РЕШЕНИЕ
гр. В., 24.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 12 март Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В. А.като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
адм. дело N`3215 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. АПК вр. с § 19 от ПЗР на АПК.
Делото е образувано по
жалба вх. №264828/02.12.2020 г. от ”Титан Агро България”ЕООД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С.район Л.ул.”***”№***, представлявано от
управителя Ц.П.А., ”Фешън Евридей” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С.район В.ул.”***”№***, представлявано от управителя Е.Г.Д. и
„ГРЕЙНСТОР БГ“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.район Л.ул.”***”№***,
чрез адв.М.М. *** офис 504, против заповед №214/16.11.2020 г. на директора на Областна дирекция ”Земеделие” гр.В., с която е извършено разпределение на ползването на земите в землището на
с.О., общ.В. за стопанската 2020/2021 г. между обработващите ги собственици
и/или ползватели на основание чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Жалбоподателите
твърдят, че със заявления, подадени по реда на чл.70 ал.1 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ, заявили в законоустановения срок
ползвани от тях през стопанската 2020/2021 г. на правно основание земеделски
земи в землището на с.О., общ.В., съответно 10.00 дка, 497.622 и 130.481 дка.
Заявленията им били приети и въз основа на тях били включени в предварителния
регистър на имотите по чл.72 ал.2 от ППЗСПЗЗ, но въпреки това не били включени
в разпределението и изобщо не били получили масиви за ползване, съответстващи
по площ и местонахождение на заявената от тях земеделска земя.
Жалбоподателите
намират, че в хода на процедурата по създаване и разпределение на
масиви за ползване в землището за стопанската година, завършила с издаване на
оспорената заповед, били допуснати редица съществени нарушения на административно-производствените правила, в това число не били спазени установени в
закона срокове за извършване на съответните действия от участниците в
процедурата: ответният административен орган бил приел и одобрил представено му
доброволно споразумение между собственици и ползватели
в землището, въпреки
че същото било
подписано 2 и половина месеца след
установения от закона срок за постигането му, а именно 31.08.; оспорената заповед
не била
издадена в установения в чл.37в
ал.12 от ЗСПЗЗ 1 м. срок
от сезиране на ответния административен орган/13.10. според мотивите на заповедта/; административният орган всъщност следвало да
издаде заповед по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ за служебно разпределяне на масиви за
ползване; не било ясно кой и на какво
основание бил
ръководил сключването на доброволното споразумение, след като правомощията
на комисията по чл.72б
от ППЗСПЗЗ, назначена
от ответния административен орган, били изчерпани с представяне на доклада по
чл.72в ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите твърдят още, че отказали да подпишат доброволното споразумение, тъй като не били съгласни
с масивите, които
им били отредени за ползване. В такъв случай /при неучастие в споразумението/, съгласно
чл.37в ал.ал.3 и 4 във връзка с ал.12 от ЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ бил длъжен да разпредели и земите, които споразумението не обхваща, тъй
като по аргумент на противното от разпоредбата на чл.72 ал.5 от ППЗСПЗЗ, след 15.08. не се допускат
промени в декларациите/заявленията за участие в масиви за ползване, включително и за
отстраняване на грешки и неточности в декларираните данни. Считат, че по този начин ответният административен
орган бил лишил жалбоподателите от
възможността да ползват заявените за участие в масиви земеделски земи, чрез разпределяне
на съответните масиви/части
от масиви или чрез
предоставянето им за ползване в съществуващи реални граници.
Последният релевиран довод за незаконосъобразност на оспорената заповед е липсата
на мотиви към заповедта, пречка да се установи действителната воля на ответния
административен орган, както и фактическото и правно основание за
неучастие на жалбоподателите в разпределението на масиви за ползване.
Ответната ОДЗ изразява
становище за недопустимост поради липса на правен интерес и неоснователност на
жалбата.
По допустимостта на
жалбата: жалбоподателите нямали правен интерес да оспорват
заповедта, тъй като не фигурирали в нея и не били от кръга на заинтересованите
лица.
По основателността на жалбата: срокът за издаване на заповед по чл.37в
ал.12 от ЗСПЗЗ не бил преклузивен, а инструктивен,к ато целта му била само да
регламентира административната процедура, следователно издаването на заповедта
след изтичането на срока не представлявало съществено процесуално нарушение. Жалбоподателите
не били включени в разпределение на масиви за ползване за стопанската 2020-21
година с оглед нормата на чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като към момента на
подаване на заявленията за участие в споразумение били длъжници за лихви към
ДПФ. Заявените имоти от жалбоподателите не били включени в окончателния
регистър/изходна база данни за работа на комисията по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ и на
ползвателите за изготвяне на доброволно споразумение или проект на служебно
разпределение/ на правните основания по чл.72 от ППЗСПЗЗ, тъй като към
31.07.2020 г., респективно 15.08.2020 г., до която дата били възможни промени, жалбоподателите
били длъжници. Оспорената заповед била съобразена и с целта на закона, тъй като
с нея било постигнато пропорционално разпределение на земеделската земя между
всички земеделски производители при
съобразяване на доказаните им права както и че жалбоподателите можели да
ползват имотите по предназначение съгласно сключените договори за аренда, които
се явявали годно правно основание за заявяване и получаване на плащания от
европейски фондове.
Заинтересованите страни, редовно уведомени не
вземат становище по жалбата и не се явяват и представляват в съдебно заседание.
Съдебният състав, предвид
наведените доводи и събраните доказателства, намира за безспорно следното:
Жалбите са подадени в
предвидения в чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ 14-дневен срок от
обявяването на обжалваната заповед (видно от констативен протокол от
16.11.2020г. за обявяването на заповедта на информационното табло в ОД
"Земеделие", гр.В. и удостоверяване на качването й на интернет
страницата на дирекцията и констативен протокол от 17.11.2020г. за
удостоверяване на залепването на заповедта на таблото за обявления в сградата
на ОСЗ - В. и от лица с правен интерес, против административен акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими.
С атакуваната заповед
№214/16.11.2020 г. на директора
на ОД”Земеделие” гр.В. и на основание чл.37в ал.12 от
ЗСПЗЗ са били одобрени масивите за ползване между собственици
и/или ползватели на земеделски земи в землището на с.О. общ.В., съгласно
представено доброволно сключено споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2020-21 г..
Със заповед
№82/03.08.2020 г., издадена на основание чл.3 ал.4 от УП на ОДЗ гр.В. във
връзка с чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.72б от ППЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ гр.В. е
определил комисия за землищата на територията на Община В., вкл. и за землището
на с.О., която да ръководи сключването на споразумения между собствениците
и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски земи и да
състави проект за служебно разпределение на ползването на земите по масиви и да
изготви доклад до директора на ОДЗ гр.В. със съдържанието по чл.37в ал.4 от
ЗСПЗЗ. Когато е постигнато споразумение за общата площ на масивите в
съответното землище или за 2/3 от нея, комисията следва да посочи в доклада
включени ли са в споразумението всички заинтересовани лица по данните от
декларациите по чл.69 и от заявленията по чл.70 от ППЗСПЗЗ, определени ли са в
партидите на ползвателите по споразумението имотите по чл.37в ал.3 т.2 от
ЗСПЗЗ, които се ползват без правно основание, както и спазени ли са условията и
реда на същия закон за формиране и разпределение на масивите за ползване. В
заповедта са посочени и случаите, при които комисията следва да изготви и приложение
към доклада проект за служебно разпределение на масивите за ползване.
Със заявление вх. №0232/31.07.2020 г. по реда на чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във
връзка с чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят ”Титан Агро България” е заявил, че желае да участва в масиви за ползване по чл.37в ал.1 от ППЗСПЗЗ в землището на с.О. за стопанската 2020-21 г., като в приложение към заявлението ползваните
от него земеделски земи/общо 10.000 са посочени с
кадастрален номер, площ, начин на трайно ползване и основание и срок на ползване.
С аналогично заявление вх. № 0230/31.07.2020 г.,
жалбоподателят ”Фешън Евридей” е
заявил 497.622 дка.
С аналогично заявление вх. № 0234/31.07.2020 г., жалбоподателят ”Грейнстор
БГ” е заявил 130.481
дка.
На 16.11.2020 г. в ОСЗ
гр.В. е внесено и споразумение между част от ползвателите на земеделски земи в
землището на с.О. /видно от съдържанието на споразумението, жалбоподателите не
участват в него/.
Комисията е изготвила
доклад на основание чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ, в който е отразила, че са постъпили 5
бр. декларации по чл.69 от ППЗСПЗЗ с декларирана площ 886.701 дка и 17 бр.
заявления по чл.70 от ПП3СП33 с площ 8553.179 дка и че са изготвени и
предоставени регистрите с площ на включените в регистъра имотите 17373.928 дка.
Комисията е констатирала, че за предходните стопански години ползвателите на
частни земеделски земи по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ за землището на с.О. са
изплатили задълженията си и са внесли в община В. и/ или ОДЗ гр.В. дължимите
суми, за които последните са представили писмени справки. Комисията е
констатирала още, че в срока по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ ползвателите за землището
на с.О. са входирали в ОСЗ гр.В. доброволно споразумение за ползване за
землището на селото, което отговаря и е изготвено при спазване на разпоредбите
на чл.37в от ЗСПЗЗ. Съгласно същото е разпределила масивите за
ползване/включително и земите по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ - т.нар. ”бели
петна”/ между участниците в споразумението. В доклада на комисията не е
извършено служебно разпределение на масивите, които не са обхванати от
споразумението, включително и на заявените
от жалбоподателите ползвани от тях на правно основание земеделски земи.
Въз основа на доклада,
директорът на ОДЗ гр.В. е издал оспорената заповед, като масивите за ползване са
били одобрени съгласно споразумението.
По делото е представено и писмо вх. peг. №РД-12-01-890-1/30.12.2020 г. от
Министерството на земеделието, храните и горите, с което директора на ОДЗ гр.В. се информира, че по сметка на
министерството в периода 01.01.2020 г. - 28.12.2020 г. няма постъпили плащания
от ”Фешън Евридей”ЕООД, а от ”Титан Агро България” ЕООД на 10.11.2020 г. са постъпили 2 765.26 лв. и 235.78 лв. лихви.
При така установеното
от фактическа страна,Съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира, че жалбоподателите имат правен интерес да оспорват заповедта, доколкото
са подали заявления за участие в споразумение за ползване по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, с които са
заявили ползвани от тях през стопанската 2020-21 г. земеделски земи в землището
на с.О., общ.В., и съответно са страни в производството, приключило с
оспорената заповед. Жалбоподателите не са
включени в разпределението и не са получили масиви за ползване с оспорвания
административен акт, с което са нарушени техни права и законни интереси, при
което съгласно чл.147 ал.1 от АПК имат право на жалба.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена на основание чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ. С чл.37в от ЗСПЗЗ се регулират обществените отношения във връзка с ползването на обработваемите земеделски
земи, като се създават облекчения и подходящи условия за тяхното
окрупняване. Фактическият състав е сложен и
съдържа няколко етапа. Първият етап: до 31.07. всеки собственик, лично или чрез пълномощник, подава в ОСЗ по
местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът
на трайно ползване на земите - чл.37б ал.ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ. В същия срок ползвателите могат да подадат
в ОСЗ заявление за участие в споразумение по
чл.37в от ЗСПЗЗ с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за
ползване, съгласно регистрираните в общинската
служба по земеделие договори и/или документи за собственост - чл.37б ал.3 от
ЗСПЗЗ. Етапът е подготвителен и цели да бъде набавена
необходимата информация и документи относно волята и
правата на собствениците и ползвателите на земеделските земи, предмет на окрупняването. Следващият етап е насочен към постигане на
споразумение между собствениците и/или ползвателите за определяне на масиви за
ползване на земеделски земи. Сключването на споразумението се ръководи
от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на ОДЗ в срок до 05.08. на съответната стопанска
година. Законодателят императивно е наложил
забрана в споразумението да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, както и имоти с начин на трайно
ползване пасища, мери и ливади -
чл.37в ал.ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ. Ако между ползвателите не се постигне споразумение при
условията на чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, както и
за земите, които споразумението не обхваща, комисията
съставя проект за служебно
разпределение на ползването на земите по
масиви до 15.09. на съответната година - чл.37в ал.3 от
ЗСПЗЗ. Разпределението се извършва по следния ред:
1.правото за ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям
дял собствена и/ или арендувана/наета
земеделска земя в масива; 2.площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са
подадени декларации от собствениците им по чл.37б, се разпределя между ползвателите пропорционално на
площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или
арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище. Последният етап от процедурата предписва комисията да изготви доклад до директора на ОДЗ, който да съдържа сключеното споразумение, а при липсата на такова - проект за
разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл.37в ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно
плащане. Въз основа на този доклад директорът на
ОДЗ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 01.10. на съответната година - чл.37в ал.4 от
ЗСПЗЗ.
В чл.37в от
ЗСПЗЗ е уреден въпросът със създаването и разпределението на
масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите, като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това, дали е постигнато или не е постигнато споразумение. Съгласно чл.37в ал.12
от ЗСПЗЗ,когато в срока по ал.ал.1 и 4 директорът на ОДЗ не издаде заповедта,всяко
заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и
храните. Съгласно ал.13 - министърът или оправомощено от него лице издава заповедите по ал.1
или ал.4 в 1 м. срок от поискването им по реда на ал.12. Целта на закона е да бъде постигнато
пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички
земеделски производители /собственици и ползватели/, при съобразяване на доказаните им права. Без съмнение, макар и
административна, процедурата преди всичко е основана на
взаимен консенсус и равнопоставеност и едва, в случай че не се постигне споразумение, компетентният административен орган може
да извърши служебно разпределение на масивите за ползване.
В случая, в срока по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ не е била
издадена заповед за разпределение на масиви за ползване за землището на с.О. за
стопанската 2020-21 г. и от министъра на земеделието, храните и горите е било
поискано да издаде заповед на основание чл.37в ал.12 и сл. от ЗСПЗЗ. Заповедта
е била издадена от директора на ОДЗ гр.В. по чл.37в ал.ал.1 и 4 от ЗСПЗЗ при
хипотезата на чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ, въз основа на изрично упълномощаване от
министъра на ЗХГ.
Съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата
материална и териториална компетентност и на основание изрична законова
разпоредба/чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ/.Заповедта не е нищожна, тъй като
компетентността на органа не е повременна, а сроковете по чл.37в ал.ал.4 и 5 от
ЗСПЗЗ не са преклузивни и не погасяват нито правото, нито задължението на
компетентният орган да издаде заповед по чл.37в от ЗСПЗЗ. Следва да се
отбележи, че целта на определените срокове и на възможността за издаване на
заповедта от министъра на ЗХГ е издаването на заповед, с която да се окрупнят
масивите и да се създадат възможности за ефективно обработване на земеделската
земя, поради което дори ако заповедта е издадена след срока, тя не е
незаконосъобразна на това основание. В този смисъл, възражението на
жалбоподателите за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й извън
сроковете по чл.37в ал.ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ се явява неоснователно.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателите, че приемането и одобряването на
доброволното споразумение от административния орган,въпреки че е било подписано
след установения от закона срок за постигането му, представлява съществено
нарушение на правилата на административното производство. Съгласно
константната съдебна практика, сроковете в чл.37в от ЗСПЗЗ не са преклузивни, а
инструктивни, имащи за цел да стимулират администрацията към проява на
активност в процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ и постигане на бързина и ефективност
на производството.
В случая, издаването
на оспорената заповед е предшествано от назначаване на комисия, съгласно
изискванията на чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ. Персоналният състав на комисията се
установява от заповедта за конституирането й, както и от доклада, където са
описани длъжностите на лицата, при което съдът прави извода, че в състава на
комисията са включени именно лица, отговарящи на критериите по чл.37в ал.1 от
ЗСПЗЗ. Комисията е назначена в срока по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ, като съгласно
обявения график на 19.08.2020 г. е провела заседание и се е произнесла с доклад
съгласно чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на доклада, директорът на ОДЗ гр.В. е
издал оспорената заповед в предписаната от закона писмена форма. В съответствие
с разпоредбата на чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ, заповедта е надлежно обявена на
заинтересованите лица, чрез поставянето й на информационното табло в ОДЗ гр.В.
и в ОСЗ гр.В. и чрез публикуването й на интернет страницата на ОДЗ.
Съдът констатира
допуснати в производството по издаване на оспорената заповед съществени
нарушения на административнопроизводствени правила.Самата
заповед също така противоречи на материалноправни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗ
- основания за отмяна по чл.146 т.т.3 и 4 от АПК.
Комисията по
чл.37в от ЗСПЗЗ функционира при стриктно регламентирани в чл.37в и сл. от ЗСПЗЗ
и чл.72б и сл. от ППЗСПЗЗ правила, спазването на които е предпоставка за
законосъобразността на издаваните от нея актове и в крайна сметка на
финализиращия производството по чл.37в от ЗСПЗЗ административен акт - заповедта
на директора на ОДЗ. Едно от задълженията на комисията, регламентирано в чл.72в
ал.2 от ППЗСПЗЗ, е да посочи в доклада си включени ли са в споразумението
всички заинтересувани лица по данните от декларациите по чл.69 и от заявленията
по чл.70 от ППЗСПЗЗ, в случаите, когато е постигнато споразумение за общата
площ на масивите в съответното землище или за 2/3 от нея. Тълкуването на
нормата води до извода, че в доклада комисията следва да посочи всички
заинтересувани лица,които са подали декларации по чл.69 и заявления по чл.70, независимо
дали участват в споразумението. Това е необходимо, както за да бъде установено
дали споразумението обхваща не по-малко от 2/3 от общата площ на масивите за
ползване в съответното землище /чл. 37в ал.2 изр. последно от ЗСПЗЗ/, така и за
да бъдат установени земите, необхванати от сключеното споразумение, които
подлежат на служебно разпределение /чл.37в ал.3 предл.2 от ЗСПЗЗ,респ. чл.72в
ал.3 т.2 от ППЗСПЗЗ/.
В случая, в
законоустановения срок и тримата жалбоподатели са подали заявления по чл.70
ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в сключване на споразумение за ползване по чл.37в от
ЗСПЗЗ, но в доклада на комисията и оспорената заповед това
обстоятелство не е отразено. Следователно, в доклада липсва решение на
комисията, касаещо тримата жалбоподатели, в качеството им на заинтересовани
лица, подали заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за участие в споразумение за
ползване, относно невключването им в споразумението, довело и до
липса в оспорената заповед.
На следващо място, с
оспорената заповед не е извършено предписаното от закона разпределение на
ползването на масивите в землището на с.Б.. Тълкуването на разпоредбата на
чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ налага извода, че законодателят е предвидил с една
заповед да се разпределят всички масиви в съответното землище. Става
въпрос за всички масиви в землището, а не само за тези, които ползват
земеделските производители, подписали споразумението. В случая, с издадената
заповед по чл.37в ал.4 изр.1 от ЗСПЗЗ административният орган не е изпълнил
своето задължение по закон да разпредели всички масиви в землището на селото.
Задължение на комисията, регламентирано в
чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, е да състави проект за разпределение на ползването на
земите по масиви, когато между ползвателите не се постигне споразумение при
условията на ал.1, както и за земите,които споразумението не обхваща. Съгласно
чл.72в ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията изготвя и прилага към доклада проект за
служебно разпределение на масивите за ползване в следните случаи: 1. когато не
се постигне споразумение или постигнатото споразумение е за площ,по-малка от
2/3 от общата площ на масивите в землището, или 2. за остатъка от масивите за
ползване в землището, когато споразумението е сключено при условията на чл.37в
ал.2 изр.7 от ЗСПЗЗ, или 3. когато споразумението не обхваща имотите по чл.37в
ал.3 т.2 от ЗСПЗЗ, включени в масивите за ползване. В този смисъл е и т.ІІ 2.2.
от заповед №82/ 03.08.2020 г. на директора на ОДЗ гр.В.,с която е поставена
задача на комисията да изготви вкл. проект за служебно разпределение за
остатъка от масивите за ползване в землището, когато споразумението е сключено
при условията на чл.37в ал.2 изр.7 от ЗСПЗЗ.
В случая е налице
споразумение между ползвателите, което отговаря на условията по ал.1 от чл.37в
от ЗСПЗЗ, включително и при наличие на законовата предпоставка,че обхваща
повече от 2/3 от общата площ на масивите в землището,поради което е влязло в
сила. Жалбоподателите не участват в споразумението и техните земи не са
обхванати от същото, въпреки че са подали заявления по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ за
участие в сключване на споразумение за ползване. Следователно е налице втората
хипотеза на чл.37в ал.3 от ЗСПЗЗ, респ. т.2 на чл.72в ал.3 от ППЗСПЗЗ - за
разпределение на останали след сключено споразумение земи, като комисията е
следвало да разпредели земите, които не са обхванати от споразумението. Видно
от съдържанието на доклада, назначената комисия не е извършила такова служебно
разпределение. Със заповедта административният орган е извършил разпределението
на масивите, съобразно доклада на комисията и не е съобразил, че информацията в
съставения доклад е непълна и че липсва служебно разпределение на масивите, необхванати
от споразумението. Следователно, оспорената заповед няма предписаното от закона
съдържание, не съдържа в достатъчна пълнота изискуемите правни и фактически
основания. Така, както е издадена, процесната заповед предполага сключено
споразумение от всички правоимащи, каквото в случая не е било налице.
Въведените едва с
отговора на жалбата твърдения от ответния административен орган,
че жалбоподателите били длъжници за лихви към ДПФ, поради което
заявените от тях имоти не са били включени в окончателния регистър на правните
основания по чл.72 от ППЗСПЗЗ и с оглед нормата на чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ не са
могли да участват в процедурата, обаче не могат да санират допуснатите
нарушения, тъй като същите не са посочени като фактически основания нито в
доклада на комисията, нито в оспорения административен акт.
По горните
съображения, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменена
атакуваната заповед, със задължителни указания комисията да посочи в доклада си
включени ли са в споразумението всички заинтересувани лица по данните от
декларациите по чл.69 и от заявленията по чл.70 от ППЗСПЗЗ, съгласно чл.72в
ал.2 от ППЗСПЗЗ,както и да се извърши служебно разпределение на масивите,
необхванати от споразумението, а в случай, че не се извърши такова - да се
изложат фактически основания за това,след което да бъде финализирана
процедурата по чл.37в и сл. от ЗСПЗЗ с нова заповед по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ.
При този изход на
делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, ОДЗ следва да бъде осъдена да заплати
на първия жалбоподател направените по делото разноски-50 лв. държавна такса и
600.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№214/16.11.2020 г. на директора
на Областна дирекция ”Земеделие” гр.В.,с която на основание чл.37в ал.12 от ЗСПЗЗ са били одобрени масивите за ползване между собственици и/или ползватели
на земеделски земи в землището на с.О., съгласно представено доброволно
сключено споразумение по чл.37в ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г.,СЪС
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ комисията да посочи в доклада си включени ли са в
споразумението всички заинтересувани лица по данните от декларациите по чл.69 и
от заявленията по чл.70 от ППЗСПЗЗ, съгласно чл.72в ал.2 от ППЗСПЗЗ, както и да
се извърши служебно разпределение на масивите, необхванати от споразумението, а
в случай, че не се извърши такова - да се изложат фактически основания за това,
след което да бъде финализирана процедурата по чл.37в и сл. от ЗСПЗЗ с нова
заповед по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Областна дирекция ”Земеделие” гр.В. да заплати на ”Титан Агро България”ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.район
Л.ул.”***”№***, представлявано от управителя Ц.П.А., сумата 650.00 лева, деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Врачанския административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….