Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 09.03.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 661 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

          Ищецът „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, със законен представител С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители, с юрк. Р.И.е предявил против ответника В.Л.М., ЕГН **********с настоящ адрес *** иск по чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК в размер на 4 425.69 / четири хиляди четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки / лева  - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2018 г. / пред СРС / до изплащане на вземането.

          В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 228 / 2019 г. по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и няма данни за регистриран трудов договор, е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.  

Сочи се, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 1026 /2018 г.по описа на РС – гр. Е.П.лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и има данни за регистрирани трудови договори, но всичките са прекратени и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 4, вр. ал. 1 т. т. 2 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Твърди се още, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на Договор за потребителски кредит № ********** / 10.03.2014 г., сключен между страните със задължение по договора в размер на 1500.00 лева, общо задължение в размер на 5 399.64 лева, срок на кредита 36 / тридесет и шест / месеца и размер на вноски 149.99 лева.

Ищецът сочи още, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, но ответникът не е изпълнил поетите задължения, същият е направил 1 / една / пълна погасителна вноска и една непълна, след което е изпаднал в забава. Към момента размерът на погасеното от ответника задължение по Договор за потребителски кредит № ********** / 10.03.2014 г. е в общ размер 1 004.52 лева, като по този начин същият е погасил част от номинала по заема в размер на 973.95 лева, а сумата от 20.57 стотинки е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ на договора.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи  сумата от 4 425.69 / четири хиляди четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки / лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2018 г. до изплащане на вземането. Направено е искане от заявителя да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

           Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител. Същият е депозирал молба с вх. № 527 / 07.02.2020 г., с която поддържа така предявения иск и моли съдът да уважи исковата молба изцяло, като е заявил изрично в исковата молба, както и в настоящата молба, че претендира така направените разноски по делото и е приложил списък / молба / по чл. 80 от ГПК за направените по делото разноски. 

          Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител. Същият е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска, като сочи, че същият е неоснователен и недоказан.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          Като доказателство по делото е приложен заверен препис от Договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2014 г., сключен между страните за сумата от 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева, за срок от 36 месеца, общо задължение по договора 5 399.64 лева. Към договора е приложена и Декларация подписана от ответника.

          Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 10.03.2014 г. / л. 11 /, че ищецът е превел на ответника сумата от 1 500.00 / хиляда и петстотин / лева.

          От приложеното извлечение по Договор № ********** е видно, че ответникът е направил три пълни вноски и една частична, т. е. до настоящия момент същият е погасил сумата от 1 004.52 / хиляда и четири лева и петдесет и две стотинки / лева.

На 04.11.2014 г. Договорът за потребителски кредит е едностранно прекратен от страна на ищеца и на ответника е изпратено уведомително писмо, с което същият е информиран, че договорът е прекратен едностранно, а задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.  

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между ищеца от една страна и  ответникът от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно отпуснат заем.

Също така съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок дължимата сума, посочена в исковата молба.

Тук е момента да се посочи, че възраженията на ответника, че договорът е нищожен, поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като се посочва, че се е стигнало до злепоставяне интересите на ответника, с цел извличане на собствена изгода на кредитора, останаха недоказани.

Следва да се отбележи, че съдът счита, че сключеният договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка за кредита по него / чл. 286 ТЗ /, което обстоятелство обосновава приложимостта на разпоредбите за търговските сделки и за другата страна / чл. 287 ТЗ /. В разпоредбата на чл. 430 ал. 2 от ТЗ е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, чийто размер законодателят не е ограничил с добрите нрави, каквото ограничаване е изрично посочено в други разпоредби на ТЗ. Поради което съдът намира, че в този тип сделки следва да се изследва логиката на отношенията между страните, действащия пазар на  така наречените „бързи кредити“ и мотивите за законодателните изменения в ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014 г., за да отговори на въпроса коя е границата на добрите нрави при така оформените обществени условия, който отговор съдът счита, че няма да обоснове противоречие на уговорения лихвен процент с добрите нрави.    

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 4 425.69 / четири хиляди четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки / лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2018 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 627.24 лева, а именно :  сумата от 88.51 лева – заплатена ДТ, сумата от 88.73 лева – ДТ в заповедното производство и  сумата от 450.00 лева – юрисконсултско възнаграждение / от които 150.00 лева – в заповедното производство и 300.00 лева – в исковото производство /.  

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Л.М., ЕГН **********с настоящ адрес *** вземането на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, със законен представител С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители в размер на 4 425.69 / четири хиляди четиристотин двадесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки / лева  - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.07.2018 г. / пред СРС / до изплащане на вземането, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА В.Л.М., ЕГН **********с настоящ адрес *** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, със законен представител С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в общ размер на 627.24 лева, а именно :  сумата от 88.51 лева – заплатена ДТ, сумата от 88.73 лева – ДТ в заповедното производство и  сумата от 450.00 лева – юрисконсултско възнаграждение / от които 150.00 лева – в заповедното производство и 300.00 лева – в исковото производство /. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :