РЕШЕНИЕ
Номер 260171 14.09.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На седемнадесети
юли 2020
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Сийка Радева
Като разгледа докладваното от съдията
НАХД номер 2991 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
36-0000240 от 28.04.2020г., издадено от И.Д.Директор на РД „АА“, гр.Пловдив, с
което на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр на Б.А.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.37а,
т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на
МТС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МОТИВИ:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 36-0000240 от 28.04.2020г., издадено от
И.Д.Директор на РД „АА“, гр.Пловдив, с което на основание чл.93, ал. 1,т. 1 от ЗАвПр на Б.А.М., ЕГН **********
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.37а,т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС.
Жалбоподателят Б.А.М.
обжалва наказателното постановление, считайки го за неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като навежда
доводи за това. Прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна РД „АА” гр. Пловдив,
чрез депозираното до съда становище, пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно
заседание, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление
е издадено против Б.А.М., ЕГН **********,
за това, че 03.03.2020 г. около 11:10 часа в гр. Пловдив, на автогара „Север“
водачът управлява автобус „Темса ХД12“ с рег.№ **** от категория М3,
собственост на „Юнион Ивкони“ ЕООД, като извършва обществен превоз на пътници
по редовна линия Слънчев бряг-София, със заверено копие № *********/01.01.2017
г. за международен автобусен превоз на пътници, с пътен лист серия А №
342481/02.03.2020 г., извършва следното нарушение: 1. Водачът извършва
обществен превоз на пътници по редовна линия без копие на маршрутно разписание,
заверено със свеж печат и подпис от Общината – възложител по образец
/Приложение 1/.
С това е нарушен чл.37а, т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН с бланков № 272793 от 13.03.2020г., съставен от И.Л.П.
– **** при РД „АА” гр. Пловдив, в който по идентичен
начин са изложени горните фактически положения, но е посочено, че с поведението
си жалбоподателя Б.А.М. е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №
2 от 15.03.2002г. на МТС.
Описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени свидетелските показания на
актосъставителя И.Л.П., като последователни, логични, непредубедени и
непротиворечиви. Същите кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като
достоверни, обективи и взаимоподкрепящи се.
След извършена служебна проверка,
съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на атакувания административнонаказателен акт, довели до неговата
незаконосъобразност и са основание за отмяната му. Налице е различна правна
квалификация, дадена от актосъставителя и наказващия орган, като в АУАН е
посочено, че се касае за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2 от
15.03.2002г. на МТС, докато в НП при едни и същи фактически обстоятелства за
нарушена е посочена разпоредбата на чл.37а, т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002г.
на МТС. Посочената от актосъставителя за нарушена разпоредба на чл.40, ал.1,
т.5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси задължава водача по време на работа да представи при поискване на
контролните органи следните документи: т.5. копие на маршрутно разписание,
заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец (приложение
№ 1). Съответно според дадената от административнонаказващия орган /АНО/ правна
квалификация на деянието по смисъла на чл.37а, т.3 от същата Наредба водачът на
автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен: т.3. да не извършва превоз
по автобусна линия, за която няма валидни маршрутно разписание и договор. Видно
от съдържанието на цитираните правни норми, Наредбата в тези разпоредби
регламентира две различни и взаимоизключващи се хипотези. Анализът на
хипотезата на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС сочи, че по
принцип има издадено маршрутно разписание, което обаче водачът не е представил
при поискване от страна на контролните органи, докато чл.37а, т.3 от Наредбата
касае случаи, в които липсва валидно издаден документ. Между правната
квалификация, посочена в АУАН, и тази по НП трябва да е налице съответствие.
Съблюдаването на това изискване е съществена гаранция за охраняване на правото
на защита на наказаното лице, което в случая не е сторено. Непосочването на
нарушените законови разпоредби, неправилната правна квалификация или
противоречието между квалификацията в АУАН и НП съставлява съществено нарушение
на закона и е основание за отмяна на наказателното постановление.
Коментираното процесуално
нарушение, касаещо дадена различна правна квалификация в акта и НП е от
категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничава
възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти
и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно,
които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение.
Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради
контролните функции на същата, поради което и налага отмяна на наказателното
постановление.
Наред с това с оглед фактическата
установеност и събрания доказателствен материал по делото, съдът намира, че незаконосъобразно
административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя Б.М.
за административно нарушение по чл. 37а, т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на
МТ, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
За да е налице административно
нарушение по посочената разпоредба следва да се установи, че водачът на
автобуса е извършил превоза по автобусна линия Слънчев бряг – София, за която
няма валидно издадено маршрутно разписание. В настоящия случай от представените
доказателства безспорно се установява, че за посочената автобусна линия има
издадено валидно маршрутно разписание № 2101/09.12.2008 г. на автобусна линия София
– Слънчев бряг, в което е посочено, че разписанието се възлага от Община Несебър
на „Юнион Ивкони“ ООД. Също така безспорно се установява, че с Договор за
услуга за извършване на обществен превоз на пътници с автобусен транспорт по
редовни автобусни линии, подробно описани в утвърдени маршрутни разписания № 375
от 21.10.2014 г., възложителят Община Несебър
възлага на „Юнион Ивкони“ ООД извършването на обществен превоз на
пътници по обособена позиция № 5
междуобластна автобусна линия Слънчев бряг-София по маршрутно разписание №
2101/09.12.2008 г. С Анекс № 585/21.10.2019 г. към Договор № 375/21.10.2014 г.
е изменен чл.6 от договора, касаещ срока на сключването му, като останалите
клаузи от договора остават непроменени. В тази връзка е издадено ново маршрутно
разписание, заверено от Община Несебър. Следователно за извършеният превоз от
водача на автобуса М. по линията Слънчев бряг – София е налице валидно
маршрутно разписание и договор за превоза с Община Несебър. Предвид на това,
настоящата съдебна инстанция достига до извода, че в случая водача на автобуса
и жалбоподател в настоящото производство е изпълнил задължението си по чл. 37а,
т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно
постановление № 36-0000240 от 28.04.2020г., издадено от И.Д.Директор на РД
„АА“, гр.Пловдив, с което на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр на Б.А.М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.37а, т.3 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС, следва да
бъде ОТМЕНЕНО, като неправилно и незаконосъобразно.
За изложените
изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
В.И.