№ 141
гр. Айтос, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100369 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от З. М. А., в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Д. А. М., с която срещу
А. М. А. е предявен иск по чл. 150, ал. 1 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК за изменение
на размера на издръжката, която е осъден да заплаща на детето с Решение №
260802 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 14366/2020 г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че с решение по гр. д. № 14366/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна ответникът е осъден да заплаща на детето си Д.
А. М. месечна издръжка в размер на 180 лв. чрез нейната майка З. М. А.. Сочи
се, че от тогава е изминало много време, нараснала е минималната работна
заплата, както и нуждите на детето от дрехи, храна, учебни помагала,
лекарства и др. Развиват се съображения, че при определяне на размера на
издръжката съдът следва да съобрази, че З. М. А. има и още три малки деца, за
които полага непосредствени грижи. Иска се ответникът да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от предявяване на
исковата молба.
В отговора на исковата молба, подаден от А. М. А., искът се признава до
размера на 270 лв. Ответникът сочи, че издръжка в размер на 500 лв. е
прекомерна както с оглед интереса на детето, така и с оглед неговите
възможности. Искал да научи детето да прави сметка на парите си, да не
прави необмислени разходи и на пестеливост. Развиват се съображения, че
ответникът не е отговорен за другите три деца на З. М. А. и това не може да
доведе до увеличаване на неговата финансова тежест в издръжката на детето
1
Д. А. М.. Ответникът моли искът да се отхвърли за сумата над 270 лв.
Ищецът е оттеглил иска си за изменение на издръжката за сумата над 270
лв. и е поискал да бъде постановено решение при признание на иска.
Според чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието. В случая искът е признат до размера на 270 лв. с
отговора на исковата молба.
Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не
излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се
основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде
уважен съобразно направеното признание.
Съдът намира, че не са налице пречките по чл. 237, ал. 2 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Първо, признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави. Второ, признато е право, с което
страната може да се разпорежда.
Съдът счита, че по делото липсват данни, от които да се заключи, че
интересите на детето биха били накърнени, ако се постанови решение при
признание на иска.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Районен съд – Айтос сумата от 129,60 лв. – държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, ал. 1 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
издръжката, определена с Решение № 260802 от 09.03.2021 г. по гр. д. №
14366/2020 г. на Районен съд – Варна, която А. М. А., с ЕГН ********** с
адрес: **********, е осъден да заплаща на детето си Д. А. М., с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез неговата майка и законен представител З. М.
А., с ЕГН **********, с адрес: ***, а именно 180 лв. на месец, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, ал. 1 СК, вр. чл. 143, ал. 2 СК А. М. А.,
с ЕГН ********** с адрес: **********, да заплаща на детето си Д. А. М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез неговата майка и законен представител З.
М. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 270 лв.,
платима авансово до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от
11.04.2025 г. до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
2
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. М. А., с ЕГН ********** с
адрес: **********, да заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от
129,60 лв. – държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3