РЕШЕНИЕ
№ 4290
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. А.а
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20253110106351 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. И. срещу К.Б. ЕООД,
искове с правно основание чл.439 от ГПК съдът, да признае за установено между страните,
че ищцата не дължи следните суми: 3 306,71 лева, представляваща главница по Договор за
кредит от 07.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 14.12.2011г.
до окончателно изплащане на сумата; - 169,30 лева наказателна лихва за времето от
11.08.2011г. до 11.12.2011г.; 125,52 лева просрочена лихва просрочена лихва от 11.08.2011г до
03.10.2011г.; и 72,03 лева разноски, дължими по издаден изпълнителен лист на осн. чл.404,
чл. 405, т.1 и т.2 от ГПК и Заповед №12438/14.12.2011г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №20363/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ти с-в, с който е осъден
наследодателя на ищцата Д.Г.И., ЕГН: ********** да заплати солидарно с Д.П.П., ЕГН:
********** и М.В.Г., ЕГН: **********, и образувано изп.дело № 3161/12г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова №718 от КЧСИ, поради погасяване по давност, на правото на
принудително изпълнение.
Ищцата твърди, че в полза на „П.б.“АД, ЕИК **** е издаден ИЛ на осн.чл. 404,
чл.405, т.1 и т.2 от ГПК и Заповед №12438/14.12.2011г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №20363/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ти с-в, с който са осъдени
солидарно Д.Г.И., ЕГН **********, Д.П.П., ЕГН ********** и М.В.Г., ЕГН ********** да
заплатят на банката сумите от: 3 306,71 /три хиляди триста и шест лева и 71 стотинки/ лева,
представляваща главница по Договор за кредит от 07.05.2008г., ведно със законната лихва от
датата на сезиране на съда - 14.12.2011 г. до окончателно изплащане на сумата; - 169,30 лева
наказателна лихва за времето от 11.08.2011 г. до 11.12.2011г.; на 125,52 лева просрочена
лихва просрочена лихва от 11.08.2011г до 03.10.2011 г.; - 72,03 лева разноски.
В исковата молба се излага, че по молба на „П.б. АД е образувано ИД № 3161/2012г.
по описа ЧСИ Станимира Данова № 718 от КЧСИ за събиране на посочените в ИЛ и
Заповедта за изпълнение суми. В молбата е обективирано искане на взискателя за събиране
1
на дълга, както и да бъдат извършени действия по изпълнение срещу длъжниците. По
делото е извършено проучване имущественото състояние на длъжника, изискани са справки.
На 12.04.2025г. Д.Г.И. почива. Негов единствен наследник е дъщеря му Д. Д. И. за
което е издадена Удостоверение за наследници № АУ036991МЛ от 24.04.2025г. на Община
Варна. След извършена справка в КЧСИ, Д. Д. И. разбира за образуваното ИД № 3161/2012г.
по описа на ЧСИ Станимира Данова №718 от КЧСИ. От горните обстоятелства, произтича
правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Предвид обстоятелството, че по ИД № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира
Данова № 718 от КЧСИ, образувано въз основа на издаден ИЛ и Заповед №
12438/14.12.2011г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20363/2011г. по описа
на ВРС, ХХХІ-ти св, не е искано и извършвано действие по изпълнение от 01.03.2017г. за
период повече от пет години, то правото на взискателя за принудително изпълнение на
гореописаните суми по процесният ИЛ и ЗИ са погасени по давност, поради неговото
бездействие. Ищцата счита, че задълженията са погасени по давност, моли исковете да
бъдат уважени, като претендира и съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът, прави възражение по допустимостта
на иска. Възразява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Възразява
относно дължимост на разноски.
Ответникът сочи, че на 19.11.2012г. въз основа на договор за цесия, от пълномощник
на „К.Р.“ ЕООД е подадена молба за конституирането на „К.Р.” ЕООД като взискател по и.д.
№ 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова. Към молбата са приложени
съответните документи и уведомления за извършената цесия, ведно с разписки за доставяне
на писмовите пратки. Взискателят е подавал молби с изрично посочени изпълнителни
способи, но поради настъпване на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и перемиране на
делото, на 01.03.2017г. „К.Р.” ЕООД подава молба, входирана с вх. № 2365/01.03.2017г., с
която е поискано прекратяване на производството по делото.
Подчертава, че в конкретния случай, изпълнителното производство по изп. дело №
3161/2012г. прекратено по силата на закона и престава да бъде висящо.
Излага, че с действията си взискателят е показал, че е дезинтересиран, не е активен,
преустановил е всякакви действия и не търси принудително изпълнение след като е
настъпила перемцията и след като е изтекла давността.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото е представен изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 20363/2011г. по
описа на ВРС за осъждане Д.Г.И. ЕГН********** от гр.В. , Д.П.П. ЕГН********** от гр.С. и
М.В.Г. ЕГН********** от гр.В. да заплатят солидарно наП.б.” АД ЕИК**** със седалище и
адрес на управление гр.С. сумата от 3 306.71лв. главница по договор за кредит от
7.05.2008г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда-14.12.2011г. до
окончателното изплащане на сумата, 169.30лв. наказателна лихва за времето от 11.08.2011г.
до 11.12.2011г., 125.52лв. просрочена лихва за времето от 11.08.2011г. до 3.10.2011г. и
72.03лв. разноски за водене на делото.
Приобщен по делото е и заверен препис от изп. дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ
Станимира Данова, рег. № 718.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл.439 от
ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е
образувано изпълнително производство по издаден изп.лист по ч.гр.д. № 20363/2011г. по
2
описа на ВРС. Издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен ч.гр.д. № 20363/2011г. по описа на ВРС, се
ползват с правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение и са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните.
За ищеца е налице правен интерес от завеждането на иска предвид образувано изп.
дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718. Налице и актуална
практика на ВКС, решение № 50041/10.05.2023 г. по т. д. № 20/2022 г., I т. о. на ВКС/, че
дори при необразувано изпълнително дело, достатъчен е фактът на издаден изп. лист, за да
се породи правен интерес за дължника от иска по чл.439 от ГПК със страни длжника по изп.
лист и кредитора по него (или негов правоприемник). Това е така, защото само давността
може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение. Предмет на отрицателния
установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При уважаване
на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.7 от ГПК като в тази
хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо,
преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК следва да се
извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и
конкретните правни последици на това прекратяване.
В случая ищцата е правоприемник на наследодателя Д.Г.И. и за нея е налице правен
интерес от предявения иск. Поради което са неоснователни възраженията на ответника в
тази насока.
С приетото ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляно
противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В
мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи
давността е започнала да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила
ППВС № 3/18.11.1980 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116,б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
извършването на имущественото проучване на длъжника и изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение.
Видно от приложеното изп. дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира
Данова, рег. № 718 е, че последното извършено действие от ответника К.Р. ЕООД е с
подадена молба вх.№2366/01.03.2017г. с искане за извършване на изп.действия.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство изп. дело №
3161/2012г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 е образувано при действието на
ППВС № 3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е
било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
3
постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят
е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давност по материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290
ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се
възприема от настоящия състав. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
В случая, при даденото от ТР задължително разяснение следва да се приеме, че за
периода от образуване на горепосоченото изпълнително дело на 09.08.2012 г. до 26.06.2015 г.
давност не е текла по време на изпълнителния процес. След 26.06.2015 г. давността е
прекъсвана с молба от 01.03.2017г. с искане за извършване на изп. действия, като при
съобразяване с периода, през който давност не е текла - за времето от 13.03.2020 г. /началото
на обявеното извънредно положение в страната/ до 20.05.2020 г. /изтичане на срока от
обнародване в ДВ/, т. е. период от общо 69 дни, то към датата на подаване на исковата молба
в съда – 16.05.2025 г., вземането е било погасено с изтичане на 5-годищен давностен срок.
Същевременно с молба от 01.03.2017г. взискателят е поискал прекратяване на
производството по делото. Следва да се има предвид, че перемпцията е без правно значение
за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти
могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително
изпълнение може да съществува, но въпреки това чл.433,ал.1,т.8 от ГПК задължава
съдебният изпълнител да я зачете. Последиците при перемпция по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК са
от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение
№60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по
гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV-то ГО и други.
Съгласно чл.116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента
на предприемане на действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-
нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при
възражение за изтекъл давностен срок.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
По разноските: Неоснователно е възражението на ответника, че не е станал повод
за завеждане на иска, като не е предприемал действия годни да прекъснат давността по
изп.дело. Конституиран е като взискател по изп. дело № 3161/2012г. по описа на ЧСИ
4
Станимира Данова, рег. № 718. Същият с молба от една и съща дата 01.03.2017г. е поискал
предприемане на изп. действия по делото и прекратяването му на осн.чл.433,т.8 от ГПК,
като съдебният изпълнител не е прекратил производството. В последствие с писмо по ел.
поща от дата 15.05.2025г., ответникът е заявил, че ще изпрати молба за прекратяване. Поради
което, възраженията на ответника, че не е дал повод за образуване на делото са
неоснователни и в негова тежест следва да се присъдят и разноските по делото.
В представено по делото становище вх.№98202/25.11.25г., ответникът К.Р. ЕООД
прави възражение относно размера на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за сумата
от 1300 лв., като прекомерно.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия представлява предпоставка за намаляване
размера на адв. възнаграждение. С оглед наличието на многобройна и константна съдебна
практика по сходни дела прави процесуалната защита стандартна и лишена от правна
сложност и продължителни процесуални действия.
В случая делото не е с правна и фактическа сложност, проведено е едно открито
съдебно заседание, съобразявайки и цената на предявените искове, съответно следва да се
присъди адв. възнаграждение от 800 лв., като тази сума е достатъчна да овъзмезди
положения от адвоката труд по гражданското дело.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 800 лева за адв.възнаграждение и 282,27 за дж.т. или общо 1082,27 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Д. Д. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. В. и ответника К.Р. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., че Д. Д. И. НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 3 306,71 лева,
представляваща главница по Договор за кредит от 07.05.2008г., ведно със законната лихва от
датата на сезиране на съда – 14.12.2011г. до окончателно изплащане на сумата, сумата от
169,30 лева наказателна лихва за времето от 11.08.2011г. до 11.12.2011г., сумата от 125,52
лева просрочена лихва просрочена лихва за времето от 11.08.2011г до 03.10.2011г., както и
сумата от 72,03 лева разноски, дължими по издаден изпълнителен лист и Заповед
№12438/14.12.2011г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №20363/2011г. по
описа на ВРС, ХХХІ-ти с-в, с който е осъден наследодателя на ищцата Д.Г.И., ЕГН
********** да заплати солидарно с Д.П.П. и М.В.Г. и образувано изп.дело № 3161/12г. по
описа на ЧСИ Станимира Данова №718 от КЧСИ, поради погасяване на вземанията по
давност, на основание чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА К.Р. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С. да
заплати на Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес в гр. В.сумата от 1082,27 лв. (хиляда
осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки), представляваща разноски в
производството на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6