№ 457
гр. Разград , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330101099 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.266 ЗЗД
Депозирана е искова молба от Мотор Ойл ООД против „Клио Комерс-ТБ ЕООД, с
която са предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата в
общ размер на 3733,31 лв. представляваща неизплатени главници, законната лихва, както и
сума в общ размер от 217,64лв. лихва за забава. Претендира и за заплащане на направените
разноски. Сочи, че ответното дружество е дългогодишен клиент като в обекта на ищеца са
предлагани услуги и продавани стоки на ответника за периода 30.04.2020г. – 30.06.2020г.,
обективирани в следните фактури: №**********/30.05.2020г., фактура
№**********/30.04.2020г., №**********/30.06.2020г. До момента ответникът не изпълнил
задълженията. Между тях имало споразумение, съгласно което задълженията стават
изискуеми след изтичане на 90 дневен гратисен период, изчакали срок за погасяване, но
въпреки многобройните покани, това не се случило.
Ответникът депозира отговор в срок. Твърди, че искът е изцяло неоснователен,
оспорва получаването на стоките и услугите вписани в процесните фактури. Както, че
представляващия дружеството не е подписал фактурите и не е съгласен с посочените стоки
и услуги и тяхната единична цена. Управителят на дружеството не е уведомяван за
провеждани ремонти на превозни средства и за необходимостта от влагане на резервни
части и извършване на труд по конкретни МПС. Между страните не е подписван договор за
изработка, не е възлагал сервизни поръчки на ищеца в каквато и да било форма. Не е
приемал изпълнена работа от страна на ищеца, поради което не дължи заплащане. Оспорва
представените фактури, като едностранно съставени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по
1
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между страните са съществували договорни
отношения - извършвани услуги във връзка с ремонт, смяна на масла на автомобили на
ответника и продажба на части за тях. В периода 30.04.2020г. – 30.06.2020г., ищецът издал
следните фактури с получател ответника: №**********/30.05.2020г., фактура
№**********/30.04.2020г., №**********/30.06.2020г.
По делото е разпитан по искане на ищеца свид. Е.Р.И.. В показанията си сочи, че
работи в Мотор Ойл от 2005г. като управител на търговския обект – склад за търговия на
едро и дребно с моторни масла и акумулатори и пунктове за обслужване на автомобили със
същите стоки находящ се на ул. Перистър. От 2007 г. работели с фирмата на ответника
тогава била - ЕТ Теодоро Б. Клио Комерс. Начина ни на работа бил един и същ -
обслужвали автомобили на ответника, за което се издавала складова разписка с рег. номер
на автомобила и на края на месеца фактурирали на основа на тези разписки. Представителя
на ответника-К.Е. проверявал дали автомобилите са минали и дали са коректни данните.
Вече не поддържали отношения с тях, тъй като не са заплатили последните 2 издадени
фактури. Последните фактури били за април, май и юни. За процесните фактури от 30.03. ,
30.04. и 30.05.20 г. разбрали, от последната фактура, че нещо се случва, тъй като била
необичайно малка като количество и сума. Обадил се да пита какво се случва, отговорили,
че обслужването го пренасочвали към други фирми. Изчакали 90 дневния срок, който имали
уговорен за отложено плащане и в края на годината изпратили нотариална покана за
задълженията по тези 3 фактури. Лично К.Е. получавал фактурите и ги подписвал. Пред тях
проверявал - стоковите разписки и съобразно тях били изготвени фактурите и сверявали
регистрационните номера на автомобилите. Брандираните автомобили на ответника вървели
от години. Няколко пъти имали автомобили нов внос и лично К.Е. ги носел в базата. Било
свързано с това, че не били регистрирани, но като доказателство, че са техни, т.к. нямали
още надпис на фирмата Клио Комерс. Е. отговарял за транспорта и ако имало просрочие във
фактури на него се обаждал и всички се плащали в срок. За последните фактури също се
обадил на К. преди изпращане на нот.покана и отговора му бил, че Б. е спрял плащанията
към няколко доставчика на услуги включително и на тяхната фирма. Казал, че и към две
русенски фирми е спрял плащанията.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че в счетоводството на ищеца са осчетоводените 3-те процесни фактури и
към датата на заключението не са платени. В счетоводството на Клио комерс били
осчетоводени само двете фактури – фактура 43509/30.04.2020г. и 43990/30.06.2020г., като
фактура № 43752/30.05.2020г., която е осчетоводена в ищеца за продажбата на стоките
описани в нея и услугите не е намерила отражение в счетоводството на ответника. Същият е
ползвал данъчен кредит за двете осчетоводени и отразени в справка-декларация ЗДДС
фактури. Тези две фактури в Клио комерс са неплатени към датата на проверката. В
счетоводството на ищеца процесните фактури са осчетоводени, отразени в дневниците по
2
ЗДДС. Платен е ДДС по 3-те фактури-622,22лв. Общата стойност на неплатените фактури е
3733,31лв. Направила проверка за начина, технологията на придвижване на фактурите до
счетоводството на Клио комерс и говорила със счетоводителите на място - К.Е., който ги
подписвал. Говорили по телефона и в счетоводството обяснили, че в края месеца техния
представител носел фактурите с прикачените разписки и ги давали за плащане и подпис и ги
осчетоводявали.
Ищецът изпратил нотариална покана до ответника на 21.12.2020г., получена на
29.12.2020г., за заплащане на сумите по процесните фактури, като определил 30-дневен срок
от получаването, за заплащането им.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на
облигационни отношения по договор с ответника, предмета и изпълнението на договора,
вида и качеството на извършената работа, приемане на работата от ответника, което от своя
страна поражда задължението на последния за заплащане на уговореното възнаграждение. В
случая действително се установи, че са съществували неформални договорни отношения
между страните. От заключението на вещото лице е видно, че фактура №43509/30.04.20г. и
№43990/30.06.20г. са осчетоводена при ищеца, както и при ответника. Съгласно
константната практика на ВКС вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на търговците, както и отразяването на стойността и в справка декларация по
ЗДДС са обстоятелства, релевантни за установяване възникването на правоотношението, по
повод на което е била съставена, след като съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката. В случая това бе доказано, тъй фактурите са надлежно
осчетоводени при ответната страна, както това, че са подписани от негов представител,
който ги получил, според показанията на св.И.. Което сочи за валидно облигационно
отношение между страните по отношение на предмета на процесните фактури, на обща
стойност 1418,70лв./1303,80+114,90/. Няма данни да са заплатени към момента, поради
което сумите са дължими. По отношение на фактура № 43752/30.05.20г., на стойност
2314,61лв., която е осчетоводена при ищеца за продажбата на стоките посочени в нея и
услугите и не е намерила отражение в счетоводството на ответника: Според показанията на
св. И. представител на ответника получавал лично фактурите и ги подписвал. В случая
същата както и другите две фактури, носят подпис от същия представител на ответника-
К.Е., който не е оспорен. Не е оспорена по някакъв начин и сумата по тази фактура,
посочена и в изпратената до ответника нотариална покана, която същият лично е получил.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа
възниква след приемането и, а в случая това е сторено, тъй като няма доказателства за
обратното. Съгласно чл.264 ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, а съгласно ал.2 – при приемането трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно или некачествено изпълнение, освен ако се
касае за недостатъци, които при обикновен преглед не могат да бъдат открити, или се появят
3
по-късно, т.нар. скрити недостатъци. Ако не се направят възражения работата се счита за
приета, по смисъла на чл.264 ал.3 от ЗЗД. В случая трите фактури са били подписани от
представител на ответника, а двете от тях и надлежно осчетоводени, поради което намира,
че се доказа, че работата е приета от ответника. Същият не е направил възражения за
неправилно изпълнение, не е отговорил нито оспорвал това и след получаване на
нотариалната покана на 29.12.2020г., поради което възниква задължението за заплащането
им. Предвид изложеното претенцията за главница по трите фактури в общ размер на 3733,31
изчислена и от вещото лице е доказана. С оглед на уважаване на главния иск, е основателен
и акцесорният, тъй като след изтичане на 90 дни от падежа на всяка фактура, същите не са
заплатени, ответникът е изпаднал в забава, т.е. от 31.08.2020г. по фактура
№43752/30.05.20г., от 31.07.2020г. по фактура №№43509/30.04.20г. и от 01.10.2020г. по
фактура №43990/30.06.20г. всички до 18.03.2021г., които са в претендираните от ищеца
размери /изчислени с електронен калкулатор/
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в общ размер на 875,31лв. както и направените разноски по ч.гр.д.№595/2021г. на
РС Разград в размер на 84,02лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Клио Комерс-ТБ“ ЕООД,
ЕИК203570114, седалище и адрес на управление гр.Разград, ул. Ропотамо №5
дължи на „Мотор Ойл“ ООД, ЕИК116563357 седалище и адрес на управление
гр.Разград, ул. Жеравна №106 ап.1 сумата 2314,61лв./две хиляди триста и
четиринадесет лева и шестдесет и една стотинки/ по фактура
№**********/30.05.2020г., сумата 1303,80лв./хиляда триста и три лева и
осемдесет стотинки/ по фактура №00000435509/30.04.2020г., сумата
114,90лв./сто и четиринадесет лева и деветдесет стотинки/ по фактура
№**********/30.06.2020г. ведно със законната лихва от 17.03.2021г. до
изплащането на сумите, както сумата 128,59лв./сто двадесет и осем лева и
петдесет и девет стотинки/ лихва за забава за периода 31.08.2020г. до
18.03.2021г., сумата 83,66лв./осемдесет и три лева и шестдесет и шест
стотинки/ лихва за забава от 31.07.2020г. до 18.03.2021г., сумата 5,39лв./пет
лева и тридесет и девет стотинки/ лихва за забава от 01.10.2020г. до
18.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№595/2021г.
4
по описа на РС Разград
ОСЪЖДА „Клио Комерс-ТБ“ ЕООД, ЕИК203570114, седалище и адрес
на управление гр.Разград, ул. Ропотамо №5 да заплати на „Мотор Ойл“ ООД,
ЕИК116563357 седалище и адрес на управление гр.Разград, ул. Жеравна №106
ап.1 сумата 875,31лв./осемстотин седемдесет и пет лева и тридесет и една
стотинки/ за разноски в настоящото производство, както и сумата
84,02лв./осемдесет и четири лева и две стотинки/ за разноски по ч.гр.д.
№595/2021г. на РС Разград
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5