесечна издръжка за ненавършилото си пълнолетие дете,
а през този период за всичките нужди и потребности на децата се е грижела
майката.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите, поради това обуславя
специфичния режим на задължението, а и наказателна отговорност при съотв.
неизпълнение на постановеното решение по присъждане на издръжката.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183 ал. 1 НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Подсъдимият е знаел
че не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката и по този начин
нарушава влязло в сила съдебно решение. Затова съдът го призна за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния
акт.
Съдът обаче счита, че на подсъдимия не следва да бъде
налагано наказание за извършеното от него престъпление съгласно чл. 183 ал. 3
от НК. Същият след приключване на досъдебното производство е внесъл сумата от 1120лв.,
които покриват задължението за издръжка за инкриминирания период. Тъй като по
делото е установено, че за детето не са настъпили други вредни последици, освен
тези от деянието и същото е било обгрижвано от неговата майка, подсъдимият може да се ползва от
привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК, на основание на която именно съдът не му
наложи наказание за извършеното от него престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
О.М.