Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 19.03.2021 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател:
Албена Стефанова
Секретар- С. И.,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 270 по описа за 2020 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава десета от АПК, във
връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Р.С.М., ЕГН-********** *** против Решение
№2153-25-7/28.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-25-177/02.09.2020г. на ръководител ПО-Ст.Ст., подадена
чрез адвокат С. В. Й. от ТАК с посочен в жалбата съдебен адрес:***, офис 4.
В жалбата като основание се навежда противоречие
с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо
се в липса на мотиви. Излагат се доводи обосноваващи, че оспорващият отговаря
на условията на чл.68, ал.3 от КСО, в т.ч. и на изискването за действителен
осигурителен стаж. Моли се оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени и преписката да се върне на компетентния орган
за ново произнасяне по заявлението на Р.С.М. за отпускане на пенсия за ОСВ при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат С.Й., който поддържа жалбата на изложените в нея
основания и доводи. Излага доводи, обосноваващи неправилно приложение на
пар.1,т.12 от ДР на КСО към процесния случай. Излага становище, че след като
стажът е положен при действието на чл.81 от ППЗП, предвид пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО времето на наборна военна служба на оспорващия от 1970-1972г. следва да се
признае за целите на чл.68, ал.3 от КСО. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Директора на
ТП на НОИ -Търговище, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление
№2113-25-62/23.02.2020г. Р.С.М. е поискал
да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68,
ал.3 от КСО.
С Определение
№2140-25-103/24.02.2020г на ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Търговище Заявление
№2113-25-62/23.02.2020г. на Р.С.М. е оставено
без разглеждане и образуваното въз основа на него административно производство
е прекратено. Определението е обжалвано пред АС-Търговище. С Определение от
22.05.2020г. по ад.д.№69/2020г. Административен съд – Търговище е отхвърлил
жалбата на Р.С.М.. Определението на Административен съд – Търговище е обжалвано
пред ВАС. С Определение №9948/21.07.2020г. по ад.д.№6258/2020г. ВАС е отменил
Определението на Административен съд – Търговище, отменил е и Определение №2140-25-103/24.02.2020г на ръководителя на ПО и
преписката е върната на същия за произнасяне по същество по заявлението на Р.С.М..
По така подаденото
заявление с Разпореждане № 2140-25-177/02.09.2020г.
издадено от Ст.Ст. -ръководител „ПО” в
ТП на НОИ –Търговище на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж, поради липса на изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО действителен
осигурителен стаж от 15 години. На основание пар.1,т.12 от КСО времето на
положената от него военна служба от 2г. и 11 дни не е призната за действителен
осигурителен стаж. Видно от приложената по делото длъжностна
характеристика от 19.05.2020г. С. Т. С.
изпълнява длъжността началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Търговище.
С жалба с вх.№Ц1012-25-68/27.10.20320г. Р.С.М. е обжалвал така постановеното Разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ-Търговище. С Решение №2153-25-7/28.10.2020г.
Директорът ТП на НОИ-Търговище е потвърдил горепосоченото разпореждане. В
решението органът е приел, че правилно периодът на положената от г-н Мехмедов
наборна военна служба не е признат за действителен осигурителен стаж прилагайки
пар.1,т.12 от ДР на КСО и зачетен съгласно чл.9, ал.7 от КСО. Решението на Директора на ТП на НОИ-Търговище е съобщено на г-н М. на 05.11.2020г., съгласно
приложеното по делото известие за доставяне. Жалбата на Р.С.М. срещу посоченото
Решение е подадена до Административен съд-Търговище на 16.11.2020г. чрез
административния орган, издал акта.
Безспорно по делото е, че към деня на
подаване на заявлението-13.02.2020г. оспорващият е навършил изискуемата от
закона възраст- 68г.06м.19 дни, както и че същият има общ трудов стаж и общ
осигурителен стаж от III категория от
15г.09м.28 дни.
Спорът е единствено относно признаването
като действителен осигурителен стаж, времето на положената от Р.С.М. наборна
военна служба в периода от 10.10.1970г. до 20.10.1972г. от 2г.00м.11 дни.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок от надлежна страна и при наличие
на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение № №2153-25-7/28.10.2020г. и потвърденото с
него Разпореждане № 2140-25-177/02.09.2020г. са издадени от
материално и териториално компетентни органи при спазване на законовите
изисквания за форма и при спазване на процесуалните правила.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно §9, ал.1 ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс. По отношение на периода от време, в който е
положената наборната военна служба от Р.С.М., приложима е нормата на чл.81 от
ППЗП/отм/. Съгласно посочената разпоредба „Зачита се за трудов стаж от III
категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство…“.
Безспорно по делото е, че в периода от
10.10.1970г. до 20.10.1972г. оспорващият реално е изслужил наборна военна служба от
2г.00м.11 дни. От данните по делото се установява, че към 10.10.1970г.
оспорващия е пълнолетен.
След като периода от време, в който
оспорващия е положил военна служба се признава за трудов стаж, съгласно
действащия към този период норми и след като военната служба е положена от него
след навършването на пълнолетие и до 31.12.1999г. при действието на нормата на чл.81
от ППЗП/отм/, то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО, същият следва да
бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1,т.12 от ПЗР
на КСО. Непризнавайки посочения период, в който оспорващия е положил редовна наборна
военна служба за действителен осигурителен стаж административният орган е
постановил оспорения акт при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В тази
насока Решение №15587/13.12.2018г. по ад.д.№13944/2017г на ВАС, Решение №
11681/03.10.2018г. по ад.д.№10591/2017г. на ВАС, Решение №6234/24.04.2019г. по
ад.д.№1300/2019г. на ВАС.
С признаването на посочения период за
действителен осигурителен стаж, към датата на подаване на заявлението
оспорващия Р.С.М. има общо 15г.09м.28 дни действителен осигурителен стаж. Не се
спори по делото, че към деня на подаване на заявлението г-н М. има навършена
изискуемата от закона възраст от 66 години и 6 месеца.Предвид изложеното съдът
приема, че към деня на подаване на Заявление №2113-25-62/23.02.2020г. по
отношение на Р.С.М. са били налице кумулативно регламентираните в чл.68, ал.3
от КСО материални предпоставки за придобиване на право на пенсия за ОСВ и
оспореният акт се явява постановен при неправилно приложение на закона.
Едновременно с гореизложеното съдът
намира и следното:
В процесния период 1970г. -1972г.
наборната военна служба в България е била задължителна и действителна за
мъжете, съгл.чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ. Като такава
същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство.Ето защо съдът приема, че непризнавайки периодът
от време, в който оспорващия е положил редовна наборна военна служба за
действителен осигурителен стаж административният орган е постановил актът си не
само при неправилно приложение на закона, но и в несъответствие с неговата цел.
На основание всичко
гореизложено, съдът намира Решение №2153-25-7/28.10.2020г. на Директора на ТП
на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-177/02.09.2020г.
на ръководителя на ПО-Ст.Ст., за постановени при неправилно приложение и в
несъответствие с целта на закона и следва същите да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Предвид на това, че естеството на въпроса е от
компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, следва
преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне по Заявление №2113-25-62/23.02.2020г., подадено от
Р.С.М. съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по
тълкуването и прилагането на закона.
При така
следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че искането
на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. Следва на основание чл.120, ал.2 от КСО на Р.С.М. да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 600 лева, съставляващи възнаграждение за
един адвокат.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, чл.120, ал.2
от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.С.М., ЕГН-**********
*** Решение №2153-25-7/28.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото
с него Разпореждане № 2140-25-177/02.09.2020г. на ръководителя на ПО-Ст.Ст..
ИЗПРАЩА /като правно действие/
преписката на Ръководителя на ПО при
ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление №2113-25-62/23.02.2020г., подадено от Р.С.М. при
спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и
прилагане на закона, в 7-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на
Р.С.М., ЕГН-********** *** разноски по настоящото дело в размер на 600/ шестстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: