№ 80
гр. Монтана, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221630200307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200026/ 24.02.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „С.П.” ООД със седалище и адрес на
управление град София, представлявано от управителя Д.Д.В. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00
(пет хиляди) лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа, че АУАН е
съставен в негово отсъствие, поради което е нарушено правото му на защита.
На следващо място твърди, че нарушението, което му е вменено е
несъставомерно, а издаденото НП е издадено при липса на компетентност.
Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП, както и при
тяхното връчване, са допуснати съществени процесуални нарушения.
Допуснато е нарушение на чл.27 ЗАНН, като наложената санкция е
прекомерно завишена по размер. Заявява подробни доводи и съображения в
жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана
по същество се явява частично основателна.
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка по документи на 11.01.2022г. по спазване на
трудовото законодателство, административно наказващия орган е
констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в
атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 25.01.2022г. Административнонаказващия
орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. №
22001971/13.01.2022г., като е поканил управителя да се яви за съставяне на
АУАН в Дирекция ИТ гр.Монтана на 24.01.2022г. в 14.00 часа, същата е
получена в дружеството на 17.01.2022г. от управителя. На определената дата
не се явява представител на дружеството, като не се сочат и уважителни
причини за неявяването. Поради, което и административно наказващия орган
е приложил разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ. АУАН е получен лично от
представител на дружеството на 27.01.2022 г. /видно от известието за
доставяне/ на л.17 от делото.
В срокът по чл.44 от ЗАНН няма подадени писмени възражения по така
съставения АУАН и приложени допълнителни доказателства. Не е нарушено
по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с
2
подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита,
разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените
в ЗАНН способи за защита.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че при извършена проверка по документи на 11.01.2022 г. по
спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата
страна за обект, офис Монтана, находящ се в гр.Монтана, ул. Любен
Каравелов №11, обект на „С.П.” ООД гр.София, се констатирало, че
дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Д.Д.В., видно
от представените трудови договори и платежни фишове за м.октомври 2021г.
за лицата Д.С.М. и В.И.К., както и разписка на Изипей от 23.12.2021г., не е
изпълнило даденото с Протокол от предишна проверка от 26.11.2021г.
задължително предписание „да изплаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа, за съответния месец на всички лица назначени в
дружеството, пропорционално на отработеното работно време, съгласно
договорената периодичност на трудовите договори. Посочено е основание
чл.128, т.2 КТ вр. с чл.270, ал.3 от КТ. Срокът за изпълнение е 15.12.2021г.
Протоколът за извършена предишна проверка е връчен лично на управителя
на дружеството ДД.В., на 26.11.2021г.
От гласните показания на разпитаните свидетели М.Т., П.А. и С.Ш. се
установява, че при извършената от тях проверка по документи работодателят
не е спазил договорената периодичност на изплащане на трудовото
възнаграждение и е изплатил същите със закъснение, като по този начин не е
спазил задължително предписание на контролния орган, дадено с протокол от
предишна проверка, редовно връчен на управителя на дружеството.
Съдът кредитира твърденията на свидетелите, тъй като същите са
непосредствени участници в извършването на проверката и предават личните
си впечатления, както и кореспондират с останалите доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ задължителното
предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се
отправят към работодателя или определени длъжностни лица в
предприятието, в чийто кръг на служебни задължения е допуснато нарушение
на трудовото законодателство. Със задължителните предписания се посочват
3
допуснатите и констатирани нарушения от работодателя, като се дава срок от
контролните органи за отстраняването им.
По категоричен начин, както от гласните, така и от приложените
писмени доказателства – трудови договори на лицата Д.М. и В.К., както и
платежни фишове за м.октомври 2021г., се установи, че въпреки дадените
задължителни предписания, нарушението не е отстранено и трудовите
възнаграждения не са изплатени съгласно договорената периодичност, а със
закъснение.
Посоченото предписание в Протокол за проверка от 26.11.2021г.
представлява принудителна административна мярка, която е влязла в сила – в
тази насока липсват доказателства за нейното оспорване по административен
или съдебен ред.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 5 000.00 лева, явяващ се
от минималния към средния установен в закона, предвид цялостните
параметри, несъмнено отчитайки индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил
наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Тежестта на
нарушението в случая е по- висока, понеже се касае за бездействие от страна
на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, свързано с конституционно закрепеното право на работника
или служителя за престиране на труд, както и заплащане на уговореното
трудово възнаграждение, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и служителите.
В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването
на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, поради което и не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно - ведомствената принадлежност на актосъставителите
4
съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
В случая процесното е издадено от компетентен орган, Директора на Д
„ИТ” гр.Монтана, оправомощен със заповед на Изпълнителния Директор от
16.02.2022г., както и по силата на Устройствения правилник на ИА ГИТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не
се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществяват, както от обективна, така и от субективна страна състава на
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ е
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от
соченото за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция” по реда и условията
на чл.415, ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление изцяло, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 д от ЗАНН
жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 т.5 вр. с ал.9
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200026/
24.02.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „С.П.”
ООД със седалище и адрес на управление град София, бул.Ч.В. №73,
представлявано от управителя Д.Д.В., е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5 000.00 (пет хиляди) лева на
5
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „С.П.” ООД със седалище и адрес на управление град София,
бул.Ч.В. №73, представлявано от управителя Д.Д.В. да ЗАПЛАТИ на
Дирекция „ИТ” – гр.Монтана на основание чл.63д от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава 12 от
АПК, на основанията предвидени в НПК, пред АС-гр.Монтана в 14-дневен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6