Решение по дело №544/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 343
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 2 септември 2020 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20201720200544
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  343 /12.08.                      Година 2020                                          Град   Перник

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                 IV – ти наказателен състав

На двадесет и трети юни                                                                             Година 2020

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                              Председател: Светослава Алексиева

Секретар:  Наташа Динева

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело №00544  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №20-1158-000212/20.02.2020г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на Д.А.А. ***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба, в размер 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 16.02.2020 г., в 01.00 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. №***, управлява ППС, собственост на А. П. П., под въздействието на алкохол, с концентрация 0.79 промила, установена чрез проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, фабр. №ARВА-0157.  – нарушение на чл.5, ал.3, т.1  от ЗДвП.      

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Д.А., чрез пълномощника му – адв. В.Б., в която се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото му на защита, както и за това, че приетите за установени от контролните органи факти и обстоятелства не съответстват на действителните.

В съдебното производство жалбоподателят Д.А.А., не е участвал лично.

Процесуалният му представител – адв. Б.  поддържа тезите в жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен и необоснован.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител в съдебно заседание не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за установено следното:

На 16.02.2020г., в 01.00 часа, Д.А.А. управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег. №***, управлява ППС, собственост на друго лице – А. П. П., движейки се по ул. „Г. С. Раковски“, гр. Перник, в посока  от кръстовище „Шахтьор“ към кръстовището с ул. „миньор“.. В района на кръстовището с ул. „Отец Паисий“ бил спрян за проверка от служители на Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник – свидетелите Д.И.Ч. и Р.Г.А.. При извършената проверка била установена самоличността му, а при непосредствения контакт с контролните органи последните констатирали мирис на алкохол. Служителите на МВР извършили проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, фабр.  ARВА-0157, което отчело съдържание на алкохол в кръвта на А. в концентрация 0,79 на хиляда.

Въз основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели, че Д.А.А., като водач на МПС, е нарушил забраната по  чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което свид. Ч. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA, №171139/16.02.2020г. Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя и контролния талон към него  били иззети.

При предявяване на акта А. заявил, че няма възражения, което било отразено в съдържанието му. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство концентрация на алкохол, свидетелят Д.Ч.  попълнил талон за изследване с № 0037645. При предявяването му на жалбоподателя същият собственоръчно вписал, че приема показанията на техническото средство и подписал талона.  Въпреки изявлението му, свид. Ч. попълнил и останалата част от талона, връчил екземпляр от него на нарушителя, като му разяснил, че  в определеното в талона време може да се яви  в лечебно заведение за  даване на кръвна проба за химическо изследване, или може да се подложи на изследване с доказателствен анализатор в сградата на ОДМВР – Перник. 

Жалбоподателят приел талона, но не се възползвал от предвидените алтернативни способи да установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.

Впоследствие, при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.А.А. за нарушението по-горе.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели, установили нарушението Д.И.Ч. и Р.Г.А. изцяло потвърждават констатациите отразени в АУАН.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на посочените свидетели, , както и приетите писмени  доказателства: съставеният акт за установяване на административно нарушение серия GA, №171139/16.02.2020г., талон за изследване №0037645; заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1158-000118/16.02.2020г., заверено копие на заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител, издадена от С ПП – ОД МВР – Перник, протокол за извършена периодична проверка на средства за измерване – анализатори на алкохол от 18.11.2019г., разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабр. №ARВА-0157 за периода 13.02.2020г. - 16.02.2020г..  

Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

Възраженията в тази насока не се приемат за основателни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а  наказателното постановление е издадено от органи с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят, заемащ длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР – Перник, е оправомощен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, тъй като същият попада в категорията длъжностни лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно  полицейските органи в секторите “ПП” в областните дирекции на МВР.  Същата заповед доказва и компетентността на  началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да издава наказателни постановления за констатирани  нарушения по ЗДвП на обслужваната територия /т.2.7/, доколкото е определен като длъжностно лице със съответната компетентност от министъра на вътрешните работи, правомощията на когото произтичат от закона /чл.189, ал.12 от ЗДвП/.     

Съдът не констатира нарушение и на императивните  изисквания в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателката и в най-малка степен не е ограничено. Нарушения на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.6 и 7 от ЗАНН съдът не установява, а а иконкретни доводи в тази насока не са изложени, за да им бъде даден отговор.

По същество:

На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на алкохол в концентрация 0.79 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие, жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения относно това, че при изложените обстоятелства като водач на посоченото  моторно превозно средство  е бил обект на проверка от страна на  служители на сектор ПП  - ОД МВР - Перник, както и относно резултата от нея, а именно, че при извършената му проверка за употреба на алкохол, техническото средство - „Алкотест Дрегер 7510“ е отчело резултат 0.79 промила. Същият е подписал съставения против него АУАН без възражения, подписал е талона за изследване като собственоръчно е вписал в съдържанието му, че приема  отчетеното показание. Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани. Свидетелите Д.И.Ч. и Р.Г.А. при разпита им в съдебното следствие потвърждават констатациите в АУАН, като ги детайлизират и допълват. Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства – показанията на свидетелите,  изготвените документи: акт за установяване на административно нарушение №171139/16.02.2020г, талон за изследване, разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, ЗППАМ. Съдът кредитира изцяло посочените доказателствени източници, доколкото противоречия между тях не се откриват, а фактическите обстоятелства, които установяват не са спорни.

Жалбоподателят не оспорва и годността и техническата изправност на средството за измерване, с което е установена концентрацията на алкохол. Те са доказани по делото. Видно от събраните доказателства – писмо, рег. №3286р-51420/21.11.2019г. на ГД „НП“ и списък от 18.11.2019г. на средствата за измерване, преминали последваща проверка, техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. №ARВА-0157 е сред успешно преминалите проверката в Лабораторията за проверка на СИ към ГД “Полиция” – София. Същата е със срок на валидност 6 месеца, считано от извършването й, поради което съдът приема, че към датата на нарушението 16.02.2020г., анализаторът на алкохол, сертифициран и одобрен по реда на Закона за измерванията като годно средство за установяване  концентрацията на алкохол в кръвта, е бил технически изправен. В приетата разпечатка от техническото средство, извършената на жалбоподателя проба за алкохол е обективирана под №1228/16.02.2020 г., като от гледна точка отчетената стойност и фиксирания точен час на пробата, всяко съмнение относно относимостта й към процесния акт и обективността на констатациите на контролните органи, закрепени в него, е изключено. 

Доказана е и точната концентрация на алкохол в кръвта на водача.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда …. контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. В случая, след проверка с “Дрегер 7510”, фабр. №ARDN-0100 и предвид отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /с оглед § 25 от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обн. в ДВ бр. 81 от 02.10.2018г./, като в него е вписана точната стойност на установения с техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.53 на хиляда. Водачът е подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в предвидената графа е попълнил, че приема резултата. Така обективираното  изявление не е спорно.

В тази хипотеза, по аргумент от разписаното в нормата на чл.3а, т.2 от Наредбата, установяване употребата на алкохол с някой от алтернативните способи – измерване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол се установява въз основа на приетото от водача показание на техническото средство. Приемането на показанието на техническото средство е равносилно на отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл.6, ал.4 от наредбата, отново се приема отчетеното показание от техническото средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с него същият е можел да заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил.

В конкретния  случай, събраните доказателства установяват, че независимо от изявлението на  водача  по отношение отчетеното показание на Дрегера и  произтичащите от него нормативни изисквания, актосъставителят – свид. Ч. е попълнил и втората част от талона, разяснил е на жалбоподателя  възможността за изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като му е връчил екземпляр от талона. А. обаче не се е възползвал от тези алтернативни способи, което обстоятелство доказателствата по делото установяват, и не е спорно по делото.  

При тези обстоятелства, след като проверката е извършена с годно и изправно техническо средство и жалбоподателят изрично е приел показанието му, отказвайки се от проверка точността на измерването чрез изследване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, то съдът приема, че редът за установяване употребата на алкохол е спазен и концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава на нарушението, е  установена точно.

Въз основа на изложеното съдът приема, че отразените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление фактически обстоятелства в разглежданата част съответстват на действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Следователно, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.А. за извършеното от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

По отношение вида и размера на наложените административни наказания:

За управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда кумулативно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.

Наказанията за административното нарушение са определени от законодателя в посочените абсолютни размери и тъй като такива са наложени в случая, наказването на жалбоподателя е законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-1158-00212/20.02.2020г., изд. от началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на Д.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1  от ЗДвП.      

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                   Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ