РЕШЕНИЕ
№ 749
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500832 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Арменска Апостолическа Православна Света Църква“ – гр.София – ищец по
предявения иск, срещу Решение №573/30.03.2022г., постановено по гр.д.№5820/21г. по
описа на БРС, с което е отхвърлен иска на въззивника за осъждане на ответника
„Арменска Апостолическа Православна Църква“ – Бургас да заплати на ищеца сумата
от 7000 лева, представляваща годишна вноска за 2018 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба в съда - 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 4 ал. 4.4. от Устава на ААПСЦ от
2018 г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2000 лева, представляваща
направени по делото съдебно – деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Пунктуално излага съображения за нарушение на процесуалния закон: намира, че
съдът е смесил понятията „основание на иска“ – фактическите твърдения за факти и
обстоятелства и „правна квалификация на иска“ – подвеждане на установените факти
под приложимата правна норма. В тази връзка въззивникът излага аргументи за
нарушения, допуснати в доклада по делото, досежно приложимия устав на ищцовата
страна, като е счел, че претенцията се основава на Устава от 1951г., вместо този от
2018г., което е част от дейността на съда по определяне на правната квалификация.
Въззивникът излага съображения, основани на хронологията на действие на
Устава от 1951г., този от 2018г. и приложимият към спорното правоотношение Устав
от 2018г., който съдържа задължение за отделните църковни настоятелства да
заплащат ежегодна парична вноска в бюджета на Епархийския съвет. Излага
съображения досежно влизане в сила на нормативните актове, действието им във
времето и по отношение на заварени правоотношения, за да обоснове извод, че Уставът
от 2018г. е приложим спрямо приетото през м.февруари 2018г. решение, основано на
1
Устава от 1951г. относно дължимата вноска и същата се дължи и на основание новия
Устав.
Въззивникът намира излага съображения относно характера на Устава като
организационна сделка, вътрешен нормативен акт, съдържащ норми, определящи
структурата на религиозното вероизповедание, правата и задълженията на членовете
на общността и нейните структурни подразделения в тяхната ерархична и материална
същност.
Въззиваемият – ответник „Арменска Апостолическа Православна Църква“ –
Бургас представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него въззиваемата
страна излага съображения за потвърждаване на обжалваното решение. Извършва
анализ на изложените от ищеца твърдения за фактите, за да обоснове извод, че с
исковата молба и в хода на делото е извършено позоваване на Устава на Епархията на
„Арменската Апостолическа Православна Света Църква“, вписан в регистъра на СГС
през м.юни 2018г. Въззиваемата страна излага аргументи, че Епархийският съвет не
може самостоятелно да определя вноските, дължими от Църковните настоятелства.
Според нея, приложим към казуса е Устава от 1951г., който, при анализ на неговите
текстове, въззиваемата страна счита че не сочи органа, който определя дължимите от
църковните настоятелства годишни вноски към Епархийския съвет. Поради това на
осн. чл.4 от него, всяко църковно настоятелство само определя вноската, която следва
да внесе. Така и ответникът е внесъл определената от него сума.
Едва в Устава от 2018г., който въззиваемият счита за неприложим, се
посочва органа, който определя дължимите вноски. Намира, че с оглед произхода на
сумите, постъпващи в църковните настоятелства, дължимите вноски следва да се
определят от Епархийския съвет, съвместно с църковните настоятелства, съгл. чл.4.4 от
новия Устав. Споделя извода на БРС, че последният е приложим занапред.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че чрез разпит на свидетелите Карекинян, Мутафян и Караджан, съдебно –
икономическа експертиза и от представените писмени доказателства,
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
досежно вписана на осн. чл.20 от Закона за вероизповеданията с решения на СГС по
ф.д. 1667/2003г. „Арменската Апостолическа Православна Света църква в България“,
чийто Устав е приет през 1951 г.; установил е, че на Църковно – народен събор на
19.05. 2018г. е приет нов Устав на епархията. Установил е, че ответникът „Арменска
апостолическа православна църква – Бургас“ е местно поделение на Арменската
Апостолическа Православна Света църква в България, регистрирано по ф.д.
№1850/2004г. на БОС.
Установил е, че в началото на всяка година, на свое заседание, ответникът е
вземал решение за определяне размера на сумите, които ще превежда на Епархийския
съвет, в зависимост от разходите, които ответникът има към трети лица. До приемане
на устава от 2018 г., всяка енория сама е определяла съобразно бюджета си размера, на
сумите, които ще превежда към ищеца, но не и в конкретен размер на 10% от
приходите си. Така от 2000г. до 2015г. е определена сума в размер от 2000 лева на
година, тъй като при ищецът е имало архиерей, чийто разходи е следвало да бъдат
покрити. От 2015 г. няма архиерей, поради което сумата е намаляла, а впоследствие
било взето решение да не се прави вноска, тъй като са били необходими разходи на
църковното настоятелство за свещеник.
Съобразно твърденията на ищеца, с т.4 от Протокол №1/03.02.2018 г. на
Епархийския съвет на Арменската Апостолическа Света Православна църква, е
определена годишна вноска за цялата 2018 г. в размер от 10 % от нетните приходи на
настоятелства в множество градове, включително ответника.
БРС е установил, че в периода от 10.08.2018 г. до 23.11.2018 г. ответникът е
заплатил на ищеца сума в общ размер 10000 лева по банков път с основание
„отчисления“, с които, видно от извършената съдебно – счетоводна експертиза, са
погасени задължения към ищеца за 2017 г. и частично задължения за 2018 г., като
2
остават 7000 лева задължения за 2018г.
Въззивната инстанция препраща към фактическите констатации на
първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази им част
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн.
чл.272 ГПК.
В допълнение, извън посоченото от БРС следва да се каже:
Съобразно чл.26, б.“в“, „е“ от Устава от 1951г. на Арменската
Апостолическа Света Православна църква, Епархийският съвет одобрява и следи
правилното изпълнение на бюджета на църковните настоятелства, изготвя ежегодно
бюджета си. В чл.34 са посочени източниците на бюджета на Епархийския съвет, като
в б.“а“ са посочени годишните вноски на църковните настоятелства; последните, съгл.
чл.67 от Устава съставляват част от разходите на настоятелствата. В посочения устав
не е предвиден начина на определяне на размерите на годишните вноски на
настоятелствата към бюджета на Епархийския съвет. В тази връзка и видно от
показанията на свидетелите, размерът се е определял от всяко настоятелство.
В чл.14 от Устава от 2018г. на Арменската Апостолическа Света
Православна църква, са посочени източниците на приходи на Енорията; в чл.29 са
посочени източниците на приходи на Епархията – в б.“а“ фигурират енорийски вноски.
Според чл.25.9, Епархийският съвет подготвя годишния проекто – бюджет и предлага
размера на вноските за енориите и ги представя на разширения състав на Епархийския
съвет. Съобразно чл.4.4, енорията годишно прави отчисления от собствените си
приходи към Епархийския съвет в размери и срокове, определени от орган, включващ
Епархийския съвет и председателите на църковните настоятелства.
В настоящия случай, видно от представения Протокол №1, на 03.02.2018г., е
проведено заседание на Епархийския съвет, на което е взето решение за размера на
вноските, дължими от църковните настоятелства и конкретно – ЦН – Бургас, за което е
прието, че следва да внесе 10% от приходите си. От протокола не се установява в
заседанието да са участвали освен членовете та ЕС и председателите на църковните
настоятелства. Поради това въззивният съд намира, че това решение не е взето
надлежно – от лицата, които Уставът предвижда, че следва да участват при вземането
му. Само на това основание същото е незаконосъобразно, не обвързва ответника и не
подлежи на изпълнение.
На второ място, след като Уставът от 2018г. е приет едва на 19.05.2018г., на
проведения Църковно – народен събор, решението, взето на заседанието на
Епархийския съвет от 03.02.2018г. не е имало за свое основание Устава, който към
този момент не е бил действащ. А съобразно действащия към този момент Устав от
1951г., ЕС не е имал правомощия да определя размера на дължимите вноски.
Следователно с извършените от ответника плащания, в общ размер на 10000
лева, (ако се приеме, че с 5000 от тях са погасени предходни задължения), ответникът е
изпълнил принципното си задължение да прави вноски в полза на бюджета на
Епархийския съвет.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното
решение, постановено в този смисъл правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените
съдебно – деловодни разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение. Съгласно
представения договор за защита и съдействие, ответникът е заплатил сума, в размер на
1500 лева.
По възражението на въззивника за прекомерност, БОС намира следното:
предявен е иск с цена 7000 лева. Съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение
е 680 лева. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, проведено е
едно съдебно заседание. Ето защо въззивният съд намира, че сумата от 1500 лева е
3
прекомерна. Същата следва да бъде намалена на 700 лева. Въззивната страна следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемата възнаграждение в този размер.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №573/30.03.2022г., постановено по гр.д.
№5820/21г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „Арменска Апостолическа Православна Света църква“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“
№ 31, ет. 2 да заплати на „Арменска Апостолическа Православна църква - Бургас“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“
№ 18, ет. 3, оф. 6, сума, в размер на 700.00 лева, представляваща направени по делото
съдебно – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Настоящото решение е окончателно на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4