№ 983
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110118245 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. С.
ул. „Х.” бл. 59, вх.А, ет.2, ап.4 срещу ЗДБИ........ със седалище и адрес гр. С. р-н "Л.",
ул."Д.Б." № 87 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 2395лева /след допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з./,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на „Х.С. 3 ДР" с peг. № У
....... АМ, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 21.01.2021г. в гр. Варна по вина на
водача на л.а. „Т.“ с peг. № В ........ СА, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», вкл. следните увреждания – облицовка задна броня с отвори за
датчици за парктроник, спойлер задна броня, основа задна броня, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. „Х.С. 3 ДР" с peг. № У ....... АМ. На 21.01.2021г. в гр. Варна, на бул.
„Н.Б." е възникнало ПТП, като при извършване на маневра обратен завой, л.а. „Х.С. 3 ДР" с
peг. № У....... АМ е ударен отзад, от движещия се зад него лек автомобил „Т." с peг. № В
........ СА, който също е извършвал маневра обратен завой. За инцидента е съставен и
подписан двустранен протокол, от който е видно че виновен за настъпване на ПТП е лек
автомобил „Т." с peг. №В ........ СА, както и че за посочения автомобил е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество ЗД „Б.И.С."
АД съгласно полица №BG/02/120001757462, която е била действаща към датата на
възникване на ПТП. Вследствие на възникналото ПТП са налице увреждания по лек
автомобил „Х.С. 3 ДР" с peг. № У ....... АМ, собственост на ищеца. Поради това лекия
автомобил е представен за оглед пред застрахователната компания на виновния водач -
ЗД„Б.И.С." АД, за образуване на щета, оглед на автомобила и изплащане на дължимото се
застрахователно обезщетение. На 21.01.2021г. е депозирано уведомление за щета в
застрахователната компания. Образувана е застрахователна щета № ********** и е
извършен оглед на автомобила от застрахователя, като се установяват следните увреждания
по автомобила: облицовка задна броня с отвори за датчици парктроник, която е посочена с
1
тежка степен на деформация и за боядисване и датчик парктроник заден десен вътрешен,
който е посочен за подмяна. Посочено е в описа на щетата, че следва да се извърши и
допълнителен оглед на уврежданията по автомобила, като ищеца твърди че такъв не е
извършен. На 23.04.2021г. по посочена от ищцата банкова сметка, от страна на ответното
дружество ЗД „Б.И.С." АД по застрахователна щета № ********** е заплатена сума в
размер на 198,59лв., след което ищцата е посетила специализиран сервиз на територията на
гр. Варна, за да бъде извършен ремонт на същата. Експерти на автосервиза са установили, че
не е възможно да бъде извършен ремонт на задната броня, като това се дължи на факта, че
вследствие на ПТП, освен видимите щети по задната броня, описани от експерти на
ответното дружество, като тежка степен на деформация, са налични и увреждания по
закачването на увредения детайл, които са невидими при оглед на увредения детайл на
автомобила без демонтаж. Предвид на това на 15.06.2021г. е депозирано искане за
извършване на допълнителен оглед на увредените части на автомобила по застрахователна
щета № **********. На 05.07.2021г. от страна на служители на ответното дружество е
извършен допълнителен оглед на лекия автомобил по застрахователна щета №**********.
Извършен е демонтаж на задната броня и съгласно заключението на експерта на
застрахователя е, че са налице следните увреждания по автомобила: облицовка задна броня
с отвори за датчици за парктроник, която е посочена за подмяна и боядисване; спойлер задна
броня, който е посочен с лека степен на деформация и за боядисване; основа задна броня,
която е посочена за подмяна и боядисване. След извършения допълнителен оглед, не
последвало допълнително заплащане на застрахователно обезщетение. Представител на
ищцата бил информиран при посещение в представителството на застрахователната
компания в гр. Варна, че с изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователната
щета е приключена и няма да бъде извършено плащане на допълнително застрахователно
обезщетение. Ищецът твърди, че след извършено проучване сред сервизи в гр. Варна за
стойността на ремонта, необходим да бъдат отстранени щетите по автомобила - облицовка
задна броня с отвори за датчици за парктроник; спойлер задна броня; основа задна броня -
ищцата е установила, че необходимата сума е по-голяма от размера на изплатеното
застрахователно обезщетение. Средната пазарна стойност за отстраняване на щетите е в
размер на 1 480лв., при заплатена от страна на застрахователната компания сума в размер на
198,59лв., като е налице разлика в размер от 1280лв. Ето защо, понастоящем претендира
застрахователно обезщетение в този размер, действително необходим по възстановяване
автомобила в състоянието от преди, като сумата заявява в частичен размер, ведно със
законната лихва считано от считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението. Искането е за уважаване на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва по основание и размер. Оспорва се механизмът на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Единственото доказателство за механизма, което ангажира ищеца е
съставения по случая Двустранен констативен протокол за ПТП от 21.01.2021г., който не се
ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства, причини и схема за
ПТП", доколкото същият представлява частен документ без официална удостоверителна
сила. Оспорва се вината и противоправното деяние на водача на лек автомобил „Т. А." с peг.
№ В........СА, описани в представения Протокол за ПТП като, предвид функционалната
обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по
полица „Гражданска отговорност", ответникът оспорва да е налице осъществен деликтен
фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца за настъпилото ПТП. Ответникът твърди още, че е
направил три калкулации на щетата и е определил и изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 434.36лева, като счита, че изплатеното застрахователно
2
обезщетение напълно покрива разходите за възстановяване на процесния автомобил и че
претендираната с исковата молба сума в размер на 1280лева не отговаря на действителната
стойност на причинените щети, а силно завишена. На последно място, ответникът оспорва
увреденото процесно МПС „Х.С." с pег. № У.......АМ да е било в добро състояние и без щети
преди настъпването на ПТП. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В о.с.з. исковата молба се поддържа от пр. представител на ищеца. Ответникът не се
представлява, депозирал е писмено становище, с което поддържа отговора си.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл.380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се
извърши плащането. Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между собственика на л.а. „Т.“ с peг. № В ........ СА и ответника е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност»; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 21.01.2021г. ПТП с
участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, в резултат на което л.а
„Х.С. 3 ДР" с peг. № У ....... АМ е увреден, за което ответникът е уведомен и е изготвил опис
по щета; че по образуваната щета застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 198,59лв.
Страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право и следва да
се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск, като собственик на
увреденото МПС.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
От приетите писмени доказателства се установява следното: На 21.01.2021г. в гр.
Варна, на бул. „Н.Б." е настъпило ПТП с участието на л.а. „Х.С. 3 ДР" с peг. № У....... АМ и
л.а. „Т.“ с peг. № В ........ СА, последният управляван от водача Р. Г.. Съставен бил
двустранен констативен протокол, в който е документирано, че водачът на л.а. „Т.“ е ударил
в задната част л.а. „Х.С. 3 ДР", при маневра обратен завой. Протоколът е подписан от
двамата участници, като за превозно средство А /виновният/ от водача на застрахования от
ответника автомобил. Описани са видими щети и по двата л.а. На 21.01.2021г. ищецът
уведомил ответника за настъпилото ПТП. Последният извършил оглед и заснемане на
автомобила, след което съставил Опис на щета с № **********/21.01.2021г., като в опис
заключението, били вписани следните увреждания: облицовка задна броня с отвори за
датчици за парктроник, датчик парктроник заден д.вътр и с отбелязана забележка, че
предстои следващ оглед след демонтаж на задна броня. При извършен допълнителен оглед
на лекия автомобилна 05.07.2021г. били описани като щети: облицовка задна броня с отвори
3
за датчици за парктроник, спойлер задна броня и основа задна броня. Ответникът
калкулирал щетата и изплатил на ищеца обезщетение в общ размер от 434,36лева,
последователно с пл. нареждания от 23.04.2021г., 30.07.2021г. и 18.08.2021г.
Ответникът е оспорил механизма на настъпилото ПТП с твърдения, че двустранния
протокол за ПТП няма доказателствена стойност за установените от него факти. С оглед
последиците от инцидента и предвид разпоредбите на чл.123, ал.1 от ЗДв.П вр. с чл.125 от
ЗДв.П не е налице нормативно установено задължение за органите на КАТ да посещават
мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. В този смисъл
съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за ПТП, се
ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на МПС,
който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за
себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се
приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на
застрахователя. Да се приеме противното, респективно да се отрече доказателствената
стойност на двустранния протокол за ПТП, означава да се допусне заобикаляне на
разпоредбата на чл.125, т.7 от ЗДв.П вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДв.П, изискваща при разногласие
между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да се
състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен служителите на
службите за контрол на МВР, след посещение на място. Ето защо следва извода, че
двустранният констативен протокол за ПТП от 21.01.2021г. е годно доказателство за
установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е
вината за настъпването му, в случая на водача на л.а. „Т.“ с peг. № В ........ СА.
Дори да не се възприеме горния извод, анализа на останалите събрани по делото
доказателства сочи, че виновният за процесното ПТП водач е именно лицето управлявало
автомобила, застрахован при ответника. За установяване механизма на настъпване на
произшествието, вида на уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото
са изслушани и приети заключения на назначена първоначална и повторна тройна САТЕ,
както и гласни доказателствени
средства.
По искане на ищеца е разпитан свидетелят Р.А., участник в ПТП - то, като водач на
л.а. „Х.С. 3 ДР“. Показанията й биват кредитирани изцяло относно релевантните за спора
факти. От показанията й става ясно, че докато е била спряла е ударена от др. л.а. Съставили
са двустранен протокол, като водачът на др. л.а. признал, че е виновен.
От значение за спора и установяване механизма на ПТП са показанията и на св. Р. Г.,
разпитан в полза на ответната страна, участник в ПТП, водач на л.а. „Т.“ с peг. № В ........
СА, подписал изготвения двустранен протокол, като виновен за настъпването му.
Показанията му биват кредитирани изцяло относно релевантните за спора факти. От
неговите показания става ясно, че произшествието е настъпило след първоначално изчакване
на знак и последващо потегляне, като той се е блъснал в спрелия пред него л.а. Свидетелят
сочи, че не е имало разногласия затова кой е виновен, като същият се е съгласил, че вината
за настъпилото ПТП е негова.
Съобразно заключението на в.л. В. по първоначалната експертиза инцидентът се е
осъществил на бул. “Н.Б.“, като л.а. „Т.“ с peг. № В ........ СА се е движил зад л.а. „Х.С. 3 ДР
peг. № У....... АМ. В този момент л.а. „Х.С.“ предприема маневра обратен завой, навлизайки
в платното за движение предвидено за извършване на маневра обратен завой. Л.а. „Т.“
навлиза в същото платно за маневра обратен завой, застига и удря намиращия се пред него
л.а. „Х.С. 3 ДР“. За л.а. „Т.“ ударът е в предна лява част , а за л.а. „Х.С. 3 ДР“ – ударът е в
задна дясна част. Всички констатирани увреждания по л.а Х.С. са в причинна връзка с
настъпилото произшествие, като нужната стойност за ремонта по средни пазарни цени е
4
сумата от 2879,71лева. Поради оспорване заключението на това в.л. от ответника, по делото
е изслушано заключение на повторна тройна такава. Заключението на в.л. Д., И. и М. описва
следния механизъм на ПТП: попътен сблъсък между две превозни средства - л.а. Т. и л.а.
Х.С., като последният е бил покой и в това състояние е блъснат от движещия се зад него л.а.
Т.. За л.а. Х.С. ударът е бил в задната му част, като щетите по него са причинени при
застигането му и от предната част на л.а. Т.. Стойността за ремонта по средни пазарни цени
е сумата от 2908,22лева.
По първия спорен въпрос относно механизма на настъпване на ПТП съдът приема
следното: както от показанията на разпитаните свидетели, така и от двете експертни
заключение следва категорично извод, че ПТП е настъпило в гр. Варна, на бул. „Н.Б.", като
л.а. Т. е ударил с предната си част л.а. Х.С., при застигането му. По този въпрос в.л. са
единодушни. Изводите си те са базирали на констатираните увреждания по автомобилите.
Последните са документирани, както в изготвения двустранен протокол, така и в описа на
застрахователя. Тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
въпросното ПТП предвид местоположението им.
Съдът приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Доказателствената
тежест е била на ответника. За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51
ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с ПТП и поведението на
водача за намаляването им. Принципно не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В
случая, от събраните по делото доказателства бе установено, че увреденият л.а е бил
застигнат и ударен в спряло положение, което изключва възможността водачът му да е
възприел опасността, респ. да предприеме адекватни действия по нейното избягване.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице
предпоставките даващи основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите.
С оглед на всичко изложено, съдът констатира, че поведението на водача на
застрахования при ответника л.а. е било противоправно, така както е отбелязано и в
изготвения двустранен констативен протокол за ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима,
тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия
5
закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т.
д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Стойността на труда и материалите нужна за
отстраняване на уврежданията първото в. лице сочи да е по средни пазарни цени на труд,
материали към датата на събитието от 2879,71лева, а в.л. по тройната експертиза, сочат
сумата от 2908,22лева, като всички вещи лица са единодушни, че алтернативни части за
констатираната щета не се предлагат. Доколкото стойностите, определени по двете
експертизи са почти еднакви, то настоящият състав възприема стойността, приета от в.л. по
тройната САТЕ от 2908,22лева, изготвена от три вещи лица. В настоящия случай следва да
се приспадне сумата от сумата от 434,36лева, платено вече застрахователно обезщетение.
Така исковата претенция се явява доказана до заявения размер от 2395лева. Исковата
сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба - 22.12.2021г. до окончателното изплащане на определеното обезщетение,
така както е било поискано.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира 96лева - за
платена ДТ и 100лева - депозит на вещо лице. Претендира се и адв. възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал. 1 т. 3 ЗАдв. На основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 и т.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът
определя адв. възнаграждение в размер на 1040лева. Направено е бланкетно възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно предвид, че същото се явява
минималното такова, съгласно разпоредбата на чл. ал. 2, т. 2 и т.9, от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения. Предвид изхода на спора, разноските в общ
размер от 1236лева следва да се поемат в цялост от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.С.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр. С. р-н "Л.",
ул."Д.Б." № 87 ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. В., ЕГН ********** с адрес гр. С. ул. „Х.” бл. 59,
вх.А, ет.2, ап.4 сумата от 2395лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на „Х.С. 3 ДР" с peг. № У ....... АМ, настъпили вследствие на ПТП
реализирано на 21.01.2021г. в гр. Варна по вина на водача на л.а. „Т.“ с peг. № В ........ СА,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», вкл.
следните увреждания – облицовка задна броня с отвори за датчици за парктроник, спойлер
задна броня, основа задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 22.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.С.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. В., ЕГН
********** сумата от 196лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.С.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Р. В. Р. от Варненска
адвокатска колегия, ЕГН ********** с адрес на адвокатската кантора гр.Варна, ул.
Патриарх Евтимий № 11, офис 1, сумата от 1040лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 1 т.2 ЗАдв.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7