Р Е Ш Е Н И Е
Номер 343 /12.08. Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На двадесет и
трети юни Година 2020
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията административнонаказателно дело №00544 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление
№20-1158-000212/20.02.2020г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР –
Перник, на Д.А.А. ***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания
глоба, в размер 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 16.02.2020 г., в
01.00 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, като водач на МПС – лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. №***, управлява ППС, собственост на А. П. П., под
въздействието на алкохол, с концентрация 0.79 промила, установена чрез проверка
с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, фабр. №ARВА-0157. – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото
наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Д.А., чрез пълномощника
му – адв. В.Б., в която се излагат възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото му на
защита, както и за това, че приетите за установени от контролните органи факти
и обстоятелства не съответстват на действителните.
В съдебното производство жалбоподателят Д.А.А., не е участвал лично.
Процесуалният му
представител – адв. Б. поддържа тезите в
жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен и необоснован.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено
изцяло. Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18,
както и доводите на страните от НПК, намира за установено следното:
На 16.02.2020г., в 01.00 часа, Д.А.А. управлявал
МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. №***, управлява ППС, собственост
на друго лице – А. П. П., движейки се по ул. „Г. С. Раковски“, гр. Перник, в
посока от кръстовище „Шахтьор“ към
кръстовището с ул. „миньор“.. В района на кръстовището с ул. „Отец Паисий“ бил
спрян за проверка от служители на Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник – свидетелите
Д.И.Ч. и Р.Г.А.. При извършената проверка била установена самоличността му, а
при непосредствения контакт с контролните органи последните констатирали мирис
на алкохол. Служителите на МВР извършили проверка с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510”, фабр. №ARВА-0157, което отчело съдържание на алкохол в кръвта на А.
в концентрация 0,79 на хиляда.
Въз основа на установеното на място фактическо
положение контролните органи приели, че Д.А.А., като водач на МПС, е нарушил
забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което свид. Ч. образувал срещу него административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GA, №171139/16.02.2020г. Свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя и контролния талон към него били иззети.
При предявяване на акта А. заявил, че няма
възражения, което било отразено в съдържанието му. Писмени такива не постъпили
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед съставения АУАН и установената с
техническото средство концентрация на алкохол, свидетелят Д.Ч. попълнил талон за изследване с № 0037645. При
предявяването му на жалбоподателя същият собственоръчно вписал, че приема показанията на техническото
средство и подписал талона. Въпреки
изявлението му, свид. Ч. попълнил и останалата част от талона, връчил екземпляр
от него на нарушителя, като му разяснил, че
в определеното в талона време може да се яви в лечебно заведение за даване на кръвна проба за химическо изследване,
или може да се подложи на изследване с доказателствен анализатор в сградата на
ОДМВР – Перник.
Жалбоподателят
приел талона, но не се възползвал от предвидените алтернативни способи да
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.
Впоследствие, при проверка по реда на чл.52, ал.4
от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на Д.А.А. за нарушението по-горе.
Разпитаните в съдебно
заседание свидетели, установили нарушението Д.И.Ч. и Р.Г.А. изцяло потвърждават
констатациите отразени в АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на посочените
свидетели, , както и приетите писмени
доказателства: съставеният акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №171139/16.02.2020г., талон за изследване №0037645; заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-1158-000118/16.02.2020г.,
заверено копие на заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител, издадена от С ПП – ОД МВР – Перник,
протокол за извършена периодична проверка на средства за измерване – анализатори
на алкохол от 18.11.2019г., разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510, с фабр. №ARВА-0157 за периода
13.02.2020г. - 16.02.2020г..
Събраните
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото
обстоятелства.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че
в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на
обжалвания акт.
Възраженията в тази насока
не се приемат за основателни.
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от органи с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по
делото заповед, рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.
Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР –
Перник, е оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава
фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията
длъжностни лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Същата
заповед доказва и компетентността на
началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да издава наказателни
постановления за констатирани нарушения
по ЗДвП на обслужваната територия /т.2.7/, доколкото е определен като
длъжностно лице със съответната компетентност от министъра на вътрешните
работи, правомощията на когото произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.
Съдът не констатира
нарушение и на императивните изисквания
в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с
излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на
посоченото административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателката и в най-малка
степен не е ограничено. Нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.6 и 7 от ЗАНН съдът не установява, а а иконкретни доводи в тази насока не са изложени,
за да им бъде даден отговор.
По същество:
На жалбоподателя е вменено,
че на посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното
си средство под въздействието на алкохол в концентрация 0.79 промила, в
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие,
жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения относно това, че при
изложените обстоятелства като водач на посоченото моторно превозно средство е бил обект на проверка от страна на служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник, както и относно резултата
от нея, а именно, че при извършената му проверка за употреба на алкохол, техническото
средство - „Алкотест Дрегер 7510“ е отчело резултат 0.79 промила. Същият е
подписал съставения против него АУАН без възражения, подписал е талона за
изследване като собственоръчно е вписал в съдържанието му, че приема отчетеното показание. Доказателства в
противовес на изложените факти не са ангажирани. Свидетелите Д.И.Ч. и Р.Г.А. при разпита им в съдебното
следствие потвърждават констатациите в АУАН, като ги детайлизират и допълват.
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно
принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства – показанията на свидетелите, изготвените документи: акт за установяване на
административно нарушение №171139/16.02.2020г, талон за изследване,
разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, ЗППАМ. Съдът
кредитира изцяло посочените доказателствени източници, доколкото противоречия
между тях не се откриват, а фактическите обстоятелства, които установяват не са
спорни.
Жалбоподателят не оспорва и
годността и техническата изправност на средството за измерване, с което е
установена концентрацията на алкохол. Те са доказани по делото. Видно от
събраните доказателства – писмо, рег. №3286р-51420/21.11.2019г. на ГД „НП“ и
списък от 18.11.2019г. на средствата за измерване, преминали последваща
проверка, техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. №ARВА-0157 е
сред успешно преминалите проверката в Лабораторията за проверка на СИ към ГД
“Полиция” – София. Същата е със срок на валидност 6 месеца, считано от
извършването й, поради което съдът приема, че към датата на нарушението
16.02.2020г., анализаторът на алкохол, сертифициран и одобрен по реда на Закона
за измерванията като годно средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, е бил технически
изправен. В приетата разпечатка от техническото средство, извършената на
жалбоподателя проба за алкохол е обективирана под №1228/16.02.2020 г., като от
гледна точка отчетената стойност и фиксирания точен час на пробата, всяко
съмнение относно относимостта й към процесния акт и обективността на
констатациите на контролните органи, закрепени в него, е изключено.
Доказана е и точната концентрация на
алкохол в кръвта на водача.
Съгласно разпоредбата на
чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията
на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда …. контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1“. В случая, след
проверка с “Дрегер
7510”, фабр. №ARDN-0100 и предвид отчетеното показание, на
жалбоподателя е издаден талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /с оглед § 25 от ПР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обн. в ДВ бр. 81 от
02.10.2018г./, като в него е
вписана точната стойност на установения с техническото средство положителен
резултат за наличие на алкохол - 0.53 на хиляда. Водачът е подписал без
възражения изготвения талон за изследване, като в предвидената графа е
попълнил, че приема резултата. Така обективираното изявление не е спорно.
В тази хипотеза, по аргумент от
разписаното в нормата на чл.3а, т.2 от
Наредбата, установяване употребата на алкохол с някой
от алтернативните способи – измерване с доказателствен анализатор или
медицинско и химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол
се установява въз основа на приетото от водача показание на техническото
средство. Приемането на показанието на техническото средство е
равносилно на отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл.6, ал.4 от
наредбата, отново се приема отчетеното показание от
техническото средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с него същият е
можел да заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата процедура за
установяване точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което
не е сторил.
В конкретния случай, събраните доказателства установяват,
че независимо от изявлението на
водача по отношение отчетеното
показание на Дрегера и произтичащите от
него нормативни изисквания, актосъставителят – свид. Ч. е попълнил и втората
част от талона, разяснил е на жалбоподателя
възможността за изследване с доказателствен анализатор или с медицинско
и химическо лабораторно изследване, като му е връчил екземпляр от талона. А.
обаче не се е възползвал от тези алтернативни способи, което обстоятелство
доказателствата по делото установяват, и не е спорно по делото.
При тези обстоятелства, след като проверката е извършена с годно и изправно
техническо средство и жалбоподателят изрично е приел показанието му, отказвайки
се от проверка точността на измерването чрез изследване с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, то съдът
приема, че редът за установяване употребата на алкохол е спазен и
концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава на нарушението, е установена точно.
Въз основа на изложеното
съдът приема, че отразените в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление фактически обстоятелства в разглежданата част съответстват на
действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани са обективно
и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Следователно,
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателна отговорност на Д.А. за извършеното от него нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По отношение
вида и размера на наложените административни наказания:
За управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда кумулативно лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500
лв.
Наказанията за
административното нарушение са определени от законодателя в посочените
абсолютни размери и тъй като такива са наложени в случая, наказването на
жалбоподателя е законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
По изложените съображения и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-1158-00212/20.02.2020г., изд.
от началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на Д.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ