Определение по дело №340/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото в.ч.Г.д. №./2011 по описа на ОС-Г. Б., е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на А. Д. Х., в качеството й на процесуален представител на Ж. С., насочена срещу протоколно определение от 13.04.2010г., постановено в открито съдебно заседание по Г.д. №119/2010 по описа на РС-Г. С., с което районния съд е прекратил производството по същото дело, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес. Посочва се, че такъв е налице, тъй като реституционното проиводство по реда на ЗСПЗЗ за процесния имот не е приключило. Правния интерес от провеждане на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се определя от необходимостта за законосъобразното приключване на реституцията. Жалбоподателя счита, че доколкото органа по поземлената собственост е процедирал незаконосъобразно, като е допуснал грешки, относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността върху процесния имот, именно решението по установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, би проявило своята материалноправна обуславяща роля.

Ответните страни по частната жалба не са депозирали писмен отговор в законоустановения срок.

ОС, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

РС-Г. С. е сезиран с иск, предявен от Н. Н., Ж. С. и Н. С., срещу И. Х., Ж. П., Л. Б., И. С., Й. С., С. Х., Р. Т. и Е. Л., в който ищците твърдят, че са наследници на П. К. Н., починал на 22.05.1979 г. Последеният, на основание наследство от своя баща и давностно владение през периода от 1933-34г. до 1957, придобил правото на собственост върху земеделски имот, находящ се в с. К., представляващ нива в м. „Катунско”, с площ от 3 дка, при съседи : В. Ш., М. и П. С Водния синдикат от 1949г. имота бил отбелязан под №107 на Петър К. Н.. Със заявление-декларация имота бил внесен в ТКЗС към 1957г. Със заявление вх. №085/18.10.1991г. първият ищец е сезирал ОСЗ-Г. С., с искане за възстановяване на земеделските земи на наследниците на П. К. Н.. С Решение №21/И от 28.03.2003г. ОСЗГ-С., отказала да възстанови собствеността върху 2 дка от имота, с мотив, че е налице спор за материално право с наследодателя на отвтниците. С оглед на това се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че наследодателя на ищците, към момента на внасяне в ТКЗС, е бил собственик на процесния имот.

С определение от 19.08.2010 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото за част от процесния имот, а именно над 2 декара от нива, цялата с площ от 3 дка.

В първото по делото съдебно заседание, съдът изхождайки от изложеното в исковата молба и приложените по делото доказателства, сред които и решение Решение №21/И от 28.03.2003г. ОСЗГ-С., на базата, на което ищците основават правния си интерес от предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с обжалваното определение, прекратил производството по делото, поради недопустимост. Съдът е приел, че е налице липса на правен интерес, с оглед постановения отказ на ОЗСГ за възстановяване на собствеността върху процесния имот с план за земеразделяне, като на самостоятелно основание е приел, че видно от посоченото решение на ОСЗГ, същото е получено на 28.03.2003 г. и няма данни същото да е обжалвано, като е приел, че то е влязло в сила.

Въззивния съд намира, че обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено, е постановено при неизяснена фактическа обстановка, с оглед допустимостта на така предявения иск. От приложените по делото доказателства не се установява, че процесния имот действително попада в местност, за която е предвидено възстановяване на собствеността с план за земеразделяне. Съгласно представеното от ответниците възстановително Решение №39-18/27.10.1999г на техния наследодател- И.К. Х., на тях им е възстановен земеделски имот в съществуващи/стари реални граници, находящ се в същата местност „Катунско”, поради което не може да бъде направен извод, че за процесния имот, попадащ на територията на тази местност е предвидено възстановяване с план за земеразделяне. По делото не са представени и пълните преписки за възстановяване на имотите, като липсват и признавателните решения. Действително основната процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е наличието на правен интерес, като съдебната практиката в тази връзка е единна, че такъв не е налице при възстановяване на правото на собственост върху земеделки земи с план за земеразделяне. Но с оглед неизясняването на това обстоятелство попада или не претендирания с исковата молба имот в местност, за която е предвидено възстановяване с план за земеразделяне, въпроса за допустимостта на предявения иск на посоченото основание, следва да бъде обсъден след установяване на този факт.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на РС – Г. С., за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, БОС,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 13.04.2010г., постановено в открито съдебно заседание по Г.д. №119/2010 по описа на РС-Г. С., с което РС е прекратил производството по същото Г.д. №119/2010 по описа на РС-Г. С., поради недопустимост на предявения иск.

Връща делото на РС- Г. С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: