ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Сливен 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в
закрито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СЛАВ БАКАЛОВ
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 406 по описа за 2022 год., за да се
произнесе съобрази :
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба, подадена от пълномощника на Общински съвет гр.Сливен – ответник по оспорването, по което е образувано производството, за изменение на определение № 75 от 07.03.2023 г., постановено по адм. д. № 406/2022 г. по описа на АдмС Сливен, в частта му за разноските, като се иска да бъдат присъдени в пълен размер направените разноски. Твърди, че спорът предмет на делото е с определен материален интерес, делото е със значителна фактическа и правна сложност и следва да се съобрази и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС.
Оспорващият – Областен управител на Област Сливен счита искането за неоснователно. Твърди, че правилно е прието, че делото е без материален интерес, както и не е със значителна фактическа и правна сложност, а ДДС не следвало да се начислява.
Административен съд Сливен, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК Определението по делото е постановено на 07.03.2023 г., подлежало е на обжалване от молителя в седмодневен срок считано от 09.03.2023 г., а молбата за изменение на определението в частта за разноските е постъпила на 15.03.2023 г. Съгласно чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В този смисъл молбата относно разноските е подадена в срока за обжалване, поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество е частично основателна.
С определение № 75 от 07.03.2023 г., постановено по адм. д. № 406/2022 г. по описа на АдмС Сливен е оставена без разглеждане Заповед № РД-11-16-009 от 03.11.2022 г. на Областен управител на Област Сливен против Решение № 1226/13.10.2022 год. на Общински съвет гр. Сливен, като Областна администрация Сливен е осъдена да заплати на Общински съвет Сливен направени по делото разноски в размер на 1000 лв., отхвърлено е искането на Общински съвет Сливен за присъждане на направени по делото разноски в размер на 11300 лв. и прекратено производството по адм. д. № 406/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.
С молба от 23.01.2023 г. (л.146), представляваща и списък за разноски в хода на процеса и до постановяване на решението ответникът по оспорването е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски. Представен е договор за предоставяне на правни услуги, както и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение с данъчна основа 10250 лв. и ДДС в размер на 2050 лв. или общо 12300 лв. ( л.152)
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В този смисъл като е определил минимално възнаграждение по ред на чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съдът е следвало да го увеличи и с начисления ДДС, който в случая възлиза на 200 лв. В този смисъл следва да бъде допълнено и определението на АдмС Сливен за прекратяване на производството по делото.
В останалата част искането за изменение на определението на съда в частта относно разноските е неоснователно. Липсва основание да се приеме, че предмета на делото е с определен материален интерес, тъй като този предмет е ясно очертан в оспорването и не се отнася до имота, който е посочен в оспореното решение. Неоснователно е и твърдението, че делото е с фактическа и правна сложност, тъй като не се различава съществено от други дела с подобен предмет. Ето защо в тази част искането за изменение на определението е неоснователно.
С оглед изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Административен съд Сливен
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 75 от 07.03.2023 г., постановено по адм. д.
№ 406/2022 г. по описа на АдмС Сливен, като:
ОСЪЖДА Областна администрация Сливен да заплати на Общински съвет
Сливен сумата от 200 (двеста) лева, представляваща ДДС върху присъдените
разноски в размер на 1000 лв. (хиляда лева)
ОТХВЪРЛЯ
молбата подадена от пълномощника на Общински съвет
гр.Сливен, за изменение на Определение № 75 от 07.03.2023 г., постановено по
адм. д. № 406/2022 г. по описа на АдмС Сливен, в
частта му за разноските, в останалата и част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването
му на страните, чрез връчване на преписи от същото пред ВАС гр.София.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :